Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
11
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
Намерени са
17084
резултата от
1630
текста в
18
страници с която и да е от думите за : '
Съзнателен Живот
'.
На страница
11
:
1000
резултата в
61
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Занапред нищо друго няма да отразява толкова оздравително върху човешкия
живот
, колкото това,че хората ще са в състояние да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст.
Занапред нищо друго няма да отразява толкова оздравително върху човешкия живот, колкото това,че хората ще са в състояние да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст.
към текста >>
Когато хората напреднат дотам, че да извличат от спомените си това, което не са могли да разберат в детските си години, те ще разполагат с един извор на здрав вътрешен
живот
.
Когато хората напреднат дотам, че да извличат от спомените си това, което не са могли да разберат в детските си години, те ще разполагат с един извор на здрав вътрешен живот.
Далеч от тях е остане онази вътрешна скука, онази пустота, която днес с сграбчва душите, опразва ги запраща в санаториумите, където те напразно се надяват да получат някакви външни стимули, но душите остават пусти и празни, именно защо то възпитанието е пропуснало да внесе у тях нещо, за което те да си спомнят по-късно!
към текста >>
Тя е едно живо същество и ние лесно бихме посочили една или друга форми на
живот
, що се отнася до Земята.
Тя е едно живо същество и ние лесно бихме посочили една или друга форми на живот, що се отнася до Земята.
Сега нека да посочим, че около Земята непрекъснато се носят различни течения. Тези течения се движат около Земята по всички възможни посоки. Те са от етерно-духовно естество и в себе си те носят един реален, субстанционален действен фактор. В тези течения непрекъснато има нещо.
към текста >>
А теченията, за които споменах, са останали именно от Слънчевия
живот
; те са, така да се, един продължаващ Слънчев
живот
в рамките на Земята.
Нека сега да се замислим, откъде произлизат тези течения. В хода на времето ние ще говорим много по-подробно за тези неща, а днес ще са достатъчни само няколко думи. Когато проучвате моята книга "Въведение в тайната наука", Вие научавате, че в много древни времена Земята и Слънцето са образували едно тяло. Това, което днес представлява нашата Земя, е само едно небесно тяло отделено от Слънцето.
А теченията, за които споменах, са останали именно от Слънчевия живот; те са, така да се, един продължаващ Слънчев живот в рамките на Земята.
Следователно, цялата Земя все още е пронизана от Слънчевия живот.
към текста >>
Следователно, цялата Земя все още е пронизана от Слънчевия
живот
.
Нека сега да се замислим, откъде произлизат тези течения. В хода на времето ние ще говорим много по-подробно за тези неща, а днес ще са достатъчни само няколко думи. Когато проучвате моята книга "Въведение в тайната наука", Вие научавате, че в много древни времена Земята и Слънцето са образували едно тяло. Това, което днес представлява нашата Земя, е само едно небесно тяло отделено от Слънцето. А теченията, за които споменах, са останали именно от Слънчевия живот; те са, така да се, един продължаващ Слънчев живот в рамките на Земята.
Следователно, цялата Земя все още е пронизана от Слънчевия живот.
към текста >>
Нека да предположим, че едно живо същество, което се движи по определен начин върху Земя пронизано от такива течения и че теченията на Слънчевия
живот
лесно преминават през него.
Нека да предположим, че едно живо същество, което се движи по определен начин върху Земя пронизано от такива течения и че теченията на Слънчевия живот лесно преминават през него.
Да си представим сега,че едно друго същество би било устроено по друг начин и че от друга страна през него минават Лунните течения. Понеже Слънчевите течения не са ограничени но място, те пронизват всичко, включително и това същество от едната страна. Следователно, на Земята може да има същества, които са пронизани от Слънчевите течения само в едната носока и то само от тези Слънчеви течения, а може да има такива същества, които от едната страна са пронизани от Слънчевите течения, а от другата страна са пронизани от Лунните течения.
към текста >>
Целият
живот
на гръбначния стълб и изобщо целият гръден
живот
*44 на човека е вътрешно свързан с Луната.
Виждате ли, тук се докосваме до една огромна разлика между животното и човека. Това, което при животното преминава от Космоса през гръбначния стълб,при човека то преминава през главата, а това, което при животното според днешните представители на животинските видове няма никакво поле за действие, т.е. старото Лунно течение, при човека то преминава през неговия гръбначен стълб. Че съществува родство между човешкия гръбначен стълб, дори в неговия строеж, и Лунното течение, ще се съгласите и от това, че човекът има приблизително а защо само "приблизително", ще изясним по-късно толкова гръбначни прешлени, колкото са и дните на Луната: Човекът има средно 28-31 гръбначни прешлени.
Целият живот на гръбначния стълб и изобщо целият гръден живот*44 на човека е вътрешно свързан с Луната.
Ритмичният Лунен живот на човека е скрит под Слънчевия живот,който протича на 24-часови ритми, в които се редуват бодърствуване и сън.
към текста >>
Ритмичният Лунен
живот
на човека е скрит под Слънчевия
живот
,който протича на 24-часови ритми, в които се редуват бодърствуване и сън.
Виждате ли, тук се докосваме до една огромна разлика между животното и човека. Това, което при животното преминава от Космоса през гръбначния стълб,при човека то преминава през главата, а това, което при животното според днешните представители на животинските видове няма никакво поле за действие, т.е. старото Лунно течение, при човека то преминава през неговия гръбначен стълб. Че съществува родство между човешкия гръбначен стълб, дори в неговия строеж, и Лунното течение, ще се съгласите и от това, че човекът има приблизително а защо само "приблизително", ще изясним по-късно толкова гръбначни прешлени, колкото са и дните на Луната: Човекът има средно 28-31 гръбначни прешлени. Целият живот на гръбначния стълб и изобщо целият гръден живот*44 на човека е вътрешно свързан с Луната.
Ритмичният Лунен живот на човека е скрит под Слънчевия живот,който протича на 24-часови ритми, в които се редуват бодърствуване и сън.
към текста >>
Защото както теченията преминават през човешкия гръбначен стълб и се вливат в общото течение, което има връзка с Лунния
живот
, така в човека протичат и други течения, които имат нещо общо с другите планети на нашата Слънчева система.
И все пак това е едно елементарно разглеждане на връзките между човека и Космоса.
Защото както теченията преминават през човешкия гръбначен стълб и се вливат в общото течение, което има връзка с Лунния живот, така в човека протичат и други течения, които имат нещо общо с другите планети на нашата Слънчева система.
Това са във висша степен реални процеси. Обаче съвременната наука изобщо не подозира за тяхното съществувание. Ето защо тя няма и никакъв усет и за следната особеност на човешкото същество: Тя се състои именно в това, че към външния съзнателен земен живот се прибавя и един подсъзнателен живот, който е свързан с гръдния живот, издигащ се от тайнствените дълбини на душата и който трябва да бъде взет под внимание тъкмо в такова време, пред чийто праг сме застанали, най-вече заради възпитанието, понеже в противен случай този подсъзнателен живот ще бъде завладян от враждебните ариманически Същества. И би се оказало фатално, ако човекът пропусне този факт че една важна част от неговия душевен живот, най-интимния, интровертен душевен живот, е застрашена да падне под властта на ариманическите Същества, ако този живот не бъде издигнат до съзнанието, ако не бъде ясно осъзнат и задълбочен чрез антропософското духовно-научно познание, чиито източници ни позволиха да се произнесем и върху такива области, до които официалната наука не може да достигне.
към текста >>
Ето защо тя няма и никакъв усет и за следната особеност на човешкото същество: Тя се състои именно в това, че към външния
съзнателен
земен
живот
се прибавя и един подсъзнателен
живот
, който е свързан с гръдния
живот
, издигащ се от тайнствените дълбини на душата и който трябва да бъде взет под внимание тъкмо в такова време, пред чийто праг сме застанали, най-вече заради възпитанието, понеже в противен случай този подсъзнателен
живот
ще бъде завладян от враждебните ариманически Същества.
И все пак това е едно елементарно разглеждане на връзките между човека и Космоса. Защото както теченията преминават през човешкия гръбначен стълб и се вливат в общото течение, което има връзка с Лунния живот, така в човека протичат и други течения, които имат нещо общо с другите планети на нашата Слънчева система. Това са във висша степен реални процеси. Обаче съвременната наука изобщо не подозира за тяхното съществувание.
Ето защо тя няма и никакъв усет и за следната особеност на човешкото същество: Тя се състои именно в това, че към външния съзнателен земен живот се прибавя и един подсъзнателен живот, който е свързан с гръдния живот, издигащ се от тайнствените дълбини на душата и който трябва да бъде взет под внимание тъкмо в такова време, пред чийто праг сме застанали, най-вече заради възпитанието, понеже в противен случай този подсъзнателен живот ще бъде завладян от враждебните ариманически Същества.
И би се оказало фатално, ако човекът пропусне този факт че една важна част от неговия душевен живот, най-интимния, интровертен душевен живот, е застрашена да падне под властта на ариманическите Същества, ако този живот не бъде издигнат до съзнанието, ако не бъде ясно осъзнат и задълбочен чрез антропософското духовно-научно познание, чиито източници ни позволиха да се произнесем и върху такива области, до които официалната наука не може да достигне.
към текста >>
И би се оказало фатално, ако човекът пропусне този факт че една важна част от неговия душевен
живот
, най-интимния, интровертен душевен
живот
, е застрашена да падне под властта на ариманическите Същества, ако този
живот
не бъде издигнат до съзнанието, ако не бъде ясно осъзнат и задълбочен чрез антропософското духовно-научно познание, чиито източници ни позволиха да се произнесем и върху такива области, до които официалната наука не може да достигне.
И все пак това е едно елементарно разглеждане на връзките между човека и Космоса. Защото както теченията преминават през човешкия гръбначен стълб и се вливат в общото течение, което има връзка с Лунния живот, така в човека протичат и други течения, които имат нещо общо с другите планети на нашата Слънчева система. Това са във висша степен реални процеси. Обаче съвременната наука изобщо не подозира за тяхното съществувание. Ето защо тя няма и никакъв усет и за следната особеност на човешкото същество: Тя се състои именно в това, че към външния съзнателен земен живот се прибавя и един подсъзнателен живот, който е свързан с гръдния живот, издигащ се от тайнствените дълбини на душата и който трябва да бъде взет под внимание тъкмо в такова време, пред чийто праг сме застанали, най-вече заради възпитанието, понеже в противен случай този подсъзнателен живот ще бъде завладян от враждебните ариманически Същества.
И би се оказало фатално, ако човекът пропусне този факт че една важна част от неговия душевен живот, най-интимния, интровертен душевен живот, е застрашена да падне под властта на ариманическите Същества, ако този живот не бъде издигнат до съзнанието, ако не бъде ясно осъзнат и задълбочен чрез антропософското духовно-научно познание, чиито източници ни позволиха да се произнесем и върху такива области, до които официалната наука не може да достигне.
към текста >>
Напротив, от значение ще бъде аз мога да посоча само отделни примери да се утвърди едно протъкано от симпатия разглеждане на животните и техните навици, едно образно описание примерно на мравките и на техния общ
живот
.
Напротив, от значение ще бъде аз мога да посоча само отделни примери да се утвърди едно протъкано от симпатия разглеждане на животните и техните навици, едно образно описание примерно на мравките и на техния общ живот.
към текста >>
Вместо една мъртва кристалография, която пробутваме на децата за тяхна беда, следва се стремим към едно образно описание на кристалите и техния
живот
в недрата на Земята.
Същото важи и за минералите на децата трябва да се разказва как зелените кристали се отнасят към без цветните кристали, как един кристал, който има формата на куб, се отнася към друг, който има формата на октаедър.
Вместо една мъртва кристалография, която пробутваме на децата за тяхна беда, следва се стремим към едно образно описание на кристалите и техния живот в недрата на Земята.
Ние ще оплодим нашите възгледи относно онова, което се разиграва във вътрешността на Земята само тогава, когато вникнем в антропософските обяснения на тези процеси. Педантичното изброяване не е достатъчно; важно е друго: нашите описания да изграждат такива представи, че да сме в състояние да говорим примерно за съвместния живот на диаманта и сапфира. Ако размислите върху тези неща, Вие ще се досетите какво имам предвид.
към текста >>
Педантичното изброяване не е достатъчно; важно е друго: нашите описания да изграждат такива представи, че да сме в състояние да говорим примерно за съвместния
живот
на диаманта и сапфира.
Същото важи и за минералите на децата трябва да се разказва как зелените кристали се отнасят към без цветните кристали, как един кристал, който има формата на куб, се отнася към друг, който има формата на октаедър. Вместо една мъртва кристалография, която пробутваме на децата за тяхна беда, следва се стремим към едно образно описание на кристалите и техния живот в недрата на Земята. Ние ще оплодим нашите възгледи относно онова, което се разиграва във вътрешността на Земята само тогава, когато вникнем в антропософските обяснения на тези процеси.
Педантичното изброяване не е достатъчно; важно е друго: нашите описания да изграждат такива представи, че да сме в състояние да говорим примерно за съвместния живот на диаманта и сапфира.
Ако размислите върху тези неща, Вие ще се досетите какво имам предвид.
към текста >>
Нека да не пропускаме и онези ужасни абстракции, които днес предлагаме на децата като "история", а в центъра на историческото развитие отново да поставим истинския
живот
, да пробудим трепета от онова, което човешката душа изживява в хода на развитието.
Нека да не пропускаме и онези ужасни абстракции, които днес предлагаме на децата като "история", а в центъра на историческото развитие отново да поставим истинския живот, да пробудим трепета от онова, което човешката душа изживява в хода на развитието.
Нека да потърсим такива разговори, които не се провеждат в сетивния свят, например разговори между един древен грък и един човек на Петата следатлантска културна епоха. За децата ще бъде много по-полезно, ако вместо исторически абстракции, пред душите им застанат подвижни и живи образи.
към текста >>
И Вие ще се убедите: След като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на мировите закони, човекът не е така инертен в своя душевен
живот
.
Вие разбирате какво искам да кажа. Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските души, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското подсъзнание.
И Вие ще се убедите: След като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на мировите закони, човекът не е така инертен в своя душевен живот.
Сега вече той ще се стреми към истинско опознаване на природните закони, към една хармония между образните описания от детството и природните закони, докато в противен случай, признавайки само абстрактните закони, той потъва в нищета и безплодие. Ето как изглеждат само някои от насоките, в които може да бъде развивано възпитателното изкуство.
към текста >>
Естествено, това е много по-удобно, от колкото да вникнем в еволюцията на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с чиято помощ духовният
живот
ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще.
Естествено, много по-удобно е, когато днес хората се събират във всевъзможни формации и непрекъснато декламират: Да, възпитанието следва да бъде индивидуализирано!
Естествено, това е много по-удобно, от колкото да вникнем в еволюцията на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с чиято помощ духовният живот ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще.
към текста >>
Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен
живот
, което да насърчи детската душа.
Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията.
Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа.
Без импулса на антропософията учителят може да пресуши себе си, после да пресуши децата и нищо повече! Най-лошото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил! Ако в по-късна възраст човекът не би усещал липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за живот. Ето върху какво моля да размислите.
към текста >>
Ако в по-късна възраст човекът не би усещал липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за
живот
.
Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията. Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа. Без импулса на антропософията учителят може да пресуши себе си, после да пресуши децата и нищо повече! Най-лошото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил!
Ако в по-късна възраст човекът не би усещал липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за живот.
Ето върху какво моля да размислите.
към текста >>
Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен
живот
е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване.
Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи.
Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество. Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>
Препоръчвам Ви също да прегледате и последния брой на списанието "Познание и
живот
", където д-р Боос е публикувал своята статия върху "Основните проблеми на швейцарската политика" Вие ще установите,че въпросите на швейцарската политика могат да бъдат разгледани и от по-друга гледна точка, различна от тази на журналистическите стандарти.
Препоръчвам Ви също да прегледате и последния брой на списанието "Познание и живот", където д-р Боос е публикувал своята статия върху "Основните проблеми на швейцарската политика" Вие ще установите,че въпросите на швейцарската политика могат да бъдат разгледани и от по-друга гледна точка, различна от тази на журналистическите стандарти.
Освен това, Вие ще се убедите, че съществува определена зависимост между културните прояви, например изкуството, и политическите форми на управление.
към текста >>
2.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял
живот
трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете.
Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879, то ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество. Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят.
Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете.
Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман.
към текста >>
Не бива да изпадаме в безумния предразсъдък, да отбягваме низходящия
живот
като казваме: Аз не искам да имам нищо общо с Луцифер, аз не искам да имам нищо общо с Ариман.
Ние трябва да доловим, къде животът се издига и къде той пропада.
Не бива да изпадаме в безумния предразсъдък, да отбягваме низходящия живот като казваме: Аз не искам да имам нищо общо с Луцифер, аз не искам да имам нищо общо с Ариман.
В нашите лекции аз често съм порицавал този безумен предразсъдък, понеже е напълно редно да се съобразяваме с Духовете, които участвуват в поддържането на мировия ред. Ако не се съобразяваме с тях и ги оставяме извън нашето съзнание, тяхната сила нараства. Ние ще се ориентираме в историческите събития, само ако имаме представа за импулсите на възходящия и на низходящия живот. И в този случай ние трябва да останем далеч от всякакви симпатии и антипатии.
към текста >>
Ние ще се ориентираме в историческите събития, само ако имаме представа за импулсите на възходящия и на низходящия
живот
.
Ние трябва да доловим, къде животът се издига и къде той пропада. Не бива да изпадаме в безумния предразсъдък, да отбягваме низходящия живот като казваме: Аз не искам да имам нищо общо с Луцифер, аз не искам да имам нищо общо с Ариман. В нашите лекции аз често съм порицавал този безумен предразсъдък, понеже е напълно редно да се съобразяваме с Духовете, които участвуват в поддържането на мировия ред. Ако не се съобразяваме с тях и ги оставяме извън нашето съзнание, тяхната сила нараства.
Ние ще се ориентираме в историческите събития, само ако имаме представа за импулсите на възходящия и на низходящия живот.
И в този случай ние трябва да останем далеч от всякакви симпатии и антипатии.
към текста >>
Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси, борба за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия
живот
.
На което Гьоте отговорил: В такъв случай, аз виждам моята идея с очите си! Защото той навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа. Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си. Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие.
Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси, борба за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия живот.
Ако искаме да разберем Дарвин, ние трябва да обобщим всички закони, които са били изнамерени в миналото. Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света. Необходими са и двете направления. И грешката не се състои в това, че тук съществува гьотеанизъм, а там – дарвинизъм, а в това, че хората искат да се придържат или към едното, или към другото направление, а не към едното и към другото. Ето кое е важното!
към текста >>
Разбира се, човекът не може да избегне побеляването на своята коса, обаче той може да дари побелялата си глава с една млада душа, само ако черпи от изворите на духовния
живот
.
Занапред, колкото и да остарява, човекът ще може да става все по-млад и по-млад, стига да приема в себе си импулсите от духовния свят. Приеме ли в себе си импулсите от духовния свят, независимо от белите си коси и бръчки, той ще става все по-млад и по-млад, понеже вече разполага с онези импулси, които ще пренесе през Портата на смъртта. Обаче когато върви натам само с тялото си, той не може да се подмлади. Тогава той съизживява с душата си всичко онова, което изпитва тялото.
Разбира се, човекът не може да избегне побеляването на своята коса, обаче той може да дари побелялата си глава с една млада душа, само ако черпи от изворите на духовния живот.
Така развитието на човечеството през Петата, Шестата и Седмата епоха ще напредва в смисъла на извинете ме за странния израз в смисъла на белокосата Дарвинова теория. И ако хората искат да избегнат онази катастрофа, която може да бъде сравнена с планетарната смърт на Земята катастрофата на бъдещето те трябва да извлекат необходимите младенчески сили от учението за метаморфозата, от спиритуалното еволюционно учение, което се съдържа в гьотеанизма. Това спиритуално еволюционно учение трябва да бъде пренесено през бъдещата катастрофа, също както и индивидуалният човек пренася подмладената си душа през Портата на смъртта.
към текста >>
Разбира се, тя не бива да бъде погрешно пренасяна в областта на физическия
живот
.
Да, душевното съзнание трябва да бъде откъснато от Земята, както и физическата наука чрез Коперниковото учение откъсна човека от Земята, макар и само по отношение на физическата действителност. Това учение превърна Земята в една микроскопична частица от Космоса; и първоначално това стана само в пространствен смисъл. Благодарение на Коперниковото учение човекът вече беше макар и тези думи да звучат твърде абстрактно пренесен навън в сферите на Космоса. Обаче тази тенденция ще продължи.
Разбира се, тя не бива да бъде погрешно пренасяна в областта на физическия живот.
физическият живот си има свой собствен път на развитие. Вземете например Америка; тук нямам предвид нейното коренно население. Вие знаете, че в по-ново време натам се отправиха големи човешки маси, съставени главно от европейци. И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият живот далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там. Тази констатация отива още по-нататък: има голяма разлика във физическата конструкция на западните и източните американци.
към текста >>
физическият
живот
си има свой собствен път на развитие.
Да, душевното съзнание трябва да бъде откъснато от Земята, както и физическата наука чрез Коперниковото учение откъсна човека от Земята, макар и само по отношение на физическата действителност. Това учение превърна Земята в една микроскопична частица от Космоса; и първоначално това стана само в пространствен смисъл. Благодарение на Коперниковото учение човекът вече беше макар и тези думи да звучат твърде абстрактно пренесен навън в сферите на Космоса. Обаче тази тенденция ще продължи. Разбира се, тя не бива да бъде погрешно пренасяна в областта на физическия живот.
физическият живот си има свой собствен път на развитие.
Вземете например Америка; тук нямам предвид нейното коренно население. Вие знаете, че в по-ново време натам се отправиха големи човешки маси, съставени главно от европейци. И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият живот далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там. Тази констатация отива още по-нататък: има голяма разлика във физическата конструкция на западните и източните американци. Ето какво означава приспособяване към средата.
към текста >>
И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият
живот
далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там.
Обаче тази тенденция ще продължи. Разбира се, тя не бива да бъде погрешно пренасяна в областта на физическия живот. физическият живот си има свой собствен път на развитие. Вземете например Америка; тук нямам предвид нейното коренно население. Вие знаете, че в по-ново време натам се отправиха големи човешки маси, съставени главно от европейци.
И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият живот далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там.
Тази констатация отива още по-нататък: има голяма разлика във физическата конструкция на западните и източните американци. Ето какво означава приспособяване към средата. В Америка европеецът макар и само във физически смисъл се индианизира. И ако сега душата просто следва този физически процес, какъвто беше случаят през миналите епохи, тогава отново би се съживила една индианска култура, разбира се, в своята европейска фаза. Звучи парадоксално, но отговаря на истината.
към текста >>
3.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В този случай днес ние щяхме да живеем в един свят на неописуемо остроумие, на едно остроумие, което би завладяло всички области на човешкия
живот
.
В този случай днес ние щяхме да живеем в един свят на неописуемо остроумие, на едно остроумие, което би завладяло всички области на човешкия живот.
Борсовите спекулации и ред други неща, които днес не са замислени по най-добрия начин, тогава биха ставали с извънредна лекота. Това е едната страна. От друга страна обаче, хората и то най-широки кръгове биха поискали да задоволят духовните си потребности именно чрез медиумите, чрез спиритизма. Следователно, от едната страна материален разум, а от другата страна форма за общуване с духовния свят, основаваща се на понижено съзнание: Ето какво възнамеряваха да постигнат Духовете на Мрака. Преди всичко, тези Духове на Мрака искаха да попречат на това, което неусетно трябваше да настъпи след тяхното поражение през 1879: действителната поява на духовни опитности, на духовни изживявания в човешките души.
към текста >>
Защото Духовете на Мрака щяха да задържат този интензивен духовен
живот
горе в духовния свят.
Ако Духовете на Мрака бяха спечелили битката, такива духовни опитности, каквито срещаме в антропософски ориентираната Духовна наука, щяха да бъдат невъзможни.
Защото Духовете на Мрака щяха да задържат този интензивен духовен живот горе в духовния свят.
Непосредствените духовни опитности можаха да възникнат а занапред те непрекъснато ще нарастват да, те можаха да се появят като една друга възможност, наред с материалния разум и спиритизма, само поради поражението, което претърпяха Духовете на Мрака.
към текста >>
Както днес телата биват имунизирани срещу една или друга болест, в бъдеще децата ще бъдат имунизирани с определена субстанция тя ще бъде произведена на всяка цена -, така че чрез тази имунизация хората ще бъдат предпазени от склонността да пораждат в самите себе си всевъзможните глупости, свързани с духовния
живот
, естествено тук "глупости" е казано в чисто материалистичен смисъл.
По лицето на Земята се разиграват сложни процеси и събития и Духовете на Светлината участвуват в тях по един правилен начин, обаче Духовете на Мрака се стремят да внесат в тези процеси и събития пълна обърканост, пълно безредие. Аз вече посочих един пример за такова безредие, и той е наистина парадоксален. Аз казах: Занапред човешките тела ще се развиват така, че те ще стават все по отворени за влиянията на духовния свят, но на свой ред материалистическият светоглед, който ще се разпространява все повече и повече, следвайки указанията, идващи от Духовете на Мрака, ще работи срещу тях, и то с материални средства. Ето защо Духовете на Мрака ще инспирират своите, бих казал, хазяи, хората в които те пребивават, да изнамерят такива лекарствени средства, с които да и инизират децата, така че още в ранна възраст поривът към спиритуалност, към духовност, да бъде окончателно прекъснат.
Както днес телата биват имунизирани срещу една или друга болест, в бъдеще децата ще бъдат имунизирани с определена субстанция тя ще бъде произведена на всяка цена -, така че чрез тази имунизация хората ще бъдат предпазени от склонността да пораждат в самите себе си всевъзможните глупости, свързани с духовния живот, естествено тук "глупости" е казано в чисто материалистичен смисъл.
към текста >>
Обаче основната тенденция е ясна: Да се открият такива лекарствени средства, които след съответните имунизации ще блокират естествената склонност към духовни идеи, така че през целия си
живот
хората ще вярват единствено в сетивната материя.
Но това са, както казах, безобидни литературни опити.
Обаче основната тенденция е ясна: Да се открият такива лекарствени средства, които след съответните имунизации ще блокират естествената склонност към духовни идеи, така че през целия си живот хората ще вярват единствено в сетивната материя.
И както медицината черпи средства от туберкулозата, от охтиката пардон! Моля да ме извините от своята собствена охтика, и е въвела масовата имунизация срещу тази болест, така и в бъдеще ще се правят масови имунизации против влечението към духовния свят! Този е само един от парадоксите, които ще зачестят още в близкото бъдеще, за да се внесе обърканост във всичко онова, което Духовете на Светлината свалиха долу на Земята след тяхната победа в духовния свят.
към текста >>
Тъкмо в началото на една потенциална готовност за духовен
живот
, Духовете на препятствията се активизираха извънредно много.
Тук ние се докосваме до едното течение, което под влиянията, идващи от Духовете на Светлината, трябваше да се намеси и да ограничи аспирациите на Духовете на Мрака; нещо което би могло да стане, само ако хората съзнателно вникнат в тези аспирации. Последните три години са като един призив за пълна будност,макар че броят на тези, които могат да го чуят, е все още съвсем малък. Защото всъщност навсякъде преобладава другото, противоположното течение.
Тъкмо в началото на една потенциална готовност за духовен живот, Духовете на препятствията се активизираха извънредно много.
Ние преживяхме изключителни събития, ще преживеем и други. Но дори само загатването за тях, днес може да породи единствено недоразумение след недоразумение. Днес духовната атмосфера, в която живее човечеството, е толкова силно импрегнирана с воля за погрешно разбиране, че изречените думи веднага биват тълкувани в обратен смисъл. Днес в преценките на хората бушуват национални страсти, и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ, просто като един човек, който живее на Земята, неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани по между си; става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората, а в днешните събития, естествено, участвуват както едните, така и другите. Вярата,че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна.
към текста >>
4.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
А на Земята настъпва не друго, а това, което наричаме история, описваща човешкия
живот
през Четвъртата следатлантска културна епоха.
Ние знаем, че приблизително в 1413, следователно, в 15 век, стана преходът от Четвъртата в Петата следатлантска културна епоха. Към цялата досегашна характеристика на нещата, нека прибавим още следното: ръководството на земните събития беше поверено главно на определени свръхсетивни Същества от Йерархия та на Архангелите. Отделни и важни подробности по този въпрос ще откриете в моята книжка "Духовно то ръководство на човека и човечеството". Не случайно казах "главно" Защото, представете си живо: Ангелските Същества вършат своята дейност в духовните светове. В резултат на тяхната дейност, на Земята на стъпват едни или други събития.
А на Земята настъпва не друго, а това, което наричаме история, описваща човешкия живот през Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Обаче ако бихме обхванали с поглед цялата нервна система, целия нервен
живот
на човека като място, като локализация, както и цялата кръвна система, също като локализация, и онова, което им принадлежи в свръхсетивните светове между смъртта и поредното ново раждане, тогава ние щяхме да открием царствата на Архангелите и Ангелите.
Обикновено хората си представят, че Ангели и Архангели витаят някъде из облаците.
Обаче ако бихме обхванали с поглед цялата нервна система, целия нервен живот на човека като място, като локализация, както и цялата кръвна система, също като локализация, и онова, което им принадлежи в свръхсетивните светове между смъртта и поредното ново раждане, тогава ние щяхме да открием царствата на Архангелите и Ангелите.
към текста >>
Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния
живот
: Лойд Фжордж.
Впрочем Духовете на Мрака, които бяха свалени на Земята през 1879, упражняваха своите въздействия от духовния свят и докато се намираха там. Припомнете си една подробност, за която вече стана дума: че като цяло, човечеството става все по-младо и по-младо. Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година. Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н.
Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж.
Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо! Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж.
към текста >>
Когато душевният
живот
съвпада с външния, това винаги означава нещо!
Припомнете си една подробност, за която вече стана дума: че като цяло, човечеството става все по-младо и по-младо. Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година. Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж.
Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо!
Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта.
към текста >>
Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен
живот
, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта.
Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
към текста >>
Всред нас, живо си представете това, се разиграва една голяма битка: Духовете на Светлината биха искали да ни направят зрели едва след 28-та година, и то така, че да се проявим в социалния
живот
, да станем дееспособни.
Ето как изглежда връзката между едно социално явление и неговите духовни причини.
Всред нас, живо си представете това, се разиграва една голяма битка: Духовете на Светлината биха искали да ни направят зрели едва след 28-та година, и то така, че да се проявим в социалния живот, да станем дееспособни.
Духовете на Мрака биха искали да изместят този момент преди 28-та година, те биха искали да въвлекат човека в социалния живот много по-рано. Ето какво се крие зад нашата социална действителност, когато например тук или там се предлага снижаване на възрастовата граница, необходима за гласуване до 20 години или дори до още по-ранна възраст.
към текста >>
Духовете на Мрака биха искали да изместят този момент преди 28-та година, те биха искали да въвлекат човека в социалния
живот
много по-рано.
Ето как изглежда връзката между едно социално явление и неговите духовни причини. Всред нас, живо си представете това, се разиграва една голяма битка: Духовете на Светлината биха искали да ни направят зрели едва след 28-та година, и то така, че да се проявим в социалния живот, да станем дееспособни.
Духовете на Мрака биха искали да изместят този момент преди 28-та година, те биха искали да въвлекат човека в социалния живот много по-рано.
Ето какво се крие зад нашата социална действителност, когато например тук или там се предлага снижаване на възрастовата граница, необходима за гласуване до 20 години или дори до още по-ранна възраст.
към текста >>
И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния
живот
и волевия
живот
, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха!
И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>
Тук следва да се прави важната разлика между описания, които са извлечени от самия
живот
и такива, които съдържат всевъзможни повърхност ни алегории и символи.
Да, и колко хора това не е индивидуален упрек,а упрек към цялата учебна система колко хора са стигнали до представата, че всъщност историята е съвсем млада наука, и че, следователно, тя все още не е в пълно съответствие с действителния свят. Представете си само следното: Че естествената наука би съществувала от сто години, а Вие бихте искали да я сравните с предишни състояния на естествената наука! Тези неща се насаждат неусетно в съзнанието на хората. Обаче хората ще стигнат до едно достоверно обхващане на живота само тогава, когато тези въпроси станат въпроси на възпитанието. От една страна хората още като деца трябва да бъдат запознавани с природния свят по такъв начин, както това е постигнато в отделни повтарям: В отделни разкази, взети от книгата на Бремс, където човек действително успява да си изгради нагледна представа за процесите в животинския свят.
Тук следва да се прави важната разлика между описания, които са извлечени от самия живот и такива, които съдържат всевъзможни повърхност ни алегории и символи.
В последния случай ние само бихме отчуждили децата от действителните природни процеси. Ако например разглеждаме живота на пчелите, не бива да правим това като зоолози, а като хора, които действително могат да се потопят в нещата с цялата си душа и без никаква излишна сантименталност. Несъмнено, книгата на Метерлинк*52 за пчелите е много добра, но тя не би била подходяща за деца; по-скоро тя би могла да послужи като ръководство за написване на една детска книга за пчелите или мравките. Само че би трябвало да се избягват всякакви алегории, както и празни приказки за абстрактни духовни същества; нещата трябва да се назовават съвсем конкретно.
към текста >>
Делези добре знае: В хода на еволюцията често пъти продължават да съществуват безполезни органи, защото функциите им вече са отпаднали, така и нашите парламенти все пак ще продължат да гласуват известно време; обаче истинският
живот
постепенно се оттегля от тях!
Машината за гласуване няма да бъде изместена от някакви форми на миналото. Вие не бива да се страхувате, че този който говори, черпейки от антропософските източници на познание, се застъпва за някакви консервативни или реакционни модели на управление, характерни за миналото. И все пак, те ще са толкова различни от днешната "машина за гласуване", че хората наистина биха били шокирани. Да, те биха би ли сметнати за един вид умопобърканост. Въпреки всичко, те ще се влеят в еволюционните импулси на човечеството.
Делези добре знае: В хода на еволюцията често пъти продължават да съществуват безполезни органи, защото функциите им вече са отпаднали, така и нашите парламенти все пак ще продължат да гласуват известно време; обаче истинският живот постепенно се оттегля от тях!
към текста >>
И наред с това, че се опитвам да Ви въведа в законите на духовния
живот
, в импулсите на духовния
живот
, аз считам за моя задача да насоча вниманието Ви към някои важни събития от нашата съвременност, макар и първоначално да се получава така, че Вие едва ли ще от криете и то под същото име там, във външния свят, визираните в моите лекции "важни събития", ако те изобщо бъдат назовани от никого.
Послужих си с книгата на Делези, която излезе неотдавна, през 1910, за да обърна вниманието Ви върху следното: всъщност има достатъчно много хора защото един е равен на хиляди по отношение на които се иска само едно: те да бъдат зачетени.
И наред с това, че се опитвам да Ви въведа в законите на духовния живот, в импулсите на духовния живот, аз считам за моя задача да насоча вниманието Ви към някои важни събития от нашата съвременност, макар и първоначално да се получава така, че Вие едва ли ще от криете и то под същото име там, във външния свят, визираните в моите лекции "важни събития", ако те изобщо бъдат назовани от никого.
Това, което развиваме всред нас, трябва основно и коренно да се различава от всичко онова, което се култивира във външния свят. Ние действително ще тласнем напред Духовната наука само тогава, когато вникнем в тези неща, и то в цялата им дълбочина, в цялата им сериозност.
към текста >>
5.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
"Отказ от инкарнация" "
Живот
в една единствена инкарнация"
"Отказ от инкарнация" "Живот в една единствена инкарнация"
към текста >>
№ 147), като акцентът пада върху това, че "свръхсетивните светове" могат да станат обект на познание още по време на земния
живот
на човека.
*24. Елементарният свят е част от "висшите светове",описани най-вече в "Теософия". (Събр. Съч.№ 9) и "Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч. № 13). Тези описания претърпяват известна промяна още в "Прага на Духовния свят" (Събр.Съч. № 17) и изнесения по същото време лекционен цикъл "Тайните на Прага" (Събр. Съч.
№ 147), като акцентът пада върху това, че "свръхсетивните светове" могат да станат обект на познание още по време на земния живот на човека.
"Душевният свят" от "Теософия" е идентичен с по-късното казване "елементарен свят".
към текста >>
От "биологична" гледна точка ясновидството е свързано със световно историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се "разширява": То вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен
живот
, независимо от законите на физическото тяло.
От "биологична" гледна точка ясновидството е свързано със световно историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се "разширява": То вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло.
Ето защо все повече хора ще имат опитности "вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите "екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
към текста >>
№ 72 "Свобода-Безсмъртие-Социален
живот
"
*41. Включена в Събр. Съч.
№ 72 "Свобода-Безсмъртие-Социален живот"
към текста >>
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки
живот
.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Държавата, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чиито сместване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
1. Силите на икономическия
живот
: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.
1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.
към текста >>
2. Силите на духовния
живот
: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния
живот
.
2. Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния живот.
към текста >>
3. Силите на правовия
живот
: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия
живот
.
3. Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Рудолф Щайнер –
живот
и творчество
Рудолф Щайнер – живот и творчество
към текста >>
7.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато природният изследовател поиска да обясни смисъла на животинския или човешкия
живот
, се връща назад до раждането, изучава ембриологията, изучава това, от което се развива израстващото, което се проявява в бъдещето.
Когато се разгледа дори областта на живота, може да се види - в други области е по-неясно, но при живите същества съвсем ясно застава пред човека - как природната наука днес се стреми да достигне навсякъде до първоначалното, до това, което в известна степен дава зародишното устройство за израстващото, за избуяващото, за бъдещото.
Когато природният изследовател поиска да обясни смисъла на животинския или човешкия живот, се връща назад до раждането, изучава ембриологията, изучава това, от което се развива израстващото, което се проявява в бъдещето.
Той се връща назад към раждането, което е началото на разгръщащото се пред сетивата. А когато природната наука иска да обясни света, се връща назад до представите за раждането на мирозданието, които си изгражда, създавайки различни хипотези, в които залягат постиженията на геологията, палеонтологията и другите клонове на природната наука. Макар някои хора да се съмняват, че такъв начин на мислене е правилен, тя винаги се стреми към това. Познати са усилията, които хората са положили, за да обосноват, ако не началото на земното съществуване, то поне много отдалечени в миналото епохи, в които човекът още не е съществувал на Земята; да обяснят по някакъв начин това. което се представя пред сетивата на човека, като изхождат от предхождащото, от зародиша.
към текста >>
Необходимо е твърде много, защото поради навиците, изградени в наше време именно в естественонаучната област, в областта на природонаучния мироглед, който в областта си е напълно основателен, в човешкия
живот
навлиза особен начин на мислене, противоположен на пътя, водещ в духовния свят.
Но доста усилия са необходими, ако човек иска наистина да прави изследвания по този път.
Необходимо е твърде много, защото поради навиците, изградени в наше време именно в естественонаучната област, в областта на природонаучния мироглед, който в областта си е напълно основателен, в човешкия живот навлиза особен начин на мислене, противоположен на пътя, водещ в духовния свят.
към текста >>
В обикновения
живот
сме доволни с понятията и представите, за които можем да си кажем: Тези понятия, тези представи са отражение на някакво външно събитие или на външен предмет.
От само себе си се разбира, че от страна на естествените науки се чуват изказвания, при които хората всъщност не искат нищо да знаят за духовния свят, какъвто е той в действителност със своите факти и процеси. Искам да кажа още само едно нещо - подробности ще намерите в споменатите книги, - че човекът трябва да си изгради съвсем друг начин на мислене и представяне.
В обикновения живот сме доволни с понятията и представите, за които можем да си кажем: Тези понятия, тези представи са отражение на някакво външно събитие или на външен предмет.
С това духовният изследовател не може да се задоволи. Самите представи и понятия в душата му стават нещо съвсем различно от това, което изграждат мисловните навици на съвремието. Ако отново ми позволите да употребя едно сравнение, бих искал да покажа с него как духовният изследовател застава днес срещу света. Материалистически, спиритуалистически, пантеистически, индивидуалистически, монадистически и т. н.14 - така хората искат да проникнат някак си в мировите загадки.
към текста >>
Тогава е в състояние да развие по-богат вътрешен, душевно подвижен
живот
, отколкото е свикнал във външния сетивен свят.
Но наистина може да се каже, че едно нещо противоречи на другото. Вижте как един предмет често изглежда различно, когато го снимате от една или от друга страна! Духовният изследовател разглежда всички представи за пантеизъм, монадизъм и др. така, че ги приема за различни снимки на действителността. Защото духовната реалност в действителност съвсем не се представя пред мислите, представите и понятията така, че да може да се каже, че някое понятие е отражение, а човек трябва винаги да обикаля нещата, да ги разглежда от различни страни и тогава да си изгради многостранни понятия.
Тогава е в състояние да развие по-богат вътрешен, душевно подвижен живот, отколкото е свикнал във външния сетивен свят.
Чрез това обаче той е принуден да превърне понятията в нещо много по-живо. Те няма вече да са само отражения, а когато се изживяват, ще са нещо много по-жизнено, отколкото са в обикновения живот с неговите факти.
към текста >>
Те няма вече да са само отражения, а когато се изживяват, ще са нещо много по-жизнено, отколкото са в обикновения
живот
с неговите факти.
Духовният изследовател разглежда всички представи за пантеизъм, монадизъм и др. така, че ги приема за различни снимки на действителността. Защото духовната реалност в действителност съвсем не се представя пред мислите, представите и понятията така, че да може да се каже, че някое понятие е отражение, а човек трябва винаги да обикаля нещата, да ги разглежда от различни страни и тогава да си изгради многостранни понятия. Тогава е в състояние да развие по-богат вътрешен, душевно подвижен живот, отколкото е свикнал във външния сетивен свят. Чрез това обаче той е принуден да превърне понятията в нещо много по-живо.
Те няма вече да са само отражения, а когато се изживяват, ще са нещо много по-жизнено, отколкото са в обикновения живот с неговите факти.
към текста >>
Но когато това се разпростре върху цялото разглеждане на света, се оживява самият
живот
на мислите и представите.
Но когато това се разпростре върху цялото разглеждане на света, се оживява самият живот на мислите и представите.
Чрез това се получават не вече умъртвените, замръзнали представи, с които се задоволява днешният естественонаучен мироглед, а се получават представи, които живеят с нещата. Но когато се тръгне от мисловните навици на съвремието, човек първоначално изживява някои разочарования, защото така изживяваното наистина много се различава от мисловните навици на съвремието. Ако човек се опира на познанията, извлечени от духовния свят, понякога наистина трябва да говори парадоксално за неща, за които изобщо се говори днес.
към текста >>
Исках да покажа тези пресмятания, за да видите как целият вътрешен душевен
живот
трябва да излезе от абстракцията, да се потопи в живата действителност, мислите и представите сами да станат живи.
Исках да покажа тези пресмятания, за да видите как целият вътрешен душевен живот трябва да излезе от абстракцията, да се потопи в живата действителност, мислите и представите сами да станат живи.
В моята книга «За загадката на човека»,18 излязла преди две години, различавам действителни от недействителни представи. Накратко, това, за което става въпрос, е, че духовният изследовател трябва да посочи, че познавателните средства, които употребява, първо трябва да се събудят, да се изградят, и душата му трябва първо да се преобрази, за да може да вижда в духовния свят. Тогава резултатите ще се появят в такава форма и ще може да се види, че духовният изследовател не спекулира дали душата е безсмъртна, дали тя преминава през раждане и смърт, а самият изследователски път го довежда до вечното в човешката душа, до това, което преминава през раждания и смърт. Пътят на изследването му показва какво живее в човека като вечност. Следователно той търси обекта, нещото, самата същност.
към текста >>
Вярва се, и многократно се е вярвало - днес науката най-често е надмогнала тези неща и само популярните мирогледни течения стоят още върху гледна точка, която науката е напуснала вече от десетилетия, - че човешката нервна система, човешкият нервен апарат е просто инструмент за мисленето, чувстването и волята, накратко, за душевния
живот
.
За да разберем това, трябва наистина да можем да правим изследвания в граничната зона, намираща се между при-родната наука и духовната наука. Днес, разбира се, мога да изложа някои резултати и да дам само някои указания. Ако трябва да изложа с всички детайли това, което искам да посоча, би било необходимо да изнеса много лекции. Когато човек иска да проследи загатнатото, трябва да достигне границите между природната и духовната наука.
Вярва се, и многократно се е вярвало - днес науката най-често е надмогнала тези неща и само популярните мирогледни течения стоят още върху гледна точка, която науката е напуснала вече от десетилетия, - че човешката нервна система, човешкият нервен апарат е просто инструмент за мисленето, чувстването и волята, накратко, за душевния живот.
Онзи, който се научи да познава душевния живот чрез такива душевни органи, душевни очи и уши, каквито описах поне принципно, който наистина открие този душевен живот, знае, че да се говори, че мозъкът произвежда мисленето, е същото, както ако се каже: Аз вървя по размекнат път и оставям следите си; тези следи вижда някой, който иска да си ги обясни. Как си ги обяснява той? Той си ги обяснява, като казва: Долу в Земята се намират сили, които трептят и чрез това произвеждат следите. Но това съвсем не се отнася до силите в Земята, които произвеждат тези следи, защото съм ги оставил аз, моите следи могат точно да се покажат! Така физиолозите днес обясняват, че това, което става в мозъка, произлиза от мозъка, понеже съответства нещо в нервната система на всяко мислене, представяне и чувстване.
към текста >>
Онзи, който се научи да познава душевния
живот
чрез такива душевни органи, душевни очи и уши, каквито описах поне принципно, който наистина открие този душевен
живот
, знае, че да се говори, че мозъкът произвежда мисленето, е същото, както ако се каже: Аз вървя по размекнат път и оставям следите си; тези следи вижда някой, който иска да си ги обясни.
За да разберем това, трябва наистина да можем да правим изследвания в граничната зона, намираща се между при-родната наука и духовната наука. Днес, разбира се, мога да изложа някои резултати и да дам само някои указания. Ако трябва да изложа с всички детайли това, което искам да посоча, би било необходимо да изнеса много лекции. Когато човек иска да проследи загатнатото, трябва да достигне границите между природната и духовната наука. Вярва се, и многократно се е вярвало - днес науката най-често е надмогнала тези неща и само популярните мирогледни течения стоят още върху гледна точка, която науката е напуснала вече от десетилетия, - че човешката нервна система, човешкият нервен апарат е просто инструмент за мисленето, чувстването и волята, накратко, за душевния живот.
Онзи, който се научи да познава душевния живот чрез такива душевни органи, душевни очи и уши, каквито описах поне принципно, който наистина открие този душевен живот, знае, че да се говори, че мозъкът произвежда мисленето, е същото, както ако се каже: Аз вървя по размекнат път и оставям следите си; тези следи вижда някой, който иска да си ги обясни.
Как си ги обяснява той? Той си ги обяснява, като казва: Долу в Земята се намират сили, които трептят и чрез това произвеждат следите. Но това съвсем не се отнася до силите в Земята, които произвеждат тези следи, защото съм ги оставил аз, моите следи могат точно да се покажат! Така физиолозите днес обясняват, че това, което става в мозъка, произлиза от мозъка, понеже съответства нещо в нервната система на всяко мислене, представяне и чувстване. Точно колкото Земята е орган на моето вървене или оставяне на следи, толкова малко, колкото тя сама ги образува, толкова малко и мозъкът е орган, създаващ процесите на мисленето и представянето.
към текста >>
Когато се напредне по пътищата, изследващи душата, ще се открие, че процесите в мозъка, в нервната система, които съответстват на душевния
живот
, не са изграждащи процеси.
Така блестящо разбраната природна наука намира своето пълно обяснение именно днес, когато настъпва обратът в мисленето, който посочих, който е по-радикален от мирогледа на Коперник спрямо съществувалия преди него мироглед, но е така правомерен, както е правомерен мирогледът на Коперник по отношение на предишния.
Когато се напредне по пътищата, изследващи душата, ще се открие, че процесите в мозъка, в нервната система, които съответстват на душевния живот, не са изграждащи процеси.
Продуктивната растежна и избуяваща дейност не се намира в нервната система така, както в останалия организъм. Не! Това, което душата извършва в нервната система, е разграждаща дейност, наистина е разграждаща дейност по време на нашето будно съзнание. И само защото нервната система е разположена в нас така, че постоянно се регенерира от останалия организъм, разграждащата, разтварящата, разрушителната дейност, която от мисленето навлиза в нашата нервна система, може постоянно да се компенсира. Разграждаща дейност съществува. Тя е дейността, която качествено е същата като това, което човекът изживява наведнъж, когато умре, когато организмът съвсем се разпадне.
към текста >>
То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни
живот
от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен външен свят.
Това, което нарекох душевно развитие, преминава от обикновеното съзнание към съзерцаващото съзнание. За него говоря в моята книга «За загадката на човека». Това съзерцаващо съзнание дава възможност да имаме имагинативни познания. Тези имагинативни познания не показват външно сетивното, а показват в самия човек това - сега нямам предвид останалия свят, - което не може да се възприема сетивно. За да не се породят недоразумения, в последно време нарекох тяло на изграждащите сили19 това, което може да се възприеме първоначал-но при такова събудено познание.
То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни живот от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен външен свят.
Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят. Сега стигаме дотам да свържем целия свят на мислите и представите - не по друг начин, а както описах - с физическия мозък, представляващ основата за това. Ние достигаме до разбирането, че тялото на изграждащите сили е носителят на човешките мисли, че мислите се развиват в това тяло на изграждащите сили и когато човекът мисли, то живее в него. Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването. В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот.
към текста >>
Така че сетивният ни
живот
с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят.
За него говоря в моята книга «За загадката на човека». Това съзерцаващо съзнание дава възможност да имаме имагинативни познания. Тези имагинативни познания не показват външно сетивното, а показват в самия човек това - сега нямам предвид останалия свят, - което не може да се възприема сетивно. За да не се породят недоразумения, в последно време нарекох тяло на изграждащите сили19 това, което може да се възприеме първоначал-но при такова събудено познание. То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни живот от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен външен свят.
Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят.
Сега стигаме дотам да свържем целия свят на мислите и представите - не по друг начин, а както описах - с физическия мозък, представляващ основата за това. Ние достигаме до разбирането, че тялото на изграждащите сили е носителят на човешките мисли, че мислите се развиват в това тяло на изграждащите сили и когато човекът мисли, то живее в него. Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването. В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот. Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и чувствата ни, не и афектите.
към текста >>
В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни
живот
.
То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни живот от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен външен свят. Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят. Сега стигаме дотам да свържем целия свят на мислите и представите - не по друг начин, а както описах - с физическия мозък, представляващ основата за това. Ние достигаме до разбирането, че тялото на изграждащите сили е носителят на човешките мисли, че мислите се развиват в това тяло на изграждащите сили и когато човекът мисли, то живее в него. Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването.
В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот.
Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и чувствата ни, не и афектите. Тези чувства и афекти живеят в нас по много по-несъзнателен начин. Но затова пък се намират във връзка с нещо далеч по-обширно, отколкото е животът ни между раждането и смъртта. Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание. Това, което се издига като чувство нагоре, е пронизано от мисли, но тези мисли са далеч по-всеобхватни, защото се откриват, когато в съзерцаващото познание достигнем до още по-висше съзнание, издигнем се до това - нямам предвид суеверни представи, - което наричам инспирирано съзнание.
към текста >>
Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да прозре, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на чувствата така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия
живот
преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на растението, като това, което ще се намира в растението през следващата година.
Много добре знам колко много доводи могат да се противопоставят на такава представа от днешния природонаучен мироглед.
Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да прозре, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на чувствата така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия живот преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на растението, като това, което ще се намира в растението през следващата година.
Не познава ли този човек - ще кажат хората - чудесните закони на наследствеността, които показа природната наука? Не знае ли всичко, което знаят онези, които създадоха науката за наследствеността и показаха всичко това, което изясни знанието за наследствените качества? »
към текста >>
Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен
живот
.
Въпросът за свободата е така сложен затова, защото волята е спяща за обикновеното съзнание. Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност.
Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот.
Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот. А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот. Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа.
към текста >>
Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен
живот
.
Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност. Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот.
Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот.
А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот. Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода.
към текста >>
А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен
живот
.
Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност. Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот. Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот.
А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот.
Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години.
към текста >>
Така че за истинското духовно изследване целият човешки
живот
се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време.
Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност. Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот. Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот. А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот.
Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време.
Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва.
към текста >>
Целият единен човешки
живот
се състои от повтарящи се земни и духовни животи.
Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност. Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот. Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот. А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот. Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време.
Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи.
Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва. Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода.
към текста >>
По подобен начин единият земен
живот
предопределя другия, който следва.
Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години.
По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва.
Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода.
към текста >>
Това наблюдение стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният
живот
се взимат за основа на физическото изследване.
Така в духовното изследване постепенно се стига до духовните факти, като се тръгне от смъртта.
Това наблюдение стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният живот се взимат за основа на физическото изследване.
Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а конкретни резултати от антропософското духовно изследване. В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост. Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт. Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното. Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин.
към текста >>
В обикновения духовен
живот
можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост.
Така в духовното изследване постепенно се стига до духовните факти, като се тръгне от смъртта. Това наблюдение стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният живот се взимат за основа на физическото изследване. Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а конкретни резултати от антропософското духовно изследване.
В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост.
Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт. Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното. Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин. Това е настъпване на дадено събитие, прекъсващо живота в това земно съществуване. От внезапното настъпване на смъртта зависи развитието на духовното съзнание в духовния свят след смъртта, както от силите, дадени ни при раждането, зависи - но по начина, който описах - възможността да можем да развиваме съзнание в живота.
към текста >>
Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден
живот
поради катастрофа или по друг начин.
Това наблюдение стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният живот се взимат за основа на физическото изследване. Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а конкретни резултати от антропософското духовно изследване. В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост. Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт. Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното.
Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин.
Това е настъпване на дадено събитие, прекъсващо живота в това земно съществуване. От внезапното настъпване на смъртта зависи развитието на духовното съзнание в духовния свят след смъртта, както от силите, дадени ни при раждането, зависи - но по начина, който описах - възможността да можем да развиваме съзнание в живота. След смъртта съзнанието е от друг вид. Съзнанието, което развиваме тук на Земята, почива на основата на нервната система, както аз се опирам на земната основа, когато ходя. В духовния свят съзнанието след смъртта се опира на друга основа, но въпреки това е съзнание.
към текста >>
Обикновеното съзнателно мислене престава със смъртта, но започва друго съзнание, което навлиза във волята, за която видяхме, че преминава в следващия земен
живот
.
От внезапното настъпване на смъртта зависи развитието на духовното съзнание в духовния свят след смъртта, както от силите, дадени ни при раждането, зависи - но по начина, който описах - възможността да можем да развиваме съзнание в живота. След смъртта съзнанието е от друг вид. Съзнанието, което развиваме тук на Земята, почива на основата на нервната система, както аз се опирам на земната основа, когато ходя. В духовния свят съзнанието след смъртта се опира на друга основа, но въпреки това е съзнание. Когато даден човек умре от насилствена смърт, това не е само нещо, което навлиза в неговите представи.
Обикновеното съзнателно мислене престава със смъртта, но започва друго съзнание, което навлиза във волята, за която видяхме, че преминава в следващия земен живот.
Духовният изследовател има средствата да изследва какво може да се появи в даден земен живот, когато в предишен земен живот е настъпила насилствена смърт.
към текста >>
Духовният изследовател има средствата да изследва какво може да се появи в даден земен
живот
, когато в предишен земен
живот
е настъпила насилствена смърт.
След смъртта съзнанието е от друг вид. Съзнанието, което развиваме тук на Земята, почива на основата на нервната система, както аз се опирам на земната основа, когато ходя. В духовния свят съзнанието след смъртта се опира на друга основа, но въпреки това е съзнание. Когато даден човек умре от насилствена смърт, това не е само нещо, което навлиза в неговите представи. Обикновеното съзнателно мислене престава със смъртта, но започва друго съзнание, което навлиза във волята, за която видяхме, че преминава в следващия земен живот.
Духовният изследовател има средствата да изследва какво може да се появи в даден земен живот, когато в предишен земен живот е настъпила насилствена смърт.
към текста >>
Когато в живота настъпи насилствена смърт, в следващия земен
живот
се вижда, че тази смърт продължава да въздейства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на живота.
Когато днес се говори за такива неща, естествено се знае, че различни хора казват: «Това е глупаво, детинско, фантастично.» Но резултатите са точно така сигурни и научни - аз изнасям само такива, - както при естествената наука.
Когато в живота настъпи насилствена смърт, в следващия земен живот се вижда, че тази смърт продължава да въздейства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на живота.
Сега се правят изследвания на душевния живот, но обикновено се взема под внимание само най-външното. В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот.
към текста >>
Сега се правят изследвания на душевния
живот
, но обикновено се взема под внимание само най-външното.
Когато днес се говори за такива неща, естествено се знае, че различни хора казват: «Това е глупаво, детинско, фантастично.» Но резултатите са точно така сигурни и научни - аз изнасям само такива, - както при естествената наука. Когато в живота настъпи насилствена смърт, в следващия земен живот се вижда, че тази смърт продължава да въздейства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на живота.
Сега се правят изследвания на душевния живот, но обикновено се взема под внимание само най-външното.
В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот. При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия живот.
към текста >>
Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен
живот
.
Когато в живота настъпи насилствена смърт, в следващия земен живот се вижда, че тази смърт продължава да въздейства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на живота. Сега се правят изследвания на душевния живот, но обикновено се взема под внимание само най-външното. В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища.
Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот.
При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия живот. Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот.
към текста >>
При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия
живот
.
Сега се правят изследвания на душевния живот, но обикновено се взема под внимание само най-външното. В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот.
При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия живот.
Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот.
към текста >>
Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен
живот
.
В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот. При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия живот.
Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот.
към текста >>
И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки
живот
.
Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на живота.
И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот.
Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот. В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в отношения не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в отношения с трите царства - минералното, растителното и животинското царство. Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества. Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин. От казаното досега видяхте, че е възможно да се постигне познание за духовния свят.
към текста >>
Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния
живот
в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен
живот
и с повтарящ се духовен
живот
.
Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на живота. И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот.
Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот.
В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в отношения не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в отношения с трите царства - минералното, растителното и животинското царство. Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества. Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин. От казаното досега видяхте, че е възможно да се постигне познание за духовния свят. Това познание има дълбоко значение за човешката душа.
към текста >>
Но когато се схване в цялостната му същност, то навлиза в човешкия душевен
живот
така, че някой ден се разбира, че е по-значително от всички други жизнени събития.
В известна степен то прави нещо друго от човешката душа. То навлиза в живота на душата, безразлично дали човек е духовен изследовател или само е чул, разбрал и приел изследваното от духовния изследовател. Все едно е, не става въпрос човек сам да го изследва, а може само да го разбере. Всичко може да се разбере, ако човек само достатъчно проникне в него. Нужно е единствено да се възприеме.
Но когато се схване в цялостната му същност, то навлиза в човешкия душевен живот така, че някой ден се разбира, че е по-значително от всички други жизнени събития.
към текста >>
Тогава самото познание навлиза съдбоносно в човешкия
живот
.
Човек може да изживява трагични неща, които да го разтърсят, или радостни, възвишени, които да го въздигнат - не е необходимо да бъде безчувствен, когато е духовен изследовател и се стреми към духовното познание. Той може дълбоко да чувства какво изживяват другите хора, които още не са духовни изследователи, но когато в цялата му същност проникне това, което духовното познание дава на душата, и успее да си отговори на въпроса «Какво получава душата чрез тези духовни резултати? », когато човек знае какво е станало с душата чрез духовното познание, това събитие става тогава по-важно от всички други съдбоносни неща, от всички съдбовни изживявания, стигащи до човека. Не че другите стават по-маловажни, но това е по-велико от другите.
Тогава самото познание навлиза съдбоносно в човешкия живот.
Навлезе ли познанието така в човешкия душевен живот, човек започва да разбира човешката душа, оттам просветва светлина, изясняваща човешката съдба. Тогава той може да се отдръпне от даденото изживяване. Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от живота между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот. Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба. Обикновеното съзнание приема съдбата, без да я разбира, както се приема съня.
към текста >>
Навлезе ли познанието така в човешкия душевен
живот
, човек започва да разбира човешката душа, оттам просветва светлина, изясняваща човешката съдба.
Човек може да изживява трагични неща, които да го разтърсят, или радостни, възвишени, които да го въздигнат - не е необходимо да бъде безчувствен, когато е духовен изследовател и се стреми към духовното познание. Той може дълбоко да чувства какво изживяват другите хора, които още не са духовни изследователи, но когато в цялата му същност проникне това, което духовното познание дава на душата, и успее да си отговори на въпроса «Какво получава душата чрез тези духовни резултати? », когато човек знае какво е станало с душата чрез духовното познание, това събитие става тогава по-важно от всички други съдбоносни неща, от всички съдбовни изживявания, стигащи до човека. Не че другите стават по-маловажни, но това е по-велико от другите. Тогава самото познание навлиза съдбоносно в човешкия живот.
Навлезе ли познанието така в човешкия душевен живот, човек започва да разбира човешката душа, оттам просветва светлина, изясняваща човешката съдба.
Тогава той може да се отдръпне от даденото изживяване. Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от живота между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот. Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба. Обикновеното съзнание приема съдбата, без да я разбира, както се приема съня. Съзерцаващото съзнание, за което сме се събудили, както се събуждаме от съня и навлизаме в обикновеното съзнание, изгражда ново отношение към съдбата.
към текста >>
Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния
живот
и от живота между смъртта и новото раждане, а от този
живот
се вплитат в следващ
живот
.
», когато човек знае какво е станало с душата чрез духовното познание, това събитие става тогава по-важно от всички други съдбоносни неща, от всички съдбовни изживявания, стигащи до човека. Не че другите стават по-маловажни, но това е по-велико от другите. Тогава самото познание навлиза съдбоносно в човешкия живот. Навлезе ли познанието така в човешкия душевен живот, човек започва да разбира човешката душа, оттам просветва светлина, изясняваща човешката съдба. Тогава той може да се отдръпне от даденото изживяване.
Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от живота между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот.
Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба. Обикновеното съзнание приема съдбата, без да я разбира, както се приема съня. Съзерцаващото съзнание, за което сме се събудили, както се събуждаме от съня и навлизаме в обикновеното съзнание, изгражда ново отношение към съдбата. Съдбата се опознава като нещо, работещо върху всеобхватния ни живот, върху живота, който преминава през раждания и смърт.
към текста >>
Съдбата се опознава като нещо, работещо върху всеобхватния ни
живот
, върху живота, който преминава през раждания и смърт.
Тогава той може да се отдръпне от даденото изживяване. Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от живота между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот. Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба. Обикновеното съзнание приема съдбата, без да я разбира, както се приема съня. Съзерцаващото съзнание, за което сме се събудили, както се събуждаме от съня и навлизаме в обикновеното съзнание, изгражда ново отношение към съдбата.
Съдбата се опознава като нещо, работещо върху всеобхватния ни живот, върху живота, който преминава през раждания и смърт.
към текста >>
Дори не е необходимо в предишния
живот
да бъде причинено някакво нещастие.
Не бива нещата да се схващат в тривиален смисъл, като че ли духовният изследовател само би казал: «Сам си си заслужил нещастието», не, това би било не само неразбиране, но дори отричане на духовното изследване.
Дори не е необходимо в предишния живот да бъде причинено някакво нещастие.
То може да настъпи спонтанно. Тогава ще има последствия за следващия и за целия живот между земните животи, понеже много често виждаме, че от нещастие, страдание и болка израства съзнанието, изградено в духовния свят по друг начин. В целия ни живот обаче се появява смисъл и разбиране за съдбата ни, която иначе само сънуваме.
към текста >>
Тогава ще има последствия за следващия и за целия
живот
между земните животи, понеже много често виждаме, че от нещастие, страдание и болка израства съзнанието, изградено в духовния свят по друг начин.
Не бива нещата да се схващат в тривиален смисъл, като че ли духовният изследовател само би казал: «Сам си си заслужил нещастието», не, това би било не само неразбиране, но дори отричане на духовното изследване. Дори не е необходимо в предишния живот да бъде причинено някакво нещастие. То може да настъпи спонтанно.
Тогава ще има последствия за следващия и за целия живот между земните животи, понеже много често виждаме, че от нещастие, страдание и болка израства съзнанието, изградено в духовния свят по друг начин.
В целия ни живот обаче се появява смисъл и разбиране за съдбата ни, която иначе само сънуваме.
към текста >>
В целия ни
живот
обаче се появява смисъл и разбиране за съдбата ни, която иначе само сънуваме.
Не бива нещата да се схващат в тривиален смисъл, като че ли духовният изследовател само би казал: «Сам си си заслужил нещастието», не, това би било не само неразбиране, но дори отричане на духовното изследване. Дори не е необходимо в предишния живот да бъде причинено някакво нещастие. То може да настъпи спонтанно. Тогава ще има последствия за следващия и за целия живот между земните животи, понеже много често виждаме, че от нещастие, страдание и болка израства съзнанието, изградено в духовния свят по друг начин.
В целия ни живот обаче се появява смисъл и разбиране за съдбата ни, която иначе само сънуваме.
към текста >>
Тогава можем да кажем: «Да, нека след смъртта душата да пристъпва в друг
живот
, но опознаването на това може да се изчака.
Когато вземем под внимание това духовно познание, преди всичко изпъква едно нещо.
Тогава можем да кажем: «Да, нека след смъртта душата да пристъпва в друг живот, но опознаването на това може да се изчака.
Тук ще живеем живота, както се представя във физическото тяло, а каквото идва след смъртта, можем да видим по-късно. Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с живота, който изживяваме в тялото. Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане. Както нервната система в известна степен е опора и отклик на нашето обикновено съзнание между раждането и смъртта, така между смъртта и новото раждане опората за съзнанието ни в духовния свят по времето между смъртта и новото раждане образува това, което се намира в съзнанието ни още тук. И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият живот се простира пред нас.
към текста >>
И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият
живот
се простира пред нас.
Тогава можем да кажем: «Да, нека след смъртта душата да пристъпва в друг живот, но опознаването на това може да се изчака. Тук ще живеем живота, както се представя във физическото тяло, а каквото идва след смъртта, можем да видим по-късно. Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с живота, който изживяваме в тялото. Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане. Както нервната система в известна степен е опора и отклик на нашето обикновено съзнание между раждането и смъртта, така между смъртта и новото раждане опората за съзнанието ни в духовния свят по времето между смъртта и новото раждане образува това, което се намира в съзнанието ни още тук.
И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият живот се простира пред нас.
Това, което може да се разпростре в съзнанието, което получаваме след смъртта си, много зависи от съзнанието ни във физическото тяло. Който си създава единствено физически представи, опиращи се на сетивата - което отговаря на мисловните навици на съвремието, - изцяло изпълва съзнанието и спомените си с това, което се разиграва в душата му, тоест представи от обикновения живот. Също и той изгражда своя свят след смъртта. Човек изгражда обкръжаващата го действителност чрез това, което представлява вътрешно. Както някой, който физически е роден в Европа, не може да вижда Америка около себе си, както чрез това, в което е роден телесно, човек получава своето обкръжение, така чрез това, което е изградил в тялото си, в известна степен сам определя околността, мястото на своето съществуване.
към текста >>
Който си създава единствено физически представи, опиращи се на сетивата - което отговаря на мисловните навици на съвремието, - изцяло изпълва съзнанието и спомените си с това, което се разиграва в душата му, тоест представи от обикновения
живот
.
Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с живота, който изживяваме в тялото. Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане. Както нервната система в известна степен е опора и отклик на нашето обикновено съзнание между раждането и смъртта, така между смъртта и новото раждане опората за съзнанието ни в духовния свят по времето между смъртта и новото раждане образува това, което се намира в съзнанието ни още тук. И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият живот се простира пред нас. Това, което може да се разпростре в съзнанието, което получаваме след смъртта си, много зависи от съзнанието ни във физическото тяло.
Който си създава единствено физически представи, опиращи се на сетивата - което отговаря на мисловните навици на съвремието, - изцяло изпълва съзнанието и спомените си с това, което се разиграва в душата му, тоест представи от обикновения живот.
Също и той изгражда своя свят след смъртта. Човек изгражда обкръжаващата го действителност чрез това, което представлява вътрешно. Както някой, който физически е роден в Европа, не може да вижда Америка около себе си, както чрез това, в което е роден телесно, човек получава своето обкръжение, така чрез това, което е изградил в тялото си, в известна степен сам определя околността, мястото на своето съществуване.
към текста >>
Който чрез своето само физическо съзнание сам се осъди да остане във физическия свят след смъртта, става център на разрушителни сили, навлизащи в събитията на човешкия
живот
и в живота на останалия свят.
Такъв човек се осъжда да остане в земната сфера, да остане там със съзнанието си, докато друг, който е възприел духовни представи, бива пренесен в определена духовна околност. Онзи обаче, който е възприемал само сетивни представи, се осъжда да остане в сетивната околност. Колкото благоприятно може да действа човек във физическото тяло, когато чрез физическото тяло в известна степен има обвивката, запазваща го от околния свят, колкото благоприятно може да действа, когато във физическия свят се намира във физическо тяло, толкова неблагоприятно действа той, когато остане в сферата на физическия свят след смъртта си. С физическите мисли и представи в съзнанието човек действа разрушително след смъртта си. Още при проблема за наследствеността загатнах как силите на човека действат във физическия свят, когато той се намира в духовния свят.
Който чрез своето само физическо съзнание сам се осъди да остане във физическия свят след смъртта, става център на разрушителни сили, навлизащи в събитията на човешкия живот и в живота на останалия свят.
Докато се намираме в тялото, дори да имаме само сетивни, материалистически мисли, то ни закриля. О, то ни е закрила в много по-голяма степен, отколкото си мислим! Чудно е, но на този, който вижда цялата взаимовръзка с духовния свят, му е ясно едно: Ако човекът не би бил отделен от обкръжението чрез сетивата си, ако сетивата не го затрудняваха, защото с обикновеното съзнание той не е способен да възприема живи понятия, а умъртвени, които би трябвало да го спират от навлизането му в духовното обкръжение, ако човекът би могъл да задейства непосредствено представите си, ако ги нямаше в себе си само като вътрешни представи, след като нещата са възприети от сетивата, той би действал парализиращо и убиващо чрез тях, когато разгръща живота на мисловните си представи също и във физическия свят. Защото тези представи са разрушителни по известен начин, разграждат всичко, което докоснат. Само защото са задържани в нас, те не са разграждащи, а разграждат, когато се внесат в машини, в инструменти, които би трябвало да бъдат също нещо мъртво, произлязло от живата природа.
към текста >>
Тази представа дадох като пример за много други, така че да не казваме: «Можем да чакаме», а че от същността на човека зависи дали развива сетивни или свръхсетивни представи, дали подготвя следващия си
живот
по единия или по другия начин.
Тази представа дадох като пример за много други, така че да не казваме: «Можем да чакаме», а че от същността на човека зависи дали развива сетивни или свръхсетивни представи, дали подготвя следващия си живот по единия или по другия начин.
Животът му след смъртта естествено е съвсем друг, но той произлиза от живота тук. Това е същественото, което човек трябва да има предвид. Някои неща от страна на духовната наука изглеждат по-различно, отколкото се предполага. Затова накрая трябва да направя още няколко забележки.
към текста >>
Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки
живот
и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и мислят.
Оскар Хертвиг пише в края на своята отлична книга «Развитието на организмите.
Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки живот и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и мислят.
Той казва: «Интерпретирането на учението на Дарвин, което със своите неопределености може да се тълкува по много различни начини, позволи многостранно приложение в другите области на стопанския, социалния и политическия живот. Като от делфийски оракул всеки можеше, според това, което желае, да извлече от него полза за заниманията си със социални, политически, хигиенни, медицински и други въпроси и за потвърждение на своите твърдения да се позове върху учението на дарвинистки нагласената биология с нейните неотменими природни закони. Но ако тези мними закони не са истински закони, при тяхното многостранно приложение в другите области не биха ли могли да се породят и социални опасности? Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи! Доказателството за това твърдение може лесно да се покаже в много явления на новото време.
към текста >>
Той казва: «Интерпретирането на учението на Дарвин, което със своите неопределености може да се тълкува по много различни начини, позволи многостранно приложение в другите области на стопанския, социалния и политическия
живот
.
Оскар Хертвиг пише в края на своята отлична книга «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки живот и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и мислят.
Той казва: «Интерпретирането на учението на Дарвин, което със своите неопределености може да се тълкува по много различни начини, позволи многостранно приложение в другите области на стопанския, социалния и политическия живот.
Като от делфийски оракул всеки можеше, според това, което желае, да извлече от него полза за заниманията си със социални, политически, хигиенни, медицински и други въпроси и за потвърждение на своите твърдения да се позове върху учението на дарвинистки нагласената биология с нейните неотменими природни закони. Но ако тези мними закони не са истински закони, при тяхното многостранно приложение в другите области не биха ли могли да се породят и социални опасности? Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи! Доказателството за това твърдение може лесно да се покаже в много явления на новото време. Точно затова преценяването на истината и заблужденията на дарвинизма надхвърля границите на биологичните науки.»
към текста >>
И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия
живот
, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и волеви импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област.
Хората могат да вярват, че с обичайните днес понятия извън духовната наука ще излязат от хаоса, но това няма да се случи, защото в реалността цари духът.
И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и волеви импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област.
Политиката и социалните науки ще се нуждаят в бъдеще от това, за което единствено духовната наука може да даде основата. Това е от особено значение също и за съвременната история.
към текста >>
Но аз вярвам, че тези няколко изказвания ще са достатъчни, за да покажат, че нещо трябва да бъде извлечено от процеса на развитието на човечеството, за да разбуди душата на човека за пълноценен
живот
.
Това исках да дам днес само като няколко импулси. От тези гледни точки винаги могат да се дадат поне импулси, защото ако човек иска да изложи нещата с всички подробности, би трябвало да изнесе много лекции.
Но аз вярвам, че тези няколко изказвания ще са достатъчни, за да покажат, че нещо трябва да бъде извлечено от процеса на развитието на човечеството, за да разбуди душата на човека за пълноценен живот.
Никой не бива да вярва, че трябва да умъртви нещо в душата си, не и религиозния живот. Защото именно Гьоте е казал:
към текста >>
Никой не бива да вярва, че трябва да умъртви нещо в душата си, не и религиозния
живот
.
Това исках да дам днес само като няколко импулси. От тези гледни точки винаги могат да се дадат поне импулси, защото ако човек иска да изложи нещата с всички подробности, би трябвало да изнесе много лекции. Но аз вярвам, че тези няколко изказвания ще са достатъчни, за да покажат, че нещо трябва да бъде извлечено от процеса на развитието на човечеството, за да разбуди душата на човека за пълноценен живот.
Никой не бива да вярва, че трябва да умъртви нещо в душата си, не и религиозния живот.
Защото именно Гьоте е казал:
към текста >>
Както се развива начинът на мислене на по-новото време, можем да кажем: Който намери духовнонаучните пътища, ще намери и пътя към истинския религиозен
живот
; но който не открие духовнонаучния път, за него можем да се страхуваме, че в бъдеще ще изгуби така необходимия за човечеството религиозен път!
Както се развива начинът на мислене на по-новото време, можем да кажем: Който намери духовнонаучните пътища, ще намери и пътя към истинския религиозен живот; но който не открие духовнонаучния път, за него можем да се страхуваме, че в бъдеще ще изгуби така необходимия за човечеството религиозен път!
към текста >>
8.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Сигурно сте забелязали, че във вчерашната публична лекция31 беше казано нещо от голямо значение за разбирането на духовното познание в човешкия
живот
.
Сигурно сте забелязали, че във вчерашната публична лекция31 беше казано нещо от голямо значение за разбирането на духовното познание в човешкия живот.
Посочих как съвременните хора, които възприемат представи във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят разум, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивния свят, след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта. Така чрез такива хора, които след смъртта остават още дълго време привързани към земно-физическия свят поради начина си на живот във физическото тяло, се създават разрушителни сили в този физически свят. С такъв факт се докосват дълбоки, значителни тайни на човешкия живот, тайни, които в продължение на столетия, може да се каже на хилядолетия, са били грижливо пазени от известни окултни общества, понеже те твърдят - днес няма да изследваме доколко е основателно това32, - че хората не са узрели да приемат такива тайни истини и че чрез оповестяването им ще настъпи голямо объркване. За правото да се крият такива дълбоки, значителни за живота истини от хората и да се пазят в тесните кръгове на окултни школи днес няма да се произнасяме. Но трябва да се каже.
към текста >>
Така чрез такива хора, които след смъртта остават още дълго време привързани към земно-физическия свят поради начина си на
живот
във физическото тяло, се създават разрушителни сили в този физически свят.
Сигурно сте забелязали, че във вчерашната публична лекция31 беше казано нещо от голямо значение за разбирането на духовното познание в човешкия живот. Посочих как съвременните хора, които възприемат представи във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят разум, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивния свят, след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта.
Така чрез такива хора, които след смъртта остават още дълго време привързани към земно-физическия свят поради начина си на живот във физическото тяло, се създават разрушителни сили в този физически свят.
С такъв факт се докосват дълбоки, значителни тайни на човешкия живот, тайни, които в продължение на столетия, може да се каже на хилядолетия, са били грижливо пазени от известни окултни общества, понеже те твърдят - днес няма да изследваме доколко е основателно това32, - че хората не са узрели да приемат такива тайни истини и че чрез оповестяването им ще настъпи голямо объркване. За правото да се крият такива дълбоки, значителни за живота истини от хората и да се пазят в тесните кръгове на окултни школи днес няма да се произнасяме. Но трябва да се каже. че вече е настъпило времето, когато човечеството не може да съществува, без да узнае определени тайни за свръхсетивния свят, каквито бяха споменати вчера. Да, все повече и повече ще трябва да се засилва разкриването на такива неща.
към текста >>
С такъв факт се докосват дълбоки, значителни тайни на човешкия
живот
, тайни, които в продължение на столетия, може да се каже на хилядолетия, са били грижливо пазени от известни окултни общества, понеже те твърдят - днес няма да изследваме доколко е основателно това32, - че хората не са узрели да приемат такива тайни истини и че чрез оповестяването им ще настъпи голямо объркване.
Сигурно сте забелязали, че във вчерашната публична лекция31 беше казано нещо от голямо значение за разбирането на духовното познание в човешкия живот. Посочих как съвременните хора, които възприемат представи във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят разум, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивния свят, след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта. Така чрез такива хора, които след смъртта остават още дълго време привързани към земно-физическия свят поради начина си на живот във физическото тяло, се създават разрушителни сили в този физически свят.
С такъв факт се докосват дълбоки, значителни тайни на човешкия живот, тайни, които в продължение на столетия, може да се каже на хилядолетия, са били грижливо пазени от известни окултни общества, понеже те твърдят - днес няма да изследваме доколко е основателно това32, - че хората не са узрели да приемат такива тайни истини и че чрез оповестяването им ще настъпи голямо объркване.
За правото да се крият такива дълбоки, значителни за живота истини от хората и да се пазят в тесните кръгове на окултни школи днес няма да се произнасяме. Но трябва да се каже. че вече е настъпило времето, когато човечеството не може да съществува, без да узнае определени тайни за свръхсетивния свят, каквито бяха споменати вчера. Да, все повече и повече ще трябва да се засилва разкриването на такива неща.
към текста >>
Трябва да се проникнем с подобни чувства, ако искаме правилно да разберем безкрайно дълбокото значение, което се осъществява именно във взаимния
живот
чрез духов-на работа в настоящето и в бъдещето на човечеството.
Но от друга страна, взаимодействието на физическия свят с духовния е наистина сложно. И въпреки това трябва да се каже, че когато се основават общества в светлината на духовната наука, хората работят не само върху света на следствията, но и върху света на причините, лежащи зад сетивните проявления.
Трябва да се проникнем с подобни чувства, ако искаме правилно да разберем безкрайно дълбокото значение, което се осъществява именно във взаимния живот чрез духов-на работа в настоящето и в бъдещето на човечеството.
към текста >>
Да, ние дори сме още по-интензивно свързани с оставените на Земята души, когато сме свързани с тях от по-висшите духовни области, когато не сме осъдени чрез чисто материалистическия
живот
, така да се каже, да вършим безредици на Земята, когато не се свързваме с обич с нещо на Земята, а всъщност ставаме само разрушителен център.
И такива представи, които все повече могат да се умножават, ако съдействаме на това, което, произлязло от духовния свят като многобройни понятия за духовния свят, вече е навлязло в антропософското духовно течение, всичко това, което достига до нас като понятия, ни прави способни да се освободим от оковите на земното, на разрушителното в земното, за да действаме от други посоки. Въпреки това ние оставаме свързани с душите, които сме оставили тук на Земята и с тези, с които сме свързани кармически, както и със Земята, но от една друга страна.
Да, ние дори сме още по-интензивно свързани с оставените на Земята души, когато сме свързани с тях от по-висшите духовни области, когато не сме осъдени чрез чисто материалистическия живот, така да се каже, да вършим безредици на Земята, когато не се свързваме с обич с нещо на Земята, а всъщност ставаме само разрушителен център.
към текста >>
Хората трябва да се подготвят за вечния
живот
дори и когато тези проповедници никога не могат да им кажат как всъщност изглежда светът, в който човекът пристъпва, след като премине през портата на смъртта.
Това са понятия за живота на човека след смъртта, които човекът трябва да усвои днес. За съвременното човечество вече не е достатъчно, а още повече няма да е достатъчно в близко бъдеще проповедниците да му казват в какво да вярва и в какво да не вярва.
Хората трябва да се подготвят за вечния живот дори и когато тези проповедници никога не могат да им кажат как всъщност изглежда светът, в който човекът пристъпва, след като премине през портата на смъртта.
към текста >>
Те не могат да понасят само едно единствено нещо в човешкия
живот
, не могат да понасят именно смъртта.
Развитието на човешкото тяло позволява на тези същества, известно време преди човекът да бъде роден, да могат да проникнат до известна степен в него и под прага на съзнанието да го придружават по-нататък.
Те не могат да понасят само едно единствено нещо в човешкия живот, не могат да понасят именно смъртта.
Затова винаги преди да настъпи смъртта в човешкото тяло, в което са се настанили, го напускат. Те винаги изживяват силно разочарование, защото искат да постигнат именно да останат в човешките тела и след смъртта. Това би било голямо постижение в царството на тези същества, което още не са постигнали.
към текста >>
Защото от всичко, което човекът изживява тук, също и под прага на съзнанието си, той се нуждае и след смъртта, понеже трябва да разгледа ретроспективно изминалия си
живот
и да го разбере, а най-лошото е, ако не може да го направи.
За нещата, които описвам сега, отдавна са били осведомени известни окултни братства, които много добре ги познават и са ги скрили от човечеството - тук също няма да изследваме правото им за това. Днес вече не е възможно да останат неразкрити пред хората понятията, от които те се нуждаят, когато преминат портата на смъртта.
Защото от всичко, което човекът изживява тук, също и под прага на съзнанието си, той се нуждае и след смъртта, понеже трябва да разгледа ретроспективно изминалия си живот и да го разбере, а най-лошото е, ако не може да го направи.
Ако не можем постоянно да хвърляме светлина върху това, ако не можем да осветим съществото, което взема такова участие в живота ни, както прави това ариманическо същество, което ни завладява преди нашето раждане и е винаги там, витае винаги в несъзнателното, няма да си изградим никакви подходящи понятия, за да разберем този живот в ретроспективното разглеждане. Защото мъдростта става светлина след смъртта.
към текста >>
Ако не можем постоянно да хвърляме светлина върху това, ако не можем да осветим съществото, което взема такова участие в живота ни, както прави това ариманическо същество, което ни завладява преди нашето раждане и е винаги там, витае винаги в несъзнателното, няма да си изградим никакви подходящи понятия, за да разберем този
живот
в ретроспективното разглеждане.
За нещата, които описвам сега, отдавна са били осведомени известни окултни братства, които много добре ги познават и са ги скрили от човечеството - тук също няма да изследваме правото им за това. Днес вече не е възможно да останат неразкрити пред хората понятията, от които те се нуждаят, когато преминат портата на смъртта. Защото от всичко, което човекът изживява тук, също и под прага на съзнанието си, той се нуждае и след смъртта, понеже трябва да разгледа ретроспективно изминалия си живот и да го разбере, а най-лошото е, ако не може да го направи.
Ако не можем постоянно да хвърляме светлина върху това, ако не можем да осветим съществото, което взема такова участие в живота ни, както прави това ариманическо същество, което ни завладява преди нашето раждане и е винаги там, витае винаги в несъзнателното, няма да си изградим никакви подходящи понятия, за да разберем този живот в ретроспективното разглеждане.
Защото мъдростта става светлина след смъртта.
към текста >>
Тези същества обаче са много важни за човешкия
живот
и знанието за тях трябва постепенно да става известно и ще стане известно на хората.
Тези същества обаче са много важни за човешкия живот и знанието за тях трябва постепенно да става известно и ще стане известно на хората.
Само че трябва да става известно по правилния начин, не бива да се разпространява всред човечеството само от окултни братства, които искат да го използват за усилване на собствената си власт и преди всичко не бива да остане скрито, като се използва за усилването на властта на определени егоистично действащи братства. Човечеството се стреми към всеобщо знание и знанието трябва да се разпространява. Защото в бъдеще няма да бъде от полза, ако окултни братства успяват да прилагат такива неща за разрастването на властта си. Опознаването на тези същества ще трябва все повече и повече да се разпространява сред хората. През следващите столетия човекът все повече ще трябва да опознава, че в себе си има един двойник, че носи в себе си такъв ариманически, мефистофелски двойник.
към текста >>
Необходимостта от това днес личи от появата на възгледи като психоанализата и други подобни, където се работи с духовни същности, но с неподходящи познавателни средства, и по този начин не може да се направи нищо с явления, които все повече и повече ще се проявяват в човешкия
живот
.
Защото този двойник не е нищо друго освен причинителят на всички физически болести, които спонтанно произлизат от вътрешността, а да се познават те напълно, представлява задачата на органичната медицина. Болестите, които се появяват спонтанно, не са причинени от външни наранявания, а се проявяват отвътре, не идват от човешката душа, а от това същество. То е причината за всички болести, появяващи се спонтанно отвътре, то е причинител на всички органически болести. И един негов брат, който не е ариманически, а луциферически устроен, е причинителят на всички неврастенични и невротични болести, всички болести, които всъщност не са болести, за каквито се вземат, когато се наричат нервни или хистерични болести и т. н. Така че медицината трябва да се одухотвори в две посоки.
Необходимостта от това днес личи от появата на възгледи като психоанализата и други подобни, където се работи с духовни същности, но с неподходящи познавателни средства, и по този начин не може да се направи нищо с явления, които все повече и повече ще се проявяват в човешкия живот.
Защото някои неща трябва да се случат по необходимост и това, което, от една страна, е вредно, трябва да се появи, защото хората трябва да бъдат подложени на тези вредни влияния, за да ги преодолеят и чрез това да спечелят сила.
към текста >>
Тя е особено важна, понеже сегашното време призовава човека да се заеме по
съзнателен
начин с тези неща, да изгради по
съзнателен
начин отношения към тях.
Но това е станало така безкрайно важно всъщност едва през петата следатлантска културна епоха и ще бъде особено важно за човека в най-близко бъдеще. Също и заради това трябва да се разпространява духовната наука сега.
Тя е особено важна, понеже сегашното време призовава човека да се заеме по съзнателен начин с тези неща, да изгради по съзнателен начин отношения към тях.
В нашата епоха човекът трябва да стане силен, за да регулира отношението си към тези същества.
към текста >>
Въпросите на обществения
живот
постепенно ще стават въпроси на познанието, те ще бъдат извадени от сферата, в която са натъпкани днес от преобладаващото мнозинство на човечеството, чистата сфера на симпатиите и антипатиите.
Въпросите на обществения живот постепенно ще стават въпроси на познанието, те ще бъдат извадени от сферата, в която са натъпкани днес от преобладаващото мнозинство на човечеството, чистата сфера на симпатиите и антипатиите.
По отношение на действащото вече няма да решават мнозинствата. Но това действащо ще може да стане действено само ако хората не се плашат да възприемат важни неща в съзнанието си.
към текста >>
Защото болестите идват от едно духовно същество, което само използва човешкия
живот
, за да намери това, което не намира на мястото, определено му от мъдрото мирово управление, срещу което то се е надигнало, както ви показах; същество, което всъщност е ариманическо-мефистофелско същество в човешката природа, което преди раждането на човека навлиза в тялото му като в свое обиталище и напуска човешкото тяло при смъртта, понеже не може да понася и не може да завладее смъртта при сегашните условия.
Медицината може да успее само ако е духовна наука.
Защото болестите идват от едно духовно същество, което само използва човешкия живот, за да намери това, което не намира на мястото, определено му от мъдрото мирово управление, срещу което то се е надигнало, както ви показах; същество, което всъщност е ариманическо-мефистофелско същество в човешката природа, което преди раждането на човека навлиза в тялото му като в свое обиталище и напуска човешкото тяло при смъртта, понеже не може да понася и не може да завладее смъртта при сегашните условия.
Болести идват от това, че това същество действа в човека.
към текста >>
В този момент искам да помислим - понеже в тези дни отново се повтаря денят на смъртта на госпожица Софи Щинде43 - за свръхсетивното раждане в духовния
живот
на тази наша вярна сътрудничка в Дорнахския строеж.
Въпреки това винаги трябва да си спомняме какво представляваха римските катакомби на първите християни и макар че християнството е било нещо по-подземно в още по-силна степен, отколкото е антропософското движение днес, въпреки това то намери пътя към повърхността. И някои от хората всред антропософското движение, занимаващи се с духовни понятия, намериха възможност да работят с тях в сферата, в която тези духовни понятия, които тук са мъдрост, се разгръщат като светлина. Те намериха възможност да работят с тази светлина. Ние винаги можем да казваме, че между членовете, които работят в антропософското движение, са ни равнопоставени тези, които са тук, във физическия свят, и онези, които са вече оттатък, в свръхсетивния свят, които вече преминаха през портата на смъртта и днес са доказателство за истината на спечеленото тук като духовни мъдрости. В това отношение нека да помислим за някои, бих казал, свръхсетивно живеещи души на членовете на Обществото.
В този момент искам да помислим - понеже в тези дни отново се повтаря денят на смъртта на госпожица Софи Щинде43 - за свръхсетивното раждане в духовния живот на тази наша вярна сътрудничка в Дорнахския строеж.
Става въпрос, скъпи приятели, когато наистина искаме да останем вътре в позитивното антропософско движение, да се задълбочим за усещането на реалността, свързана с нас, да възприемем конкретното понятие за духовния свят.
към текста >>
9.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Много неща могат да бъдат разбрани в света, но че има смисъл, изхождайки от агитаторско движение, да се убие болна жена, чийто по-нататъшен
живот
не би могъл да промени нищо важно, чиято смърт в никакъв случай не може да стои във връзка с някаква видима политическа идея, е неразбираемо».
Преди години, по време на представление в един театър в Берлин44 се разпространи, бих казал, беше довеяна новината, че императрицата на Австрия45 е убита в Женева от «пропагандист на делото», както тогава се казваше. Когато тази новина беше така довята отвън през паузата, бях застанал близо до берлински литературен критик, междувременно написал философски книги, станали доста известни, който така изрази учудването си от този факт, че то остана в съзнанието ми. Той каза: «Човек може да разбере много неща в света, макар да не ги оправдава и да не е съгласен с тях.
Много неща могат да бъдат разбрани в света, но че има смисъл, изхождайки от агитаторско движение, да се убие болна жена, чийто по-нататъшен живот не би могъл да промени нищо важно, чиято смърт в никакъв случай не може да стои във връзка с някаква видима политическа идея, е неразбираемо».
Така каза някога мъжът, «то не може да се разбере, във всеки случай е безсмислено».
към текста >>
Случват се неща, които, ако се приложат към тях преценките, изградени в самия
живот
, те изглеждат безсмислени, дори когато човек иска да си ги обясни с някакви заблуди.
Вярвам, че този човек тогава изказа нещо, което би трябвало да бъде всеобщото мнение на разумните хора, нещо, което всички разумни хора в днешния образован свят трябва да мислят. Към това може да се прибави, че между хората се случват някои неща в течение на това, което изобщо се нарича историческо развитие.
Случват се неща, които, ако се приложат към тях преценките, изградени в самия живот, те изглеждат безсмислени, дори когато човек иска да си ги обясни с някакви заблуди.
към текста >>
Но точно от такива събития - към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни - може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в лош смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения
живот
, на протичащия в сетивния свят
живот
, се осветят с духовната наука.
Но точно от такива събития - към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни - може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в лош смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения живот, на протичащия в сетивния свят живот, се осветят с духовната наука.
Защото се случват неща, разбираеми само чрез идеи от духовния свят и ако се разглеждат просто в добър или в лош смисъл само в техните взаимовръзки вътре в сетивния свят, по необходимост трябва да изглеждат безсмислени. И когато точно чрез това, което би могло да се нарече случайност, но може би е само символично представяне на кармически дела, човек има такова изживяване в някой театър, се налага мисълта колко различно изглежда протичащото на сцената от това, което се разиграва зад кулисите.
към текста >>
Тези различни задачи в следващите един след друг периоди по отношение на известни своеобразности - става въпрос за тези, които искаме да посочим днес - могат правилно да се разгледат, ако се направи опит да се проследят изживяванията в общия човешки
живот
, свързани с външното историческо развитие, за което говори външната история на човечеството и предимно до които иска да се ограничи материалистическата нагласа в нашето време.
Тези различни задачи в следващите един след друг периоди по отношение на известни своеобразности - става въпрос за тези, които искаме да посочим днес - могат правилно да се разгледат, ако се направи опит да се проследят изживяванията в общия човешки живот, свързани с външното историческо развитие, за което говори външната история на човечеството и предимно до които иска да се ограничи материалистическата нагласа в нашето време.
към текста >>
От външните изживявания на хората на физическото поле, обхващащи само част от общия човешки
живот
, протичащ между раждането и смъртта и между смъртта и ново раждане, от този физически земен
живот
не може да се извлече пълна характеристика на следващите една след друга епохи, защото в това, което наистина се случва, винаги се намесват и силите, слизащи надолу от царството, в което човекът живее между смъртта и ново раждане, и се намират във взаимоотношения със силите, разгръщащи се чрез хората, които се намират тук на физическото поле.
От външните изживявания на хората на физическото поле, обхващащи само част от общия човешки живот, протичащ между раждането и смъртта и между смъртта и ново раждане, от този физически земен живот не може да се извлече пълна характеристика на следващите една след друга епохи, защото в това, което наистина се случва, винаги се намесват и силите, слизащи надолу от царството, в което човекът живее между смъртта и ново раждане, и се намират във взаимоотношения със силите, разгръщащи се чрез хората, които се намират тук на физическото поле.
Винаги протича взаимодействие на силите, които хората разгръщат post mortem, т. е. след смъртта, и действащите тук на физическото поле сили.
към текста >>
В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес за работите на физическото поле, ще работи да издигне душевния
живот
на по-висша степен, да сложи в ред известни духовни работи.
Част от общественото мнение живо работи срещу това, но въпреки това то ще стане. Ще стане поради тази причина, че през петата следатлантска културна епоха голяма част от човечеството поради вътрешното си душевно узряване, поради необходимостта в развитието на човечеството просто ще развие някои духовни предразположения и естествено съзерцание в духовния свят. Тази част от човечеството, която ще даде най-добрите основи за това, което ще настъпи в следващата шеста следатлантска културна епоха, тази част от човечеството в петата следатлантска културна епоха, в която се подготвя, ще се покаже малко предразположена да се занимава особено с работите на физическото поле.
В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес за работите на физическото поле, ще работи да издигне душевния живот на по-висша степен, да сложи в ред известни духовни работи.
Поради тази причина други хора, които са по-малко подходящи за този духовен живот, ще могат да си завоюват известни позиции във властта.
към текста >>
Поради тази причина други хора, които са по-малко подходящи за този духовен
живот
, ще могат да си завоюват известни позиции във властта.
Част от общественото мнение живо работи срещу това, но въпреки това то ще стане. Ще стане поради тази причина, че през петата следатлантска културна епоха голяма част от човечеството поради вътрешното си душевно узряване, поради необходимостта в развитието на човечеството просто ще развие някои духовни предразположения и естествено съзерцание в духовния свят. Тази част от човечеството, която ще даде най-добрите основи за това, което ще настъпи в следващата шеста следатлантска културна епоха, тази част от човечеството в петата следатлантска културна епоха, в която се подготвя, ще се покаже малко предразположена да се занимава особено с работите на физическото поле. В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес за работите на физическото поле, ще работи да издигне душевния живот на по-висша степен, да сложи в ред известни духовни работи.
Поради тази причина други хора, които са по-малко подходящи за този духовен живот, ще могат да си завоюват известни позиции във властта.
към текста >>
Духовнонаучно там се поглежда в неща, които се намират в дълбока връзка с импулсите на съвременния и бъдещия човешки
живот
, за които обаче наистина е извънредно трудно да се говори, понеже навсякъде по света те застават срещу определени наивни, но и съвсем правомерни интереси на хората.
Духовнонаучно там се поглежда в неща, които се намират в дълбока връзка с импулсите на съвременния и бъдещия човешки живот, за които обаче наистина е извънредно трудно да се говори, понеже навсякъде по света те застават срещу определени наивни, но и съвсем правомерни интереси на хората.
Нещата, които посочих, стават разбираеми едва когато се има предвид, че всичко, което ви разказах досега в тази област, всички тези атентати, за които говорих досега, всъщност са непрофесионално насочени опити, направени не със задълбочено познание на окултните взаимовръзки, понеже са породени от един вид страх, породени са като отбранителни средства, понеже не са насочвани единно. Нещата стават разбираеми, когато се разгледа това, което трябва да бъде отклонено.
към текста >>
От друга страна, хората, които аранжират това, подготвят на физическото поле съответните огледални събития, както се казва в окултния
живот
.
На въпросните места, където това се ръководи, се знае какво се преследва с такива действия. Намеренията, които се преследват, са първо да се сформира този орден за убийство на физическото поле, а след това работите на този орден да се насочат по следния начин: През портата на смъртта е трябвало насилствено да преминат именно такива хора, които след смъртта са щели да получат способността да узнаят известни тайни.
От друга страна, хората, които аранжират това, подготвят на физическото поле съответните огледални събития, както се казва в окултния живот.
Те възнамеряват да предизвикат съответни огледални събития на физическия план.
към текста >>
В нормалния
живот
би трябвало да се чака.
Но нещата, които се изследват по такъв начин, ако мога така да се изразя, в определен смисъл са духовни преждевременни раждания. Ако душите, преминали по нормален начин през портата на смъртта, получат възможност да се докоснат до такива неща, знаят, че именно сега трябва да се подготвят и покажат, че стоят в такава подготовка, за да свалят по подходящ начин долу и импулсират Земята с някои неща от духовния свят в по-късен момент, когато човечеството е узряло за това. За някои хора, които сега минават през портата на смъртта, дори е важна задача да използват нормалните сили тогава, когато постигнат достатъчна зрялост за определени тайни, а не да ги получават по съкратения път, като използват силите, които имат на разположение след насилствена смърт. Тези хора имат именно задачата да достигнат до споменатите сили и да инспирират с тях хора, които са на Земята, които не са медиуми, а могат да ги получат по нормален редовен начин чрез инспирация.
В нормалния живот би трябвало да се чака.
Но поради това, че нещата, които всъщност би трябвало да дойдат по-късно, идват чрез окултно престъпление като духовни преждевременни раждания по пътя, който ви посочих, такива тайни могат да се завладеят от онези, които не планират нищо добро за човечеството и в този смисъл са черни или сиви магьосници.
към текста >>
Това ще се опитат поне да направят, ще се правят опити с имунизационни вещества, така че още в детството си хората да изгубят стремежа към духовен
живот
.
Такова течение - днес то вече се забелязва при отделни хора - все повече и повече ще се задълбочава. Ще се появи копнеж да се твърди, че духовното е глупост, лудост! Това ще се опитват да постигнат, като създадат имунизации, както се правят имунизации срещу болести, само че ще се узнаят някои имунизационни средства, които повлияват човешкото тяло така, че то няма да позволява да се разгръщат духовните наклонности на душата. Хората ще бъдат имунизирани срещу заложбите за духовни идеи.
Това ще се опитат поне да направят, ще се правят опити с имунизационни вещества, така че още в детството си хората да изгубят стремежа към духовен живот.
Но това е само едно от нещата, които са във връзка с по-дълбоко знание, което трябва да се появи през петата следатлантска културна епоха относно връзката на тези природни процеси и природни средства с човешкия организъм. В съответното време те ще се появят сред човечеството. Въпросът обаче е дали стремеж като този с духовните преждевременни раждания може да има нещастието да попадне в ръцете на отделни хора, които ще преследват своите цели, за да осъществят такива домогвания, или познанието за нещата ще се постигне по правилен начин, за да служи за доброто на човечеството, когато времето узрее за това.
към текста >>
Иска ли се да се подкрепят стремежите на духовния
живот
през петата следатлантска културна епоха, те трябва да се разглеждат като нещо живо.
Защото с разпространението на духовната наука се постига нещо друго, отколкото с цялата пропаганда, която днес се прави в други области. В други области се говори на хората най-често за нещо, което те съвсем точно знаят, както молителките в църквата знаят това, което проповедникът говори от амвона. Повечето сдружения имат за програми това, което засяга хората доста тривиално. Там най-често се остава в областта на абстракциите. Правят се хубави програми, които не са реални и не могат да навлязат в действителността.
Иска ли се да се подкрепят стремежите на духовния живот през петата следатлантска културна епоха, те трябва да се разглеждат като нещо живо.
Но погледнете живото! Духовно живото има своето отражение в природно живото. Питам ви: Спира ли нещо рибата в морето да изхвърля толкова много хайвер, който може да бъде унищожен? Запитайте се колко от изхвърления хайвер става храна за другите риби? Колко от него се унищожава!
към текста >>
Такъв е животът и също така е в духовния
живот
.
Но погледнете живото! Духовно живото има своето отражение в природно живото. Питам ви: Спира ли нещо рибата в морето да изхвърля толкова много хайвер, който може да бъде унищожен? Запитайте се колко от изхвърления хайвер става храна за другите риби? Колко от него се унищожава!
Такъв е животът и също така е в духовния живот.
Дълги години наред можете постоянно да говорите на широките човешки маси. Трябва да бъдете доволни, ако сред тези човешки маси се намерят само няколко, чийто интерес да се запали, защото това лежи в характера на живото. Там наистина се постига нещо само когато човек го прави като природата, която е образ на духа. Какво би станало, ако природата реши живите същества да не снасят яйцата, които могат да бъдат унищожени, понеже се е забелязало, че в продължение на една година определен брой яйца биват унищожени? Но природните процеси продължават и постигат еволюцията.
към текста >>
10.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В течение на времето душевният
живот
на човечеството много се е променил.
Трябва да се каже, че е много необходимо, особено в нашето съвремие, това разбиране да се разпространи сред човечеството. Съвременният човек не се отличава външно физически особено много от човека на онова минало, което обикновено е предмет на историческото разглеждане. В това историческо разглеждане най-многото се стига назад до третата следатлантска епоха. Описанието на това, което лежи преди нея, е доста мъгляво историческо разглеждане, ала съвременният човек се придържа само към него.
В течение на времето душевният живот на човечеството много се е променил.
Но не може да се каже, че външният физически живот, преобразяването на организма също са променени. Поради това хората не забелязват, не се и стремят да забележат какво всъщност става, какво се разиграва и има своите импулси в духовния свят. В действителност живеем в много важно време. Това няма нищо общо с тривиалната забележка, че живеем в преходно време. Всъщност всяко време е преходно, важното обаче е да се знае какво се променя във въпросното време.
към текста >>
Но не може да се каже, че външният физически
живот
, преобразяването на организма също са променени.
Трябва да се каже, че е много необходимо, особено в нашето съвремие, това разбиране да се разпространи сред човечеството. Съвременният човек не се отличава външно физически особено много от човека на онова минало, което обикновено е предмет на историческото разглеждане. В това историческо разглеждане най-многото се стига назад до третата следатлантска епоха. Описанието на това, което лежи преди нея, е доста мъгляво историческо разглеждане, ала съвременният човек се придържа само към него. В течение на времето душевният живот на човечеството много се е променил.
Но не може да се каже, че външният физически живот, преобразяването на организма също са променени.
Поради това хората не забелязват, не се и стремят да забележат какво всъщност става, какво се разиграва и има своите импулси в духовния свят. В действителност живеем в много важно време. Това няма нищо общо с тривиалната забележка, че живеем в преходно време. Всъщност всяко време е преходно, важното обаче е да се знае какво се променя във въпросното време.
към текста >>
И ако трябва накратко да го опиша - някои неща трябва да се описват накратко между нас, понеже при срещите ни винаги имаме толкова малко време, - бих казал: Това, което подтиква някой убеден в истината на антропософските идеи човек да направи всичко възможно за разпространението на тези идеи, е съчувствието към хората, нуждаещи се от тези идеи в настоящето - а в действителност такива са почти всички хора, които срещаме, - съчувствието към хората, които трябва да имат тези идеи, а ако ги нямат, ще бъдат осъдени на тежък
живот
.
предизвикващо особени усещания и чувства, когато помислим за възникването на антропософията. Разбира се, съвсем не е необходимо да имаме особени предпочитания за идеите в антропософското движение, за да станем техни представители. В някое друго движение - какви ли не различни движения има днес, какви ли не сдружения се основават с убеждението, че представят най-необходимото в света, - хората, бих казал, притежават субективния фанатизъм на своето движение. Те са обаяни от програмата си и я смятат за нещо необикновено ощастливяващо, за абсолютна необходимост. Такова обаяние изобщо не е необходимо за антропософското движение, а импулсът да се представлява може да произлиза от съвсем различно нещо.
И ако трябва накратко да го опиша - някои неща трябва да се описват накратко между нас, понеже при срещите ни винаги имаме толкова малко време, - бих казал: Това, което подтиква някой убеден в истината на антропософските идеи човек да направи всичко възможно за разпространението на тези идеи, е съчувствието към хората, нуждаещи се от тези идеи в настоящето - а в действителност такива са почти всички хора, които срещаме, - съчувствието към хората, които трябва да имат тези идеи, а ако ги нямат, ще бъдат осъдени на тежък живот.
към текста >>
Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия
живот
в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае.
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото. На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния. Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото. Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени.
Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае.
Така мисли човекът. Всичко това са абстракции, нереални понятия и идеи. Да не се знае, че на едно място на Земята в дадена народност се подготвя едно, на друго място - друго, да не се разбира огромната разлика между Запада и Изтока, е това, което непременно ще доведе до безкрайно объркване и хаос. Защото само когато човекът има възможност да изгради мост от душата си към обективните действителности, може благотворно да съдейства за формирането на земното битие.
към текста >>
В старите времена все още е било останало наследство от времето, когато хората са имали атавистичен вътрешен
живот
, проникнат с духовност.
В старите времена все още е било останало наследство от времето, когато хората са имали атавистичен вътрешен живот, проникнат с духовност.
Фактът, че човекът трябва да си извоюва духовност, ако иска да я има, се появява едва в наше време. Поради това в нашата епоха и по-точно от 1879 г. насам се появяват съвсем определени явления. Днес, понеже външ-ното възприемане е станало толкова грубо, те могат да се видят ясно само ако душевният поглед се насочи към царството, в което човекът навлиза, когато прекрачи портата на смъртта. Защото душите, които са били родени преди 1879 г., навлизат в духовния свят, минавайки през смъртта, по друг начин от родените след 1879 г.
към текста >>
Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния
живот
, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята.
че човек произхожда от животните и да оживяваме в нас мисълта: аз произлизам от животните, произлизам само от такива сили, които създават и животните, - в сегашната епоха тази мисъл води душата до това да стане подобна на собствената си представа. Това е важно! Когато душата отхвърли тялото, изпада в нещастието да се възприема като подобна на собствената си представа! Който тук, във физическото тяло, живее с вярата, че в развитието му действа единствено животинската природа, утвърждава убеждението за времето след смъртта си, че трябва да се възприема като животно. Понеже, след като характерът на петата следатлантска епоха е установен чрез събитието от 1879 г., мислите, изграждащи хората, са такива, че човешките души се преобразяват като тях.
Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята.
Това трябваше да настъпи в течение на мъдрото насочване на света, за да може човекът наистина да достигне до пълното свободно самосъзнание. От една страна, боговете трябва да дадат на човека възможността той да стане собственото си творение. Но за да може човекът да даде свръхсетивен смисъл на собственото си творение, да може да намери нещо, което да му даде вечна насока в това, което сам прави от себе си, Христос премина през Мистерията на Голгота. И когато той бъде разбран духовнонаучно, мисловно, тогава се открива и пътят към него, пътят от животинското естество нагоре до божественото.
към текста >>
Да, тази практика в живота стига дори още по-далеч, а именно постоянно да налага това и във външния
живот
.
Това е истина, определена да се разпространи между хората от времето на важните преобразувания през 19 век нататък. Човекът трябва да иска да бъде това, което действително може да е, трябва така да може да мисли за своята същност, ако следва да опази своята душевност. Мъртвият ще може още днес да оповести като правилна чиста истина: «Душата е това, за което се смята.» По времето, когато е било необходимо по Земята да се разпространява истината: «Душата е това, за което сама се мисли», духовете на мрака са инспирирали хората, предизвикали са да се защитава за истина: «Човекът е това, което яде.»58 И макар теоретично още да не е широко разпространено «Човекът е това, което яде», жизнената практика доста се определя от това да се признае, че човекът всъщност не е нищо друго освен това, което яде.
Да, тази практика в живота стига дори още по-далеч, а именно постоянно да налага това и във външния живот.
Повече, отколкото се вярва, много повече, отколкото се вярва, тъжните трагични събития от настоящето са изведени само от принципа «Човекът е това, което яде». В много по-дълбок смисъл, отколкото се мисли с днешната повърхностност, се касае за много малко високопоставени неща, заради които днес се пролива толкова кръв. Човечеството вече е заразено от израза «Човекът е това, което яде». Многократно се воюва за неща, които са свързани с него.
към текста >>
Виждате, че животът изисква да изоставим мисълта: Тук нека да се посветим само на физическия
живот
, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме.
Виждате, че животът изисква да изоставим мисълта: Тук нека да се посветим само на физическия живот, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме.
Защото е истина, че както нашият живот тук е важен за времето между смъртта и ново раждане, така животът на душите между смъртта и ново раждане е важен за душите тук.
към текста >>
Защото е истина, че както нашият
живот
тук е важен за времето между смъртта и ново раждане, така животът на душите между смъртта и ново раждане е важен за душите тук.
Виждате, че животът изисква да изоставим мисълта: Тук нека да се посветим само на физическия живот, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме.
Защото е истина, че както нашият живот тук е важен за времето между смъртта и ново раждане, така животът на душите между смъртта и ново раждане е важен за душите тук.
към текста >>
Взаимният
живот
на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят.
Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка. Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят. Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни взаимоотношения.
Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят.
Иначе ще става все по-възможно отделни хора да правят такива машинации, каквито описах през последния вторник60, за да постигнат чрез това власт над други хора.
към текста >>
Че настоящото време се нуждае от обновяване на духовния
живот
, от събуждане на хората от някои спящи състояния, ще ви стане ясно също от начина, по който говорихме в тези разглеждания.
Че настоящото време се нуждае от обновяване на духовния живот, от събуждане на хората от някои спящи състояния, ще ви стане ясно също от начина, по който говорихме в тези разглеждания.
Непрекъснато срещаме хора, които вярват: Сега се намираме във война, а после ще настъпи мир и с това се приключва. Нещата не стоят така. Днес се случват много важни знамения. Никой не може да разбере тези знамения, ако не иска да се задълбочи духовно-научно. И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите.
към текста >>
11.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Във връзка с лекциите, които имам да изнасям сега в Цюрих67, отново установих, че почти не може да се влезе в контакт с духовния
живот
на този град, без вниманието да се спре на това, което днес се нарича аналитична психология или психоанализа68.
Във връзка с лекциите, които имам да изнасям сега в Цюрих67, отново установих, че почти не може да се влезе в контакт с духовния живот на този град, без вниманието да се спре на това, което днес се нарича аналитична психология или психоанализа68.
Различни съображения, свързани с тази точна формулировка ми дават основание да започна с кратка забележка относно някои неща от аналитичната психология, от психоанализата. Към това ще прибавим и други забележки. Знаем колко е важно за антропософски ориентирания духовен изследовател да свързва разглежданията си с характерното за времето, с вълненията на съвремието. Може да се каже, че към психоанализата днес се чувстват привлечени хора, които сериозно търсят духовните основи на съществуването, душевността на човека и в известен смисъл за съвременната епоха е характерно, че много от нашите съвременници се интересуват от съвсем определени, своеобразни сили в човешката душа. И към онези, които поради импулсите на времето, бих казал, докосват с нос определени явления на душевния живот, принадлежат психоаналитиците.
към текста >>
И към онези, които поради импулсите на времето, бих казал, докосват с нос определени явления на душевния
живот
, принадлежат психоаналитиците.
Във връзка с лекциите, които имам да изнасям сега в Цюрих67, отново установих, че почти не може да се влезе в контакт с духовния живот на този град, без вниманието да се спре на това, което днес се нарича аналитична психология или психоанализа68. Различни съображения, свързани с тази точна формулировка ми дават основание да започна с кратка забележка относно някои неща от аналитичната психология, от психоанализата. Към това ще прибавим и други забележки. Знаем колко е важно за антропософски ориентирания духовен изследовател да свързва разглежданията си с характерното за времето, с вълненията на съвремието. Може да се каже, че към психоанализата днес се чувстват привлечени хора, които сериозно търсят духовните основи на съществуването, душевността на човека и в известен смисъл за съвременната епоха е характерно, че много от нашите съвременници се интересуват от съвсем определени, своеобразни сили в човешката душа.
И към онези, които поради импулсите на времето, бих казал, докосват с нос определени явления на душевния живот, принадлежат психоаналитиците.
към текста >>
И това е особено важно, понеже разглеждането с неподходящи познавателни средства на нещо, което явно е тук и предизвиква човешкото познание в настоящето, води до най-разнообразните тежки заблуждения, което не е безопасно за социалния
живот
, за напредъка на знанието и влиянието на този напредък върху социалния
живот
.
От друга страна, на хората, които се занимават с тези неща, им липсват необходимите знания, за да ги обсъдят, да могат преди всичко да ги разберат. Така че може да се каже: В нашето време психоанализата е явление, принуждаващо хората да обърнат внимание на определени душевни процеси, но от друга страна, ги кара да разглеждат такива душевни явления, бих казал, с неподходящи познавателни средства.
И това е особено важно, понеже разглеждането с неподходящи познавателни средства на нещо, което явно е тук и предизвиква човешкото познание в настоящето, води до най-разнообразните тежки заблуждения, което не е безопасно за социалния живот, за напредъка на знанието и влиянието на този напредък върху социалния живот.
към текста >>
Фройд започва да търси първо в детските години или изобщо по-рано, понеже в този и в други случаи се стреми да намери част от причините в изминалия
живот
.
Естествено, тази случка е свързана с вътрешното състояние на въпросната дама. Да тича пред конете, вместо да се качи на тротоара, е наистина хистерична проява. Става въпрос обаче да се потърсят причините за такова събитие.
Фройд започва да търси първо в детските години или изобщо по-рано, понеже в този и в други случаи се стреми да намери част от причините в изминалия живот.
към текста >>
Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора, чувствата остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния
живот
.
Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора, чувствата остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния живот.
Съзнателният живот не може да си обясни какво всъщност се издига нагоре. Това са подсъзнателни чувства. И поради обстоятелствата, че човекът всъщност никога не е цялостен, а веднъж е такъв тип, друг път - друг, могат да се породят такива състояния, че подсъзнателното да се опълчи срещу съзнателното. И много често това може да доведе до хистерични пристъпи.
към текста >>
Съзнателният
живот
не може да си обясни какво всъщност се издига нагоре.
Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора, чувствата остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния живот.
Съзнателният живот не може да си обясни какво всъщност се издига нагоре.
Това са подсъзнателни чувства. И поради обстоятелствата, че човекът всъщност никога не е цялостен, а веднъж е такъв тип, друг път - друг, могат да се породят такива състояния, че подсъзнателното да се опълчи срещу съзнателното. И много често това може да доведе до хистерични пристъпи.
към текста >>
Той си казва: Когато се открият такива абнормни явления в душевния
живот
на определен човек, трябва да се продължи преди всичко да се търси, доколко инфантилни, детски преживявания са сложили отпечатък в душевния
живот
на човека и продължават да действат.
Юнг се занимава с нещата като лекар и учудващото е, че пациентите се лекуват душевно-терапевтично от тази гледна точка. Много хора работят да въведат нещата в педагогиката, да ги приложат педагогически. Виждаме, че не заставаме пред ограничена теория, а пред опита нещо да се направи културно явление. Много е интересно как някой, който като лекар третира нещата подобно на Юнг, след като наблюдава всякакви случаи и ги лекува, дори привидно наистина ги излекува, как бива подтикван все по-нататък и по-нататък. И така Юнг бива подтикнат към следното.
Той си казва: Когато се открият такива абнормни явления в душевния живот на определен човек, трябва да се продължи преди всичко да се търси, доколко инфантилни, детски преживявания са сложили отпечатък в душевния живот на човека и продължават да действат.
Това е, което се търси особено в тази област - последици от изживявания в детството. Показах ви примера от литературата на психоанализата, който играе голяма роля. Но Юнг вижда, че между многото случаи има голям брой, при които не може да се докаже, че човекът е изживял нещо като индивид, макар да се търси до най-ранното му детство. Когато се изследва всичко, с което човекът влиза в контакт, не се открива конфликтът в човешкия индивид, от който да се обяснят нещата. Поради това Юнг стига до разграничаване на два типа несъзнавано.
към текста >>
Той казва: Има и такива неща, които навлизат в душевния
живот
, които не се намират в личността, но не са и в материалното вън в света, следователно трябва да се приемат като намиращи се в душевния свят.
Второто обаче е надличното несъзнавано.
Той казва: Има и такива неща, които навлизат в душевния живот, които не се намират в личността, но не са и в материалното вън в света, следователно трябва да се приемат като намиращи се в душевния свят.
към текста >>
Ще трябва да ви прочета откъс: «Според този пример», това са примери, където той показва, че човекът е свързан не само с това, което е в неговия индивидуален
живот
или в настоящето, а има връзки с всевъзможни демони, божества, духове и т.
Само това не! На хората изобщо не им идва на ум да започнат сериозно да се занимават с духовния свят. И тогава се случва нещо много странно. Много малко хора могат да забележат какви странни явления се появяват под влиянието на тези неща. В книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», публикувана наскоро, искам да насоча вниманието ви към нещо извънредно интересно, от което ще видите до какво днес вече стига психоаналитикът.
Ще трябва да ви прочета откъс: «Според този пример», това са примери, където той показва, че човекът е свързан не само с това, което е в неговия индивидуален живот или в настоящето, а има връзки с всевъзможни демони, божества, духове и т.
н., «според този пример за пораждането на по-нови идеи от съкровището на първичните образи», тук той не ги нарича богове, а първични образи, «искаме да продължим с по-нататъшното представяне на процеса на пренасянето. Видяхме, че либидото намира своя нов обект в онези очевидно нелепи и необичайни фантазии, именно съдържанията на абсолютното несъзнавано.» Следователно абсолютното несъзнавано е надличното несъзнавано, не личното.
към текста >>
Тук е моментът, когато можете непосредствено да видите къде всъщност се минава покрай нещата в днешния духовен
живот
.
Тук е моментът, когато можете непосредствено да видите къде всъщност се минава покрай нещата в днешния духовен живот.
Можете да бъдете сигурни, че тези психоаналитици като познавачи на душата, като душевни изследователи са много по-напред от това, което предлага разпространената сега университетска психиатрия, университетската психология, и имат право по определен начин да погледнат отвисоко към тази ужасна, така наречена наука. Но човек може да ги види на такова място, където ясно се вижда пред какво е изправено днешното човечество, опирайки се на сегашното знание.
към текста >>
12.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Посочихме, че един от най-добрите психоаналитици Юнг стига до разграничаването на повече мислещия и повече чувстващия човек и тръгвайки оттам, допуска съществуването на чувствени импулси в подсъзнанието на мислещия човек, които нахлуват нагоре в съзнанието, атакуват наличното там мислене и чрез това предизвикват душевни конфликти, или обратното, че мисли, намиращи се в подсъзнанието, нахлуват в душевния
живот
и предизвикват душевни конфликти.
Опит да се стигне до познание в душевната област с неадекватни познавателни средства - така означих вчера това, което се появява като аналитична психология или психоанализа. Може би нищо не е така подходящо, както тази аналитична психоанализа, за да покаже как всеки в нашето съвремие се стреми към антропософски ориентираната духовна наука и как, от друга страна, заради неосъзнавани предразсъдъци хората не смеят да разгледат нещата духовнонаучно. Вчера ви представих ситуацията, от която можете да видите как се правят гротескни скокове в мисленето на модерната наука, когато тя се осмели да се занимае с душевни проблеми, и как могат, бих казал, да се пресрещнат такива скокове в мисленето на съвременните учени.
Посочихме, че един от най-добрите психоаналитици Юнг стига до разграничаването на повече мислещия и повече чувстващия човек и тръгвайки оттам, допуска съществуването на чувствени импулси в подсъзнанието на мислещия човек, които нахлуват нагоре в съзнанието, атакуват наличното там мислене и чрез това предизвикват душевни конфликти, или обратното, че мисли, намиращи се в подсъзнанието, нахлуват в душевния живот и предизвикват душевни конфликти.
към текста >>
Трудно е обаче човек да остане напълно безучастен, когато такива неща не остават само теории, а навлизат в практическия
живот
, в културното развитие.
Би могло да се каже: Да, тези неща се обсъждат в научните дискусии и би могло да се изчака, докато хората благоволят да преодолеят несъзнателните предубеждения срещу антропософски ориентираната духовна наука.
Трудно е обаче човек да остане напълно безучастен, когато такива неща не остават само теории, а навлизат в практическия живот, в културното развитие.
Психоанализата не само иска да работи в областта на терапията, което може би е по-малко обезпокояващо, понеже засега там привидно почти не се отличава от други лечебни методи - казвам привидно, - но тя иска да се разпростре в областта на педагогическата практика, в известен смисъл да стане основата на педагогическата дейност. Тогава става необходимо по-настойчиво да се посочи по-голямата опасност, съдържаща се в тези половинчати истини, отколкото в само теоретичните дискусии.
към текста >>
Вие ще намерите тази тайна на прага така обсъдена, че се показва как след прекрачването на прага и пристъпването в духовните светове, в известен смисъл става разделяне, диференциране на трите основни сили на душевния
живот
: мислене, чувстване и воля.
Десоар намира особено показателно103 в един случай, при който си позволява още една комбинация от обективни неистини и клевети, че в книгата «Духовното ръководство на човека и човечеството» соча важно, подсъзнателно влияние на духовни импулси, като показвам, че в детето, което изгражда мозъка си, действа по-интелигентна мъдрост от това, което по-късно става съзнателно, когато мозъкът вече е изграден. Познавате тази глава от «Духовното ръководство на човека и човечеството». Една здравословна наука би трябвало да започне при такива нормални влияния на подсъзнателното. Но тази наука се нуждае от още нещо. Ако разгледате книгата «Как се постигат познания за висшите светове», ще срещнете обсъдена там тайната на прага104.
Вие ще намерите тази тайна на прага така обсъдена, че се показва как след прекрачването на прага и пристъпването в духовните светове, в известен смисъл става разделяне, диференциране на трите основни сили на душевния живот: мислене, чувстване и воля.
Спомнете си само при обсъждането на пазача на прага в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» как е показано това, което в известен смисъл действа заедно в обикновеното съзнание, така че не може да бъде разделено - мислене, чувстване и воля, -как се разделя и всяка дейност става самостоятелна, така че когато описвам тези неща, мога да кажа: Ако тук (виж рис.) е границата между обикновеното съзнание и онези региони, в които душата живее вътре в духовния свят, би трябвало схематично да начертая, че това е областта на волята (червено), това обаче непосредствено граничи с областта на чувствата (зелено) и това граничи с областта на мисленето (жълто).
към текста >>
Можете да си представите в съвременния
живот
, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в чувствата.
Можете да си представите в съвременния живот, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в чувствата.
Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят. Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални. Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове. Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания.
към текста >>
Така се изгражда душевният
живот
на Ницше, така протича и животът му като писател.
Под влиянието на тази борба той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си. Ницше наистина продължава мислите на Шопенхауер, но ги продължава по своеобразен начин. Когато е преминал вече през портата на смъртта, Шопенхауер вижда, че е написал произведенията си в епоха, в която духовете на мрака още не са приближили, още не са долу на Земята, и иска да продължи мислите и импулсите си, които се пораждат от това. Още докато наблюдава в духовния свят борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината, той иска да продължи своите произведения, внася в душата на Ницше импулсите да продължи мислите му. Това, което навлиза в душата на Ницше от духовния свят, контрастира със случващото се на физическия план в личните отношения с Вагнер.
Така се изгражда душевният живот на Ницше, така протича и животът му като писател.
към текста >>
Да, светът е многостранен и има истина в това, което самият Ницше казва111: «Светът е дълбок и е замислен по-дълбок от деня.» Не би трябвало човек да иска да критикува обширните области на духовния
живот
с обикновеното съзнание.
Да, светът е многостранен и има истина в това, което самият Ницше казва111: «Светът е дълбок и е замислен по-дълбок от деня.» Не би трябвало човек да иска да критикува обширните области на духовния живот с обикновеното съзнание.
Ние разбираме мъдрото ръководство на света само когато отстраним егоистичните мисли при разглеждането на конкретното в ръководството на света, дори и тогава, когато трябва да причислим към мъдрото развитие и трагичните явления в световното развитие. И наистина, когато искаме действително да прозрем нещата, стигаме до много неудобни места.
към текста >>
Когато някой иска да прозре такъв
живот
за бъдещето, какъвто е животът на Ницше, няма да може да го направи, ако само описва нещата, случили се в обкръжението му на Земята.
Когато някой иска да прозре такъв живот за бъдещето, какъвто е животът на Ницше, няма да може да го направи, ако само описва нещата, случили се в обкръжението му на Земята.
Разглеждането на живота ще трябва да се разшири до духовния свят. Трябва да се насочим към необходимостта за разширяване на разглеждането чрез явленията, които днес застават пред психоаналитика и с които той иска да се справи с неадекватни познавателни средства, но не може да се справи. Поради това, ако се последва психоанализата, особено в педагогическата област, човечеството ще бъде доведено до трудни ситуации. Защо?
към текста >>
Когато се намеси в душевния му
живот
, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния
живот
на човека, но също и във всеобхватния
живот
, който далеч надхвърля индивидуалното.
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента.
Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното.
Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално.
към текста >>
Но относно този всеобхватен
живот
между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно!
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента. Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното.
Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно!
Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално. Лечението трябва да е генерално, общочовешко.
към текста >>
Вместо да има стремеж да се направи така, че духовният
живот
да бъде проникнат с познание за духовния свят, както трябва да бъде в настоящето, тези души, при които се показва как задържаният духовен
живот
води до болест, се затварят в санаториуми и се лекуват индивидуално.
Тук лежи голямата грешка, която се прави, която е от огромно значение и има ужасни последици.
Вместо да има стремеж да се направи така, че духовният живот да бъде проникнат с познание за духовния свят, както трябва да бъде в настоящето, тези души, при които се показва как задържаният духовен живот води до болест, се затварят в санаториуми и се лекуват индивидуално.
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между индивидите да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимоотношения между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
към текста >>
Виждате, че се навлиза в конкретния
живот
, с който човек не бива да си играе и с който може да се справи едва когато не се стреми към нищо друго освен към общочовешкото в тази област.
Виждате, че се навлиза в конкретния живот, с който човек не бива да си играе и с който може да се справи едва когато не се стреми към нищо друго освен към общочовешкото в тази област.
Тези неща трябва да се изучават въз основа на конкретните отношения на човека с духовния свят. Затова ще е от полза, ако хората започнат да говорят не само абстрактно, както прави Юнг, че човекът изживява всичко, което прекарва човечеството, всички възможни демони, като ги прави не действителности, а абстрактни демони, когато казва, че да се спори за тяхното съществуване, е глупост. Той ги превръща в абстрактни демони, само в мисловни демони. Да, измислените демони никога не биха могли да разболеят човека, никога не биха могли да се намират в подсъзнанието, а могат да са само в съзнанието. Същественото е, че хората, които се отдават на такива теории, сами работят с толкова много несъзнателни представи, че не могат да достигнат до правилното.
към текста >>
Разгледате ли Фройд с Фройд, както той издига нагоре своите несъзнателни неща, трябва да кажете: Теорията на Фройд идва от сексуалния
живот
; тя е резултат от сексуалния
живот
.
Разгледате ли Фройд с Фройд, както той издига нагоре своите несъзнателни неща, трябва да кажете: Теорията на Фройд идва от сексуалния живот; тя е резултат от сексуалния живот.
Както твърдението, че всички критиняни са лъжци, трябва да произлиза от една лъжа и се разпада, така се разпада и твърдението за универсалността на сексуалността, когато се провери със самата сексуалност. Така е и с другите неща. Разбира се, такъв принцип не може да се разбере категорично, без да се приложи по жив начин в действителността. Но тъкмо това става особено постижение на антропософски ориентираната духовна наука, че по този начин може да бъде приложена върху самата себе си.
към текста >>
13.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И понеже психоаналитиците се стремят, от една страна, да изследват духовно-душевното и ние видяхме, че проследяват това духовно-душевно и в социалния
живот
, трябва да се каже, че тук е поставено начало, което все пак означава повече от това, което официалната университетска наука може да даде именно в тази област.
Спомняте си за разглежданията, които се опитахме да свържем с различните твърдения и изводи на съвременните психоаналитици113. При тези разглеждания исках да стигнем до разбирането, че понятието за несъзнателното, както се употребява от психоанализата, всъщност е неоснователно. И докато не се надмогне това понятие на несъзнателното - чисто негативно понятие, - няма да може да се каже нищо друго освен, че психоанализата работи с неподходящи познавателни средства върху един феномен, за който съвремието съвсем особено се интересува.
И понеже психоаналитиците се стремят, от една страна, да изследват духовно-душевното и ние видяхме, че проследяват това духовно-душевно и в социалния живот, трябва да се каже, че тук е поставено начало, което все пак означава повече от това, което официалната университетска наука може да даде именно в тази област.
Но от друга страна, понеже аналитичната психология се опитва да навлезе в живота чрез педагогиката, терапията и вероятно в бъдеще също и чрез социалната политика, опасностите, свързани с това, наистина трябва да се приемат като много сериозни.
към текста >>
Когато се прекрачи прага на съзнанието, винаги се навлиза в духовна област, съвсем безразлично дали човек идва в подсъзнателното или в надсъзнателното, той винаги навлиза в духовна област, но в област, в която духът е
съзнателен
по определен начин, развива някаква форма на съзнание.
Когато се прекрачи прага на съзнанието, винаги се навлиза в духовна област, съвсем безразлично дали човек идва в подсъзнателното или в надсъзнателното, той винаги навлиза в духовна област, но в област, в която духът е съзнателен по определен начин, развива някаква форма на съзнание.
Където има дух, има и съзнание. Трябва само да се потърсят условията, при които съществува въпросното съзнание. Именно чрез духовната наука човек трябва да има възможност да познае кой вид съзнание има определена духовност. Когато преди осем дни тук115 дадохме примера с дамата, която напуска едно общество, тича пред конете, за малко да скочи в реката, но я спасяват минувачи, занасят я обратно в къщата, откъдето е дошла, за да срещне домакина, понеже е влюбена по неясен, подсъзнателен начин в него, тогава не бива да се казва, че духът, който не принадлежи към съзнанието на тази дама, който я подтиква и води, е несъзнателен дух или че той е несъзнателна душевност. Той е много съзнателно нещо.
към текста >>
Човечеството ще стигне до правилното, когато човек работи в духовния
живот
така и знае, че петата следатлантска културна епоха е тук, за да отдели материалистическата същност от всеобщото развитие на човечеството.
Необходимо е този факт да се схване с ясно съзнание, да се знае, че ще бъде така.
Човечеството ще стигне до правилното, когато човек работи в духовния живот така и знае, че петата следатлантска културна епоха е тук, за да отдели материалистическата същност от всеобщото развитие на човечеството.
Но толкова повече е необходимо да се постави насреща духовното познание. В предишните лекции казах120 какво трябва да опознаят хората на петата следатлантска културна епоха. Това е напълно съзнателната борба срещу встъпващото в човешкото развитие зло. Както в четвъртата следатлантска културна епоха протече борбата за разбирането на раждането и смъртта, така сега протича борбата за разбиране на злото. Сега става въпрос за напълно съзнателното схващане на духовното учение, а не да се хвърля прах в очите на съвременниците, че дяволът на материализма вече не е тук.
към текста >>
Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния
живот
, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му
живот
.
Такава нагласа е била спорна във всички времена, но тя ще бъде много фатална в тази пета културна епоха, в която живеем, защото става много актуална за човека поради господството на злото. Щом човекът премине през портата на смъртта при съвременните условия на развитието, внася отвъд съзнанието, което сам си е изградил между раждането и смъртта.
Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот.
Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд. Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера. И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център.
към текста >>
Днес има заблудени материалисти, които вярват, че материалният
живот
е единствен.
То не е нещо, което знам само аз; и други знаят, че това е така в съвремието. Има обаче много хора, които използват тази истина в много лош смисъл.
Днес има заблудени материалисти, които вярват, че материалният живот е единствен.
Но има също и посветени, които са материалисти и чрез някои братства разпространяват материалистически учения. За тези посветени не бива да вярвате, че стоят на смешната гледна точка, че няма дух или че човекът няма душа, която може да бъде независима от тялото и може да живее без него. Спокойно можете да допуснете, че този, който наистина е посветен в духовния свят, никога няма да бъде така глупав да вярва само на голата материя. Но има мнозина, които по определен начин имат интерес да разпространяват материализма, да оставят материализмът да се разпространява и взимат различни мерки голяма част от хората да вярва само на материализма и да остане изцяло под влиянието му. Съществуват братства, ръководени от посветени, които имат интерес да поддържат и разпространяват материализма.
към текста >>
Едно истинско място за духовен
живот
, извънредно добро място, опазено от всички възможни илюзии в първите християнски столетия, е Ирландия, ирландският остров.
Едно истинско място за духовен живот, извънредно добро място, опазено от всички възможни илюзии в първите християнски столетия, е Ирландия, ирландският остров.
Тя е истински опазена, повече от друга област на Земята, от всички възможни илюзии. Това е причината защо през първите християнски столетия толкова много мисионери на християнството са тръгнали от Ирландия. Но тези мисионери на християнството е трябвало да се съобразяват с едно наивно човечество, сред което са действали, защото европейското човечество, сред което са действали, по това време е било наивно. Трябвало е те да се съобразят с наивността на това човечество, но за самите себе си да познават и разбират великите импулси на човечеството. През 4 и 5 век в Средна Европа действат именно ирландски посветени.
към текста >>
Поради това направих толкова много, колкото днес изобщо е възмож-но да се направи, и в публичните лекции в Цюрих125 обясних на хората доколко историческият
живот
не се схваща с обикновеното съзнание, а в действителност се сънува; как съдържанието на историята в действителност се сънува от хората и едва когато те осъзнаят, че то се сънува, представите им ще могат да станат правилни.
Такива неща показват колко е важно това, така наречено несъзнателно да не се схваща като несъзнателно, а като нещо, което протича много съзнателно зад прага на човешкото съзнание, ежедневното ни съзнание. Наистина е важно по-голяма част от човечеството днес да узнае определени тайни.
Поради това направих толкова много, колкото днес изобщо е възмож-но да се направи, и в публичните лекции в Цюрих125 обясних на хората доколко историческият живот не се схваща с обикновеното съзнание, а в действителност се сънува; как съдържанието на историята в действителност се сънува от хората и едва когато те осъзнаят, че то се сънува, представите им ще могат да станат правилни.
към текста >>
Второ, моля ви да имате предвид следното: Психоаналитикът говори за подсъзнателното, за подсъзнателния душевен
живот
и така нататък.
Бих искал да прибавя още една представа към нещата. Първо, от обясненията видяхте каква огромна разлика има в развитието на човечеството между Запад и Изток.
Второ, моля ви да имате предвид следното: Психоаналитикът говори за подсъзнателното, за подсъзнателния душевен живот и така нататък.
Не става въпрос да се говори с едно такова неопределено понятие за нещата, а те да се схванат. Какво всъщност се намира отвъд прага на съзнанието? Какво има там? Наистина там долу под прага на съзнанието има много. Само по себе си обаче то е много съзнателно.
към текста >>
То изчезва малко преди смъртта и трябва да се спасява, но се стреми така да нагласи човешкия
живот
, че да може да завладее и смъртта.
Малко преди раждането то влиза в човека и го придружава. Можем да характеризираме това същество, което изпълва човека в онези части, които не се осветляват от обикновеното съзнание, по следния начин. То е много интелигентно същество, надарено с воля, много сродна с природните сили, много по-сродна, отколкото човекът е сроден с природните сили със своята воля. Трябва да изтъкна обаче особеността, че то би изживяло голяма опасност, ако при сегашните условия би преминало заедно с човека през смъртта. При настоящите условия съществото не може да преживее смъртта.
То изчезва малко преди смъртта и трябва да се спасява, но се стреми така да нагласи човешкия живот, че да може да завладее и смъртта.
За човешкото развитие би било нещо ужасно, ако това същество, което завладява човека, би могло да завладее също и смъртта, да умре с човека и по този начин заедно с човека да навлезе в духовните светове, в които той пристъпва след смъртта. То винаги трябва да се сбогува с човека предварително, преди той да пристъпи след смъртта си в духовния свят. Това в някои случаи му е доста трудно и се получават всякакви усложнения. Но нещата са такива, че това същество, което витае изцяло в подсъзнателното, е много зависимо от Земята като цял организъм.
към текста >>
Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно конкретно схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния
живот
.
Сега трябва да се опитаме да възприемем такива понятия, които още по-сериозно ще се свържат с отнасящото се до цялата действителност, до онази действителност, в която човешката душа живее според цялото си същество. И тази действителност метаморфозира по различни начини, но много зависи от човека как тя се променя. Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери. За тези неща трябва да имаме все по-ясни понятия и представи. Тогава ще установим правилните съотношения към целостта и все повече ще трябва да ги изграждаме.
Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно конкретно схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния живот.
към текста >>
14.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия
живот
, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни.
По начало техните намерения нямат нищо общо помежду си, а това, което се поражда, се поражда поради разнообразната общност на намеренията. Познаваме ли намеренията в това, което се представя пред нас, виждаме, че заедно работят например огнените духове и ундините. Но никога не бива да вярваме, че зад тях стои някой, който ги командва. Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система.
Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни.
към текста >>
Описахме какво се е направило, за да се попречи на хората да възприемат духовния
живот
.
Вече казах, че точно затова, че така близкостоящи до човека същества по невидим начин действат между хората и заради намесващите се сили на злото човекът е възпрепятстван да признае духовното с разума си - понеже това е във връзка със задачата на петата следатлантска епоха, - поради това в тази пета следатлантска културна епоха ще има много възможности за мрачни заблуждения и др. В определен смисъл през петата следатлантска епоха човек трябва да направи усилие да обхване духовното чрез своя разум. Поради това, че духовете на мрака са победени през 1879 г., все повече духовна мъдрост ще може да протича от духовните светове надолу. Само ако духовете на мрака биха останали горе в духовните царства, щяха да са пречка за това протичане надолу, което занапред не могат да възпрепятстват, но могат да създават заблуждения, които да помрачават душите. А какво се използва за помрачаването, отчасти вече описахме.
Описахме какво се е направило, за да се попречи на хората да възприемат духовния живот.
към текста >>
Чрез това машинното естество се пренася в човешкия социален
живот
.
Той тръгва заедно с работниците, за да експериментира.
Чрез това машинното естество се пренася в човешкия социален живот.
Започва експериментирането с хората. Той изпробва дали наистина е така, както казват практичните фабриканти, че човек може да натовари най-много 18 тона на ден. Устройва паузи, които според физиологията пресмята така, че хората да съберат в тези паузи тъкмо толкова сили, колкото преди това са изразходвали. Установява се, разбира се, че при един е възможно едно, при друг - друго. Тогава той прилага аритметични методи.
към текста >>
Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия
живот
.
Това е началото на един принцип! Такива неща малко се вземат под внимание, защото не се осветляват, като се имат предвид големите взаимовръзки. Но те трябва да се разглеждат от тази страна.
Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия живот.
Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини. Дарвинизмът не съдържа окултни истини. Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по отношение на непосредственото експериментиране с хора. Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите. Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
към текста >>
15.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Колкото и странно да звучи, но някога трябва да се каже например, че първоначално не е нужно нищо друго освен като първа крачка да се разпространи в по-широки кръгове малката брошура «Човешкият
живот
от гледната точка на духовната наука» и с това ще се направи нещо друго в постигането на знанието за взаимовръзката на човека с космическия ред.
Със старото знание, чрез което хората са навлезли в нашето време, могат да се организират хиляди конгреси, световни конгреси, народни конгреси и да се образуват хиляди сдружения. Човек трябва обаче да е наясно, че тези хиляди конгреси и сдружения няма да допринесат нищо, ако духовна-та жива кръв на науката за духа не протече през тях. Това, което липсва на хората днес, е смелостта да навлязат в истинското изследване на духовния свят.
Колкото и странно да звучи, но някога трябва да се каже например, че първоначално не е нужно нищо друго освен като първа крачка да се разпространи в по-широки кръгове малката брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука» и с това ще се направи нещо друго в постигането на знанието за взаимовръзката на човека с космическия ред.
В тази малка брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука»136 вниманието се насочва към това знание, по-конкретно там е казано как Земята променя всяка година състоянията на съзнанието си и др. Казаното в тези лекции и в тази брошура е напълно съобразено с потребностите на нашето време. Да се възприеме това би означавало много повече от всички празни приказки за космически чувства и вливане в някакъв си «прибой», или не знам още какво. Представих ви именно такива неща, не мога да ги повтарям, защото са прекалено безсмислени в тяхното формулиране.
към текста >>
В тази малка брошура «Човешкият
живот
от гледната точка на духовната наука»136 вниманието се насочва към това знание, по-конкретно там е казано как Земята променя всяка година състоянията на съзнанието си и др.
Със старото знание, чрез което хората са навлезли в нашето време, могат да се организират хиляди конгреси, световни конгреси, народни конгреси и да се образуват хиляди сдружения. Човек трябва обаче да е наясно, че тези хиляди конгреси и сдружения няма да допринесат нищо, ако духовна-та жива кръв на науката за духа не протече през тях. Това, което липсва на хората днес, е смелостта да навлязат в истинското изследване на духовния свят. Колкото и странно да звучи, но някога трябва да се каже например, че първоначално не е нужно нищо друго освен като първа крачка да се разпространи в по-широки кръгове малката брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука» и с това ще се направи нещо друго в постигането на знанието за взаимовръзката на човека с космическия ред.
В тази малка брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука»136 вниманието се насочва към това знание, по-конкретно там е казано как Земята променя всяка година състоянията на съзнанието си и др.
Казаното в тези лекции и в тази брошура е напълно съобразено с потребностите на нашето време. Да се възприеме това би означавало много повече от всички празни приказки за космически чувства и вливане в някакъв си «прибой», или не знам още какво. Представих ви именно такива неща, не мога да ги повтарям, защото са прекалено безсмислени в тяхното формулиране.
към текста >>
Един от големите жизнени въпроси е, че трябва да се опитаме да поставим духовно-етерното в служба на практическия
живот
.
Още веднъж искам да посоча, че в петата следатлантска културна епоха на човечеството предстои да се занимае с големите жизнени въпроси, които по определен начин са били потиснати от знанието на досегашното време. Вече ги посочих137.
Един от големите жизнени въпроси е, че трябва да се опитаме да поставим духовно-етерното в служба на практическия живот.
Вече обърнах внимание на това138, че през петия следатлантски културен период ще трябва да се реши проблемът как да се пренесат човешките настроения, движенията на човешките настроения като вълнообразни трептения върху машините, как човекът да бъде свързан с това, което ще става все по-механично. Затова преди осем дни139 ви посочих по какъв външен начин това механизиране започва от определена част на земната повърхност. Дадох ви пример как въз основа на американския начин на мислене се правят опити машинното да се разпростре върху човешкия живот. Дадох примера за паузите, които да бъдат използвани така, че от известен брой работници да се натоварят по 50 тона желязо на човек, вместо 18, като само е необходимо в живота наистина да се въведе дарвиновият принцип за селекцията.
към текста >>
Дадох ви пример как въз основа на американския начин на мислене се правят опити машинното да се разпростре върху човешкия
живот
.
Още веднъж искам да посоча, че в петата следатлантска културна епоха на човечеството предстои да се занимае с големите жизнени въпроси, които по определен начин са били потиснати от знанието на досегашното време. Вече ги посочих137. Един от големите жизнени въпроси е, че трябва да се опитаме да поставим духовно-етерното в служба на практическия живот. Вече обърнах внимание на това138, че през петия следатлантски културен период ще трябва да се реши проблемът как да се пренесат човешките настроения, движенията на човешките настроения като вълнообразни трептения върху машините, как човекът да бъде свързан с това, което ще става все по-механично. Затова преди осем дни139 ви посочих по какъв външен начин това механизиране започва от определена част на земната повърхност.
Дадох ви пример как въз основа на американския начин на мислене се правят опити машинното да се разпростре върху човешкия живот.
Дадох примера за паузите, които да бъдат използвани така, че от известен брой работници да се натоварят по 50 тона желязо на човек, вместо 18, като само е необходимо в живота наистина да се въведе дарвиновият принцип за селекцията.
към текста >>
И по заобиколния път през Близнаци, в човешкия
живот
ще бъдат въвеждани мъртви, чрез което човешките трептения ще прозвучат, ще вибрират в механичните устройства на машините по определен начин.
Противно на това, ще се появят много стремежи, които по изкуствен начин ще въведат мъртвите в човешкото битие.
И по заобиколния път през Близнаци, в човешкия живот ще бъдат въвеждани мъртви, чрез което човешките трептения ще прозвучат, ще вибрират в механичните устройства на машините по определен начин.
Космосът ще движи машините по онзи околен път, както току-що споменах.
към текста >>
При това ще става въпрос да не се прилага нещо друго, когато се появят тези проблеми, а само елементарни сили, принадлежащи към природата; да не се влагат неподходящи сили в машинния
живот
.
При това ще става въпрос да не се прилага нещо друго, когато се появят тези проблеми, а само елементарни сили, принадлежащи към природата; да не се влагат неподходящи сили в машинния живот.
В окултните области ще трябва да се изключи самият човек да бъде впрегнат в механичните процеси по такъв начин, че дарвинистката теория за селекцията за определяне на работната сила на хората да се използва така, както ви показах с примера последния път.
към текста >>
Защото в наше време наистина става въпрос не да се противопоставят силите и констелациите на силите, за които винаги се говори във външния екзотеричен
живот
, а се касае за съвсем други неща.
Давам тези сведения, които, естествено, не могат да изчерпят темата за толкова кратко време, понеже смятам, че ще медитирате за тези неща, че ще се опитате да изградите мост между своя собствен жизнен опит и тези неща, предимно онзи жизнен опит, който може да се спечели тъкмо в това трудно време. Ще видите как много неща ще ви се изяснят, когато ги разгледате в светлината, излъчваща се от такива идеи.
Защото в наше време наистина става въпрос не да се противопоставят силите и констелациите на силите, за които винаги се говори във външния екзотеричен живот, а се касае за съвсем други неща.
Касае се за това, че понастоящем действително следва да се разпростре един вид було над истинските импулси, за които става въпрос. Наистина има определени човешки сили, които могат да спасят нещо за себе си. Какво да спасят? Определени човешки сили се влагат, за да се поставят в служба на ариманическо-луциферически сили импулсите, които бяха правилни импулси до Френската революция и бяха поддържани от известни окултни школи, но сега да се поставят така, че да се поддържа обществен ред, който човечеството смята, че е надделяло от края на 18 век насам.
към текста >>
16.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено клевети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези клевети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния
живот
.
43. Госпожица Софи Щинде, 1853 - 1915. Виж изказванията на Рудолф Щайнер за Софи Щинде в том «Нашите мъртви. Беседи, мисли и медитативни напътствия, 1906 - 1924», Събр. съч. 261. В края на лекцията (преди последния отпечатан откъс на стр.
76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено клевети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези клевети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния живот.
Клеветите, които се появиха в последно време чрез непълноправни членове, са от този вид - не искам да говоря в детайли за това, - че се налага точно тези неща, които бяха направени поради искрена сърдечна необходимост, да бъдат прекратени за по-кратък или по-дълъг период от време. И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен. Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение.
към текста >>
Духовнонаучни резултати и заключения относно право, морал и социални форми на
живот
» от 14 ноември 1917 г.
59. За психоанализата виж предишните лекции в този том, 10 и 11 ноември 1917 г. - Сравни също лекцията «Антропософия и социална наука.
Духовнонаучни резултати и заключения относно право, морал и социални форми на живот» от 14 ноември 1917 г.
в «Допълване на днешните науки чрез антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73; лекцията от 22 януари 1918 г. в «Земната смърт и мировият живот. Антропософията като дар на живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето» (21 лекции, Берлин, 1918 г.), Събр. съч.
към текста >>
в «Земната смърт и мировият
живот
.
59. За психоанализата виж предишните лекции в този том, 10 и 11 ноември 1917 г. - Сравни също лекцията «Антропософия и социална наука. Духовнонаучни резултати и заключения относно право, морал и социални форми на живот» от 14 ноември 1917 г. в «Допълване на днешните науки чрез антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73; лекцията от 22 януари 1918 г.
в «Земната смърт и мировият живот.
Антропософията като дар на живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето» (21 лекции, Берлин, 1918 г.), Събр. съч. 181; или отговори на въпросите в края на лекцията от 28 април 1920 г. в «Обновление на педагогично-дидактичното изкуство чрез духовната наука» (14 лекции, Базел, 1920 г.), Събр. съч. 301, стр. 238.
към текста >>
носи заглавието: «Несъзнателното в нормалния и болния душевен
живот
», от 1942 г.: «За психологията на несъзнателното».
69. Взет от книгата на К. Г. Юнг: «Психология на несъзнателните процеси. Преглед на съвременните теории и методи на аналитичната психология», Цюрих, 1917 г., стр. 13 и сл. (От 1925 г.
носи заглавието: «Несъзнателното в нормалния и болния душевен живот», от 1942 г.: «За психологията на несъзнателното».
Трябва да се посочи, че в сравнение с първото издание, цитирано от Р. Щайнер, по-късните издания са доста преработени от Юнг.)
към текста >>
Литература и духовен
живот
през 19 век», Събр.
86. Артур Шопенхауер, 1788 - 1860, философ. «Светът като воля и представа», 2 тома, Лайпциг, 1819/1844. - Виж също биографията на Рудолф Щайнер «Артур Шопенхауер» в «Биографии и биографични скици, 1894 - 1905. Шопенхауер - Жан Пол - Уланд - Виланд.
Литература и духовен живот през 19 век», Събр.
съч. 33.
към текста >>
в Дом на архитекта в Берлин, отпечатана в «Познанието на свръхсетивния свят в нашата епоха и значението му за днешния
живот
» (13 лекции, Берлин, 1906/07 г.), Събр.
98. Публична лекция, държана на 25 октомври, 1906 г.
в Дом на архитекта в Берлин, отпечатана в «Познанието на свръхсетивния свят в нашата епоха и значението му за днешния живот» (13 лекции, Берлин, 1906/07 г.), Събр.
съч. 55.
към текста >>
10, глава «Пазачът на прага» и «
Живот
и смърт.
104. Виж «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05 г.), Събр. съч.
10, глава «Пазачът на прага» и «Живот и смърт.
Големият пазач на прага»; виж «за разделянето на мислене, чувстване и воля», но също и глава «Разцеплението на личността по време на духовното обучение».
към текста >>
в «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия
живот
» (10 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч.
122. Например в следните лекции: 23 септември, 1916 г. във «Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на XIX век» (16 лекции, Дорнах, 1916), Събр. съч. 171; 27 ноември, 1916 г.
в «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот» (10 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч.
172; 26 декември, 1916 г. «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916 г.), Събр. съч. 173 и цикъла «Окултно движение през деветнадесети век и неговото отношение към световната култура».
към текста >>
«Значителното от външния духовен
живот
около средата на ХК век» (13 лекции, Дорнах, 1915 г.), Събр.
172; 26 декември, 1916 г. «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916 г.), Събр. съч. 173 и цикъла «Окултно движение през деветнадесети век и неговото отношение към световната култура».
«Значителното от външния духовен живот около средата на ХК век» (13 лекции, Дорнах, 1915 г.), Събр.
съч. 254.
към текста >>
171, «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия
живот
» (10 лекции, Дорнах, 1916 г), Събр. съч.
126. Виж цикъла лекции «Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата наХГХ век» (16 лекции, Дорнах, 1916), Събр. съч.
171, «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот» (10 лекции, Дорнах, 1916 г), Събр. съч.
172 и «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916), Събр. съч. 173.
към текста >>
в «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия
живот
» (10 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч.
138. Виж лекциите от 12 ноември, 1916 г.
в «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот» (10 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч.
172, и от 18 декември 1916 г. в «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916 г.), Събр. съч. 173.
към текста >>
140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален
живот
.
140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот.
За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека» (10 лекции, Базел и Берн, 1917/18 г.), Събр. съч. 72. - Виж също и лекцията от 15 ноември (Санкт Гален) в този том.
към текста >>
17.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
РУДОЛФ ЩАЙНЕР -
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Свързване на чувствения
живот
с представите.
Отношенията към мъртвите. Въздействие на мъртвите в кръвта и в нервната система. Принцип на обръщането в общуването с мъртвите. Заспиване и събуждане.
Свързване на чувствения живот с представите.
Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали. Съчувстваща и егоистична болка. Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора. Историческият, социалният и етичният живот са зависими от общуването между живите и мъртвите.
към текста >>
Историческият, социалният и етичният
живот
са зависими от общуването между живите и мъртвите.
Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите. Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали. Съчувстваща и егоистична болка. Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора.
Историческият, социалният и етичният живот са зависими от общуването между живите и мъртвите.
към текста >>
Естественонаучните представи в социалния
живот
действат разрушително.
Въздействие на духовната наука върху представите, чувствата и волята.
Естественонаучните представи в социалния живот действат разрушително.
Човекът като микрокосмос в макрокосмоса. Лабораторията би трябвало да се превърне в олтар. Несръчност поради едностранчивост. Интелектът причинява загуба на инстинктите. Инстинктите трябва да се одухотворят.
към текста >>
Училището би трябвало да дава импулси през целия
живот
.
Лабораторията би трябвало да се превърне в олтар. Несръчност поради едностранчивост. Интелектът причинява загуба на инстинктите. Инстинктите трябва да се одухотворят. Възприемане на духа чрез „създаване на едно различно темпо“.
Училището би трябвало да дава импулси през целия живот.
„Световният наставник“ Уилсън.
към текста >>
Рудолф Щайнер –
живот
и творчество .
Рудолф Щайнер – живот и творчество .
. . . . . 199
към текста >>
19.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В една предишна лекция говорихме за проникването на влиянието на преминалите през портата на смъртта души в земния
живот
.
В една предишна лекция говорихме за проникването на влиянието на преминалите през портата на смъртта души в земния живот.
Разгледахме как импулсите на така наречените мъртви продължават да действат в това, което се извършва от хората тук, на Земята, и как се създават взаимовръзки между силите на така наречените мъртви и живите. Днес ще прибавим нещо, което е тясно свързано с тази тема.
към текста >>
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен
живот
, от представите, които си изграждаме в този физически земен
живот
, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния
живот
.
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот.
Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този живот от различни страни. Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата. Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
към текста >>
Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този
живот
от различни страни.
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот.
Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този живот от различни страни.
Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата. Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
към текста >>
Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния
живот
, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот. Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този живот от различни страни. Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата.
Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
към текста >>
Към тези представи за минералния и растителния свят трябва да прибавим всички представи, впечатления и възприятия, свързани с небесните простори, със звездното небе, Слънцето и Луната, доколкото като възприятия в земния ни
живот
те ни предоставят физически образи и изцяло принадлежат към това, което причисляваме към минералната природа.
Помислете само какво имаме ние, земните хора, като представи, свързани с минералния и растителния свят.
Към тези представи за минералния и растителния свят трябва да прибавим всички представи, впечатления и възприятия, свързани с небесните простори, със звездното небе, Слънцето и Луната, доколкото като възприятия в земния ни живот те ни предоставят физически образи и изцяло принадлежат към това, което причисляваме към минералната природа.
Тази минерална природа и голяма част от растителната природа не се възприемат през времето между смъртта и ново раждане. Отнасящото се до изживяванията на така наречените мъртви, което можем да изтъкнем като особено характерно в тази насока, е, че относно минералната или растителната природа ние, хората тук, на Земята, имаме съвсем определени представи. Вече сме споменавали, че е илюзия да се говори, че минералният и растителният свят са безчувствени и не изпитват болка. Чрез нашите действия ние, хората, оставяме отпечатъци в минералното и растителното царство, за които с известно право можем да кажем, че без тях те няма да изпитват болка или удоволствие, страдание или радост. Знаем, че когато разтрошим камък, определени елементарни същества там всъщност изпитват удоволствие, но това не достига до нашето обикновено дневно съзнание.
към текста >>
Вижте, тук навлизаме в област, която всъщност може да бъде разбрана истински относно физическия земен
живот
само чрез духовната наука, област, чиято значимост веднага ще бъде разбрана от вас, ако премислите цялото ѝ значение.
Какво означават в целостта на всемира тези сили, носещи усещания?
Вижте, тук навлизаме в област, която всъщност може да бъде разбрана истински относно физическия земен живот само чрез духовната наука, област, чиято значимост веднага ще бъде разбрана от вас, ако премислите цялото ѝ значение.
Много неща в настоящето се проявяват именно така, че човекът, приемащ за обяснение на световните процеси само това, което открива във физическия свят, изобщо се отказва от обяснение, отказва се от изясняване.
към текста >>
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния
живот
.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот.
Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва. Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в живота на мъртвия.
към текста >>
Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен
живот
така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта. Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва.
Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива.
Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва. Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в живота на мъртвия.
към текста >>
Мъртвият взима участие в ежедневния
живот
като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не.
Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси. Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>
И докато в човешкия
живот
имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш
живот
и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и волеви импулси на така наречените живи.
Това е неговото второ царство.
И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и волеви импулси на така наречените живи.
към текста >>
Най-напред това, което действа върху умрелия в това царство така, че засилва или отслабва волевите му сили, е ограничено до кръг хора, който е бил образуван преди всичко през последния земен
живот
или дори може би само през отделни периоди от последния земен
живот
.
Там цари и друг закон, който ни показва как всъщност се изгражда това второ царство.
Най-напред това, което действа върху умрелия в това царство така, че засилва или отслабва волевите му сили, е ограничено до кръг хора, който е бил образуван преди всичко през последния земен живот или дори може би само през отделни периоди от последния земен живот.
Хората, които са били особено близки на преминалия през портата на смъртта, с които е бил особено тясно свързан, са тези, с които той живее особено интензивно. Този кръг постепенно се разширява върху онези, с които е навлязъл в по-далечни кармични отношения.
към текста >>
Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия
живот
много лесно могат да се изведат погрешни заключения.
Всичко това в никакъв случай не трае еднакво дълго време. За някого то е по-кратко, за другиго – по-дълго. От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта.
Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения.
Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява. И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане. Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание. Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите. Това, разбира се, затруднява и разбирането ни с мъртвите.
към текста >>
Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се
живот
на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
За някого то е по-кратко, за другиго – по-дълго. От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта. Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения. Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява. И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане.
Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите. Това, разбира се, затруднява и разбирането ни с мъртвите.
към текста >>
Както опитностите ни в земния
живот
се разширяват по времето между раждането и смъртта, както тук все повече опознаваме света около нас, така и там преминаваме през все повече и повече преживявания, отнасящи се до това, че битието на други души се чувства по такъв начин, че се знае: Чрез нещо в тези души човек сам изпитва засилване на волята, а чрез друго – отслабване на волята.
Съществена част от живота между смъртта и новото раждане се състои именно в това, че като души – ако ми позволите да се изразя тривиално – ние правим все повече запознанства.
Както опитностите ни в земния живот се разширяват по времето между раждането и смъртта, както тук все повече опознаваме света около нас, така и там преминаваме през все повече и повече преживявания, отнасящи се до това, че битието на други души се чувства по такъв начин, че се знае: Чрез нещо в тези души човек сам изпитва засилване на волята, а чрез друго – отслабване на волята.
В това се състои съществена част от изживяванията там.
към текста >>
Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си
живот
съвсем не сме отделени от царството на мъртвите.
Следователно имагинативното познание може да си изгради представи за протичането на живота между смъртта и ново раждане. За човека би било извънредно тъжно, ако изобщо не би могъл да си създаде такива представи.
Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите.
Това, което се изплъзва от погледа ни, е изчезнало единствено от нашите представи и сетивни възприятия. Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите! Изобщо, смъртта може да ни отнеме единствено физическото съзерцаване на мъртвите. Не можем да искаме, без мъртвите да присъстват в сферата, в която искаме. Не можем да искаме, без в сферата, в която искаме, мъртвите също да присъстват.
към текста >>
Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния
живот
, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите!
Следователно имагинативното познание може да си изгради представи за протичането на живота между смъртта и ново раждане. За човека би било извънредно тъжно, ако изобщо не би могъл да си създаде такива представи. Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите. Това, което се изплъзва от погледа ни, е изчезнало единствено от нашите представи и сетивни възприятия.
Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите!
Изобщо, смъртта може да ни отнеме единствено физическото съзерцаване на мъртвите. Не можем да искаме, без мъртвите да присъстват в сферата, в която искаме. Не можем да искаме, без в сферата, в която искаме, мъртвите също да присъстват.
към текста >>
В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си
живот
.
За изключения говорих вече по отношение на минералното и растителното царство. Такива изключения важат особено за нашия период, за нашата епоха. За по-стари епохи те не са важали, но за това сега не е нужно да говорим.
В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот.
В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център. Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви. Човек по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява. Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите. В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си.
към текста >>
В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си
живот
, се заточава в земния
живот
, в известен смисъл не може да излезе извън този земен
живот
, и така се превръща в разрушителен център.
За изключения говорих вече по отношение на минералното и растителното царство. Такива изключения важат особено за нашия период, за нашата епоха. За по-стари епохи те не са важали, но за това сега не е нужно да говорим. В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот.
В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център.
Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви. Човек по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява. Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите. В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си. Защото тези същества са проникнати от минералния свят.
към текста >>
Те се доближават до този
живот
с известна предпазливост, с известен страх и отново пропадат обратно в растителния и минералния свят, понеже са си създали представи, имащи известно значение само за този свят, за света на мъртвото, за света на физическите механизми.
Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото. Могат да навлязат само в това, което е минералната природа, което представлява и растителната природа. Не мога да обрисувам за какво се касае там, понеже, първо, езикът няма думи за това, и, второ, човек може само бавно да се доближи до лежащото в неговата основа, защото в това доближаване първоначално наистина има нещо плашещо. Но не бива да си представяме, че такива мъртви тогава са съвсем изолирани от живота, който описах.
Те се доближават до този живот с известна предпазливост, с известен страх и отново пропадат обратно в растителния и минералния свят, понеже са си създали представи, имащи известно значение само за този свят, за света на мъртвото, за света на физическите механизми.
към текста >>
Но когато животът между смъртта и ново раждане се описва така, когато се описва неговата връзка със земния
живот
, се изпълняват изискванията именно на нашата епоха.
Това, което днес виждам като моя най-важна задача, е отново да събудя съзнанието чрез представи как мъртвите въздействат върху човешкото развитие. Всъщност вече е желателно такива неща да се оповестят и в откритите лекции, но не е възможно, защото хората не искат да разглеждат такива представи, освен ако не са чули вече нещо от нещата, които се споделят в нашите кръгове.
Но когато животът между смъртта и ново раждане се описва така, когато се описва неговата връзка със земния живот, се изпълняват изискванията именно на нашата епоха.
Защото нашата епоха е отхвърлила сравнително отдавна старите инстинктивни представи, отнасящи се до света на мъртвите и човечеството трябва да си създаде нови представи. То трябва да излезе от абстракциите за висшите светове и не само в общи линии да говори за духовност, а да достигне дотам, наистина да разбере какво действа като духовност. То трябва да е наясно, че мъртвите не са умрели, а продължават да живеят в историческия процес на развитието на човечеството, че силите, които духовно се простират около нас, от една страна, са силите на висшите йерархии, но също са и силите на мъртвите. Голямата илюзия, на която би могло да се отдаде човечеството в бъдеще, би била, ако то поиска да повярва, че изживяваното от хората като социален живот, като взаимен живот тук, на Земята, с техните чувства, с тяхната воля, протича без участието на мъртвите, само чрез земни средства. Не е възможно той да съществува само чрез земните конфигурации, понеже в чувствата и във волята участват и мъртвите.
към текста >>
Голямата илюзия, на която би могло да се отдаде човечеството в бъдеще, би била, ако то поиска да повярва, че изживяваното от хората като социален
живот
, като взаимен
живот
тук, на Земята, с техните чувства, с тяхната воля, протича без участието на мъртвите, само чрез земни средства.
Всъщност вече е желателно такива неща да се оповестят и в откритите лекции, но не е възможно, защото хората не искат да разглеждат такива представи, освен ако не са чули вече нещо от нещата, които се споделят в нашите кръгове. Но когато животът между смъртта и ново раждане се описва така, когато се описва неговата връзка със земния живот, се изпълняват изискванията именно на нашата епоха. Защото нашата епоха е отхвърлила сравнително отдавна старите инстинктивни представи, отнасящи се до света на мъртвите и човечеството трябва да си създаде нови представи. То трябва да излезе от абстракциите за висшите светове и не само в общи линии да говори за духовност, а да достигне дотам, наистина да разбере какво действа като духовност. То трябва да е наясно, че мъртвите не са умрели, а продължават да живеят в историческия процес на развитието на човечеството, че силите, които духовно се простират около нас, от една страна, са силите на висшите йерархии, но също са и силите на мъртвите.
Голямата илюзия, на която би могло да се отдаде човечеството в бъдеще, би била, ако то поиска да повярва, че изживяваното от хората като социален живот, като взаимен живот тук, на Земята, с техните чувства, с тяхната воля, протича без участието на мъртвите, само чрез земни средства.
Не е възможно той да съществува само чрез земните конфигурации, понеже в чувствата и във волята участват и мъртвите.
към текста >>
Но това, което е необходимо, за да се прозре Мистерията на Голгота като нещо духовно, ще трябва да се разпростре и върху останалия
живот
.
Защото никога няма да намерим Христовия импулс в природата. Как да търсим не само знанието за това, но и да застанем в духовния свят? От казаното вече разбирате, че към съзнанието, което в съвременното и в бъдещето човечество наистина ще става само природно съзнание, трябва да се прибави и друго съзнание. Трябва да се прибави съвсем друго съзнание. Необходимостта от схващането на Мистерията на Голгота като духовен факт в известен смисъл ще бъде най-висшият връх за това съзнание.
Но това, което е необходимо, за да се прозре Мистерията на Голгота като нещо духовно, ще трябва да се разпростре и върху останалия живот.
Това обаче не означава нищо друго, а че освен чисто природното разглеждане, в човешкото съзнание ще трябва да се прибави едно съвсем друго разглеждане на нещата.
към текста >>
Много човешки животи по тази Земя са свързани с неговия
живот
.
Моля ви да се запитате какво е протекло съдбовно? Нещо се е случило. Мъжът продължил да живее.
Много човешки животи по тази Земя са свързани с неговия живот.
Всичко това е щяло да се развие по друг начин, ако скалният отломък го беше убил. Тук става нещо. Опитате ли се да си го обясните според природните закони, естествено, няма да стигнете до съдбовното в него. Чрез природни закони можете да обясните защо скалният отломък се е откъртил и защо човекът е бил убит, когато скалният отломък го е улучил и т.н. Но всичко, което може да се каже за тези неща, изхождайки от природните закони, съвсем не може да обясни съдбоносното, то изобщо няма нищо общо с него.
към текста >>
Но, скъпи мои приятели, с такива неща е изпълнен целият ни
живот
, доколкото в живота ни се проявява съдбата.
Описах ви един краен случай.
Но, скъпи мои приятели, с такива неща е изпълнен целият ни живот, доколкото в живота ни се проявява съдбата.
Само че човекът не им обръща внимание, както прави това при външните явления, които се предлагат на сетивата му. От ден на ден, от час на час, от момент на момент протичат неща, които само като краен случай се представят по начина, който току-що описах. Помислете колко често – тези неща трябва да се разглеждат и в дреболиите – искате да излезете от къщи, но нещо ви задържа за половин час. Такива и подобни неща се случват хилядократно в живота. Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час.
към текста >>
Така в живота ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният човек още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия
живот
.
От ден на ден, от час на час, от момент на момент протичат неща, които само като краен случай се представят по начина, който току-що описах. Помислете колко често – тези неща трябва да се разглеждат и в дреболиите – искате да излезете от къщи, но нещо ви задържа за половин час. Такива и подобни неща се случват хилядократно в живота. Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час. Вие съвсем не преценявате какво друго би се случило, ако бяхте тръгнали половин час по-рано!
Така в живота ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният човек още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия живот.
Вие изобщо не можете да знаете дали преди три часа не е трябвало да свършите нещо, но сте били възпрепятствани да го извършите, защото иначе изобщо нямаше да се намирате тук, а може би нямаше и да сте живи. Винаги виждате само това, за което са били необходими духовни импулси от най-разнороден характер, за да може то да се извърши. Найчесто с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в живота, е резултат от съдействащи духовни импулси. Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното.
към текста >>
До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия
живот
.
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон. В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това. В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора.
До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот.
Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс. И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на човека. В нашата волева сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите. Мъртвите работят, но те също така преживяват засилване и отслабване на волята. И цялото това царство е земно царство, то също като природното царство е земно царство.
към текста >>
Ако това не остане само абстрактна понятийна истина, една азбучна истина, за която човек понякога си спомня, а човекът съзнателно навлезе в царството на съдбата така, както съзнателно се намира в царството на сетивните възприятия, ако така, както върви в света и го разглежда, се почувства вплетен и в света на съдбата и в него почувства как силите на Христос се преплитат със силите на мъртвите, тогава, скъпи мои приятели, човечеството ще достигне до реален, конкретен, изпълнен с чувства и усещания
живот
в едно с мъртвите.
Ако това не остане само абстрактна понятийна истина, една азбучна истина, за която човек понякога си спомня, а човекът съзнателно навлезе в царството на съдбата така, както съзнателно се намира в царството на сетивните възприятия, ако така, както върви в света и го разглежда, се почувства вплетен и в света на съдбата и в него почувства как силите на Христос се преплитат със силите на мъртвите, тогава, скъпи мои приятели, човечеството ще достигне до реален, конкретен, изпълнен с чувства и усещания живот в едно с мъртвите.
Когато човекът сам почувства това, когато сам направи някои неща, ще изживее как общува със скъпите си близки, които са преминали оттатък. Тогава животът безкрайно ще се обогати.
към текста >>
Но един интензивен
живот
– а само това ще бъде истински
живот
, защото иначе животът се проспива, доколкото се отнася до съдбата, – истински интензивен
живот
трябва да обхване човечеството и да доведе дотам, не само да имаме спомени за мъртвите, а да знаем: Когато правиш нещо, когато предприемеш дадено действие и то ти се удаде, един или друг умрял ти съдейства.
Ние и сега не забравяме нашите умрели, спомняме си за тях.
Но един интензивен живот – а само това ще бъде истински живот, защото иначе животът се проспива, доколкото се отнася до съдбата, – истински интензивен живот трябва да обхване човечеството и да доведе дотам, не само да имаме спомени за мъртвите, а да знаем: Когато правиш нещо, когато предприемеш дадено действие и то ти се удаде, един или друг умрял ти съдейства.
Връзките с мъртвите няма да изчезнат, те ще останат. Това обогатяване на живота предстои на хората в земното бъдеще. И понеже сега се намираме в петата следатлантска епоха, тази пета следатлантска епоха всъщност действа за възпитанието на човечеството в указаната насока, а човечеството изобщо няма да може да преживее шестата следатлантска епоха, ако не направи усилие по правилен начин да почувства тези неща, да осъзнае реалността на съдбата, както сега приема само реалността на природата.
към текста >>
Те постепенно се обгръщат с големите илюзии, че могат да изграждат земния
живот
според земните закони – най-голямата илюзия, на която могат да се отдадат.
Да се схване конкретно връзката на Мистерията на Голгота с проблема на смъртта, е нещото, върху което исках да насоча вниманието днес. То е в тясна връзка с това, което трябва да достигне до съзнанието на човечеството. Защото измежду другото, което липсва на човечеството, е именно, че хората са изгубили възможността да изживяват истинската реалност в чувства и волевите си импулси.
Те постепенно се обгръщат с големите илюзии, че могат да изграждат земния живот според земните закони – най-голямата илюзия, на която могат да се отдадат.
Една велика илюзия, която намира своята крайност например в чисто материалистическия социализъм, който, естествено, никога няма да допусне, че когато хората изграждат и най-незначителните връзки помежду си, тогава действат и мъртвите, а подрежда всичко според икономически, това означава според чисто физически закони. Това е едната крайност. От друга страна, другата крайност, за която сега мечтаят всевъзможните така наречени идеалисти, е да създадат по цял свят с изключване на всякаква духовност чисто програмни вътрешни и междудържавни организации, чрез които уж да бъдат предотвратени войните. Ако се вживеят в такава илюзия, хората ще се убедят, че няма да могат да предотвратят това, което не искат, а по-скоро ще предизвикат това, което желаят да предотвратят. В тези неща има добра воля.
към текста >>
Това е, което исках да добавя към предишното разглеждане, в което говорихме за съвместния
живот
на така наречените мъртви и живите.
Това е, което исках да добавя към предишното разглеждане, в което говорихме за съвместния живот на така наречените мъртви и живите.
към текста >>
20.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В разглежданията, които правим в областта на духовната наука, има някои неща, които вероятно не можем да приложим непосредствено в ежедневието, за които вероятно можем да си кажем, че стоят далеч от ежедневния
живот
.
В разглежданията, които правим в областта на духовната наука, има някои неща, които вероятно не можем да приложим непосредствено в ежедневието, за които вероятно можем да си кажем, че стоят далеч от ежедневния живот.
Но това е само привидно. Това, което приемаме като наше знание за тайните на духовния свят, има мощно и дълбоко значение за нашата душа всеки час, всеки миг. И това, което лично на нас ни изглежда отдалечено, понякога е най-близкото, от което се нуждае душата ни в най-съкровените ѝ глъбини. Необходимо е да се запознаем с физическо-сетивния свят така, че да опознаем неговото съдържание.
към текста >>
Ще се занимаем с това, което ни изглежда, което изобщо изглежда чуждо на хората във физическия
живот
– ще се занимаем с живота, протичащ между смъртта и ново раждане.
Нека днес да направим, както често сме правили, тоест да разгледаме нещата от друга гледна точка.
Ще се занимаем с това, което ни изглежда, което изобщо изглежда чуждо на хората във физическия живот – ще се занимаем с живота, протичащ между смъртта и ново раждане.
Именно днес, след като вече сме подготвени правилно да разбираме някои неща, бих желал просто да опиша това, което се представя пред духовното изследване. Нещата могат да бъдат разбрани, когато отново и отново се премислят. Те водят до разбиране в душата чрез своята собствена сила. А този, който не ги разбира, трябва да знае, че не ги е премислял достатъчно често в душата си. Те трябва да бъдат изследвани чрез духовната наука, но могат да бъдат разбрани само ако душата се занимава често с тях.
към текста >>
Тогава ще се потвърдят от фактите, изправящи се пред нас в самия
живот
, когато достатъчно внимателно наблюдаваме този
живот
; те ще се засилят въз основа на фактите от непосредствения
живот
.
Именно днес, след като вече сме подготвени правилно да разбираме някои неща, бих желал просто да опиша това, което се представя пред духовното изследване. Нещата могат да бъдат разбрани, когато отново и отново се премислят. Те водят до разбиране в душата чрез своята собствена сила. А този, който не ги разбира, трябва да знае, че не ги е премислял достатъчно често в душата си. Те трябва да бъдат изследвани чрез духовната наука, но могат да бъдат разбрани само ако душата се занимава често с тях.
Тогава ще се потвърдят от фактите, изправящи се пред нас в самия живот, когато достатъчно внимателно наблюдаваме този живот; те ще се засилят въз основа на фактите от непосредствения живот.
към текста >>
Най-напред бих искал да кажа – което се вижда в различните лекционни цикли и в другите книги, – че когато се разглежда животът между смъртта и ново раждане, е налице известна трудност, състояща се в това, че този
живот
е напълно различен от това, което човек може да възприема във физическия свят чрез органите на физическото си тяло.
Най-напред бих искал да кажа – което се вижда в различните лекционни цикли и в другите книги, – че когато се разглежда животът между смъртта и ново раждане, е налице известна трудност, състояща се в това, че този живот е напълно различен от това, което човек може да възприема във физическия свят чрез органите на физическото си тяло.
Човек трябва да се запознае със съвсем различни представи.
към текста >>
Целият
живот
между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият
живот
между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят.
В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове. Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство. Но, естествено, не отделните животни, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук. Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като реакция на това, което се прави. На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят.
Целият живот между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят.
Защото в този живот между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
към текста >>
Защото в този
живот
между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство. Но, естествено, не отделните животни, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук. Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като реакция на това, което се прави. На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят. Целият живот между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят.
Защото в този живот между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
към текста >>
Във всеки земен
живот
човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък.
При човешкото царство обаче в известна степен може да се каже – като се имат предвид обикновените понятия тук, на Земята, – че мъртвият е ограничен в своите познанства с хора. Между смъртта и ново раждане – това започва веднага след смъртта или малко по-късно – той може да влиза в отношения с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации е бил кармично свързан. Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята. Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи.
Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък.
Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане. Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>
От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният
живот
има най-интензивно значение за човека.
Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята. Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи. Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали.
От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека.
Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане. Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>
Ако не се изживяваше земният
живот
, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят.
Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята. Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи. Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека.
Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят.
Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане. Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>
В това, което сега ви разяснявам, имате основната структура на взаимния
живот
на душата с другите души през времето между смъртта и ново раждане.
В това, което сега ви разяснявам, имате основната структура на взаимния живот на душата с другите души през времето между смъртта и ново раждане.
По подобен начин по времето между смъртта и ново раждане човек се намира вътре или вън спрямо съществата от другите йерархии – ангели, архангели и т.н. Но колкото едно царство е по-висше, толкова повече човекът се чувства свързан с него след смъртта си, той се чувства носен от него; чувства как могъщо е носен от него. Следователно архангелите носят хората по-мощно от ангелите, архаите от своя страна – по-могъщо от архангелите и т.н.
към текста >>
Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш
живот
и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви.
Второто може да се нарече непосредствено общуване със съществата от духовния свят, конкретното непосредствено общуване, от което днес искаме да изтъкнем общуването с така наречените мъртви. Това наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон.
Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви.
Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин.
към текста >>
Всички вие, както си седите тук, непрекъснато общувате с мъртвите, само че в обикновения
живот
хората не го знаят, понеже се извършва в подсъзнанието.
Вижте, това, което обясних сега, става непрекъснато.
Всички вие, както си седите тук, непрекъснато общувате с мъртвите, само че в обикновения живот хората не го знаят, понеже се извършва в подсъзнанието.
Ясновиждащото съзнание не измисля нещо ново, а само издига нагоре в съзнанието това, което е налице в духовния свят. Всички вие непрекъснато общувате с мъртвите.
към текста >>
Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения
живот
между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването.
Това е, което обясних одеве. Как мъртвият отново може да ми стане близък, че да мога да живея в него? Вие можете да поставите този въпрос. Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят. Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването.
Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването.
Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено. Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият.
към текста >>
Вие разглеждате изминалия си
живот
винаги със съответните прекъсвания.
Представете си собствената си биография.
Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания.
Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние. А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето. Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние.
към текста >>
Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния
живот
.
Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането.
Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот.
В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни. Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят. С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>
Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният
живот
, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни.
Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо.
Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни.
Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят. С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>
Целият културен
живот
се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят.
Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни.
Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят.
С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>
С това не казвам нищо срещу външния материален културен
живот
, но фактите трябва да се вземат под внимание.
Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни. Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят.
С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>
Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия
живот
, без човекът да влезе във връзка с мъртвите.
Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите.
Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите.
Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането.
към текста >>
Това, което прави възможно да поставяме въпроси на мъртвите, да споделим нещо с тях, е свързването на емоционалния
живот
с представите.
Следователно, ако искаме да говорим с мъртвите, изхождайки от същата нагласа, както при срещите ни на кафе с приятели, не бихме могли да го направим.
Това, което прави възможно да поставяме въпроси на мъртвите, да споделим нещо с тях, е свързването на емоционалния живот с представите.
Представете си, че някой е преминал през портата на смъртта и вие искате вашето подсъзнание да сподели нещо с мъртвия вечерта. Не е нужно да го споделяте в съзнанието си. Можете да го подготвяте през целия ден. Когато го подготвите в дванадесет часа на обяд и вечерта в двадесет и два часа си легнете да спите, при заспиването то ще стигне до мъртвия. Но въпросът трябва да се зададе по определен начин; не само мисловно, а да се отправи към мъртвия с участието на чувствата и волята.
към текста >>
Дневният
живот
започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни.
Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас. В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите. Изобщо много от предприеманото от нас в живота, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа. Това, което мъртвите казват, идва от нашата собствена душа.
Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни.
А когато ги наблюдаваме, сме достатъчно суетни да си припишем всичко, което изплува от нея.
към текста >>
Това не бива да се развива като външно теоретично знание в духовната наука, а като нещо, което все повече ще прониква като вътрешен
живот
в душата.
Но във всички тези неща – много повече, отколкото произлиза от нашата душа – живее това, което имат да ни кажат нашите заминали оттатък мъртви. Защото казваното ни от мъртвите изглежда сякаш се издига от собствената ни душа. Ако хората изобщо знаеха какво наистина представлява животът, от това знание би се развило едно изпълнено с пиетет чувство към духовния свят, в който ние и нашите починали непрекъснато се намираме. И за повечето от нещата, които вършим, щяхме да знаем, че в нас всъщност действат мъртвите.
Това не бива да се развива като външно теоретично знание в духовната наука, а като нещо, което все повече ще прониква като вътрешен живот в душата.
Трябва да се постигне знанието, че духовният свят се намира около нас, също както се намира въздухът, който дишаме, и че мъртвите също се намират около нас, само че не сме способни да ги възприемаме. Тези мъртви говорят на нашата вътрешна душевност, но ние не разбираме душевността си. Ако правилно я разбирахме, точно чрез възприемането на вътрешния ни живот, щяхме да се чувстваме свързани с душите, които са така наречените мъртви.
към текста >>
Ако правилно я разбирахме, точно чрез възприемането на вътрешния ни
живот
, щяхме да се чувстваме свързани с душите, които са така наречените мъртви.
Ако хората изобщо знаеха какво наистина представлява животът, от това знание би се развило едно изпълнено с пиетет чувство към духовния свят, в който ние и нашите починали непрекъснато се намираме. И за повечето от нещата, които вършим, щяхме да знаем, че в нас всъщност действат мъртвите. Това не бива да се развива като външно теоретично знание в духовната наука, а като нещо, което все повече ще прониква като вътрешен живот в душата. Трябва да се постигне знанието, че духовният свят се намира около нас, също както се намира въздухът, който дишаме, и че мъртвите също се намират около нас, само че не сме способни да ги възприемаме. Тези мъртви говорят на нашата вътрешна душевност, но ние не разбираме душевността си.
Ако правилно я разбирахме, точно чрез възприемането на вътрешния ни живот, щяхме да се чувстваме свързани с душите, които са така наречените мъртви.
към текста >>
При него най-добрата траурна церемония е тогава, когато разгледаме неговия
живот
.
За възрастния починал индивидуалното е по-важно.
При него най-добрата траурна церемония е тогава, когато разгледаме неговия живот.
Протестантската погребална реч, отнасяща се до живота на умрелия, ще има голямо значение за починалия. Там католическият ритуал ще има по-малко значение. Но и иначе при помена за умрелите за детето е най-добре човек да изпадне в настроение, в което се чувства свързан с детето, и да се опита да отправи към детето мисли, които ще го достигнат при заспиването. Тези мисли могат да бъдат повече общи, например неща, които повече или по-малко могат да се отправят към всички умрели. При възрастните е необходимо да отправим спомените си към конкретния човек и индивидуално да се обърнем към него, като си припомним какво сме преживели заедно.
към текста >>
И стигне ли се дотам, да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието може да се развие нещо в духовно отношение, понеже мъртвите се намират тук и доколкото те са млади хора, чрез това общение с мъртвите може да се породи оживен духовен
живот
.
Помислете колко е важно това за съвремието, когато толкова много хора умират в млада възраст. Можем да си кажем: До голяма степен те всъщност постоянно са тук, те не са изгубени за света. Това съм разглеждал тук и от други гледни точки, но в духовното нещата трябва да се разглеждат от различни гледни точки.
И стигне ли се дотам, да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието може да се развие нещо в духовно отношение, понеже мъртвите се намират тук и доколкото те са млади хора, чрез това общение с мъртвите може да се породи оживен духовен живот.
Това ще се породи, когато материализмът вече няма да може да разгръща своята сила така силно, че Ариман да простира пипалата си и да побеждава всички човешки сили.
към текста >>
И ако за някого изглежда, че мъртвите стоят далеко, а по-близък му е неговият собствен
живот
, той трябва да знае, че когато оставяме пред душата ни да преминават точно такива мисли, с каквито се запознахме днес, когато премисляме нещо, което привидно изглежда да е чуждо на непосредствения външен
живот
, това издига душите ни, дава духовна сила и духовна храна на нашите души.
Това, което ви казах днес, е от такъв вид, че положително някой тук, на физическия план, би могъл да си каже: Да, това ми е твърде далечно, бих предпочел да имам нещо, което да мога да правя сутрин и вечер, за да вляза в правилна връзка с духовния свят. Но така не се мисли съвсем правилно. По отношение на духовния свят наистина става въпрос изобщо да се изграждат мисли за него.
И ако за някого изглежда, че мъртвите стоят далеко, а по-близък му е неговият собствен живот, той трябва да знае, че когато оставяме пред душата ни да преминават точно такива мисли, с каквито се запознахме днес, когато премисляме нещо, което привидно изглежда да е чуждо на непосредствения външен живот, това издига душите ни, дава духовна сила и духовна храна на нашите души.
Защото не изглеждащото близко на някого го довежда в духовния свят, а това, което произлиза от духовния свят. Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставяте тези мисли често да оживяват в душата ви. Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното. Ако хората на новото време не бяха изгубили до такава степен връзката си с духовното, нямаше да дойдат тези тежки времена в съвременността. Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана.
към текста >>
Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния
живот
, от решителното убеждение за връзката с духовното.
Но така не се мисли съвсем правилно. По отношение на духовния свят наистина става въпрос изобщо да се изграждат мисли за него. И ако за някого изглежда, че мъртвите стоят далеко, а по-близък му е неговият собствен живот, той трябва да знае, че когато оставяме пред душата ни да преминават точно такива мисли, с каквито се запознахме днес, когато премисляме нещо, което привидно изглежда да е чуждо на непосредствения външен живот, това издига душите ни, дава духовна сила и духовна храна на нашите души. Защото не изглеждащото близко на някого го довежда в духовния свят, а това, което произлиза от духовния свят. Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставяте тези мисли често да оживяват в душата ви.
Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното.
Ако хората на новото време не бяха изгубили до такава степен връзката си с духовното, нямаше да дойдат тези тежки времена в съвременността. Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана. Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят. Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване.
към текста >>
Целият исторически, социален и етичен
живот
включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас.
Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване. И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук. Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях. Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук.
Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас.
Това принадлежи към правилното знание, към правилното познание за духовния свят, което се изгражда от различни части. Човек може да каже, че по правилен начин знаем за духовния свят, когато начинът по който мислим, по който говорим за него, произхожда от самия този духовен свят.
към текста >>
21.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Само тогава бихме могли да обхванем духовната наука в пълното ѝ значение за човешката душа, когато и чувствайки, вземем под внимание нейното действително отношение към външния свят и към човешкия
живот
.
Духовната наука апелира към много по-дълбоки импулси в човешката душа, а не само към обикновеното знание, към обикновеното мислене. Тя обхваща или поне иска да обхване най-дълбоката същност в нас, това, което, идвайки от духовните светове, навлиза в земното ни човешко същество с раждането и някога при смъртта напуска това земно човешко същество, за да поеме други задачи в духовните светове.
Само тогава бихме могли да обхванем духовната наука в пълното ѝ значение за човешката душа, когато и чувствайки, вземем под внимание нейното действително отношение към външния свят и към човешкия живот.
към текста >>
Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя
живот
, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя.
Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя.
Към тази духовно-душевна същност се обръща това, което се разбира като духовна наука.
към текста >>
То ни се дава според преживяното преди да слезем в сегашния си земен
живот
.
Можем да не му обръщаме внимание, но въпреки това той живее в нас. Можем да погледнем най-мързеливия, най-ленивия, най-отпуснатия човек, който в живота си никога не е направил усилие самостоятелно да допринесе нещо за развитието на лежащите в душевността му религиозни или духовни заложби, който е останал в съвсем затъпяло състояние, и ще видим, че и той не е без дух. Няма хора без дух. Не съществува и възможност някой да съществува без дух в живота. Защото духовно-душевното ни е дадено, когато сме встъпили от духовните светове във физическия свят.
То ни се дава според преживяното преди да слезем в сегашния си земен живот.
Ние не можем да сме без дух, но можем да игнорираме духа.
към текста >>
Тя може да се игнорира или може да бъде освободена от омагьосването ѝ, да бъде издърпана постепенно извън плътта, да бъде изведена от хода на обикновения
живот
, изведена от съдбата.
Можем да срещнем съвсем сухи и бездушни хора. Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на живота си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на живота, да пропадне в съдбата. Когато се раждаме, можем да станем човеци само чрез това, че духовно-душевната ни индивидуалност слиза долу от духовно-душевните светове. И когато детето навлезе в първата си телесна организация, то представлява несъвършен още образ на духовата индивидуалност. Тя лежи в него.
Тя може да се игнорира или може да бъде освободена от омагьосването ѝ, да бъде издърпана постепенно извън плътта, да бъде изведена от хода на обикновения живот, изведена от съдбата.
Това е задачата на човека и все повече ще става задача на човека в бъдеще – да не остави духа да пропадне. Не можем да убием духа, но можем да го оставим да пропадне, като го заставим да върви по друг път, а не по този, по който ще върви, ако го освободим.
към текста >>
Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния
живот
чрез човешкото душевно развитие.
Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и волевите си импулси. Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Не бива да го задържаме. И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е.
Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие.
Там той ще действа благодатно. Ако бъде отблъснат назад в материята, той ще действа опустошително в нея, ще действа катастрофално в материята.
към текста >>
Приемете това като същност на духовнонаучното познание и ще видите, че то има много общо с нашия човешки
живот
.
Приемете това като същност на духовнонаучното познание и ще видите, че то има много общо с нашия човешки живот.
Духовната наука не иска да бъде само теория като други теории, а иска да даде възможност тъкмо на хората да спасят, да освободят омагьосания в човешката природа дух, който да действа в света, изхождайки от духовните светове.
към текста >>
Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия
живот
ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен
живот
.
Тя няма претенцията да достигне до сърцевината на човека, сама да бъде изведена от светове, в които се възлага определена задача на духа. Човешкото познание ще стане сериозно едва чрез духовната наука, а това плаши хората и ги кара да се отдръпват назад. Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука.
Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот.
За това става въпрос. Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия живот човекът си остава същият, той става само богат на знание. Не би следвало духовната наука да се възприема, без да преобрази човека, а тя не може и да бъде възприета, без да преобрази някого. Тя бавно и постепенно прави човека друг. Трябва само да се има търпение, но тя променя човека, понеже апелира към съвсем други задачи на човечеството и към съвсем друго в човешката природа.
към текста >>
Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия
живот
човекът си остава същият, той става само богат на знание.
Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука. Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот. За това става въпрос.
Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия живот човекът си остава същият, той става само богат на знание.
Не би следвало духовната наука да се възприема, без да преобрази човека, а тя не може и да бъде възприета, без да преобрази някого. Тя бавно и постепенно прави човека друг. Трябва само да се има търпение, но тя променя човека, понеже апелира към съвсем други задачи на човечеството и към съвсем друго в човешката природа.
към текста >>
Нека да разгледаме тази човешка природа, да разгледаме колко е разнообразен човешкият
живот
.
Нека да разгледаме тази човешка природа, да разгледаме колко е разнообразен човешкият живот.
Човекът се изживява по три начина – като мислещ, чувстващ и волеви човек. Това, което можем да изживяваме, всъщност се изчерпва с представното мислене, чувстването и волята.
към текста >>
Нека първо да разгледаме представния
живот
, мисленето.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето.
Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо. Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини. Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си. Човекът си остава същият.
към текста >>
Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия
живот
, то не е творчески изграждащо.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето.
Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо.
Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини. Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си. Човекът си остава същият. Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен.
към текста >>
Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им
живот
, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето. Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо. Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини.
Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си.
Човекът си остава същият. Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен. Доколкото духът е мислещ, той изгубва подвижността си да се включва в жизнените условия, които са много по-сложни, отколкото човекът може да възприеме чрез обикновеното знание.
към текста >>
Той просто е отблъснат от истинския
живот
.
Вижте, сърцето ни заболява, когато се вгледаме в живота. Който е свикнал напълно с понятията, които днес могат да дадат естествените науки, става все по-неспособен да разбере житейските социални взаимовръзки и необходимости.
Той просто е отблъснат от истинския живот.
И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно! Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот. Така е в много отношения. Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука.
към текста >>
Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния
живот
.
Вижте, сърцето ни заболява, когато се вгледаме в живота. Който е свикнал напълно с понятията, които днес могат да дадат естествените науки, става все по-неспособен да разбере житейските социални взаимовръзки и необходимости. Той просто е отблъснат от истинския живот. И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно!
Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот.
Така е в много отношения. Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят. Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея.
към текста >>
Духовната наука апелира към тази сила в човешката природа, която премахва ограничеността и придава способност на нашето мислене, на нашия представен
живот
да разбира не само малко, а много повече.
Духовната наука апелира към тази сила в човешката природа, която премахва ограничеността и придава способност на нашето мислене, на нашия представен живот да разбира не само малко, а много повече.
Наистина съвсем сериозно имам предвид казаното тези дни в откритата лекция в Щутгарт: На духовния изследовател му е все едно дали някой е материалист или спиритуалист. Не става въпрос за това, то е второстепенно. Който има силата, духовната сила, може да е материалист, но когато е последователен, сам ще открие духа в материята и в нейните процеси. А този, който е спиритуален, също не може да казва само дух, дух и дух..., но ще трябва да се включи в материалния, в практическия живот, да направи мисленето си плодотворно и в най-малкото си действие. Многостранност, както изисква днешният живот – а животът на бъдещето още повече ще го прави, – многостранност е това, което първоначално произлиза от духовната наука.
към текста >>
А този, който е спиритуален, също не може да казва само дух, дух и дух..., но ще трябва да се включи в материалния, в практическия
живот
, да направи мисленето си плодотворно и в най-малкото си действие.
Духовната наука апелира към тази сила в човешката природа, която премахва ограничеността и придава способност на нашето мислене, на нашия представен живот да разбира не само малко, а много повече. Наистина съвсем сериозно имам предвид казаното тези дни в откритата лекция в Щутгарт: На духовния изследовател му е все едно дали някой е материалист или спиритуалист. Не става въпрос за това, то е второстепенно. Който има силата, духовната сила, може да е материалист, но когато е последователен, сам ще открие духа в материята и в нейните процеси.
А този, който е спиритуален, също не може да казва само дух, дух и дух..., но ще трябва да се включи в материалния, в практическия живот, да направи мисленето си плодотворно и в най-малкото си действие.
Многостранност, както изисква днешният живот – а животът на бъдещето още повече ще го прави, – многостранност е това, което първоначално произлиза от духовната наука. А човечеството се нуждае от това, което работи за бъдещето. Който днес познава живота и погледне катастрофалните събития около нас, знае, че към дълбоките причини за днешната катастрофа спада и това, че въпреки цялото висше научно образование, хората са станали едностранчиви и им липсва възможността всеобхващащо да проникват в нещата. На тях им липсва подвижността на духа, за да могат да се потопят в действителността. Многостранност е това, което чрез духовната наука се спечелва в мисленето и представите.
към текста >>
Многостранност, както изисква днешният
живот
– а животът на бъдещето още повече ще го прави, – многостранност е това, което първоначално произлиза от духовната наука.
Духовната наука апелира към тази сила в човешката природа, която премахва ограничеността и придава способност на нашето мислене, на нашия представен живот да разбира не само малко, а много повече. Наистина съвсем сериозно имам предвид казаното тези дни в откритата лекция в Щутгарт: На духовния изследовател му е все едно дали някой е материалист или спиритуалист. Не става въпрос за това, то е второстепенно. Който има силата, духовната сила, може да е материалист, но когато е последователен, сам ще открие духа в материята и в нейните процеси. А този, който е спиритуален, също не може да казва само дух, дух и дух..., но ще трябва да се включи в материалния, в практическия живот, да направи мисленето си плодотворно и в най-малкото си действие.
Многостранност, както изисква днешният живот – а животът на бъдещето още повече ще го прави, – многостранност е това, което първоначално произлиза от духовната наука.
А човечеството се нуждае от това, което работи за бъдещето. Който днес познава живота и погледне катастрофалните събития около нас, знае, че към дълбоките причини за днешната катастрофа спада и това, че въпреки цялото висше научно образование, хората са станали едностранчиви и им липсва възможността всеобхващащо да проникват в нещата. На тях им липсва подвижността на духа, за да могат да се потопят в действителността. Многостранност е това, което чрез духовната наука се спечелва в мисленето и представите.
към текста >>
Това именно е средният човешки
живот
, докато човекът остарее.
След около 25 920 години Слънцето прави пълна обиколка, преминава през цялата елипса. Днес то изгрява в определена точка пред съзвездието Риби и отново ще достигне същата точка след 25 920 години. Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365. Какво представлява тогава един ден от тази голяма световна година? Това са приблизително 70-72 години.
Това именно е средният човешки живот, докато човекът остарее.
Ако си представите човешкия живот така, както се изживява тук, на Земята, като един ден и вземете цялата платоническа година, тя е 365 пъти по-дълга. Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които човекът с неговия човешки живот изживява един световен ден. Това е хубав ритъм, но този ритъм се простира и по-нататък. Ние правим около 18 вдишвания за минута. Когато тези 18 вдишвания се умножат по 60, се получават вдишванията за един час, умножени по 24, се получават вдишванията за едно денонощие.
към текста >>
Ако си представите човешкия
живот
така, както се изживява тук, на Земята, като един ден и вземете цялата платоническа година, тя е 365 пъти по-дълга.
Днес то изгрява в определена точка пред съзвездието Риби и отново ще достигне същата точка след 25 920 години. Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365. Какво представлява тогава един ден от тази голяма световна година? Това са приблизително 70-72 години. Това именно е средният човешки живот, докато човекът остарее.
Ако си представите човешкия живот така, както се изживява тук, на Земята, като един ден и вземете цялата платоническа година, тя е 365 пъти по-дълга.
Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които човекът с неговия човешки живот изживява един световен ден. Това е хубав ритъм, но този ритъм се простира и по-нататък. Ние правим около 18 вдишвания за минута. Когато тези 18 вдишвания се умножат по 60, се получават вдишванията за един час, умножени по 24, се получават вдишванията за едно денонощие. Когато умножите 18 по 60 по 24, получавате 25 920.
към текста >>
Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които човекът с неговия човешки
живот
изживява един световен ден.
Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365. Какво представлява тогава един ден от тази голяма световна година? Това са приблизително 70-72 години. Това именно е средният човешки живот, докато човекът остарее. Ако си представите човешкия живот така, както се изживява тук, на Земята, като един ден и вземете цялата платоническа година, тя е 365 пъти по-дълга.
Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които човекът с неговия човешки живот изживява един световен ден.
Това е хубав ритъм, но този ритъм се простира и по-нататък. Ние правим около 18 вдишвания за минута. Когато тези 18 вдишвания се умножат по 60, се получават вдишванията за един час, умножени по 24, се получават вдишванията за едно денонощие. Когато умножите 18 по 60 по 24, получавате 25 920.
към текста >>
Отделният човешки земен
живот
се отнася към голямата слънчева година от 25 920, както един ден от нашия
живот
.
Това наистина е едно вдишване и издишване. Колко често правим това в един слънчев ден, дълъг около 70-71 години? Ние правим това вдишване и издишване, което означава животът ни за един ден – можете сами да сметнете – почти 25 920 пъти. Толкова дни се съдържат именно в 71 години. Единичното вдишване и издишване се отнася към вдишването през целия 24-часов ден, както изместването на точката на пролетното равноденствие за една година спрямо изместването на Слънцето за през 25 920 години.
Отделният човешки земен живот се отнася към голямата слънчева година от 25 920, както един ден от нашия живот.
Един 24-часов ден се съдържа в нашия 71-годишен живот също толкова пъти, колкото една година – в обиколката на Слънцето. Представете си какво всъщност означава това, че сме така вплетени в проникнатия със слънчевите лъчи космос, че доколкото животът ни е вътрешен човешки живот, той цифрено изразява великата музика на сферите в космоса!
към текста >>
Един 24-часов ден се съдържа в нашия 71-годишен
живот
също толкова пъти, колкото една година – в обиколката на Слънцето.
Колко често правим това в един слънчев ден, дълъг около 70-71 години? Ние правим това вдишване и издишване, което означава животът ни за един ден – можете сами да сметнете – почти 25 920 пъти. Толкова дни се съдържат именно в 71 години. Единичното вдишване и издишване се отнася към вдишването през целия 24-часов ден, както изместването на точката на пролетното равноденствие за една година спрямо изместването на Слънцето за през 25 920 години. Отделният човешки земен живот се отнася към голямата слънчева година от 25 920, както един ден от нашия живот.
Един 24-часов ден се съдържа в нашия 71-годишен живот също толкова пъти, колкото една година – в обиколката на Слънцето.
Представете си какво всъщност означава това, че сме така вплетени в проникнатия със слънчевите лъчи космос, че доколкото животът ни е вътрешен човешки живот, той цифрено изразява великата музика на сферите в космоса!
към текста >>
Представете си какво всъщност означава това, че сме така вплетени в проникнатия със слънчевите лъчи космос, че доколкото животът ни е вътрешен човешки
живот
, той цифрено изразява великата музика на сферите в космоса!
Ние правим това вдишване и издишване, което означава животът ни за един ден – можете сами да сметнете – почти 25 920 пъти. Толкова дни се съдържат именно в 71 години. Единичното вдишване и издишване се отнася към вдишването през целия 24-часов ден, както изместването на точката на пролетното равноденствие за една година спрямо изместването на Слънцето за през 25 920 години. Отделният човешки земен живот се отнася към голямата слънчева година от 25 920, както един ден от нашия живот. Един 24-часов ден се съдържа в нашия 71-годишен живот също толкова пъти, колкото една година – в обиколката на Слънцето.
Представете си какво всъщност означава това, че сме така вплетени в проникнатия със слънчевите лъчи космос, че доколкото животът ни е вътрешен човешки живот, той цифрено изразява великата музика на сферите в космоса!
към текста >>
Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния
живот
и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в чувстването си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието.
Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство! Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът. Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч. Затова мислите и усещанията не могат истински да проникнат този свят и да хармонизират човешкия труд.
Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния живот и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в чувстването си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието.
Ето защо духовната наука е в зависимост от това, което трябва да навлезе непосредствено в хода на най-външната култура, или човечеството няма да излезе от задънената улица.
към текста >>
Така както ограничеността, интелектуалната ограниченост в представния
живот
трябва да бъде победена чрез духовната наука, така чрез нея трябва да бъдат победени баналността и филистерството в областта на чувстването.
Баналността и филистерството ще бъдат победени само чрез онази отвореност, онази душевна широта, която се чувства като микрокосмос вътре в макрокосмоса, която може да изпитва страхопочитание пред всичко, което, произлизайки от божествено-духовното, протъкава и пулсира в света.
Така както ограничеността, интелектуалната ограниченост в представния живот трябва да бъде победена чрез духовната наука, така чрез нея трябва да бъдат победени баналността и филистерството в областта на чувстването.
към текста >>
Естествено, днес хората вярват в нещо друго, но който може да прозре дълбокия ход на човешкото развитие, вече забелязва, че нищо не е така разпространено в обикновения човешки
живот
в областта на волята – в по-ново време много повече, отколкото в стари времена, – както несръчността.
И трето нещо се разкрива, когато разгледаме волята. Относно волята нещата се намират още в началото. Само психологът, душевният познавач вижда какво се подготвя, но то ще дойде!
Естествено, днес хората вярват в нещо друго, но който може да прозре дълбокия ход на човешкото развитие, вече забелязва, че нищо не е така разпространено в обикновения човешки живот в областта на волята – в по-ново време много повече, отколкото в стари времена, – както несръчността.
Несръчността е нещо, което в бъдеще ще стане ужасно зло в човешкото развитие. Още днес съвсем ясно се забелязва, че днешните хора биват насочвани да вършат едно или друго по едностранчив начин. Опитат ли се да направят нещо, за което не са изучавали отделните похвати и манипулации, не могат да се ориентират. Колко малко хора днес могат – позволете ми да спомена за такива неща, – когато е необходимо, да зашият копчето на панталона си! Малко хора са в състояние да направят нещо, което не е във връзка с това, което са изучавали в тесен смисъл.
към текста >>
Не се е стигнало още дотам, антропософският
живот
да запулсира в душите на хората така, както кръвта пулсира в тялото, а е налице навикът, всичко да се приема само чрез разума, да се приема в интелекта.
Тогава се изгражда сръчността във волята и човекът започва лесно да се нагажда към заобикалящата го среда. Наистина бихте могли да кажете, че точно при антропософите, които са събрани в Обществото, не се забелязва да са станали особено сръчни и да могат да се оправят в живота. Това казват мнозина. Не аз го казвам, а го казват. Да, това произхожда от нещо друго.
Не се е стигнало още дотам, антропософският живот да запулсира в душите на хората така, както кръвта пулсира в тялото, а е налице навикът, всичко да се приема само чрез разума, да се приема в интелекта.
Това се внася отвън. За мнозина също и духовната наука остава само теория. Тя остава само нещо, което се мисли, но това не е нейната същност. Когато те само мислят духовната наука, е все едно дали четат духовнонаучна или готварска книга. В такъв случай една готварска книга би била по-полезна.
към текста >>
Който познава духовната наука в нейната вътрешна жизнена ценност, знае, че ако бъде възприета пълноценно и с въодушевление, тя всъщност е способна да удължи също и физическия
живот
на човека.
Който познава духовната наука в нейната вътрешна жизнена ценност, знае, че ако бъде възприета пълноценно и с въодушевление, тя всъщност е способна да удължи също и физическия живот на човека.
Разбира се, биха могли да дойдат хора и да кажат: Да, ама тук един доживя само до четиридесет и пет години, или дори само до двадесет и седем години! Просто поставете обратния въпрос: А до каква възраст би стигнал човекът, който с духовната наука е стигнал до четиридесет и пет години, ако не беше я възприел на двадесетгодишна възраст? Поставете насрещния въпрос! Външните доказателства не важат при тези вътрешни неща. Статистиката и други подобни нямат никаква стойност, когато става въпрос за душевната същност.
към текста >>
Статистиката има голямо значение във външния
живот
, но и там тя се отнася само до външното и съвсем не обхваща това, което е жизнен принцип.
Разбира се, биха могли да дойдат хора и да кажат: Да, ама тук един доживя само до четиридесет и пет години, или дори само до двадесет и седем години! Просто поставете обратния въпрос: А до каква възраст би стигнал човекът, който с духовната наука е стигнал до четиридесет и пет години, ако не беше я възприел на двадесетгодишна възраст? Поставете насрещния въпрос! Външните доказателства не важат при тези вътрешни неща. Статистиката и други подобни нямат никаква стойност, когато става въпрос за душевната същност.
Статистиката има голямо значение във външния живот, но и там тя се отнася само до външното и съвсем не обхваща това, което е жизнен принцип.
Това съвсем просто можете да го видите. Напълно е в реда на нещата застрахователните дружества да се устройват според статистика и аритметика. Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество! Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот.
към текста >>
Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния
живот
.
Статистиката има голямо значение във външния живот, но и там тя се отнася само до външното и съвсем не обхваща това, което е жизнен принцип. Това съвсем просто можете да го видите. Напълно е в реда на нещата застрахователните дружества да се устройват според статистика и аритметика. Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество!
Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот.
Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния живот, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното. Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота. Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
към текста >>
Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния
живот
, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното.
Това съвсем просто можете да го видите. Напълно е в реда на нещата застрахователните дружества да се устройват според статистика и аритметика. Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество! Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот.
Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния живот, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното.
Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота. Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
към текста >>
Този чисто интелектуален
живот
всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия.
Хората днес съвсем не се съобразяват с това, което е било в предишни времена. Историята наистина е един вид fable convenue*, но това не е нужно да ни занимава. В предишните времена човекът е възпитаван другояче. При възпитанието много повече се е взимал под внимание животът на душевността.
Този чисто интелектуален живот всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия.
При това не се взима под внимание, че човекът е многочленно същество. Интелектът при човека е много способен за развитие. Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха. Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота. Човекът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му.
към текста >>
Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки
живот
, особено в днешната епоха.
В предишните времена човекът е възпитаван другояче. При възпитанието много повече се е взимал под внимание животът на душевността. Този чисто интелектуален живот всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия. При това не се взима под внимание, че човекът е многочленно същество. Интелектът при човека е много способен за развитие.
Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха.
Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота. Човекът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му. Разбира се, в нашата младост сме способни да се развиваме интелектуално, но само до около двадесет и осмата ни година. Нашият останал организъм остава способен за развитие през целия по-нататъшен живот, през целия живот той изисква нещо от нас. Това, което днес се дава на хората, е само знание на главата, то не е знание на сърцето.
към текста >>
Нашият останал организъм остава способен за развитие през целия по-нататъшен
живот
, през целия
живот
той изисква нещо от нас.
Интелектът при човека е много способен за развитие. Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха. Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота. Човекът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му. Разбира се, в нашата младост сме способни да се развиваме интелектуално, но само до около двадесет и осмата ни година.
Нашият останал организъм остава способен за развитие през целия по-нататъшен живот, през целия живот той изисква нещо от нас.
Това, което днес се дава на хората, е само знание на главата, то не е знание на сърцето. Наричам знание на сърцето това, което говори на целия организъм, а знание на главата – само интелектуалното и говорещото само на главата.
към текста >>
Душевното съдържание на човека се изпълва с
живот
, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура.
И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота.
към текста >>
Духовната наука ще внесе това в непосредствения
живот
като истински еликсир на живота.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура. И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай.
Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота.
Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>
Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия
живот
на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин.
Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо.
Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин.
На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>
Преди известно време един държавник произнесе думите: Нашето отношение към съседната монархия е точката, която трябва да се превърне в политическа насока на целия ни бъдещ
живот
.
Преди известно време един държавник произнесе думите: Нашето отношение към съседната монархия е точката, която трябва да се превърне в политическа насока на целия ни бъдещ живот.
Представете си как отношението на една страна към друга страна е точка и тази точка става насока. Не може да се мисли по-нереално! Представете си обаче каква конфигурация има целият душевен живот, който стои така далеч от действителността, за да може да създава такива понятийни черупки! Един такъв душевен живот се намира също толкова далеч от външния социален живот, той не се потапя в социалния живот. Това, което измисля, не става действителност.
към текста >>
Представете си обаче каква конфигурация има целият душевен
живот
, който стои така далеч от действителността, за да може да създава такива понятийни черупки!
Преди известно време един държавник произнесе думите: Нашето отношение към съседната монархия е точката, която трябва да се превърне в политическа насока на целия ни бъдещ живот. Представете си как отношението на една страна към друга страна е точка и тази точка става насока. Не може да се мисли по-нереално!
Представете си обаче каква конфигурация има целият душевен живот, който стои така далеч от действителността, за да може да създава такива понятийни черупки!
Един такъв душевен живот се намира също толкова далеч от външния социален живот, той не се потапя в социалния живот. Това, което измисля, не става действителност. В духовната наука е невъзможно да се мисли така недействително с понятийни черупки, до каквито постепенно се стигна през новото време. Съвременността е толкова самомнителна да си мисли, че е станала особено практична. Тя обаче е станала само даскалска, чужда на живота.
към текста >>
Един такъв душевен
живот
се намира също толкова далеч от външния социален
живот
, той не се потапя в социалния
живот
.
Преди известно време един държавник произнесе думите: Нашето отношение към съседната монархия е точката, която трябва да се превърне в политическа насока на целия ни бъдещ живот. Представете си как отношението на една страна към друга страна е точка и тази точка става насока. Не може да се мисли по-нереално! Представете си обаче каква конфигурация има целият душевен живот, който стои така далеч от действителността, за да може да създава такива понятийни черупки!
Един такъв душевен живот се намира също толкова далеч от външния социален живот, той не се потапя в социалния живот.
Това, което измисля, не става действителност. В духовната наука е невъзможно да се мисли така недействително с понятийни черупки, до каквито постепенно се стигна през новото време. Съвременността е толкова самомнителна да си мисли, че е станала особено практична. Тя обаче е станала само даскалска, чужда на живота. И една бъдеща епоха ще охарактеризира нашето съвремие, като опише как по наистина забележителен начин върху множество хора много импониращо въздействие оказа световният наставник Удроу Уилсън, който не свързваше мисленето си с действителността дори и с най-тънката нишка, а всички думи при него отговаряха на недействителното.
към текста >>
22.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тези хора, които никога не искат да се учат от събитията, не научават нищо и от това, че от столетия, даже от хилядолетия религиозният
живот
се разгръща точно в техния смисъл и сега, въпреки това, въпреки този религиозен
живот
, бе възможно да избухне катастрофата.
Всъщност дори с повърхностен, но не с по-малко подходящ аргумент би могло да се отвърне на тези, които говорят така. Дали например представителите на християнската идея са разбирали през последните столетия как да издигнат човечеството до висота, която да може – не искам дори да кажа да предотврати – поне да смекчи настоящата ужасна катастрофа? Те не можаха да направят това!
Тези хора, които никога не искат да се учат от събитията, не научават нищо и от това, че от столетия, даже от хилядолетия религиозният живот се разгръща точно в техния смисъл и сега, въпреки това, въпреки този религиозен живот, бе възможно да избухне катастрофата.
Макар че е правилно да се запита по този начин, не искаме да насочваме мислите си точно в тази насока. Днес искаме да поставим друг въпрос, който може би много малко се взима под внимание, но е свързан с много дълбоки неща от съвремието.
към текста >>
Ако човек само се замисли достатъчно дълбоко какво всъщност означава, че хората не знаят за какво говорят, когато вярват, че говорят за това, което е най-съкровено свързано с човешкия душевен
живот
!
Хората вярват, че казват нещо, когато говорят за божественото, когато отправят мислите си към Бог. А не могат с никакви средства на съвременната наука да обяснят по някакъв начин дори произхода на думата Бог. Това сочи, че повечето хора в настоящето, които говорят, изхождайки от религиозни или от някакви други духовни позиции, в действителност съвсем не знаят за какво говорят.
Ако човек само се замисли достатъчно дълбоко какво всъщност означава, че хората не знаят за какво говорят, когато вярват, че говорят за това, което е най-съкровено свързано с човешкия душевен живот!
Това разбират, макар недостатъчно ясно съзнателно, но инстинктивно тези, които, сблъскали се с различни духовни заблуждения, се чувстват принудени да стигнат до нашите духовни импулси. Че тези духовни импулси, произхождащи именно от антропософски ориентираната духовна наука, са във взаимовръзка с най-належащите потребности на нашето време, постоянно е било подчертавано от мен още от времето, когато всъщност се подготвяше настоящата страшна буря.
към текста >>
Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически
живот
по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен
живот
.
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват. Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение.
Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот.
Има уеднаквяване във физическия земен живот. Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места. През годините, предхождащи войната, относно този факт винаги допълвах, че не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло има нужда от душа, не може да живее без душа. Това, което в търговско, индустриално и друго отношение се разпростира по Земята като физическо тяло, се нуждае от душа, такава душа, която да даде възможност на хората да се разбират духовно така, както се разбират търговски, както се разбират по отношение на парите. Да се даде земна душа на земното тяло е нещо, за което често съм говорил като за необходимост.
към текста >>
Има уеднаквяване във физическия земен
живот
.
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват. Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение. Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот.
Има уеднаквяване във физическия земен живот.
Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места. През годините, предхождащи войната, относно този факт винаги допълвах, че не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло има нужда от душа, не може да живее без душа. Това, което в търговско, индустриално и друго отношение се разпростира по Земята като физическо тяло, се нуждае от душа, такава душа, която да даде възможност на хората да се разбират духовно така, както се разбират търговски, както се разбират по отношение на парите. Да се даде земна душа на земното тяло е нещо, за което често съм говорил като за необходимост.
към текста >>
И това катастрофално време ще трае дотогава – ако и междувременно за няколко години привидно да изглежда, че всичко е преодоляно, – докато човечеството не започне да го интерпретира, да го тълкува по единствения правилен начин, именно когато разбере, че е предзнаменование, показващо, че човечеството трябва да се обърне към духа, който трябва да проникне в чисто физическия
живот
.
Можем да се съпротивляваме срещу стремежа да се даде нова духовност на Земята колкото си искаме, но истината ще трябва да се наложи при всички обстоятелства. Сега човечеството живее в ужасна катастрофа. Ако то не се реши наистина да внесе новата духовност, която имаме предвид тук, такива катастрофи периодично ще се повтарят и то може би на съвсем кратки периоди. Със средствата, които човечеството вече е познавало, още преди да избухне тази катастрофа, никога няма да бъдат излекувани последствията от нея. Който вярва в противното, не мисли в смисъла на земното развитие на човечеството.
И това катастрофално време ще трае дотогава – ако и междувременно за няколко години привидно да изглежда, че всичко е преодоляно, – докато човечеството не започне да го интерпретира, да го тълкува по единствения правилен начин, именно когато разбере, че е предзнаменование, показващо, че човечеството трябва да се обърне към духа, който трябва да проникне в чисто физическия живот.
Възможно е това да представлява горчива, неудобна истина за много хора, но то е истина.
към текста >>
И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия
живот
, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят. Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят. Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления. И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта.
И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>
Разбира се, такова изказване е абсолютна безсмислица, блестяща измислица, но когато се погледне духовният
живот
на настоящето, тя не е съвсем неоснователна.
Разбира се, такова изказване е абсолютна безсмислица, блестяща измислица, но когато се погледне духовният живот на настоящето, тя не е съвсем неоснователна.
За да се разбере настоящето, да се изрази какво е то в духовно отношение, понякога би трябвало да се каже една безсмислица. Като характерна черта на нашето време в бъдеще ще се изтъква, че когато най-интелигентните хора от нашето съвремие, това ще рече времето в края на 19 и началото на 20 век, са търсели съвсем точно да опишат неговия характер, са били принудени да кажат безсмислица. Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат мисълта, че се намират в едно нищо. Разбира се, не бива да се отрича, че тези мисли все още са достатъчно значими, че все още са във връзка с дълбоките интереси на човешката душа. Но нито ужасът, нито каквото и да било друго усещане относно смъртта може да доведе до действителна връзка с духовния свят.
към текста >>
Защото от времето на духовното задълбочаване чрез Лесинг, Хердер, Гьоте и Шилер, чрез всичко това, което се опитах да опиша в книгата „Върху загадките на човешкото същество“ като забравения тон на немския духовен
живот
, средноевропейският дух е призван да изведе човечеството от тези две упойващи средства – това на ориентализма и това на американизма.
Не за да се развива шовинизъм, не за да се говори с всевъзможни тиради за тази или онази световна мисия, се казват тези неща тук, а понеже това трябва да се прозре по скромен начин, за да се разбере и отговорността на средноевропейския човек.
Защото от времето на духовното задълбочаване чрез Лесинг, Хердер, Гьоте и Шилер, чрез всичко това, което се опитах да опиша в книгата „Върху загадките на човешкото същество“ като забравения тон на немския духовен живот, средноевропейският дух е призван да изведе човечеството от тези две упойващи средства – това на ориентализма и това на американизма.
към текста >>
През тези дни един господин, загрижен за средноевропейския духовен
живот
, ми каза: „Никога не съм чувал нещо от това за Хердер!
Скъпи приятели, в духовната наука с право се препоръчват медитации. Знаете ли каква чудесна медитация би могла да започне да се прави и с най-малките деца? Прочетете у Хердер как той представя всеки изгрев на Слънцето като ново сътворение на един грандиозен образ на света. Разгледайте безбройните картини, намиращи се в произведението на Хердер „Идеи към философската историята на човечеството“. Забравено, отзвучало!
През тези дни един господин, загрижен за средноевропейския духовен живот, ми каза: „Никога не съм чувал нещо от това за Хердер!
“
към текста >>
Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен
живот
?
Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот?
Те поглеждат насам и си казват: Гьоте е живял, дори беше създадено Гьотево общество за запазване на гьотеанството. Но какво е станало досега? В последните години се търсеше кой би могъл да ръководи Гьотевото общество, кой да застане на върха му. Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте? Не, на върха на Гьотевото общество бе поставен човек, който преди беше министър на финансите.
към текста >>
Защото духовната наука, както се има предвид тук, не е нищо друго освен продължението на онова, което се е издигнало нагоре при големия поврат на по-новия духовен
живот
и което току-що посочих.
Не е достатъчно само да се вика „Дух, дух, дух! “, а действителността да се проникне със спечеленото от духовния мироглед, само че този духовен мироглед наистина трябва да бъде внесен в действителността. Точно на средноевропейците е поставена задача и е започнало изпълнението на тази задача.
Защото духовната наука, както се има предвид тук, не е нищо друго освен продължението на онова, което се е издигнало нагоре при големия поврат на по-новия духовен живот и което току-що посочих.
Чисто материалният социалистически стремеж, който десетилетия наред беше единственото импулсивно движение, би трябвало да намери своето допълнение в духовното движение! Наистина никога не е много късно, но най-после това трябва да бъде разбрано, за да не пропадне нашата задача. Трябва най-после да се разбере, че с всичките лозунги и шаблони не може да се стигне по-нататък и че новият дух трябва да обхване човечеството. Но хората днес минават покрай духа. Животът ни дава безбройни примери за това.
към текста >>
Когато бъде разбрано, истински разбрано, че всички стари шаблони водят до задънена улица, че за най-външния материален
живот
се нуждаем от разбиране на духа, който владее света, тогава ще бъде разбрана и духовната наука, тогава няма да искаме да преминем по егоистичен начин в духовния свят през „единствения мост на смъртта“, а от смъртта ще извлечем
живот
.
Когато премислите такива неща, когато ги усетите, в душата си ще почувствате значението, важността на това, което представлява духовната наука. Който днес вярва, че духовната наука е нещо непрактично, е на погрешен път. След петдесет години повече няма да могат да се строят никакви фабрики и да се изграждат работнически колективи, без нещата да бъдат проникнати от духовна наука, защото само тя може да намери пътя към действителността.
Когато бъде разбрано, истински разбрано, че всички стари шаблони водят до задънена улица, че за най-външния материален живот се нуждаем от разбиране на духа, който владее света, тогава ще бъде разбрана и духовната наука, тогава няма да искаме да преминем по егоистичен начин в духовния свят през „единствения мост на смъртта“, а от смъртта ще извлечем живот.
към текста >>
Съществува ли истински взаимен
живот
с мъртвите в религиозните общества?
Съществува ли истински взаимен живот с мъртвите в религиозните общества?
Всъщност съществува егоистична вяра в безсмъртието. Това не бива да се критикува, а да се оплодотвори животът на мъртвите, а това ще стане едва чрез духовната наука.
към текста >>
След като човекът се е развивал през целия си
живот
, накрая преминава през портата на смъртта.
В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас.
След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта.
Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие. Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас. Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука. На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока. Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си.
към текста >>
Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята
живот
, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука.
Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие. Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас.
Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука.
На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока. Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си. Затова обаче външната материална действителност трябва да бъде проникната духовно.
към текста >>
23.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
От физическия
живот
сме свикнали, че когато запитваме някого, казваме нещо на някого, чуваме се сами да говорим, отпращаме думи към него.
Представете си, че пред някого, пред когото се разкрива духовният свят, застане някой умрял човек. Тогава се вижда, че когато, говорейки, се обърнем към мъртвия, естествено не го правим с физически думи, а в мислите си. Когато мисловно се обръщаме към мъртвите, когато отношението към мъртвия е реално, действително се появява чувството, че въпросът или това, което човек споделя, излиза от мъртвия.
От физическия живот сме свикнали, че когато запитваме някого, казваме нещо на някого, чуваме се сами да говорим, отпращаме думи към него.
Точно обратното е, когато пристъпим към мъртвия. Когато искаме да му кажем нещо и той действително се намира пред нас, имаме чувството, че сме напълно спокойни. Защото когато това, което искаме да му кажем или да споделим с него, наистина стигне до него, ни се струва, че възприемаме как думите, тоест мислите идват от него към нас. Той ги отправя към нас. А това, което ни казва, се издига от глъбините на нашата собствена душа като отговор или споделяне.
към текста >>
Тук имаме нещо, на което в обикновения
живот
не обръщаме внимание, защото е съвсем различно от това, с което сме свикнали.
Когато искаме да му кажем нещо и той действително се намира пред нас, имаме чувството, че сме напълно спокойни. Защото когато това, което искаме да му кажем или да споделим с него, наистина стигне до него, ни се струва, че възприемаме как думите, тоест мислите идват от него към нас. Той ги отправя към нас. А това, което ни казва, се издига от глъбините на нашата собствена душа като отговор или споделяне. Отношението, което описвам, е напълно обратно на отношението, в което се намираме спрямо някой човек на физическия план.
Тук имаме нещо, на което в обикновения живот не обръщаме внимание, защото е съвсем различно от това, с което сме свикнали.
Ако не ни е необикновено трудно да привикнем към необичайното, много повече хора щяха да могат да разкажат за срещите си с мъртвите.
към текста >>
Времето наистина е нещо, което в духовния
живот
има съвсем друго значение, отколкото във физическия
живот
.
В това отношение човек трябва да се съобразява с времето.
Времето наистина е нещо, което в духовния живот има съвсем друго значение, отколкото във физическия живот.
към текста >>
Ние се развиваме през целия си
живот
, но това развитие можем да осъзнаем само в частта, която се отразява от тялото.
Всъщност още от средата на атлантската епоха човекът се намира в упадък по отношение на тялото си и в нашата епоха ще се засилва особено това, че тялото вече няма да може да отразява какво представлява човекът според духа. Така сега често се случва, че когато умрем – нека да го нарека така, – още не сме приключили с развитието си. Само ако човек би могъл правилно да разбере това!
Ние се развиваме през целия си живот, но това развитие можем да осъзнаем само в частта, която се отразява от тялото.
Когато умрем, вече сме станали толкова мъдри като хора – само че нашето намиращо се в упадък тяло не е способно да ни даде възможност да осъзнаем тези неща, – че можем да направим още много важни услуги на Земята, не само на духовната област, но чрез нашите познания можем да направим големи услуги на Земята, ако можехме да ги осъществим. Тези услуги бихме могли да направим, ако хората, както споменах, изградят отношения с мъртвите. Мъртвите искат да продължават да действат във физическия живот, но могат да го направят само по околния път чрез човешките души, когато човешките души им предоставят себе си по съответния начин.
към текста >>
Мъртвите искат да продължават да действат във физическия
живот
, но могат да го направят само по околния път чрез човешките души, когато човешките души им предоставят себе си по съответния начин.
Така сега често се случва, че когато умрем – нека да го нарека така, – още не сме приключили с развитието си. Само ако човек би могъл правилно да разбере това! Ние се развиваме през целия си живот, но това развитие можем да осъзнаем само в частта, която се отразява от тялото. Когато умрем, вече сме станали толкова мъдри като хора – само че нашето намиращо се в упадък тяло не е способно да ни даде възможност да осъзнаем тези неща, – че можем да направим още много важни услуги на Земята, не само на духовната област, но чрез нашите познания можем да направим големи услуги на Земята, ако можехме да ги осъществим. Тези услуги бихме могли да направим, ако хората, както споменах, изградят отношения с мъртвите.
Мъртвите искат да продължават да действат във физическия живот, но могат да го направят само по околния път чрез човешките души, когато човешките души им предоставят себе си по съответния начин.
към текста >>
Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия
живот
.
Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години.
Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот.
Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият
живот
представлява непрекъснато развитие на човека.
Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот.
Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека.
Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Представете си с каква жизнерадост и жизнена сила ще живее човекът, когато през целия си
живот
чак до смъртта има такова съзнание и дори накрая си каже: „Да, аз не мога да стигна толкова далеч, че да отразя в съзнанието си всичко, което ми предлага животът, но ще пренеса нещо отвъд смъртта.
Представете си с каква жизнерадост и жизнена сила ще живее човекът, когато през целия си живот чак до смъртта има такова съзнание и дори накрая си каже: „Да, аз не мога да стигна толкова далеч, че да отразя в съзнанието си всичко, което ми предлага животът, но ще пренеса нещо отвъд смъртта.
Тогава ще дойдат хората, които вярват в мъртвите и ги признават за свои сътрудници.“ Помислете само колко луд ще изглежда човек, ако сега каже това, което обаче трябва да стане практически принцип днес. Съвсем сериозно искам да кажа: Нашите парламенти по цялата Земя наистина биха създали нещо по-умно от създаваното днес, ако с тях работят мъртвите, ако днес човек се запита какво правят не само младите хора на тридесет, тридесет и пет години, а какво казва например Гьоте или какво казват други умрели, които са на сто и повече години. Това е нещо, което в бъдеще трябва да стане непосредствена практическа действителност.
към текста >>
Защото човечеството няма да напредва, ако не се проникне със съзнанието, че божествено-духовното действа в развитието на целия ни
живот
и че на двадесетгодишна възраст не сме завършени личности.
Днес има известни, да кажем, тайни общества, които се занимават с всякакви древни символи. Те биха направили по-добре, ако се опитат да разберат своето време и изградят места, където да се изследват съветите на мъртвите. Това е извънредно важно!
Защото човечеството няма да напредва, ако не се проникне със съзнанието, че божествено-духовното действа в развитието на целия ни живот и че на двадесетгодишна възраст не сме завършени личности.
към текста >>
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си
живот
са чувствали, че се развиват също и душевно-духовно.
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си живот са чувствали, че се развиват също и душевно-духовно.
Както човекът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре. Но ако човек остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука. По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре.
към текста >>
Както човекът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му
живот
се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре.
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си живот са чувствали, че се развиват също и душевно-духовно.
Както човекът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре.
Но ако човек остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука. По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година.
към текста >>
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия
живот
.
Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието. Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот.
Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър. Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи.
към текста >>
Можете само да попитате: Какви хора са тези, които до двадесет и седмата си година – това днес е границата – са се развили така, че са възприели предлаганото им от обкръжението, и след това са встъпили в обществения
живот
и повече не са продължили развитието си?
Това е характерна фигура от съвремието. Такива има в един или друг смисъл много.
Можете само да попитате: Какви хора са тези, които до двадесет и седмата си година – това днес е границата – са се развили така, че са възприели предлаганото им от обкръжението, и след това са встъпили в обществения живот и повече не са продължили развитието си?
към текста >>
В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки
живот
, който приключва с отиването му във Ваймар.
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте. Гьоте е много по-характерен в тази насока, отколкото всъщност обикновено се мисли. Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие.
В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки живот, който приключва с отиването му във Ваймар.
към текста >>
Роден през 1749 година, той отива във Ваймар през 1775 г., следователно продължава разглеждането на своя
живот
така, както иска да го представи до двадесет и шестата си година, и го приключва преди двадесет и седмата, понеже несъзнателно знае, че това е особено значителен момент.
Роден през 1749 година, той отива във Ваймар през 1775 г., следователно продължава разглеждането на своя живот така, както иска да го представи до двадесет и шестата си година, и го приключва преди двадесет и седмата, понеже несъзнателно знае, че това е особено значителен момент.
През тридесет и петата си година човек изживява един момент, който днес най-често проспива. Това е времето, когато избуяващият, разцъфтяващият живот преминава в упадък по отношение на тялото. Но тогава именно духът е подтикнат да се покаже и все повече и повече да се разкрива.
към текста >>
Това е времето, когато избуяващият, разцъфтяващият
живот
преминава в упадък по отношение на тялото.
Роден през 1749 година, той отива във Ваймар през 1775 г., следователно продължава разглеждането на своя живот така, както иска да го представи до двадесет и шестата си година, и го приключва преди двадесет и седмата, понеже несъзнателно знае, че това е особено значителен момент. През тридесет и петата си година човек изживява един момент, който днес най-често проспива.
Това е времето, когато избуяващият, разцъфтяващият живот преминава в упадък по отношение на тялото.
Но тогава именно духът е подтикнат да се покаже и все повече и повече да се разкрива.
към текста >>
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия
живот
.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот.
Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот. Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст.
към текста >>
Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия
живот
.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот.
Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот.
Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения.
към текста >>
Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си
живот
.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот. Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот.
Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот.
През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения. Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят.
към текста >>
Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия
живот
.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот. Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот. Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия.
Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот.
В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения. Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят. Не е особено важно това, което хората най-често самодоволно тълкуват, когато в началото Фауст казва:
към текста >>
Но това е възможно само когато се обхване целият човешки
живот
, цялото развитие, доколкото физическият свят съществува.
Как духът му се намира във взаимна връзка с духа на света, душата му – с душата на света, – а физиката му – с физиката на света. Това се представя в грандиозната картина на преливащите се един в друг космически тела – планети и слънца, заедно със стоящите зад тях йерархии. Но Фауст се отвръща от тях с думите: „Прекрасна гледка, ала гледка само! “ Само картинни образи вижда той, само театър или гледка. Защо? Защото в този момент, в един единствен миг той иска да обхване мировата тайна.
Но това е възможно само когато се обхване целият човешки живот, цялото развитие, доколкото физическият свят съществува.
Познанието изобщо може да предоставя само образи. Тогава той се обръща към знака на микрокосмоса. Тук пред него застава не духът на макрокосмоса, а само земният дух. Земният дух показва това, което обхваща историята, човешкото на Земята.
към текста >>
Това е времето, когато човекът излиза от периода на развитието на Духа-себе и навлиза в периода на развитието на Духа-
живот
.
През деветдесетте години, по-точно през 1797 г. Шилер настоява пред Гьоте да продължи своя „Фауст“. През 1797 година Гьоте е на четиридесет и осем години. Отново важен житейски момент. Седем по седем прави четиридесет и девет.
Това е времето, когато човекът излиза от периода на развитието на Духа-себе и навлиза в периода на развитието на Духа-живот.
Шилер настоява. Хората лесно си го обясняват. Минор, който написа интересна книга за Гьоте, смята, че Гьоте остарява, че вече не е способен да създава поезия. Но помислете, ако това беше вярно, „Фауст“ никога не би бил написан! Никога не би било възможно да се представи животът на човека в напреднала възраст, а Фауст е в напреднала възраст!
към текста >>
Гьоте се приближава към възрастта, за която праиндийците са казвали, че сега човекът навлиза във възрастта, когато може да се издигне в царството на Отца, постепенно да проникне в по-дълбоките тайни на духовния
живот
.
Шилер настоява. Хората лесно си го обясняват. Минор, който написа интересна книга за Гьоте, смята, че Гьоте остарява, че вече не е способен да създава поезия. Но помислете, ако това беше вярно, „Фауст“ никога не би бил написан! Никога не би било възможно да се представи животът на човека в напреднала възраст, а Фауст е в напреднала възраст!
Гьоте се приближава към възрастта, за която праиндийците са казвали, че сега човекът навлиза във възрастта, когато може да се издигне в царството на Отца, постепенно да проникне в по-дълбоките тайни на духовния живот.
Сега Гьоте застава по забележителен начин пред своя Мефистофел.
към текста >>
Виждате, че човекът може да бъде способен да продължава да се развива, той може по напълно елементарен начин да чувства това, което не само до двадесетте ни години, а през целия
живот
работи в нас, заедно с духа.
Виждате, че човекът може да бъде способен да продължава да се развива, той може по напълно елементарен начин да чувства това, което не само до двадесетте ни години, а през целия живот работи в нас, заедно с духа.
към текста >>
Исках само да ви покажа как равномерно се изгражда развиващият се
живот
на Гьоте.
Исках само да ви покажа как равномерно се изгражда развиващият се живот на Гьоте.
С него може да се покаже как периодите на човешкото развитие от седем по седем години се простират чак до смъртта. В смисъла и духа на настоящето подсъзнателното би трябвало все повече да се издига до съзнанието. За това подсъзнателно се говори доста много, но то не се възприема по правилния начин, не се наблюдава достатъчно дълбоко.
към текста >>
Докато в обикновения
живот
сме свикнали от нашата уста да прозвучава това, което казваме или питаме, в контакта с умрелия е така, че това, което казваме, прозвучава от неговата душа, а това, което умрелият казва, изплува от нашата вътрешност.
Така, от една страна, има основания да не се стига до духовната наука – хората не искат да разберат, че нещата са изцяло обърнати, когато става дума за мъртвите. Човек трябва изцяло да се пренастрои.
Докато в обикновения живот сме свикнали от нашата уста да прозвучава това, което казваме или питаме, в контакта с умрелия е така, че това, което казваме, прозвучава от неговата душа, а това, което умрелият казва, изплува от нашата вътрешност.
Това е нещо нормално.
към текста >>
„Защо човекът не си спомня своя
живот
преди раждането?
„Защо човекът не си спомня своя живот преди раждането?
Защото душата е пропаднала дотолкова, че по отношение на предишния си живот тя иска да се потопи в безсъзнателността! “ Споменавам само това – а бих могъл да дам хиляди примери, – за да покажа, че има много хора, които се намират много близо до духовната наука, но не могат да я намерят, понеже настоящето изобщо не иска да допусне хората до духовната наука. Това го споменавам като пример, понеже общо взето се вижда, че чрез разхлабената връзка на духовно-душевното с физически-телесното Вайнингер стига дотам, да каже като нещо разбиращо се от само себе си, че човекът като духовно-душевна същност се свързва с физически-телесната си същност. Като нещо разбиращо се от само себе си той казва това, което казват и някои други хора днес, но по много пренебрежителен начин.
към текста >>
Защото душата е пропаднала дотолкова, че по отношение на предишния си
живот
тя иска да се потопи в безсъзнателността!
„Защо човекът не си спомня своя живот преди раждането?
Защото душата е пропаднала дотолкова, че по отношение на предишния си живот тя иска да се потопи в безсъзнателността!
“ Споменавам само това – а бих могъл да дам хиляди примери, – за да покажа, че има много хора, които се намират много близо до духовната наука, но не могат да я намерят, понеже настоящето изобщо не иска да допусне хората до духовната наука. Това го споменавам като пример, понеже общо взето се вижда, че чрез разхлабената връзка на духовно-душевното с физически-телесното Вайнингер стига дотам, да каже като нещо разбиращо се от само себе си, че човекът като духовно-душевна същност се свързва с физически-телесната си същност. Като нещо разбиращо се от само себе си той казва това, което казват и някои други хора днес, но по много пренебрежителен начин.
към текста >>
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният
живот
да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки
живот
.
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот.
Бог не се разкрива само до двадесетте години. По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се почувства чрез духовната наука. Но човекът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят. През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди. Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване!
към текста >>
През целия си
живот
той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди.
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот. Бог не се разкрива само до двадесетте години. По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се почувства чрез духовната наука. Но човекът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят.
През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди.
Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване! Как върху целия ни социален живот ще се излее друга душевно-духовна аура! Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето. Това е безкрайно важно. Опитайте се да почувствате как всичко трябва да стане съвсем различно!
към текста >>
Как върху целия ни социален
живот
ще се излее друга душевно-духовна аура!
Бог не се разкрива само до двадесетте години. По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се почувства чрез духовната наука. Но човекът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят. През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди. Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване!
Как върху целия ни социален живот ще се излее друга душевно-духовна аура!
Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето. Това е безкрайно важно. Опитайте се да почувствате как всичко трябва да стане съвсем различно! Ние живеем в една епоха, в която много неща трябва да станат съвсем различни. Преди всичко някои неща не бива да се виждат по лицемерен начин, а да се виждат в тяхната реалност.
към текста >>
Сега живеем в епоха, в която хората трябва да си признаят, че времето на инстинктивния
живот
е отминало.
Сега живеем в епоха, в която хората трябва да си признаят, че времето на инстинктивния живот е отминало.
Няма да успеем да изградим социални структури, ако не сме в състояние да оживим социалното мислене чрез представите, които произлизат от обхващането на духовния свят. Затова социалните науки са толкова стерилни и човечеството достигна до това катастрофално настояще, в което социалните структури предизвикват хаос по цял свят, понеже хората не дават възможност на духовнонаучните мисли, които трябва да протекат от импулсите на човешкото развитие, да се влеят в социалното мислене, в обществения живот. Действително има духовни причини за това катастрофално настояще. Те са в съпротивата на хората срещу вливането на духа. Чрез това действително се поражда настоящата катастрофа, защото хората навсякъде се обръщат срещу духа, който иска да се прояви.
към текста >>
Затова социалните науки са толкова стерилни и човечеството достигна до това катастрофално настояще, в което социалните структури предизвикват хаос по цял свят, понеже хората не дават възможност на духовнонаучните мисли, които трябва да протекат от импулсите на човешкото развитие, да се влеят в социалното мислене, в обществения
живот
.
Сега живеем в епоха, в която хората трябва да си признаят, че времето на инстинктивния живот е отминало. Няма да успеем да изградим социални структури, ако не сме в състояние да оживим социалното мислене чрез представите, които произлизат от обхващането на духовния свят.
Затова социалните науки са толкова стерилни и човечеството достигна до това катастрофално настояще, в което социалните структури предизвикват хаос по цял свят, понеже хората не дават възможност на духовнонаучните мисли, които трябва да протекат от импулсите на човешкото развитие, да се влеят в социалното мислене, в обществения живот.
Действително има духовни причини за това катастрофално настояще. Те са в съпротивата на хората срещу вливането на духа. Чрез това действително се поражда настоящата катастрофа, защото хората навсякъде се обръщат срещу духа, който иска да се прояви.
към текста >>
В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния
живот
, а от духовния.
Какво всъщност става в настоящето?
В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния.
Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот. От Изток на Запад се разпространява определен импулс. Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии. Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии.
към текста >>
Тогава духовни импулси навлизат и в социалния
живот
.
Какво всъщност става в настоящето? В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния.
Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот.
От Изток на Запад се разпространява определен импулс. Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии. Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот.
към текста >>
Според това се настройва и тогавашният социален
живот
.
Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот. От Изток на Запад се разпространява определен импулс. Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии. Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии.
Според това се настройва и тогавашният социален живот.
Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха. Исторически то е отбелязано оскъдно. Това обаче, което се случва тогава, се повтаря сега. Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха. Някога атавистично-духовните сили са били тези, които изграждат една социална структура, като в хората трябва да се внесат силни духовни импулси; трябвало е те да бъдат внесени в човечеството.
към текста >>
Днешният стопански
живот
от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа.
Не може да се разбере какво става в настоящето по друг начин, освен когато се разгледа истинският ход на развитието на човечеството, когато на мястото на това, което се учи като история, дойде истинската история. Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става.
Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа.
Сега има две неща, които оказват въздействие. От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло. Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада. Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари. Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие.
към текста >>
То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния
живот
.
Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изследваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани. Разочаровани, понеже трябва да кажа, че докато едната книга е превъзходна, тази нова книга е най-дилетантското и безсмисленото, което изобщо може да бъде казано по въпроса. Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа. При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това?
То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот.
Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя. Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп. Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот. Междувременно хората усетиха това. Оттам Трайчке казва, че движещите сили в историята са страстите и глупостите на хората.
към текста >>
Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия
живот
.
При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот. Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя. Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп.
Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот.
Междувременно хората усетиха това. Оттам Трайчке казва, че движещите сили в историята са страстите и глупостите на хората. Не е така. Несъзнаваните сили са тези, които проникват в хода на историята.
към текста >>
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения
живот
, следователно също и в практическия
живот
, тогава в парламентите поставят учени и теоретици.
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици.
Такива хора ще измъдрят закони, които да доведат до упадъчни явления, понеже с това, което днес се смята за научно, могат да се разкрият само упадъчните явления в историята. Тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората. Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време. Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия живот, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука. Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
към текста >>
Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия
живот
, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука.
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици. Такива хора ще измъдрят закони, които да доведат до упадъчни явления, понеже с това, което днес се смята за научно, могат да се разкрият само упадъчните явления в историята. Тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората. Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време.
Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия живот, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука.
Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
към текста >>
Става въпрос за това, навсякъде да откриваме как тези сили се вплитат в човешкия
живот
.
Става въпрос за това, навсякъде да откриваме как тези сили се вплитат в човешкия живот.
Човек не бива да бъде сляп относно тези неща.
към текста >>
Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто
живот
би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало.
На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав. Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството.
Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало.
В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините. Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин. Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време.
към текста >>
Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия
живот
, ако талантът се открива по този начин.
„Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините.
Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин.
Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време. Мога да докажа колко безсмислено говорят тези, които измислят такива тестове. Да вземем за пример цяла поредица от личности, които описаните хора, деца на духа, който води до такъв тест за талантливост, сами признават за значителни, много значителни личности. Да посочим за пример физика Хелмхолц и други. Ако всички те някога бяха тествани по този метод, много от тях щяха да бъдат оценени като неталантливи, даже и Хелмхолц.
към текста >>
От тези, които са живели през 1913 година, известен брой ще са още живи и през 1930 и ще заемат отговорни постове, като от тях ще зависи социалната структура и изобщо външният физически
живот
в различни области на Земята.
Вземете следното: Можете да си представите времето от 1930 до 1940 година. Да си представим хора, които са в четиридесетте си години, началото на петдесетте. Представете си, че тези идеи съществуват от 1913 година.
От тези, които са живели през 1913 година, известен брой ще са още живи и през 1930 и ще заемат отговорни постове, като от тях ще зависи социалната структура и изобщо външният физически живот в различни области на Земята.
Можете приблизително да си обрисувате как ще изглежда времето от 1930 до 1940 година, ако осемнадесет-двадесетгодишните, сегашните младежи, станат четиридесетгодишни.
към текста >>
Поради това, че мислите им са свързани предимно с физическия
живот
, хората стават същински филистери!
Но по-обширен трябва да стане не само мисловният хоризонт, а също и хоризонтът на чувствата.
Поради това, че мислите им са свързани предимно с физическия живот, хората стават същински филистери!
Редом с ограничеността, филистерството е главното качество на нашата епоха.
към текста >>
Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с
живот
и житейски смисъл.
Средството срещу ограничеността, филистерството и непохватността е духовната наука. Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, теснотата, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до великодушие, до сръчност.
Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с живот и житейски смисъл.
Когато, изхождайки от духовната наука, човек днес си изясни най-простите понятия, отнасящи се до нашето време, ще види, че с нещастието, със страданието, с всички болки на нашето време, които все още не са достигнали до своята кулминация, наистина не са достигнали, е тясно свързана съпротивата на човечеството да разбере духа. Хората се отделиха от божествено-духовния живот, те отново трябва да намерят и реално да изживеят връзката с божествено-духовния живот.
към текста >>
Хората се отделиха от божествено-духовния
живот
, те отново трябва да намерят и реално да изживеят връзката с божествено-духовния
живот
.
Средството срещу ограничеността, филистерството и непохватността е духовната наука. Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, теснотата, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до великодушие, до сръчност. Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с живот и житейски смисъл. Когато, изхождайки от духовната наука, човек днес си изясни най-простите понятия, отнасящи се до нашето време, ще види, че с нещастието, със страданието, с всички болки на нашето време, които все още не са достигнали до своята кулминация, наистина не са достигнали, е тясно свързана съпротивата на човечеството да разбере духа.
Хората се отделиха от божествено-духовния живот, те отново трябва да намерят и реално да изживеят връзката с божествено-духовния живот.
към текста >>
24.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И само ако сме в състояние да утвърдим в себе си нашия антропософски светоглед до такава степен, че да заживее своя пълнокръвен
живот
, само тогава той ще изпълни своята основна мисия.
Антропософското обхващане на духа не бива да се свежда единствено до някакъв теоретичен светоглед, по-скоро то трябва да съдържа жизнена сила, жизнена субстанция.
И само ако сме в състояние да утвърдим в себе си нашия антропософски светоглед до такава степен, че да заживее своя пълнокръвен живот, само тогава той ще изпълни своята основна мисия.
Защото благодарение на обстоятелството, че свързваме душите си с антропософския светоглед, ние се превръщаме в един вид закрилници на точно определени и важни еволюционни процеси, засягащи цялото човечество.
към текста >>
Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия
живот
на Земята.
Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите. Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени. Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи. И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството.
Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята.
Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>
Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния
живот
на хората.
Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени. Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи. И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята.
Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>
В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия
живот
.
Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни.
В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот.
Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален
живот
, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен
живот
.
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот.
Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
към текста >>
Що се отнася до душевния
живот
на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот.
Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
към текста >>
Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки човек ще бъде признаван за действително подобие на Бога и то не на теория, а в ежедневния
живот
.
И когато всичко това се осъществи някога, то ще има точно определени последици.
Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки човек ще бъде признаван за действително подобие на Бога и то не на теория, а в ежедневния живот.
към текста >>
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния
живот
чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият
живот
бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния
живот
.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот.
Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Това е едното и то ще издигне социалния
живот
на по-висока степен.
Това е едното и то ще издигне социалния живот на по-висока степен.
На второ място, ще настъпи следното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на човека неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода. И, на трето място, идва неоспоримото убеждение за духовната природа на света.
към текста >>
Ариман е и великият учител за всички технологии и практики в хода на земното развитие, които не признават нищо друго освен външния, достъпен за сетивата човешки
живот
, който изисква само универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по рафиниран начин човешките потребности от ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези на животните.
Ариманическите същества също работят против това откровение. Те не се стремят да одухотворят човека, а да умъртвят у него съзнанието за неговата духовност. Те се стремят да му внушат възгледа, че човекът представлява само високо развито животно. В действителност Ариман е големият вдъхновител на материалистическия дарвинизъм.
Ариман е и великият учител за всички технологии и практики в хода на земното развитие, които не признават нищо друго освен външния, достъпен за сетивата човешки живот, който изисква само универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по рафиниран начин човешките потребности от ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези на животните.
Да умъртвят, да затъмнят в човека съзнанието, че е образ и подобие Божие – ето какво искат да причинят на съзнателната душа ариманическите духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време.
към текста >>
Това, което Ариман би добавил към неговото отношение към животните, не би имало никакво значение за начина му на
живот
.
В предишни епохи ариманическите духове не биха имали никаква полза от това да затъмняват истината за човека чрез някакви теории. Защо? Още по времето на гръцколатинската епоха, а още повече в по-древните епохи, когато човекът все още е притежавал атавистичното ясновидство, тоест образите от духовния свят, е нямало никакво значение как мисли човекът. Тогава той е имал своите образи. Чрез тези образи е виждал в духовния свят.
Това, което Ариман би добавил към неговото отношение към животните, не би имало никакво значение за начина му на живот.
Мисленето набира сили – би могло да се каже, набира сили в своето безсилие – едва през нашата пета следатлантска епоха, от 15-то столетие насам. Едва през тази епоха мисленето успя да издигне съзнателната душа нагоре към духовната област, но същевременно и да я затрудни в проникването ѝ там.
към текста >>
Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния
живот
преди началото на 3-то хилядолетие.
Ето коя е голямата опасност за епохата на съзнателната душа.
Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие.
Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година. Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения. В този случай човекът изобщо няма да участва във всичко това. То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
към текста >>
И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален
живот
, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие.
И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния
живот
, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния
живот
, създавайки там определени социални структури.
На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури.
Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния
живот
, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството.
Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури.
Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството.
Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
Вярвам, че ако човекът постигне усещане за това, как духовната наука прониква в цялостния мироглед на хората, той ще прояви и сериозността, необходима за оповестяване на такива истини, каквито изнасяме днес, и че от всички тези неща ще почерпи това, което всъщност трябва да произтича от всяка духовна наука, а именно едно истинско задължение, задължение в името на самия
живот
.
Вярвам, че ако човекът постигне усещане за това, как духовната наука прониква в цялостния мироглед на хората, той ще прояви и сериозността, необходима за оповестяване на такива истини, каквито изнасяме днес, и че от всички тези неща ще почерпи това, което всъщност трябва да произтича от всяка духовна наука, а именно едно истинско задължение, задължение в името на самия живот.
Където и да се намираме, каквото и да вършим в света, всичко се свежда до това, непрекъснато да помним, че нашите действия трябва да бъдат проникнати и озарени от антропософското съзнание. По този начин даваме своя принос за правилното развитие на цялото човечество.
към текста >>
Хората напълно се заблуждават, когато вярват, че истинската духовна наука, разбрана сериозно и достойно, понякога би могла да ги отклони от практическата, интензивна работа в обикновения
живот
.
Хората напълно се заблуждават, когато вярват, че истинската духовна наука, разбрана сериозно и достойно, понякога би могла да ги отклони от практическата, интензивна работа в обикновения живот.
Истинската духовна наука прави точно обратното – тя прави хората будни за онези неща, които днес изнасям пред вас.
към текста >>
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният
живот
не е ли вреден за съня?
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня?
Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня? Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен. Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен. Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука. Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният
живот
да се окаже вреден за съня?
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня?
Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня?
Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен. Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен. Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука. Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
Да, особено когато будният
живот
не е съвсем порядъчен.
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня? Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня?
Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен.
Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен. Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука. Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
Ако някой подрежда добре будния си
живот
, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си
живот
е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен.
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня? Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня? Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен.
Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен.
Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука. Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
Така стоят нещата и по отношение на онзи буден
живот
, до който стигаме благодарение на духовната наука.
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня? Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня? Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен. Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен.
Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука.
Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден
живот
гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен
живот
.
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня? Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня? Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен. Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен. Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука.
Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознаят това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както става сред много от религиозните общности, сред които се настаняват призраците на миналото, както например призракът на древния Рим, който все още господства в нашия юридически
живот
.
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознаят това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както става сред много от религиозните общности, сред които се настаняват призраците на миналото, както например призракът на древния Рим, който все още господства в нашия юридически живот.
В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? Да се говори абстрактно за ангели и т.н., е само начало.
към текста >>
Той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия
съзнателен
живот
през епохата, която ще приключи още преди края на 3-то хилядолетие.
Естествено ангелите са имали своите занимания и през египетската епоха. Но скоро след това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на човека постепенно се помрачава. Следователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите. Но сега човекът трябва да повдигне булото.
Той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3-то хилядолетие.
Нека от антропософски ориентираната духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! Точно те ще ни дават силата да бъдем наистина будни хора.
към текста >>
Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия
живот
, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Можем да обгръщаме с внимание едни или други неща. Можем да започнем примерно с онази будност, която да ни позволи да виждаме как всъщност не минава нито ден, през който в живота ни да не стане някакво чудо.
Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
към текста >>
Опитайте се някоя вечер да проследите досегашния си
живот
и ще откриете в него някакво малко или голямо събитие, за което ще трябва да признаете: Да, колко е забележително, че това се е случило в моя
живот
!
Опитайте се някоя вечер да проследите досегашния си живот и ще откриете в него някакво малко или голямо събитие, за което ще трябва да признаете: Да, колко е забележително, че това се е случило в моя живот!
Вие ще стигнете до това признание само ако размишлявате достатъчно задълбочено, само ако обгръщате житейските събития с достатъчно ясен душевен поглед.
към текста >>
Но в обикновения
живот
това просто не се прави, защото в обикновения
живот
никой не задава въпроса: Какво примерно е възпрепятствано чрез това или онова събитие?
Но в обикновения живот това просто не се прави, защото в обикновения живот никой не задава въпроса: Какво примерно е възпрепятствано чрез това или онова събитие?
към текста >>
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия
живот
.
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия живот.
Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност. „Какво ли е могло да ми се случи днес? “ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина. И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували. Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?
към текста >>
И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия
живот
примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували.
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия живот. Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност. „Какво ли е могло да ми се случи днес? “ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина.
И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували.
Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?
към текста >>
От наблюдението на негативното в нашия
живот
, което обаче свидетелства за мъдрото насочване на живота ни, до наблюдението на творящия и действащ ангел в нашето астрално тяло има пряк път, много пряк и сигурен път, по който можем да вървим напред.
Върху всички тези неща вече съм говорил тук.
От наблюдението на негативното в нашия живот, което обаче свидетелства за мъдрото насочване на живота ни, до наблюдението на творящия и действащ ангел в нашето астрално тяло има пряк път, много пряк и сигурен път, по който можем да вървим напред.
към текста >>
25.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния
живот
на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен
живот
, доколкото, от една страна, е свързан с телесния
живот
, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече.
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен
живот
.
Срещат се много хора, които отричат Христос.
Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот.
Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух.
към текста >>
Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният
живот
на човечеството стана такъв, какъвто е днес.
Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос? Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година.
Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес.
Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек. Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си
живот
, по-различни от душевния
живот
на настоящия човек.
Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес.
Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек.
Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
към текста >>
Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата следатлантска културна епоха, около 333 година човекът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си
живот
между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере естеството на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили.
На какво всъщност се дължи това?
Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата следатлантска културна епоха, около 333 година човекът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си живот между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере естеството на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили.
Проблемът е, че ние действително можем да се развиваме и да стигнем до дълбока старост, но със силите, които се разгръщат в нас в резултат от телесното ни развитие между раждането и смъртта, не можем да разберем Мистерията на Голгота.
към текста >>
Интересно е, че съвременниците на Христос, които чрез своята любов към него са били подготвени за
живот
в Христос след смъртта си, всъщност едва през 3-то столетие след Мистерията на Голгота най-после напълно разбират Мистерията на Голгота, изхождайки от човешките си сили.
Интересно е, че съвременниците на Христос, които чрез своята любов към него са били подготвени за живот в Христос след смъртта си, всъщност едва през 3-то столетие след Мистерията на Голгота най-после напълно разбират Мистерията на Голгота, изхождайки от човешките си сили.
към текста >>
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен
живот
, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото. Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството.
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото.
към текста >>
Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-
живот
и Човека-дух.
Какво се е целяло да бъде постигнато от страна на тези същества?
Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
Целяло се е да се отреже бъдещото му развитие и човекът да поеме съвсем различен път на развитие.
към текста >>
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния
живот
и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека. Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
към текста >>
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му
живот
, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-
живот
и Човека-дух.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта. Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека.
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
към текста >>
Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската литература, американския
живот
.
Човек може да направи забележително откритие. Искам да илюстрирам това с един особен случай.
Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската литература, американския живот.
Може да се каже, че Удроу Уилсън величествено, мощно описва именно американското развитие, както протича от американския Изток към Запада. Той го описва съвсем като американец и тези написани като статии лекции са много въздействащи. Те се казват
към текста >>
Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения
живот
, скъпи приятели.
Днес, когато ленивото човечество чете някъде нещо, често казва: „Това съм го чел там и там.“ То вижда само съдържанието. Сега обаче е времето, когато човечеството трябва да се научи, че не става дума толкова за съдържанието, а за това, кой го казва. Човекът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове. Това е нещото, в което човечеството днес трябва да се вживее.
Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели.
Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани. Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение. Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
към текста >>
26.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния
живот
“, в „Свобода – безсмъртие – социален
живот
“, в Събр.
12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния живот“, в „Свобода – безсмъртие – социален живот“, в Събр.
съч. 72.
към текста >>
74. както казах веднъж в една открита лекция...: В „Метаморфози на душевния
живот
“, том I, Събр.
74. както казах веднъж в една открита лекция...: В „Метаморфози на душевния живот“, том I, Събр.
съч. 58.
към текста >>
183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен
живот
на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария.
183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария.
Издател на различни книги с религиозна и социална тематика.
към текста >>
27.
Относно отпечатаните лекции
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Аз слушам трептенията в душевния
живот
на членовете и чрез подвижния ми
живот
в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
Така в двойствеността на откритите и частните лекции, фактически лежи нещо, което произлиза от две различни бази. Изцяло публичните трудове са резултат от това, което се бореше и работеше в мен; в частните отпечатани лекции заедно с мен се бореше и работеше и обществото.
Аз слушам трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
към текста >>
28.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
РУДОЛФ ЩАЙНЕР -
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
29.
Космическа предистория на човечеството. Полярност между вечност и развитие в човешкия живот
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Полярност между вечност и развитие в човешкия
живот
Полярност между вечност и развитие в човешкия живот
към текста >>
30.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ход на времето за телесно-душевното на човека, пространствен
живот
на духовно-душевното на човека в царството на вечността.
Ход на времето за телесно-душевното на човека, пространствен живот на духовно-душевното на човека в царството на вечността.
Човекът между Ариман и Луцифер. Изпреварващо и изоставащо движение на живота. Законът за вибрациите. Дорнахската сграда и тайната на равновесието.
към текста >>
31.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния
живот
, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото.
Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение. То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирогледни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирогледа, или, при избора на различни пътища на търсене на мироглед, да се стигне в задънена улица.
Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото.
И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирогледни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът. Новото време отчетливо клони на едната страна, към дуализма. Уклон към другата страна, към фаталистичния мироглед, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
към текста >>
По отношение на мирогледния
живот
бих искал преди всичко да ви представя една личност от епохата на залеза на четвъртия следатлантски период и след това да разгледаме други личности, по-характерни за мирогледа на нашата пета следатлантска епоха.
По отношение на мирогледния живот бих искал преди всичко да ви представя една личност от епохата на залеза на четвъртия следатлантски период и след това да разгледаме други личности, по-характерни за мирогледа на нашата пета следатлантска епоха.
към текста >>
В западния мирогледен
живот
извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене.
В западния мирогледен живот извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене.
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век. Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия. И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи. Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма.
към текста >>
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия
живот
, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век.
В западния мирогледен живот извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене.
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век.
Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия. И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи. Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма. Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и след това всичко лошо и зло.
към текста >>
Цялата работа стои така, че по отношение на мирогледния
живот
винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мироглед.
Цялата работа стои така, че по отношение на мирогледния живот винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мироглед.
Той не вижда определени перспективи на този възглед; те му се разкриват по-късно. Може да се каже: следващите поколения винаги трябва по-надеждно, по-обосновано, по-истинно да виждат нещата, от тези, които са говорили определени неща в определен момент от историческото развитие. Не може да се подмине този факт. И ще бъде много добре, ако това стане на нашето антропософско поле, ако, намирайки се на антропософската си позиция, съзнателно и обосновано разберем, че и познанието, което днес може да се придобие относно духовните неща, не трябва да се възприема като сбор от абсолютни догми. Нужно е да си изясним, че в това, което днес изказваме, бъдещите поколения ще видят повече истина, отколкото самите ние сме в състояние да видим.
към текста >>
Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния
живот
.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество.
Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот.
И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>
А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен
живот
, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно.
А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън.
Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема. Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното. Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно. Теоретически това не може да се опровергае, но фактът на съня му противоречи.
към текста >>
Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен
живот
– доколкото те са виждали този духовен
живот
.
Насочвайки поглед към току що казаното, тутакси узнаваме, как, собствено, Августин с много по-голямо право, отколкото по-късно Декарт, който в по-голяма или по-малка степен само е повтарял казаното, е можел да стигне до такъв възглед. В продължение на целия четвърти следатлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане. За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае.
Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот.
Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност.
към текста >>
Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен
живот
.
Насочвайки поглед към току що казаното, тутакси узнаваме, как, собствено, Августин с много по-голямо право, отколкото по-късно Декарт, който в по-голяма или по-малка степен само е повтарял казаното, е можел да стигне до такъв възглед. В продължение на целия четвърти следатлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане. За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае. Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот.
Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот.
Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност. Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот.
към текста >>
Будният действителен
живот
се потапя в смътно осъзнавания
живот
в съня.
За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае. Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот. Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства.
Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня.
И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност. Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот. И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително. Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възглед, да се придържаш към такава гледна точка.
към текста >>
Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален
живот
, а не просто като абстрактен
живот
.
Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност.
Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот.
И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително. Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възглед, да се придържаш към такава гледна точка.
към текста >>
Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият
живот
на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество.
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то. В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини. Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея.
Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество.
В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света. Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи. И често съм подчертавал, че в противовес на това се е изявила Мистерията на Голгота. Говорил съм за това по следния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мироглед в развитието на човечеството, стигнал до своя възглед вследствие на това, че освен всичко друго видял труп. И като аксиома звучало за Буда: страданието трябва да бъде преодоляно; трябва да се намерят средства да се избегне смъртта.
към текста >>
Трупът е нещото, от което Буда се отвращава, за да стигне до там, че макар и в спиритуален вид, той все пак е това, в което може да се почувства прорастващия
живот
.
В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света. Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи. И често съм подчертавал, че в противовес на това се е изявила Мистерията на Голгота. Говорил съм за това по следния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мироглед в развитието на човечеството, стигнал до своя възглед вследствие на това, че освен всичко друго видял труп. И като аксиома звучало за Буда: страданието трябва да бъде преодоляно; трябва да се намерят средства да се избегне смъртта.
Трупът е нещото, от което Буда се отвращава, за да стигне до там, че макар и в спиритуален вид, той все пак е това, в което може да се почувства прорастващия живот.
към текста >>
И така, може символично да се изрази дълбоката тайна на космологията, като се каже: доколкото на Земята пада лунна светлина, от всичко, което е представено от тази лунна светлина, произлиза целият прорастващ, раждащ се
живот
.
И в земното формиране не би имало никакво раждане, във всички царства на природата не би имало никакво раждане, ако закономерностите на древната Луна не господстваха по съответния начин в нейната потомка, която се явява спътник на нашата Земя. Всяко раждане във всички царства на природата и при хората е свързано с дейността на Луната. С това е свързано също и, че посветените при древните евреи са разглеждали Яхве като лунен бог, разглеждали са Яхве като възпроизводител, като бог, регулиращ възпроизвеждането, като лунен бог. Те ясно виждали, че космологично в основата на всеки процес на раждане във всички природни царства стоят лунните закони.
И така, може символично да се изрази дълбоката тайна на космологията, като се каже: доколкото на Земята пада лунна светлина, от всичко, което е представено от тази лунна светлина, произлиза целият прорастващ, раждащ се живот.
Във висшите мистерии на дохристиянския период, когато е ставало дума за тайната на раждането, не се обръщали към слънчевия живот, а са били обърнати към отразения от Луната слънчев живот. Своеобразните нюанси, характерни за дохристиянските мирогледи, се определят вече от това, което в древните мистерии са знаели за тайната на Луната.
към текста >>
Във висшите мистерии на дохристиянския период, когато е ставало дума за тайната на раждането, не се обръщали към слънчевия
живот
, а са били обърнати към отразения от Луната слънчев
живот
.
И в земното формиране не би имало никакво раждане, във всички царства на природата не би имало никакво раждане, ако закономерностите на древната Луна не господстваха по съответния начин в нейната потомка, която се явява спътник на нашата Земя. Всяко раждане във всички царства на природата и при хората е свързано с дейността на Луната. С това е свързано също и, че посветените при древните евреи са разглеждали Яхве като лунен бог, разглеждали са Яхве като възпроизводител, като бог, регулиращ възпроизвеждането, като лунен бог. Те ясно виждали, че космологично в основата на всеки процес на раждане във всички природни царства стоят лунните закони. И така, може символично да се изрази дълбоката тайна на космологията, като се каже: доколкото на Земята пада лунна светлина, от всичко, което е представено от тази лунна светлина, произлиза целият прорастващ, раждащ се живот.
Във висшите мистерии на дохристиянския период, когато е ставало дума за тайната на раждането, не се обръщали към слънчевия живот, а са били обърнати към отразения от Луната слънчев живот.
Своеобразните нюанси, характерни за дохристиянските мирогледи, се определят вече от това, което в древните мистерии са знаели за тайната на Луната.
към текста >>
Те знаели, че от слънчевия
живот
зависи не раждането, а напротив, разлагането, ограничаването на живота, отмирането на живота.
Като нещо съвсем съкровено, като нещо непоносимо за слабо подготвените хора, се е разглеждала тайната на Слънцето, доколкото са знаели, че е заблуда, майя, ако някой поддържа мнението, че посредством лъчите на Слънцето, падащи на Земята, се раждат и израстват съществата от различните природни царства.
Те знаели, че от слънчевия живот зависи не раждането, а напротив, разлагането, ограничаването на живота, отмирането на живота.
Това, че Луната ражда съществата, а Слънцето ги убива, е било мистерийна тайна. Колкото и високо в друго отношение и поради други основания да се е почитал в древните дохристиянски мистерии слънчевият живот, винаги той се е почитал като основа за смъртта. Това, че съществата трябва да умират, се е приписвало на действието не на това Слънце, което ни е известно от „Въведение в тайната наука“ като второто въплъщение на Земята, а се е приписвало на действието на нашето, така чудно изгряващо на хоризонта Слънце.
към текста >>
Колкото и високо в друго отношение и поради други основания да се е почитал в древните дохристиянски мистерии слънчевият
живот
, винаги той се е почитал като основа за смъртта.
Като нещо съвсем съкровено, като нещо непоносимо за слабо подготвените хора, се е разглеждала тайната на Слънцето, доколкото са знаели, че е заблуда, майя, ако някой поддържа мнението, че посредством лъчите на Слънцето, падащи на Земята, се раждат и израстват съществата от различните природни царства. Те знаели, че от слънчевия живот зависи не раждането, а напротив, разлагането, ограничаването на живота, отмирането на живота. Това, че Луната ражда съществата, а Слънцето ги убива, е било мистерийна тайна.
Колкото и високо в друго отношение и поради други основания да се е почитал в древните дохристиянски мистерии слънчевият живот, винаги той се е почитал като основа за смъртта.
Това, че съществата трябва да умират, се е приписвало на действието не на това Слънце, което ни е известно от „Въведение в тайната наука“ като второто въплъщение на Земята, а се е приписвало на действието на нашето, така чудно изгряващо на хоризонта Слънце.
към текста >>
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия
живот
.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот.
Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната.
към текста >>
Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки
съзнателен
живот
, е свързан със слънчевия
живот
.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот.
Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот.
И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание.
към текста >>
И този
съзнателен
живот
, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия
живот
.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот.
И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот.
Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
Но този слънчев
живот
трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот.
Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято.
Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния
живот
.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято.
Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот.
Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
Този
съзнателен
живот
не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския
живот
, наследен от Луната.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот.
Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната.
За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също
живот
на мъртвите, но не и
живот
на родените.
И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание.
И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
Древните посветени в мистериите говорели на своите ученици примерно така: опитайте се да разберете, изхождайки от вашия
живот
в съня, лунния
живот
, който така се влива в този
живот
в съня, както в тъмнината на нощта се влива сребърната лунна светлина.
Затова посредством Мистерията на Голгота в земното развитие встъпила тази сила, която станала най-важната за земното развитие – това е Синът на Слънцето, Христос, който преминал през тялото на Исус от Назарет. И така, това е свързано с дълбоки космически тайни.
Древните посветени в мистериите говорели на своите ученици примерно така: опитайте се да разберете, изхождайки от вашия живот в съня, лунния живот, който така се влива в този живот в съня, както в тъмнината на нощта се влива сребърната лунна светлина.
Знаете, че човек и буден, частично спи, и в будния живот също се намесва играта на лунните сили. Християнските посветени, напротив, казвали на своите ученици: опитайте се да разберете, че от будния живот просветва съзнанието, защото в този буден живот се вливат слънчевите сили, както в земния живот от сутрин до вечер свети външното Слънце.
към текста >>
Знаете, че човек и буден, частично спи, и в будния
живот
също се намесва играта на лунните сили.
Затова посредством Мистерията на Голгота в земното развитие встъпила тази сила, която станала най-важната за земното развитие – това е Синът на Слънцето, Христос, който преминал през тялото на Исус от Назарет. И така, това е свързано с дълбоки космически тайни. Древните посветени в мистериите говорели на своите ученици примерно така: опитайте се да разберете, изхождайки от вашия живот в съня, лунния живот, който така се влива в този живот в съня, както в тъмнината на нощта се влива сребърната лунна светлина.
Знаете, че човек и буден, частично спи, и в будния живот също се намесва играта на лунните сили.
Християнските посветени, напротив, казвали на своите ученици: опитайте се да разберете, че от будния живот просветва съзнанието, защото в този буден живот се вливат слънчевите сили, както в земния живот от сутрин до вечер свети външното Слънце.
към текста >>
Християнските посветени, напротив, казвали на своите ученици: опитайте се да разберете, че от будния
живот
просветва съзнанието, защото в този буден
живот
се вливат слънчевите сили, както в земния
живот
от сутрин до вечер свети външното Слънце.
Затова посредством Мистерията на Голгота в земното развитие встъпила тази сила, която станала най-важната за земното развитие – това е Синът на Слънцето, Христос, който преминал през тялото на Исус от Назарет. И така, това е свързано с дълбоки космически тайни. Древните посветени в мистериите говорели на своите ученици примерно така: опитайте се да разберете, изхождайки от вашия живот в съня, лунния живот, който така се влива в този живот в съня, както в тъмнината на нощта се влива сребърната лунна светлина. Знаете, че човек и буден, частично спи, и в будния живот също се намесва играта на лунните сили.
Християнските посветени, напротив, казвали на своите ученици: опитайте се да разберете, че от будния живот просветва съзнанието, защото в този буден живот се вливат слънчевите сили, както в земния живот от сутрин до вечер свети външното Слънце.
към текста >>
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен
живот
, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността.
към текста >>
И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен
живот
.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот.
За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността. Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят.
към текста >>
За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен
живот
.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето. И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот.
За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот.
Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността. Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни.
към текста >>
Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен
живот
това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен
живот
, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето. И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост.
Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година.
Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността. Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред.
към текста >>
Ние сме личности, именно свободни личности само благодарение на това, че на вълните на необходимите явления като чудо възниква видимостта на това, което изпитваме вътре в себе си, и което едва в следващия земен
живот
ще стане такава външна действителност, каквато виждаме в обкръжаващия свят.
Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред. Ставащото в нас би ставало по необходимост.
Ние сме личности, именно свободни личности само благодарение на това, че на вълните на необходимите явления като чудо възниква видимостта на това, което изпитваме вътре в себе си, и което едва в следващия земен живот ще стане такава външна действителност, каквато виждаме в обкръжаващия свят.
към текста >>
Заблудата на нашето време, на която днес се подчиняват всички фантазии, се състои в следното: не се взема предвид това, което просветва вътрешно като недействително в единия земен
живот
и се превръща в реалност в другия земен
живот
.
Заблудата на нашето време, на която днес се подчиняват всички фантазии, се състои в следното: не се взема предвид това, което просветва вътрешно като недействително в единия земен живот и се превръща в реалност в другия земен живот.
И именно този момент ще обсъдим по-нататък утре и вдругиден.
към текста >>
Огюст Конт в най-голяма степен е представител на определен мирогледен
живот
на нашето време, и само на обстоятелството, че малко ни е грижа, по какъв начин различните мирогледни импулси се вливат в живота на хората, ние дължим това, че такава личност като Огюст Конт, днес се изучава като рядкост в историческия
живот
.
Огюст Конт в най-голяма степен е представител на определен мирогледен живот на нашето време, и само на обстоятелството, че малко ни е грижа, по какъв начин различните мирогледни импулси се вливат в живота на хората, ние дължим това, че такава личност като Огюст Конт, днес се изучава като рядкост в историческия живот.
Но не се знае, че, по принцип, макар, може би, и не повсеместно, мнозина се намират под влиянието на Огюст Конт, – но на това не се отдава голямо значение, – и, всъщност, основната насока на тяхното мислене се съгласува с Огюст Конт. Така че може да се каже: Огюст Конт е представител на голяма част от съвременния мирогледен живот.
към текста >>
Така че може да се каже: Огюст Конт е представител на голяма част от съвременния мирогледен
живот
.
Огюст Конт в най-голяма степен е представител на определен мирогледен живот на нашето време, и само на обстоятелството, че малко ни е грижа, по какъв начин различните мирогледни импулси се вливат в живота на хората, ние дължим това, че такава личност като Огюст Конт, днес се изучава като рядкост в историческия живот. Но не се знае, че, по принцип, макар, може би, и не повсеместно, мнозина се намират под влиянието на Огюст Конт, – но на това не се отдава голямо значение, – и, всъщност, основната насока на тяхното мислене се съгласува с Огюст Конт.
Така че може да се каже: Огюст Конт е представител на голяма част от съвременния мирогледен живот.
към текста >>
Ако наблюдаваме душевния
живот
на хората, преминаващ през тези три етапа, ще открием, че на първия етап представите на хората са клонели предимно към демонологията.
Огюст Конт казва: човечеството се е развило. То се е развило, преминавайки през три етапа. Третият етап сме го достигнали днес.
Ако наблюдаваме душевния живот на хората, преминаващ през тези три етапа, ще открием, че на първия етап представите на хората са клонели предимно към демонологията.
И така, първият етап на развитие, в концепцията на Огюст Конт, е бил демонологическият. Хората си представяли, че зад природните явления, които имат сетивен вид, стои дейността на духовни същества, които са си представяли така, както в обикновения живот си представят духовете. Навсякъде усещали духове, големи и малки духове. Това е бил първият етап.
към текста >>
Хората си представяли, че зад природните явления, които имат сетивен вид, стои дейността на духовни същества, които са си представяли така, както в обикновения
живот
си представят духовете.
Огюст Конт казва: човечеството се е развило. То се е развило, преминавайки през три етапа. Третият етап сме го достигнали днес. Ако наблюдаваме душевния живот на хората, преминаващ през тези три етапа, ще открием, че на първия етап представите на хората са клонели предимно към демонологията. И така, първият етап на развитие, в концепцията на Огюст Конт, е бил демонологическият.
Хората си представяли, че зад природните явления, които имат сетивен вид, стои дейността на духовни същества, които са си представяли така, както в обикновения живот си представят духовете.
Навсякъде усещали духове, големи и малки духове. Това е бил първият етап.
към текста >>
И така, втори етап е била метафизиката: мислили са с определени понятия и са свързвали тези понятия със собствения си
живот
, така че се е формирало мнение, че посредством такива понятия може да се подходи към праосновите на нещата.
След това хората пристъпили напред, когато се развили малко по-нататък, от позицията на демонологията към позицията на метафизиката. Ако в началото си представяли стоящите зад всички явления демони, елементарни същества и т. н., сега те започнали да си представят причини, постигани в абстрактни понятия. Хората започнали да мислят метафизично, доколкото не искали повече да вярват в демони.
И така, втори етап е била метафизиката: мислили са с определени понятия и са свързвали тези понятия със собствения си живот, така че се е формирало мнение, че посредством такива понятия може да се подходи към праосновите на нещата.
към текста >>
Но изобщо целият
живот
трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква. И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар. Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат. Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира.
Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>
Който познава днешния
живот
, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт.
Който познава днешния живот, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт.
Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт. Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката.
към текста >>
– И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен
живот
.
В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия.
– И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот.
Затова трябва да се обърнем към неучените хора. Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>
Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия
живот
, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора.
Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя
живот
, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история.
Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
към текста >>
И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки
живот
.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това.
И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот.
Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен
живот
, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква.
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен
живот
за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази
живот
.
Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот.
И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния
живот
в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората.
Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството.
към текста >>
Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният
живот
е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия
живот
на човечеството.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век.
Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството.
Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>
Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия
живот
на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството.
Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>
Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
и нейното отношение към модерния светоглед“
получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“.
Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
32.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен
живот
се чувстваме личности.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание.
Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности.
Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен
живот
в следващия земен
живот
.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост.
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен
живот
, се управлява от съществата на третата йерархия.
И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения.
Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия.
Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това. И какви са били последствията от това?
към текста >>
И в човешкия
живот
също е можело да се доверяват само на сетивните факти.
След това дошло новото време. То донесло неверие в абстрактните понятия, неверие в метафизиката.
И в човешкия живот също е можело да се доверяват само на сетивните факти.
Съзнанието за традицията, която я е имало още в древните времена, когато традиционно още се е запазвало живо съзнанието за това, че в социалната структура действа нещо друго – по-рано са мислели: боговете, а след това: метафизичните елементи, – такова живо съзнание не е можело да се запази в новото време. То може отново да бъде добито само по пътя, посочен от духовната наука. И подобно радикално изкореняване на съзнанието за духовната основа на социалната структура, доведе до индустриализма. Затова Огюст Конт и Сен-Симон особено са чувствали своята връзка с епохата на индустриализма, доколкото те са допускали само позитивистката наука, тоест това, което се опира само на външния, сетивен, каузално необходим природен ред.
към текста >>
Те мислят, например, че историческият
живот
може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им. „Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда.
Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон.
Но това не е така! Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния
живот
, като на отражение на божествения ред.
Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън.
Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно.
към текста >>
това, което се внася изключително в сетивния
живот
, в причинно-следствения природен ред.
Това не може да стане, ако просто се говори за тези неща, а е нужно да се разберат конкретните импулси, действащи в света. Но тук е необходимо съвсем непредубедено да погледнем някои факти. С нещата, които тук разглеждаме, са свързани доста любопитни факти. Спомнете си, че вчера ви говорих за Сен-Симон и Огюст Конт. И двамата са разглеждали като решаващи моменти само позитивните науки, т.е.
това, което се внася изключително в сетивния живот, в причинно-следствения природен ред.
към текста >>
Демонстрирах ви тук само един факт от духовния
живот
, който ясно сочи, в каква непримирима опозиция, в определена област на земята, се намира спиритуализмът към външния мироглед.
Не се опитвам да ви демонстрирам собственото ми отношение към това, а просто предавам това, което са казали другите. И така, от една страна е английският философ Бентам: максимизация на щастието; от другата страна е английският спиритуализъм, който казва: положението, издигнато от Бентам е чисто дяволско, защото тогава зло трябва да бъде максималното щастие за минимален брой хора; откъде трябва да следва, че злото е съвместимо с щастието, което спиритуалистът не може да допусне при никакви обстоятелства.
Демонстрирах ви тук само един факт от духовния живот, който ясно сочи, в каква непримирима опозиция, в определена област на земята, се намира спиритуализмът към външния мироглед.
към текста >>
При Огюст Конт – не ви излагам теория, а ви демонстрирам и факти, или поне отделни факти —, въпреки, че той е бил обърнат към позитивизма и се е отвърнал от своя учител Сен-Симон, се открива склонност към мистицизъм, така че в края на своя
живот
той ясно приема троичността.
При Огюст Конт – не ви излагам теория, а ви демонстрирам и факти, или поне отделни факти —, въпреки, че той е бил обърнат към позитивизма и се е отвърнал от своя учител Сен-Симон, се открива склонност към мистицизъм, така че в края на своя живот той ясно приема троичността.
Той почита триадата: първо, Великия Фетиш; второ, Великия Медиум; и трето, Великата Същност. И той казва: Великият Фетиш – това е майчиното лоно на човека в пространството. Пространството е същността на Медиума, посредством който човечеството се ражда от майчиното лоно. Великата Същност – това, абстрактно, е разпространяващото се по Земята човечество. Тази триада признава Огюст Конт.
към текста >>
33.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен
живот
, и какво е човекът.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо. Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество. И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека.
Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът.
Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия
живот
.
Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на Архаите. Но ние имаме много слабо, смътно съзнание за това, което изхожда от тях.
Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия живот.
Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек. Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX век. Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на живота – знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството.
към текста >>
И така, в какво се състои разликата на нашия
живот
в периода от заспиването до пробуждането, тоест това, което ежедневно правим, от живота между смъртта и новото раждане?
И така, в какво се състои разликата на нашия живот в периода от заспиването до пробуждането, тоест това, което ежедневно правим, от живота между смъртта и новото раждане?
Всяка вечер при заспиването ние, може да се каже, временно оставяме своето физическо и етерно тела. Те се запазват. По друг начин стои работата, ако не се връщаме, ако сме умрели. Тогава е видно, че нашето физическо и етерно тяло се предават на силите на земното развитие. Ние знаем, че само така ни се струва, неотдавна говорихме, че това само ни се струва; но за нашето възприятие физическото и етерно тяло се предават на земното и небесното пространства.
към текста >>
Ако сте изучили всичко това, което правят съществата на третата йерархия – те изпълняват също и други задачи, но ние обсъждаме винаги само частично тези неща; съществата на третата йерархия са отделни индивидуални същества, нали така, всяко само по себе си, и действайки съвместно, те произвеждат нещо, нещо създават, – ако си спомните, как действат тези същества на третата йерархия, както казах, те преди всичко осъществяват това, което става в историческия
живот
на човечеството (виж рисунка 2).
Сега, ако усвоите всичко това, вие можете по-нататък да разглеждате, как човек изобщо е вписан в цялото мироздание, как човек, бидейки микрокосмос, е свързан с цялата Вселена, с Макрокосмоса. Да разгледаме първо схематично това, което ви казах. И така, ние казахме: нашето духовно същество след смъртта се намира във вътрешна връзка със съществата на третата йерархия, втората йерархия и първата йерархия, както външно човек се намира във връзка с животинското царство, растителното царство и минералното царство, от които е изграден самият той. Но има и други връзки.
Ако сте изучили всичко това, което правят съществата на третата йерархия – те изпълняват също и други задачи, но ние обсъждаме винаги само частично тези неща; съществата на третата йерархия са отделни индивидуални същества, нали така, всяко само по себе си, и действайки съвместно, те произвеждат нещо, нещо създават, – ако си спомните, как действат тези същества на третата йерархия, както казах, те преди всичко осъществяват това, което става в историческия живот на човечеството (виж рисунка 2).
към текста >>
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически
живот
на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия.
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество. И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества. Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия
живот
, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия
живот
, той дължи на тези същества.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия. Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества.
Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
Външният исторически
живот
, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически
живот
, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия. Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество. И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества.
Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия
живот
на човечеството.
Сега можем да запитаме: каква задача изпълняват по подобен начин съществата от втората и първата йерархии, тоест Власти, Сили, Господства, Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта. Те имат по-обширни задачи. Да се абстрахираме отначало от тяхното отношение към човека. Най-добре можете да оцените тяхната задача, ако насочите погледа си към вашето етерно тяло. Ако изхождайки от вашия аз, насочите своя път навътре, ще стигнете преди всичко до вашето астрално тяло, нали така?
Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството.
В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло. Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е. в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии.
към текста >>
В историческия
живот
на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия
живот
на хората.
Те имат по-обширни задачи. Да се абстрахираме отначало от тяхното отношение към човека. Най-добре можете да оцените тяхната задача, ако насочите погледа си към вашето етерно тяло. Ако изхождайки от вашия аз, насочите своя път навътре, ще стигнете преди всичко до вашето астрално тяло, нали така? Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството.
В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората.
Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло. Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е. в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии. Ако съберем всичко това в нагледна формула, ще успеем, от определена гледна точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства.
към текста >>
И така, представете си, как, собствено, в живота са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият
живот
на човечеството.
Когато сутрин се събуждате и се потапяте във вашето етерно тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на съществата от втората йерархия. Вие се потапяте също и във вашето физическо тяло. Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка. Ще получим някакво понятие за това чудесно образувание, наричано физическо тяло на човека, ако знаем, че то е творение на съществата от първата йерархия. Когато сутрин се потапяте във вашето физическо тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на най-висшата йерархия.
И така, представете си, как, собствено, в живота са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият живот на човечеството.
След това се потапяме в нашето етерно тяло, творение на втората йерархия, в което действат много неща от Космоса, от етерното тяло на Космоса. И накрая се потапяме в нашето физическо тяло, което е творение на съществата от първата йерархия. И когато живеем между смъртта и новото раждане, ние живеем не в обкръжението на творенията, а на самите творци.
към текста >>
Ако човек стоеше в растителното царство, целият му
живот
би бил друг.
Да погледнем днешния човек. Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство.
Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг.
Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора. Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност. Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен.
към текста >>
И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния
живот
, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия
живот
на човека.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане. Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете. И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие. Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек. В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин.
И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека.
Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят. Човек в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци. Тук той преживява нещо различно.
към текста >>
Оттук следва, че по време на земния
живот
наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното.
Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот. И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот. Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
Защото историческият
живот
на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния
живот
.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното.
Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот.
И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот. Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия
живот
.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното. Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот.
И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот.
Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия
живот
.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното. Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот. И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот. Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия.
Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
Ние знаем, че тогава целият душевен
живот
, цялото душевно състояние на човека е било съвсем друго.
Но не винаги е било така; това се отнася само за епохата, в която живеем. И преди всичко не е било така в третия следатлантски период, до 747 година, в египетско–халдейската епоха.
Ние знаем, че тогава целият душевен живот, цялото душевно състояние на човека е било съвсем друго.
Тогава свръхсетивният живот се е вливал в обикновения човешки живот, тогава човек е знаел, макар и да го е излагал малко по-иначе, отколкото сега трактуваме това в митологията: съществата на третата йерархия действали в неговия аз и в неговото астрално тяло. Той е имал предвид
към текста >>
Тогава свръхсетивният
живот
се е вливал в обикновения човешки
живот
, тогава човек е знаел, макар и да го е излагал малко по-иначе, отколкото сега трактуваме това в митологията: съществата на третата йерархия действали в неговия аз и в неговото астрално тяло.
Но не винаги е било така; това се отнася само за епохата, в която живеем. И преди всичко не е било така в третия следатлантски период, до 747 година, в египетско–халдейската епоха. Ние знаем, че тогава целият душевен живот, цялото душевно състояние на човека е било съвсем друго.
Тогава свръхсетивният живот се е вливал в обикновения човешки живот, тогава човек е знаел, макар и да го е излагал малко по-иначе, отколкото сега трактуваме това в митологията: съществата на третата йерархия действали в неговия аз и в неговото астрално тяло.
Той е имал предвид
към текста >>
Това е точката, посредством която целият
живот
на хората станал друг.
Това е точката, посредством която целият живот на хората станал друг.
Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот. Човек е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време. Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия живот, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това! Древният човек е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
към текста >>
Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия
живот
.
Това е точката, посредством която целият живот на хората станал друг.
Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот.
Човек е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време. Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия живот, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това! Древният човек е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
към текста >>
Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия
живот
, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това!
Това е точката, посредством която целият живот на хората станал друг. Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот. Човек е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време.
Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия живот, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това!
Древният човек е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
към текста >>
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия
живот
на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот.
към текста >>
Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия
живот
; тази душа ги носи още в себе си.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година.
Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си.
И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот. Той само би се разсмял, защото е виждал, че историята я създават съществата от третата йерархия, макар и да си е представял всичко това в сетивни образи.
към текста >>
На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия
живот
, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия
живот
.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си.
На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот.
Той само би се разсмял, защото е виждал, че историята я създават съществата от третата йерархия, макар и да си е представял всичко това в сетивни образи.
към текста >>
Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия
живот
на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята. Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно.
Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността. Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега. Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>
Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия
живот
на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и Архаи, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна.
Това е случай, когато човек като творение стои в четвъртото образувание, защото четвъртата образуваща степен включва в себе си всичко това, което става в сътворения свят. И така, всичко, което от египетските времена човечеството е създало на Земята, принадлежи на четвъртото образувание, но самият човек вече го е надраснал, и благодарение, че от 333 година той изобщо с цялото си същество безсъзнателно е враснал в постигнатото от него действителността, благодарение на това със своето същество той е надраснал даже седмата степен на образувание и е достигнал осмата образуваща степен.
Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и Архаи, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна.
Това са изключително важни факти.
към текста >>
Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния
живот
го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека.
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мироглед, какво се получава в резултат? Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство. Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха.
Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека.
Това е нещо много важно. Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат. Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен. Мисленето му вместо да стане божествено или духовно, става ариманично.
към текста >>
И инерционният буржоазен
живот
не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния
живот
са се развили елементи на такъв мироглед.
И така, днес ние стоим пред факта, че голям брой хора се придържат към чисто ариманически мироглед, отстояват този чисто ариманически мироглед, и по този начин привличат към Земята всичко това, което трябва да дойде, ако вместо божествения ред над Земята се разпространи ариманическият ред. Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен израз на този ариманически възглед. Марксизмът представлява такъв израз, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние.
И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мироглед.
Марксизмът – това е крайният му израз. Той ще продължи да действа и в бъдеще. Това, което отначало е било само знание, е станало явление, станало е действителност. Само възглед за тези неща, който отново ще стане стимулиращ волята, може да помогне в тези неща.
към текста >>
Такива истини са решаващи, такива истини не са подходящи за неделна сензация; такива истини са това, което вътрешно е свързано с целия съвременен културен
живот
.
Такива истини са решаващи, такива истини не са подходящи за неделна сензация; такива истини са това, което вътрешно е свързано с целия съвременен културен живот.
И много зависи от това, човек да разбира живеещото в неговите мисли във връзка с целия миров ред. Защото в наши дни встъпихме в този времеви цикъл, в който няма да успеем да се придвижваме по-нататък без ужасни катастрофални явления, ако не виждаме, как това, което става в самия човек, се отделя от развитието на целия Космос.
към текста >>
Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен
живот
; а всъщност това не е така.
Казах ви, че времето, както го изпитваме, представлява, собствено, заблуда, че времето в действителност е нещо съвсем друго от това, което изпитва човек, доколкото човек не възприема времето в перспектива, – така ви казах. Пространството човек вече го възприема в перспектива; отдалечените дървета му се виждат по-малки, отколкото по-близките дървета. В действителността е необходимо времето също да се възприема в перспектива. Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните. Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди.
Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така.
В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин. Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго. И това, което на човек му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда. И преди всичко винаги присъства нещо, за което мислим, когато живеем във времето като в заблуда, че то е изминало. Но то остава; времето действително става нещо подобно на пространството.
към текста >>
Така, например, ако приложим времето неправилно към историческия
живот
, много неща ще ги виждаме в лъжлива светлина.
Времето – това е заблуда, това е много сериозна истина, доколкото времето, като заблуда, стои в основата на много други заблуди в живота.
Така, например, ако приложим времето неправилно към историческия живот, много неща ще ги виждаме в лъжлива светлина.
Хората мислят примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали. В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин. Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата. Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост.
към текста >>
Защото за нашия днешен
живот
изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата.
Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам. Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата.
Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата.
Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изследователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
към текста >>
Учението за ценността на човешката работа, на човешкия
живот
е приемало различни форми.
Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека.
Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми.
Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време. Ако нещо може да се изработи за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство. На това е основана голяма част от теорията на Маркс, която днес толкова върви, че ако някой човек от по-висока гледна точка говори за работата, става работникът, правоверният социалист, и казва: моля ви да прочетете Карл Маркс, – естествено, той не държи книга, – на страница 374 ще намерите това и това.
към текста >>
За него всичко това, което представлява ценност в човешкия
живот
, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време.
Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността.
За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време.
Ако нещо може да се изработи за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство. На това е основана голяма част от теорията на Маркс, която днес толкова върви, че ако някой човек от по-висока гледна точка говори за работата, става работникът, правоверният социалист, и казва: моля ви да прочетете Карл Маркс, – естествено, той не държи книга, – на страница 374 ще намерите това и това.
към текста >>
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен
живот
, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология.
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен живот, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология.
Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет. Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да гледат в лицето тези неща. Невъзможно е да гледаш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изследване на тези неща. За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
към текста >>
За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия
живот
, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен живот, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология. Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет. Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да гледат в лицето тези неща. Невъзможно е да гледаш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изследване на тези неща.
За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
към текста >>
Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им
живот
.
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изследване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята. Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха.
Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот.
Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята.
към текста >>
В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият
живот
на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци.
Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха. Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история.
В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци.
Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята. Но тогава социалните и прочие програми няма да се черпят вече от идеите, които са ориентирани към чисто външния живот, а ще бъдат отново черпени от откровенията на духовния свят. От тези откровения на духовния свят са взети програмите, които създават днес хората, но те са много, много различни.
към текста >>
Но тогава социалните и прочие програми няма да се черпят вече от идеите, които са ориентирани към чисто външния
живот
, а ще бъдат отново черпени от откровенията на духовния свят.
Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята.
Но тогава социалните и прочие програми няма да се черпят вече от идеите, които са ориентирани към чисто външния живот, а ще бъдат отново черпени от откровенията на духовния свят.
От тези откровения на духовния свят са взети програмите, които създават днес хората, но те са много, много различни.
към текста >>
34.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият
живот
е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство. Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма.
към текста >>
Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния
живот
.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите. Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси. Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство.
Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот.
Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия. Това е едната страна.
към текста >>
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния
живот
на човека, още повече способства за създаването на илюзии.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика.
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии.
По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
Волята, по същество, в будния
живот
на човека също спи.
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята. Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство. Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята.
Волята, по същество, в будния живот на човека също спи.
Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния
живот
човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си
живот
, има памет за космическото минало.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало.
Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален
живот
, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния
живот
, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>
Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му
живот
.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време. И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст. И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе.
Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот.
В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния
живот
.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
към текста >>
Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен
живот
– като наука, известен вътрешен
живот
, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически
живот
.
Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало. Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател. Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът.
Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот.
Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало.
към текста >>
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният
живот
в направление на социализма; от друга страна, религиозният
живот
в направление на свободата на мислене; и научният
живот
в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v].
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията.
към текста >>
Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния
живот
пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен
живот
, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията.
Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили.
Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията.
Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията. Трябва да се стигне до диференциация на определени неща, но не чисто теоретически, а до диференциация на определени неща в самия живот. Това е, с което искам днес да завърша тези разглеждания, които ще продължа утре.
към текста >>
Трябва да се стигне до диференциация на определени неща, но не чисто теоретически, а до диференциация на определени неща в самия
живот
.
Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията.
Трябва да се стигне до диференциация на определени неща, но не чисто теоретически, а до диференциация на определени неща в самия живот.
Това е, с което искам днес да завърша тези разглеждания, които ще продължа утре. Те ще носят, както беше казано, афористичен характер, но те трябва да добавят нещо ново към основните положения, които сега обсъждахме.
към текста >>
Такива неща, които тук имам предвид, от самосебе си се разбира, трябва така да се възприемат в човешкия
живот
, че те, тъй като са стигнали до мен, в бъдеще да не им се обръща внимание.
Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна. Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата. И зад това стои определена воля, която е по-важна от това, което може да бъде казано в частност, и с която много сериозно трябва да се съобразяваме. И така, поглеждайки това, което стана през последните дни, бих искал да кажа следното.
Такива неща, които тук имам предвид, от самосебе си се разбира, трябва така да се възприемат в човешкия живот, че те, тъй като са стигнали до мен, в бъдеще да не им се обръща внимание.
Когото го засяга, той знае за какво става дума. Но бих искал едно да подчертая. Този, който иска да ми съобщи нещо, който иска да обсъди нещо с мен, нека направи това съвсем открито, и нека не мисли, че ако го прави тайно, ми дава нещо необходимо! Аз не се поддавам, както вече казах, на никакви илюзии, и ако някой мисли така, много греши. Също ако става дума за това, че тук в тази сграда има хора, които са двулични, които, ако мога така да се изразя, се поддават на определена двусмисленост, не е нужно да ми се съобщава нещо, ако не се излиза с открито лице.
към текста >>
Защото е невъзможно, намирайки се в обществения
живот
, който трябва да се разиграва тук, ако имаме предвид нещо реално, такова, като това сградата, винаги да се държиш на нивото на това, което като реално знание изхожда от дълбоки основи.
Този, който иска да ми съобщи нещо, който иска да обсъди нещо с мен, нека направи това съвсем открито, и нека не мисли, че ако го прави тайно, ми дава нещо необходимо! Аз не се поддавам, както вече казах, на никакви илюзии, и ако някой мисли така, много греши. Също ако става дума за това, че тук в тази сграда има хора, които са двулични, които, ако мога така да се изразя, се поддават на определена двусмисленост, не е нужно да ми се съобщава нещо, ако не се излиза с открито лице. Защото не съм в състояние да кажа на всеки какво мисля. Знам за хората, също и за тези, които се намират в тази сграда, повече, отколкото мога да кажа: не трябва да се мисли, че е необходимо тайно да ми се обръща внимание към такива неща, които, може би, вредят тук.
Защото е невъзможно, намирайки се в обществения живот, който трябва да се разиграва тук, ако имаме предвид нещо реално, такова, като това сградата, винаги да се държиш на нивото на това, което като реално знание изхожда от дълбоки основи.
И така, ако някой иска нещо да каже, трябва да го прави открито, иначе се създава впечатление, че се поддавам на илюзии, и че се заблуждавам относно хората, с които имам работа. Аз не се поддавам на илюзии и добре знам, че съществува двуличие.
към текста >>
35.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически
живот
.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин. Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат. Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка. Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора. Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания.
Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
В обикновения
живот
, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения. Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината.
В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината.
И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни. И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния
живот
и да се встъпи в сферата на истината.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения. Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината. В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината. И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни.
И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в човека трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки
живот
, да кажем, обикновения човешки
живот
, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта.
Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в човека трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки живот, да кажем, обикновения човешки живот, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта.
Действителното, предметно, съгласувано с действителността разглеждане, винаги трябва да има предвид цялото течение на живота, ако иска да го разбере. И сега си представете, че такова съгласувано с действителността разглеждане на живота дава резултат, какъвто човек, макар и подсъзнателно, никак не би желал: тогава човек би направил всичко, посредством лъжлива логика да мине покрай неудобния резултат.
към текста >>
Когато се разглежда земния
живот
, задачата ни не е истината да съответства на човешките желания, макар и несъзнателни, нали така?
Когато се разглежда земния живот, задачата ни не е истината да съответства на човешките желания, макар и несъзнателни, нали така?
Най-често истината, касаеща човешкия живот, е доста, доста неприятна.
към текста >>
Най-често истината, касаеща човешкия
живот
, е доста, доста неприятна.
Когато се разглежда земния живот, задачата ни не е истината да съответства на човешките желания, макар и несъзнателни, нали така?
Най-често истината, касаеща човешкия живот, е доста, доста неприятна.
към текста >>
Но трябва по-нататък да разгледаме целия човешки
живот
.
Духовнонаучното разглеждане показва, че така е в действителност. Разбира се, може да се намери по-висока гледна точка, от която, може би, всичко това ще изглежда по-различно. Но за живота, който човек би искал да води на земята, при внимателно разглеждане на работата, изглежда така, че именно истината относно човека е такава, че повечето жизнени удобства предизвикват лека тревога – макар и подсъзнателна тревога, но разбирате, какво имам предвид, – лека несъзнателна, понякога кореняща се дълбоко в подсъзнанието тревога.
Но трябва по-нататък да разгледаме целия човешки живот.
към текста >>
Ние знаем, че целият този човешки
живот
, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди.
Ние знаем, че целият този човешки живот, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди.
За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота. Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
към текста >>
Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия
живот
със седемгодишен цикъл.
Ние знаем, че целият този човешки живот, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди. За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота.
Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
към текста >>
Във всеки от тези периоди в човешкия
живот
става нещо важно.
Във всеки от тези периоди в човешкия живот става нещо важно.
От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
към текста >>
Тази ориентация по отношение на Космоса е различна за всеки отделен главен период в човешкия
живот
.
Тази ориентация по отношение на Космоса е различна за всеки отделен главен период в човешкия живот.
Във всеки отделен период други сили се включват в човешката организация. В първия седемгодишен период от живота ни в нас господства нещо различно, от това във втория седемгодишен период. Всичко, което примерно на седмата година от живота се изразява в това, което като плът, може да се каже, изпълва целия ръст, доколкото израстват постоянните зъби, това, което изпълва при растежа им постоянните зъби, всичко това се произвежда от силите на Космоса в първите седем години от живота. И отново има нещо, което човек задържа в своето формиране. Задържането е в това, че когато достига полова зрелост, това, с което, може да се каже, той тангира, се образува благодарение на това, че определени развиващи сили, които имат своя произход в Космоса, се формират във втория жизнен период.
към текста >>
Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя
живот
, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години.
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния човек различни членове се намират във взаимодействие. Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота.
Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години.
В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм.
към текста >>
На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия
живот
, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния
живот
, който е още почти подобен на телесния
живот
.
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния човек различни членове се намират във взаимодействие. Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота. Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години. В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща.
На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот.
Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят.
към текста >>
Естествено, не можем по-късно по
съзнателен
начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят.
На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта.
Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят.
Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта. Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
Този космически разум е насочен през вторите седем години да присъедини към човека това, което води до половия
живот
; но космическата интелектуалност господства вече в по-малка степен.
Този космически разум е насочен през вторите седем години да присъедини към човека това, което води до половия живот; но космическата интелектуалност господства вече в по-малка степен.
Може да се каже: това, което остава тук, което не е намерило приложението си вътре, всичко това се издига към главата. И това, което тук получава главата, собствено, е нещо, което се е натрупало вътре в човека, в несъзнателния душевен живот. Сега да се придвижим по-нататък по седемгодишните периоди.
към текста >>
И това, което тук получава главата, собствено, е нещо, което се е натрупало вътре в човека, в несъзнателния душевен
живот
.
Този космически разум е насочен през вторите седем години да присъедини към човека това, което води до половия живот; но космическата интелектуалност господства вече в по-малка степен. Може да се каже: това, което остава тук, което не е намерило приложението си вътре, всичко това се издига към главата.
И това, което тук получава главата, собствено, е нещо, което се е натрупало вътре в човека, в несъзнателния душевен живот.
Сега да се придвижим по-нататък по седемгодишните периоди.
към текста >>
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия
живот
, така наречения нормален човешки
живот
; защото за да се изучава нормалния човешки
живот
, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности.
И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек.
към текста >>
И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия
живот
, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности.
И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст.
Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст.
към текста >>
Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал
живот
, ние живеем този
живот
така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди.
Мога даже да си представя хората, които ще кажат: да, но ако човек в цялата си вътрешна закономерност е така ограничен, къде е свободната воля на човека? Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството? Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето. Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите.
Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди.
И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
към текста >>
И при това ние живеем, както беше казано, нормален
живот
, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството? Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето. Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите. Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди.
И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
към текста >>
Социалният, политическият
живот
не може да съществува без нас, и тук не можем да се задоволим, да го разбираме посредством тези понятия, които са пригодни само за да интерпретираме живота, а не да го формираме.
Това е много неудобна истина. Защото ако се вижда това, не може вече да се каже: философите досега се опитваха само да интерпретират света; трябва да се стигне до промяна на света – при това тайно се предполага, че тя може да се осъществи посредством някаква диалектика; а трябва да си кажем: философите, именно защото като философи подхождат към предмета, трябва само да го интерпретират, защото самата природа – и може да се каже, слава Богу – съществува и без нас, и ние трябва да се задоволим да я интерпретираме.
Социалният, политическият живот не може да съществува без нас, и тук не можем да се задоволим, да го разбираме посредством тези понятия, които са пригодни само за да интерпретираме живота, а не да го формираме.
Тук вече е необходимо не просто да се теоретизира, което се изразява обикновено просто в халюцинации, както го показах вчера, а, наистина,задача на нашето време е издигането до реалния живот. И реалният живот във фактите изисква, този живот да не се възприема толкова праволинейно, както това обикновено се прави. Разбира се, представите, които човек предава на другите хора, водят до нещо; но те не винаги довеждат до едно и също. Не съществува абсолютна истина като абсолютен факт, и абсолютни факти също не съществуват като абсолютна истина. Всичко е относително.
към текста >>
Тук вече е необходимо не просто да се теоретизира, което се изразява обикновено просто в халюцинации, както го показах вчера, а, наистина,задача на нашето време е издигането до реалния
живот
.
Това е много неудобна истина. Защото ако се вижда това, не може вече да се каже: философите досега се опитваха само да интерпретират света; трябва да се стигне до промяна на света – при това тайно се предполага, че тя може да се осъществи посредством някаква диалектика; а трябва да си кажем: философите, именно защото като философи подхождат към предмета, трябва само да го интерпретират, защото самата природа – и може да се каже, слава Богу – съществува и без нас, и ние трябва да се задоволим да я интерпретираме. Социалният, политическият живот не може да съществува без нас, и тук не можем да се задоволим, да го разбираме посредством тези понятия, които са пригодни само за да интерпретираме живота, а не да го формираме.
Тук вече е необходимо не просто да се теоретизира, което се изразява обикновено просто в халюцинации, както го показах вчера, а, наистина,задача на нашето време е издигането до реалния живот.
И реалният живот във фактите изисква, този живот да не се възприема толкова праволинейно, както това обикновено се прави. Разбира се, представите, които човек предава на другите хора, водят до нещо; но те не винаги довеждат до едно и също. Не съществува абсолютна истина като абсолютен факт, и абсолютни факти също не съществуват като абсолютна истина. Всичко е относително. И как ще действа това, което казвам, – решаващото в дадения случай е не това, смятам ли казаното за истинно или не, а решаващо е, ако мога така да се изразя, как реагират на него хората, живеещи в определена епоха.
към текста >>
И реалният
живот
във фактите изисква, този
живот
да не се възприема толкова праволинейно, както това обикновено се прави.
Това е много неудобна истина. Защото ако се вижда това, не може вече да се каже: философите досега се опитваха само да интерпретират света; трябва да се стигне до промяна на света – при това тайно се предполага, че тя може да се осъществи посредством някаква диалектика; а трябва да си кажем: философите, именно защото като философи подхождат към предмета, трябва само да го интерпретират, защото самата природа – и може да се каже, слава Богу – съществува и без нас, и ние трябва да се задоволим да я интерпретираме. Социалният, политическият живот не може да съществува без нас, и тук не можем да се задоволим, да го разбираме посредством тези понятия, които са пригодни само за да интерпретираме живота, а не да го формираме. Тук вече е необходимо не просто да се теоретизира, което се изразява обикновено просто в халюцинации, както го показах вчера, а, наистина,задача на нашето време е издигането до реалния живот.
И реалният живот във фактите изисква, този живот да не се възприема толкова праволинейно, както това обикновено се прави.
Разбира се, представите, които човек предава на другите хора, водят до нещо; но те не винаги довеждат до едно и също. Не съществува абсолютна истина като абсолютен факт, и абсолютни факти също не съществуват като абсолютна истина. Всичко е относително. И как ще действа това, което казвам, – решаващото в дадения случай е не това, смятам ли казаното за истинно или не, а решаващо е, ако мога така да се изразя, как реагират на него хората, живеещи в определена епоха. Искам да ви дам като пример един случай, на който е много важно да се обърне внимание.
към текста >>
В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната гледна точка на обичайния
живот
.
Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието. Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва. Но винаги е вредно, ако естествознанието се оспорва от някой, който нищо не разбира от него, и все пак се смята за велик мистик, или ако естествоизпитател, който нищо не разбира от мистика, въпреки това осъжда мистиката.
В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната гледна точка на обичайния живот.
към текста >>
[ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
и нейното отношение към модерния светоглед“
[ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
36.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
На този, който наблюдава духовно-душевния
живот
на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния
живот
и в съвременните възгледи.
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възгледи.
Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния живот на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго. За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие. Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие. Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше. По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека.
към текста >>
Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния
живот
на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго.
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възгледи.
Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния живот на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго.
За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие. Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие. Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше. По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека. Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието.
към текста >>
Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния –
живот
на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие.
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възгледи. Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния живот на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго. За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие.
Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие.
Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше. По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека. Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието.
към текста >>
Вчера ние говорихме за душевно-телесния
живот
, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше.
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възгледи. Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния живот на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго. За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие. Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие.
Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше.
По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека. Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието.
към текста >>
По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния
живот
на човека.
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възгледи. Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния живот на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго. За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие. Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие. Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше.
По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека.
Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието.
към текста >>
Духовно-душевният
живот
на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята.
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното. Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества. Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя
живот
, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Във физическия
живот
, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна.
Но ако искаме да характеризираме човека така, той да се намира в такава душевна настройка, която, например, бих искал да ви пожелая сега: в пълно владение, с външни сетива, възприемащи и обхванати от това, за което тук става дума, ще трябва да прекарам равновесната линия по друг начин, и ще трябва да кажа: всички души, които се намират тук, или поне някои души, които се намират тук, са изместени в област, където определени същества са преместили линията на равновесие на едната страна.
Във физическия живот, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна.
Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние. И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно.
към текста >>
И така, това, как ние в обикновения
живот
описваме мисленето, е, по принцип, илюзия.
Това, което човек в обикновеното сетивно битие нарича мислене, е само измамен образ на майята, това е само илюзия. Това, което представлява мисленето в действителност, космически трябва да бъде описано с пълно отчитане на положението на човека в Космоса. И това положение на човека в Космоса ще ви даде отговор на въпроса, какво правят определени същества от духовния свят, то ще ви даде отговор на въпроса, какво представлява мисленето, мисловната дейност.
И така, това, как ние в обикновения живот описваме мисленето, е, по принцип, илюзия.
Ако искаме да го опишем съобразно действителността, трябва да кажем: ние се намираме в такава област, в която в нашето мисловно пространство притичат мисли, защото определени, склонни към ариманичното същества издигат от едната страна блюдото на везната. Това представлява действителният процес.
към текста >>
Да разгледаме сега друг процес от човешкия духовно-душевен
живот
.
Да разгледаме сега друг процес от човешкия духовно-душевен живот.
Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли. Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
към текста >>
Но така, както това се описва в обикновения
живот
, както това си го представят в обикновения
живот
, е също гола илюзия.
Да разгледаме сега друг процес от човешкия духовно-душевен живот. Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли.
Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия.
Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение. Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба. Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества.
към текста >>
Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния
живот
, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие.
Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии.
В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният
живот
, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес.
Науката за посвещението има за задача, това, което тук е смесено, да го раздели, защото само бидейки разделено това може да бъде разбрано. Науката за посвещението винаги е наричала това, което се намира в областта на постоянното съществуване, висше, а това, което се намира в областта на преходното, нисше. Но докато човек живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно.
Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес.
И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>
Духовният
живот
между смъртта и новото раждане – така казват съществата, които учат на това, – съществува не само за нашата област, той е подготовка за долната област, за да не се раждат там уроди, а хора, притежаващи благороден вид.
Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там. Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота. Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв. Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди. От това ни предпазват висшите същества.
Духовният живот между смъртта и новото раждане – така казват съществата, които учат на това, – съществува не само за нашата област, той е подготовка за долната област, за да не се раждат там уроди, а хора, притежаващи благороден вид.
към текста >>
И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни
живот
се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо.
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен човек, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред. Човешкият социален ред се направлява и управлява от съществата от висшите йерархии.
И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо.
И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо. Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване. Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието.
към текста >>
Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен
живот
отчита областта на постоянното съществуване.
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен човек, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред. Човешкият социален ред се направлява и управлява от съществата от висшите йерархии. И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо. И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо.
Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване.
Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение.
към текста >>
Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния
живот
на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението.
Доста трудно е да се убеди днешното човечеството в това, че днес е особено нужна добра воля, доколкото тази добра воля често се смята за безсърдечна воля.
Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението.
И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот. Тогава в него се ражда желание, този човек да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина. Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния живот, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният живот да се утвърди на земята. Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
към текста >>
И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния
живот
.
Доста трудно е да се убеди днешното човечеството в това, че днес е особено нужна добра воля, доколкото тази добра воля често се смята за безсърдечна воля. Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението.
И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот.
Тогава в него се ражда желание, този човек да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина. Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния живот, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният живот да се утвърди на земята. Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
към текста >>
Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния
живот
, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният
живот
да се утвърди на земята.
Доста трудно е да се убеди днешното човечеството в това, че днес е особено нужна добра воля, доколкото тази добра воля често се смята за безсърдечна воля. Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението. И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот. Тогава в него се ражда желание, този човек да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина.
Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния живот, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният живот да се утвърди на земята.
Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
към текста >>
Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния
живот
, а тези, които с добра воля се отдават на духовния
живот
, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
Доста трудно е да се убеди днешното човечеството в това, че днес е особено нужна добра воля, доколкото тази добра воля често се смята за безсърдечна воля. Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението. И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот. Тогава в него се ражда желание, този човек да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина. Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния живот, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният живот да се утвърди на земята.
Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
към текста >>
И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния
живот
в човешките души, и така да се въздейства на живота на хората, че духовният
живот
да се утвърди в техните души.
Зад това, което често наричат „любов“, се скрива не само повърхностност, но и извращаване на истинските отношения.
И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се въздейства на живота на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души.
Естествено, за това е необходимо по мъжествен начин да се противостои на развитието на човечеството във времето. Съзерцанието на висшето и низшето, които ясно трябва да се виждат, трябва да бъде внесено в душата на човека.
към текста >>
Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен
живот
.
Но ако отново стане дума за областта на преходното, отново може да се говори за развитие; тогава може да се говори за екстремния момент на развитието, за който много говорихме тези дни. Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото? При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението. На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното. В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят.
Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот.
Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия
живот
.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот.
Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота. Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност. Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното. Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота. Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия
живот
да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество. Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки. Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето.
Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието.
Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя
живот
, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество. Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки. Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето. Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието.
Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм.
Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
Нашата задача е в това, да разбираме знаменията на времето, и изхождайки от това, да развиваме духовния
живот
в различни области на човешката дейност.
Нашата задача е в това, да разбираме знаменията на времето, и изхождайки от това, да развиваме духовния живот в различни области на човешката дейност.
към текста >>
37.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
н., както представих хода на човешкия
живот
, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта.
И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност. Но нашият свят също е вълнуваща се повърхност и такива сме и ние, хората, ако се разглеждаме вътре в тази майя. Ако искаме да се разглеждаме в действителността, трябва да се виждаме също и тук: долу във водата и горе във въздуха. Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т.
н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта.
Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта. Но днес ние не можем да разгледаме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично. Древният човек е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; човекът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
към текста >>
Така протича на повърхността не привидният, а действителният
живот
.
Но нашият свят също е вълнуваща се повърхност и такива сме и ние, хората, ако се разглеждаме вътре в тази майя. Ако искаме да се разглеждаме в действителността, трябва да се виждаме също и тук: долу във водата и горе във въздуха. Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта.
Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот.
Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта. Но днес ние не можем да разгледаме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично. Древният човек е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; човекът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
към текста >>
Казах, че за днешния
живот
на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него.
Ако искаме да се разглеждаме в действителността, трябва да се виждаме също и тук: долу във водата и горе във въздуха. Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот.
Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него.
Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта. Но днес ние не можем да разгледаме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично. Древният човек е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; човекът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
към текста >>
Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си
живот
от раждането до смъртта.
Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него.
Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
Но днес ние не можем да разгледаме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично. Древният човек е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; човекът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
към текста >>
38.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Казах ви, че човешкият
живот
протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед.
Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума.
Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски
живот
.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете.
И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот.
Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
Това е средният член на човешкия
живот
, той се намира в известно равновесие, тук можем да разгръщаме мисълта си и да разбираме това по едно и също време; в друг жизнен период това не го можем.
И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от живота, можем да го разберем от собствените си човешки сили, след като прекрачим четиридесетгодишна възраст. Това, което измисляме и си представяме като идеали, като житейски ценности, го разбираме с помощта на нашите човешки жизнени сили след тридесет години. Само това, което изпитваме във възрастта от 28 до 35 години, стои пред нас и можем веднага да го разберем.
Това е средният член на човешкия живот, той се намира в известно равновесие, тук можем да разгръщаме мисълта си и да разбираме това по едно и също време; в друг жизнен период това не го можем.
към текста >>
Целият човешки
живот
е взаимосвързан.
Ще получите понятие за човешкото развитие в течение на живота, ако обмислите казаното тук; ще получите представа за това, как човек се развива във времето като земен човек. Самопознанието, доколкото сме привързани към времето, би било възможно само по начина, да изчакаме да достигнем съответната възраст, за да разберем това, което сме мислили в друга, по-ранна възраст.
Целият човешки живот е взаимосвързан.
Ако ние бяхме само земни хора, развиващи се във времето, като личности нищо не бихме могли мълниеносно да научим за себе си, би ни се наложило да чакаме старостта, за да научим това, което е станало с нас на младини.
към текста >>
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия
живот
.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот.
По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето. Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето. Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта.
към текста >>
Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия
живот
, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот. По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето.
Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето.
Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта. Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид!
към текста >>
Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия
живот
, е истинската действителност.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот. По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето. Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето.
Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност.
Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта. Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид! Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето подсъзнание се оглеждат към ранните си години.
към текста >>
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения
живот
, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии. И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя!
към текста >>
Така и нашият
живот
в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето. Това, по принцип, е нещо, което не би го имало, ако под тях го нямаше морето, а над тях въздухът. Силите, предизвикващи тези вълни, се намират в морето и във въздуха и вълните са само отражение на сблъсъка на силите, действащи отдолу и отгоре.
Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Нашият живот, всъщност, е нищо, ако не го разглеждаме като сливане на тези две истински действителности.
към текста >>
Нашият
живот
, всъщност, е нищо, ако не го разглеждаме като сливане на тези две истински действителности.
Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето. Това, по принцип, е нещо, което не би го имало, ако под тях го нямаше морето, а над тях въздухът. Силите, предизвикващи тези вълни, се намират в морето и във въздуха и вълните са само отражение на сблъсъка на силите, действащи отдолу и отгоре. Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Нашият живот, всъщност, е нищо, ако не го разглеждаме като сливане на тези две истински действителности.
към текста >>
Зад нашия
живот
стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни
живот
, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение.
Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността. И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта. И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили.
към текста >>
И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на
живот
, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение. Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността.
И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта.
И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили. Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>
Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен
живот
, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността. И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта. И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили.
Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>
Това означава, че има сили, които искат нашият
живот
действително да протича така в майята, в земния
живот
, че като деца да изпитваме едно или друго, но да не разбираме нищо от него, до двадесет и осем годишна възраст да водим сънен
живот
, след това да започнем постепенно да разбираме това, което едновременно изпитваме, и прекрачвайки тридесет и пет годишната възраст, да започнем да разбираме по-раншното.
От една страна, – нека усвоим твърдо това, – ние имаме хода на живота във времето, когато твърде късно узряваме за разбирането на това, което постоянно се разиграва с нас. Има сили, които искат това да става с нас, искат да ни ограничат в такова човешко битие.
Това означава, че има сили, които искат нашият живот действително да протича така в майята, в земния живот, че като деца да изпитваме едно или друго, но да не разбираме нищо от него, до двадесет и осем годишна възраст да водим сънен живот, след това да започнем постепенно да разбираме това, което едновременно изпитваме, и прекрачвайки тридесет и пет годишната възраст, да започнем да разбираме по-раншното.
Има сили, които биха искали да ни направят хора, живеещи само във времето, хора, които в първата половина на своя живот да се намират в растително, в спящо състояние, и във втората половина от своя живот да започнат, оглеждайки се назад, да разбират, какво се е разигравало по време на този сън.
към текста >>
Има сили, които биха искали да ни направят хора, живеещи само във времето, хора, които в първата половина на своя
живот
да се намират в растително, в спящо състояние, и във втората половина от своя
живот
да започнат, оглеждайки се назад, да разбират, какво се е разигравало по време на този сън.
От една страна, – нека усвоим твърдо това, – ние имаме хода на живота във времето, когато твърде късно узряваме за разбирането на това, което постоянно се разиграва с нас. Има сили, които искат това да става с нас, искат да ни ограничат в такова човешко битие. Това означава, че има сили, които искат нашият живот действително да протича така в майята, в земния живот, че като деца да изпитваме едно или друго, но да не разбираме нищо от него, до двадесет и осем годишна възраст да водим сънен живот, след това да започнем постепенно да разбираме това, което едновременно изпитваме, и прекрачвайки тридесет и пет годишната възраст, да започнем да разбираме по-раншното.
Има сили, които биха искали да ни направят хора, живеещи само във времето, хора, които в първата половина на своя живот да се намират в растително, в спящо състояние, и във втората половина от своя живот да започнат, оглеждайки се назад, да разбират, какво се е разигравало по време на този сън.
към текста >>
Те биха ни консервирали в земния
живот
, биха ни направили само земни хора.
Защото цялото ни днешно битие е основано на това, че в този смисъл, както е описано във „Въведение в тайната наука“, ние имаме зад себе си космическо минало; ние сме преминали през епохите Сатурн, Слънце и Луна. Според преминаването ни през епохите Сатурн, Слънце и Луна, съществата от висшите йерархии, – те са имали особен интерес за това, в Космоса да се появи човекът, – съществата, които са творци на човечеството, са ни развили и са ни довели до земното битие. В земното битие, съответно на единия от потоците, сме такива хора, които описахме по-горе. Това са сили, които биха искали да ни формират само като земни хора. Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна.
Те биха ни консервирали в земния живот, биха ни направили само земни хора.
Към това се стремят определени сили. Това са ариманическите сили. Ариман се стреми да ни направи хора, живеещи само във времето, той се стреми да изтръгне нашия земен живот от космическото ни минало. Той се стреми да направи Земята изолирано същество, а нас да ни направи съвсем земни.
към текста >>
Ариман се стреми да ни направи хора, живеещи само във времето, той се стреми да изтръгне нашия земен
живот
от космическото ни минало.
Това са сили, които биха искали да ни формират само като земни хора. Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна. Те биха ни консервирали в земния живот, биха ни направили само земни хора. Към това се стремят определени сили. Това са ариманическите сили.
Ариман се стреми да ни направи хора, живеещи само във времето, той се стреми да изтръгне нашия земен живот от космическото ни минало.
Той се стреми да направи Земята изолирано същество, а нас да ни направи съвсем земни.
към текста >>
Те се стремят изцяло да ни откъснат от този
живот
във времето, да ни надарят с такива мисли, чувства и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното.
Има други сили, които се стремят към точно обратното.
Те се стремят изцяло да ни откъснат от този живот във времето, да ни надарят с такива мисли, чувства и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното.
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот. Ако те биха победили, целият ни живот във времето би изсъхнал. Тогава в крайна сметка, даже и много скоро, – това отдавна би станало, ако тези същества бяха победили, – бихме отхвърлили, бихме свалили от себе си физическата телесност, телесно-духовното същество, и бихме станали чисти духове. Но така не бихме изпълнили нашата задача, доколкото тази задача изхожда от земното битие. Ние бихме били изтръгнати от земното битие.
към текста >>
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни
живот
.
Има други сили, които се стремят към точно обратното. Те се стремят изцяло да ни откъснат от този живот във времето, да ни надарят с такива мисли, чувства и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното.
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот.
Ако те биха победили, целият ни живот във времето би изсъхнал. Тогава в крайна сметка, даже и много скоро, – това отдавна би станало, ако тези същества бяха победили, – бихме отхвърлили, бихме свалили от себе си физическата телесност, телесно-духовното същество, и бихме станали чисти духове. Но така не бихме изпълнили нашата задача, доколкото тази задача изхожда от земното битие. Ние бихме били изтръгнати от земното битие. Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма.
към текста >>
Ако те биха победили, целият ни
живот
във времето би изсъхнал.
Има други сили, които се стремят към точно обратното. Те се стремят изцяло да ни откъснат от този живот във времето, да ни надарят с такива мисли, чувства и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното. Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот.
Ако те биха победили, целият ни живот във времето би изсъхнал.
Тогава в крайна сметка, даже и много скоро, – това отдавна би станало, ако тези същества бяха победили, – бихме отхвърлили, бихме свалили от себе си физическата телесност, телесно-духовното същество, и бихме станали чисти духове. Но така не бихме изпълнили нашата задача, доколкото тази задача изхожда от земното битие. Ние бихме били изтръгнати от земното битие. Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма. Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това.
към текста >>
Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия
живот
.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа. Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба. Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба.
Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот.
Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото. Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано.
към текста >>
Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя
живот
, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано.
Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото.
Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано.
Голата наука на премълчаването в бъдеще ще прекрати своето съществуване.
към текста >>
Този, който съзнателно иска да провежда своя
живот
, трябва в определено отношение, бих казал, да развива космическите усещания.
Този, който съзнателно иска да провежда своя живот, трябва в определено отношение, бих казал, да развива космическите усещания.
Какво значи, да развива космическите усещания? Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания.
към текста >>
И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния
живот
, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото.
Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората. И това луциферическо същество преди всичко иска, всичко, което в света е закономерност, това, което при хората действа като закон, да го отстрани от света.
към текста >>
Това луциферическо същество господства също в съвместния
живот
на хората.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер. И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света.
Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората.
И това луциферическо същество преди всичко иска, всичко, което в света е закономерност, това, което при хората действа като закон, да го отстрани от света. Най-много от всичко Луцифер ненавижда в съвместния живот на хората това, което става според закона.
към текста >>
Най-много от всичко Луцифер ненавижда в съвместния
живот
на хората това, което става според закона.
Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората. И това луциферическо същество преди всичко иска, всичко, което в света е закономерност, това, което при хората действа като закон, да го отстрани от света.
Най-много от всичко Луцифер ненавижда в съвместния живот на хората това, което става според закона.
към текста >>
Съвместният
живот
на хората представлява преплитане на ненавистта на Луцифер към закономерностите и симпатията на Ариман към тях; не е възможно животът да бъде разбран, ако не се разглежда дуалистично.
Ариман би искал навсякъде да установи закона; Ариман би искал всички да подчини на закона.
Съвместният живот на хората представлява преплитане на ненавистта на Луцифер към закономерностите и симпатията на Ариман към тях; не е възможно животът да бъде разбран, ако не се разглежда дуалистично.
Ариман живее във всичко, което има външна форма, което може да се втвърди. Луцифер – „луциферическото“ – живее във всичко, което е безформено, което разтваря формата, което е течно и подвижно. В живота е нужно да се научим да пазим равновесие между стремящото се към втвърдяване и разтичането.
към текста >>
Виж Р.Щайнер, лекцията от 2.12.2015 в GA 65 „За духовния
живот
на Средна Европа“
[ii] Мишел Ейкем дьо Монтен – (1533-1592), френски философ и писател от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Есета“ (1580-1588).
Виж Р.Щайнер, лекцията от 2.12.2015 в GA 65 „За духовния живот на Средна Европа“
към текста >>
39.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на
живот
, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример.
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление.
към текста >>
Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на
живот
.
Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време.
Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот.
Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния
живот
.
Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот.
Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
Този носител на
съзнателен
живот
отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия
живот
, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен
живот
, и този безсъзнателен душевен
живот
по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя
живот
така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на
живот
, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното.
Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
Но тук е необходимо да се посочи, че е необходимо да се разбира истинската действителност, нейната същина, съобразно нейните закономерности и особено социалната наука, науката за съвместния
живот
на хората и за историческия
живот
на човечеството винаги трябва да бъде пронизана от такава духовна наука, която, както беше показано от мен в тези лекции, действително гради мост между природния и духовен ред, реален, а не абстрактен мост, какъвто гради монизмът.
Всички тези неща са основани, по принцип, на това, че истинската действителност е устроена съвсем различно, отколкото външната привидна действителност.
Но тук е необходимо да се посочи, че е необходимо да се разбира истинската действителност, нейната същина, съобразно нейните закономерности и особено социалната наука, науката за съвместния живот на хората и за историческия живот на човечеството винаги трябва да бъде пронизана от такава духовна наука, която, както беше показано от мен в тези лекции, действително гради мост между природния и духовен ред, реален, а не абстрактен мост, какъвто гради монизмът.
Но за това е необходимо, определени закони, които от страна на посветените (но неправилно мислещите за съвременните условия посветени) се прикриват от общото съзнание на човечеството, тези закони за истинската действителност да стават все по-известни.
към текста >>
Знаете също, че за определени цели на практическия
живот
твърдата сол е непригодна, тя трябва да се разтвори в течност.
Но има и противоположен полюс, полярна противоположност на тази форма на минералното царство. Как се държи тя, ще ви помоля да си представите като използвате следния образ. Посредством образа се опитваме да се приближим до важен жизнен факт. Познато ви е много известното явление на разтваряне на някаква субстанция, нали така? Знаете, че ако пуснете щипка сол в известно количество вода, водата е способна напълно да разтвори тази сол така, че солта няма да присъства повече в своето твърдо състояние, тя ще се разтвори във водата.
Знаете също, че за определени цели на практическия живот твърдата сол е непригодна, тя трябва да се разтвори в течност.
Но това, което в земното развитие има тенденция към кристализация в минерални форми, също не трябва да остава свързано със Земята, както за практически нужди солта не трябва да остава в твърда форма. Готвачката трябва да може да приведе тази твърда форма на солта във формата на разтвор; тя трябва да използва разтварящи средства, иначе солта не може да бъде използвана. Също така в Космоса трябва да бъде разтворена тенденцията на Земята към минерална кристализация. Това означава, че трябва да я има противоположната тенденция, полярно противоположната тенденция, която, когато е нужно, трябва да разтвори тенденцията към кристализиране, да я отстрани и унищожи, за да може Земята да достигне целите на своето развитие, за да може да премине в следващата форма, формата на Юпитер. Юпитер не трябва повече да има склонност да кристализира минералните субстанции.
към текста >>
Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия
живот
на човечеството.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки.
Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството.
Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света.
към текста >>
Ако искаме да изучаваме духовния
живот
в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе.
Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка.
към текста >>
Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на
живот
в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно.
Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време.
Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно.
Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни. Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват. Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер. Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури.
към текста >>
Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния
живот
, а огромното количество семена загиват.
Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно. Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни.
Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват.
Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер. Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури. Само някои се превръщат в класове, другите загиват като зърно, когато се използват за храна на хората и за други цели. В природата трябва да бъде произведено доста повече, отколкото се изисква, за да може в равномерно протичащия поток на битието това да може да стане действителен плод и отново да израсте.
към текста >>
Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен
живот
, това може да има значение също и на физически план.
Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа. Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа. След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления.
Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план.
към текста >>
Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния
живот
, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния
живот
, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток.
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието.
Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток.
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път.
към текста >>
“. При непосредствено наблюдение на външния
живот
това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така.
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така.
Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
Но да си представим сега, че искаме да пренесем това към външния материален
живот
и искаме да кажем: във външния
живот
работата стои така.
Но да си представим сега, че искаме да пренесем това към външния материален живот и искаме да кажем: във външния живот работата стои така.
Да, скъпи мои приятели, става това, което описах, и ние се вживяваме в бъдещето, където това все повече и повече ще се проявява! Производството непрекъснато се увеличава, откриват се фабрики без да се пита: колко е необходимо? – както това беше някога, когато селският шивач шиеше костюм само тогава, когато му го поръчат. Имаше го потребителят, който определяше, колко трябва да се произведе, сега се произвежда за пазара, произвеждат се стоки колкото се може повече. Производството изцяло работи на принципа, по който твори природата.
към текста >>
Във външния
живот
духовният закон, доколкото той е справедлив за духовния свят, не намира приложение и става нещо забележително.
Имаше го потребителят, който определяше, колко трябва да се произведе, сега се произвежда за пазара, произвеждат се стоки колкото се може повече. Производството изцяло работи на принципа, по който твори природата. Природата сякаш намира продължение в социалния ред. И тук все повече се наблюдава свръхпроизводство. Но тук навлизаме в областта на материалното.
Във външния живот духовният закон, доколкото той е справедлив за духовния свят, не намира приложение и става нещо забележително.
Доколкото се намираме сред свои, можем да говорим такива неща. Светът, естествено, няма да ни разбере.
към текста >>
В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния
живот
.
В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот.
към текста >>
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния
живот
, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак.
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак.
По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания. Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно. Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
към текста >>
Тези, които духовно наблюдават социалния
живот
, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания.
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури!
Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания.
Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно. Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
към текста >>
Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния
живот
с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността.
По преди ще намерите в тази лекция обсъждане на това, което засяга луциферическото и ариманическото.
Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността.
Това, което става в социалното образувание, следва да го търсим по духовен път. Ако това го търсим по материалистичен път, е невъзможно да стигнем до нещо друго, освен до аналогии, до сравняване на социалните явления с абстрактни природни факти.
към текста >>
Там е показано, как постепенно в западния културен
живот
още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията.
Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на човека, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път. Но аз ще ви цитирам отделни места от тази книга. В нея е направен опит посредством аналогия, посредством сравнение с природните факти, да се разбере хода на развитие на европейската и американската цивилизация. Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и след това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли. Какво става при това?
Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията.
И това apercu се е изразило в следните думи:
към текста >>
Формирането на тази организация от структурите на съвременния град е вървяло едновременно с преобразуването на производствената тъкан, която изобщо не трябва да се разглежда като принадлежаща на своя собствен
живот
.“
Формирането на тази организация от структурите на съвременния град е вървяло едновременно с преобразуването на производствената тъкан, която изобщо не трябва да се разглежда като принадлежаща на своя собствен живот.“
към текста >>
Така и съвременният град представлява деформация на пълноценния, работещ
живот
, но при формирането на който всички тъкани трябва да работят съвместно за собствената си защита, за да парализират така злото и предотвратят разяждащото отровно въздействие.
Така и съвременният град представлява деформация на пълноценния, работещ живот, но при формирането на който всички тъкани трябва да работят съвместно за собствената си защита, за да парализират така злото и предотвратят разяждащото отровно въздействие.
Съответно на това, градът възниква като обособена структура, която макар и вплетена в производствения живот, сама никога не се превръща в структура, в апарат за производство. Цялата система на съвременното стопанство също се образува обособено, наред с града ... .
към текста >>
Съответно на това, градът възниква като обособена структура, която макар и вплетена в производствения
живот
, сама никога не се превръща в структура, в апарат за производство.
Така и съвременният град представлява деформация на пълноценния, работещ живот, но при формирането на който всички тъкани трябва да работят съвместно за собствената си защита, за да парализират така злото и предотвратят разяждащото отровно въздействие.
Съответно на това, градът възниква като обособена структура, която макар и вплетена в производствения живот, сама никога не се превръща в структура, в апарат за производство.
Цялата система на съвременното стопанство също се образува обособено, наред с града ... .
към текста >>
Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния
живот
чрез своите светии.
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото.
Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии.
Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.
към текста >>
Когато днес се иска приобщаване към духовния
живот
, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят.
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола.
Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят.
От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.
към текста >>
духовният
живот
особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г.
духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>
Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на
живот
.
По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата.
Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот.
Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали. И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център. Защото другите култури в съвременната им структура в никакъв случай не са самобитни култури, а в голямата си част се захранват от материалистичната тенденция, която изхожда от този център.
към текста >>
Те знаят също, че има духовен
живот
и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща.
Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център. Защото другите култури в съвременната им структура в никакъв случай не са самобитни култури, а в голямата си част се захранват от материалистичната тенденция, която изхожда от този център.
към текста >>
Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния
живот
такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек.
Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек.
Утре ще продължим тези обсъждания.
към текста >>
40.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки
живот
от предходните ни разглеждания.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания.
В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание. В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния
живот
, за духовния миров ред.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред.
Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече
съзнателен
характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание.
Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло. Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност. В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание.
към текста >>
Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си
живот
.
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“). Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека.
Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот.
Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение. Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека. И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране. Това е само част от подлежащото на разглеждане, но важна част. Тази сила, която тук се постига като сила на изправения стоеж в нашето физическо формиране, има същата природа, както и всички сили, които дават формата на нас, земните хора.
към текста >>
Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически
живот
, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока.
Да разгледаме сега живота. Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока.
Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока.
В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород. Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане. Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
В обичания
живот
не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород.
Да разгледаме сега живота. Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока. Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока.
В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород.
Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане. Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
Сега нашата задача е да подходим към тези неща и от друга гледна точка, а именно непосредствения човешки
живот
.
От различни гледни точки сме описвали своеобразието на тези същества, които наричаме луциферически, и своеобразието на съществата, които наричаме ариманически.
Сега нашата задача е да подходим към тези неща и от друга гледна точка, а именно непосредствения човешки живот.
Тогава възниква въпросът: къде, собствено, в човешкия живот се намира моментът, в която луциферическите сили имат особено влияние, и къде се намира моментът, в който ариманическите сили имат особено влияние?
към текста >>
Тогава възниква въпросът: къде, собствено, в човешкия
живот
се намира моментът, в която луциферическите сили имат особено влияние, и къде се намира моментът, в който ариманическите сили имат особено влияние?
От различни гледни точки сме описвали своеобразието на тези същества, които наричаме луциферически, и своеобразието на съществата, които наричаме ариманически. Сега нашата задача е да подходим към тези неща и от друга гледна точка, а именно непосредствения човешки живот.
Тогава възниква въпросът: къде, собствено, в човешкия живот се намира моментът, в която луциферическите сили имат особено влияние, и къде се намира моментът, в който ариманическите сили имат особено влияние?
към текста >>
В действителния
живот
, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили.
В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили.
към текста >>
Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия
живот
повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили. В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили. Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното.
Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие.
Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание. Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили. Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността.
към текста >>
Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя
живот
трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото.
Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили. Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността. Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното. Той създава различни идеи относно действителността, идеи, които му позволяват основно да се срасне с действителността, което би било невъзможно без това. И ако разгледаме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент.
Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото.
Ако човек се държи далеч от луциферическото, той няма да може да води нормален живот и ще се превърне в архифилистер. Това, което като закваска отново и отново спасява човечеството от филистерство и постоянно го пришпорва, е луциферическата дейност.
към текста >>
Ако човек се държи далеч от луциферическото, той няма да може да води нормален
живот
и ще се превърне в архифилистер.
Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността. Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното. Той създава различни идеи относно действителността, идеи, които му позволяват основно да се срасне с действителността, което би било невъзможно без това. И ако разгледаме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент. Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото.
Ако човек се държи далеч от луциферическото, той няма да може да води нормален живот и ще се превърне в архифилистер.
Това, което като закваска отново и отново спасява човечеството от филистерство и постоянно го пришпорва, е луциферическата дейност.
към текста >>
Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия
живот
: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила. И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо. Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения.
Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>
Ариманическият елемент завладява преди всичко и основно подсъзнателното в човешкия
живот
.
Ариманическият елемент завладява преди всичко и основно подсъзнателното в човешкия живот.
Към всичко това, което е подсъзнателно, често с рафинирани стимули в човешката природа се намесват ариманическите сили. Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това подсъзнание произвежда съждения. Тогава на човек му се струва, че той разсъждава от своето съзнание, докато често тези съждения се пораждат от подсъзнателни импулси или от ариманичните сили.
към текста >>
По отношение на историческия
живот
луциферическите сили винаги ни налагат грандиозни световни блянове, които не се съобразяват с човешката природа.
По отношение на историческия живот луциферическите сили винаги ни налагат грандиозни световни блянове, които не се съобразяват с човешката природа.
В хода на развитие на човешкото мислене, са предлагани безброй идеи за ощастливяване на света. И според твърдото убеждение на тези, които издигат идеите за всемирно щастие, светът може да бъде ощастливен само посредством тези идеи. Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то гледа на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че следвайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи. Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието.
към текста >>
Може би трябва да приведа конкретен пример: ние, хората, всички се различаваме един от друг, доколкото сме се появили в този
живот
от непространственото.
Може би трябва да приведа конкретен пример: ние, хората, всички се различаваме един от друг, доколкото сме се появили в този живот от непространственото.
Нашите праобрази се намират в непространственото. Всички са различни. Чували сте известната история, как една принцеса, вследствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата градина в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа. И така, всички ние в определено отношение сме се формирали от непространственото, затова и се различаваме един от друг. Все пак ние сме подобни един на друг, особено ако сме роднини по кръвна линия.
към текста >>
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя
живот
.
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот.
Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота. Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа. На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността). По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля.
към текста >>
На това противопоставих, какъв би бил човешкият
живот
, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността).
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот. Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота. Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа.
На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността).
По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст.
към текста >>
Те създават форми – доколкото провеждат своя
живот
по някакъв начин между непространственото и пространственото, – пренасяйки ги от непространственото в пространственото.
На това царство на вечността принадлежат всички духовни сили на съществата на висшите йерархии, които познаваме, с изключение единствено на Духовете на Формата. Те се намесват в царството на времевото развитие.
Те създават форми – доколкото провеждат своя живот по някакъв начин между непространственото и пространственото, – пренасяйки ги от непространственото в пространственото.
Но това допуска времеви процеси, животът им протича във времето. Но другите същества, които в йерархията стоят над Духовете на Формата, са същества, принадлежащи на областта на постоянното съществуване. Да се говори за тях като за същества, живеещи във времето, може само в сравнителен смисъл; но да се смята, че е така и в действителност, би било глупаво. Много е трудно да се говори за тези неща по простата причина, че в съвременната епоха много малко хора, които имат живо усещане за понятията и идеите, които се развиват, излизат извън пределите на пространството и времето. Болшинството хора изобщо смятат непространственото само за фантазия.
към текста >>
Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния
живот
на човека.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс. Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното.
Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека.
Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото. Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>
Едно по-фино наблюдение на човешкия
живот
, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността. Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието.
Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
41.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вследствие на това човешкият душевен
живот
се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите.
Сега си представете времето, когато старият свят се е приближавал към своя край и, от друга страна, се е приближавала Мистерията на Голгота, когато по отношение на човечеството се е наблюдавало леко преобладаване на ариманическите сили. В този период ариманическите сили са действали особено интензивно. Сега, започвайки от XVI столетие, е станало нещо подобно, някакъв своеобразен ренесанс на ариманическите сили. Но по времето, когато е станала Мистерията на Голгота, ариманическите сили също са действали особено интензивно.
Вследствие на това човешкият душевен живот се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите.
Пита се: какво би се случило с човечеството, ако описаният сега поток на развитие би продължил да действа в еволюцията на човечеството, ако я нямаше Мистерията на Голгота? Тогава би се случило това, че човек не би могъл да добие ни едно понятие, ни една представа, ни едно усещане относно човешката личност.
към текста >>
От различни гледни точки, от които може да се характеризира Мистерията на Голгота, ще насочим вниманието си към една гледна точка, че вследствие Мистерията на Голгота на хората отново е била дадена способност от духовните висини, които бяха изгубени от тях в земния
живот
, да се разберат като личности.
Но тогава идва Мистерията на Голгота.
От различни гледни точки, от които може да се характеризира Мистерията на Голгота, ще насочим вниманието си към една гледна точка, че вследствие Мистерията на Голгота на хората отново е била дадена способност от духовните висини, които бяха изгубени от тях в земния живот, да се разберат като личности.
Импулсът на Христос донесе на хората възможност отново да се разберат като личности, но този път посредством вътрешни сили.
към текста >>
Но става следното: знаете, че човек, придобивайки самопознание в първата половина от своя
живот
, не може да го добие посредством своето изначално човешко същество.
Но става следното: знаете, че човек, придобивайки самопознание в първата половина от своя живот, не може да го добие посредством своето изначално човешко същество.
Той трябва да го добива чрез Луцифер. Неговото изначално човешко същество продължава да се движи по-нататък. Луциферическото му дава самопознание, доколкото то се внедрява в него в първата половина от живота; това блестящо самопознание се потиска във втората половина на живота от Ариман.
към текста >>
Ние изживяваме земния си
живот
, без да знаем, може ли развитието до самата ни смърт да ни доведе до разбирането на импулса на Христос.
Ние изживяваме земния си живот, без да знаем, може ли развитието до самата ни смърт да ни доведе до разбирането на импулса на Христос.
Но оттук можете да изведете следното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са общували с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат. Разбира се, до самата си смърт те не са могли да стигнат до разбирането на Импулса на Христос. Кога са успели да достигнат до него? След своята смърт. Ако смятаме Петър или Яков за съвременници на Христос, кога те са узрели за разбирането на импулса на Христа?
към текста >>
42.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
в отвъдния
живот
, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е.
в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството. Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
Ако по такъв начин от свръхсетивното познание могат да бъдат получени някакви сведения, може да възникне въпросът: как трябва да се отнасяме към това, ако с него се сравнят фактите на външния исторически
живот
?
Това, което казах за отношението на човечеството към Мистерията на Голгота, е извлечено от самата наука за инициацията.
Ако по такъв начин от свръхсетивното познание могат да бъдат получени някакви сведения, може да възникне въпросът: как трябва да се отнасяме към това, ако с него се сравнят фактите на външния исторически живот?
Искам в началото на нашите днешни разглеждания, като особено характерен случай, – преди всичко като въпрос, отговорът на който ще получим чак в края на днешните разглеждания, – да представя един типичен църковен автор от втори век. Със същия успех бих могъл (но тогава цялото разглеждане би трябвало да го проведа в друга форма) да избера Климент Александрийски, Ориген или някой друг църковен автор.
към текста >>
Разглеждайки личността на Тертулиан, аз задавам въпроса: как външното течение на християнския
живот
се отнася към тези свръхсетивни факти, за които вчера говорих и чието съдържание по същество днес повторих?
Но аз избрах този, когото най-често споменават – Тертулиан[ii].
Разглеждайки личността на Тертулиан, аз задавам въпроса: как външното течение на християнския живот се отнася към тези свръхсетивни факти, за които вчера говорих и чието съдържание по същество днес повторих?
към текста >>
По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия
живот
и човешката наука.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането.
По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука.
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния
живот
, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния
живот
на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи.
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи.
Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно. А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта. В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат.
към текста >>
В човешкия
живот
се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер.
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи. Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно. А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта.
В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер.
Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
към текста >>
Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия
живот
нито на смъртта, нито на наследствеността.
Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия живот нито на смъртта, нито на наследствеността.
Трябва да се абстрахираме от смъртта и наследствеността; трябва също да се отхвърлят смъртта и раждането и отказвайки се от всичко това, да се създаде образ; тогава ще получим образа на природата. В мирогледа на Гьоте не са фигурирали наследствените белези и смъртта. Те не са влезли в него, защото не му подхождат. В това се състои своеобразието на Гьотевия мироглед: в рамките на Гьотевия мироглед няма да можете да боравите с наследствеността и смъртта. Именно затова той е толкова доброкачествен и затова можем да го приемем като истински природен образ на действителността, тъй като в него нямат място смъртта и наследствеността.
към текста >>
Всеки такъв факт, проявяващ се в живота, предизвиква полярно противоположен; не можете да намерите в човешкия
живот
нито един такъв факт, който не би предизвикал право противоположния.
Ще намерите фактите на наследствеността, ако се задълбочите в разглеждане на природните явления. Тях ги считат за природни явления; все повече и повече се разпространява мнението, че наследствеността е природно явление.
Всеки такъв факт, проявяващ се в живота, предизвиква полярно противоположен; не можете да намерите в човешкия живот нито един такъв факт, който не би предизвикал право противоположния.
Животът на човека протича в равновесие на противоположности. Основно условие на всяко познание е признанието на това, че животът протича в противоположностите и е нужен само стремеж към състоянието на равновесие между противоположностите.
към текста >>
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия
живот
са сетивни явления.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления.
За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос.
към текста >>
Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия
живот
се е проявило като позорно дело.
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан? – трябва да се обърнем към мъртвите, които е възможно да са били съвременници на Исус Христос и да са инспирирали Тертулиан. В света е имало много упадъчни знания, много неща са били извратени, затъмнени и са се проявили в едни или други замъглени нюанси. Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“.
Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело.
„Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“. Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих. Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>
Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически
живот
посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих.
Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“.
Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих.
Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>
Това често е съотносимо към обичайния
живот
.
Това често е съотносимо към обичайния живот.
Достави ми определено удовлетворение това, че веднъж изказах мнение просто като свое убеждение, без никого с нищо да ангажирам, и това имаше такива последствия, че, изхождайки от определени условия на нашето време, тази сграда беше наречена „Гьотеанум“. Казах, че доколкото стана с отчитане на някои свръхсетивни импулси, това е добре и правилно. И ако някой би поискал от мен по разсъдъчен начин на пръсти да изброя всички основания за това, би ми се сторило доста филистерско занимание да изброявам всички възможни разсъдъчни основания за това, което усещам като дълбока необходимост. Изброяването на всички аргументи за и против ми се струва чист педантизъм. Хората често казват: „Аз не разбирам това, за мен то е непонятно“.
към текста >>
Задълбоченото разбиране на тези неща и приемането им в подхода ни към познанието, е едно от изискванията за бъдещия човешки
живот
, особено изискване, което Духовете на Времето поставят пред тези, които търсят познание за бъдещето и искат да разгърнат своята воля в някоя област.
Задълбоченото разбиране на тези неща и приемането им в подхода ни към познанието, е едно от изискванията за бъдещия човешки живот, особено изискване, което Духовете на Времето поставят пред тези, които търсят познание за бъдещето и искат да разгърнат своята воля в някоя област.
Това особено касае духовните области на културата: теология, медицина, юриспруденция, философия, естествознание, самата техника, социалния живот и даже политиката; да, да, наистина политиката, това е доста странно образувание! Онези, които усещат духа на времето, трябва да внедряват в тези области това, което следва от духовната наука.
към текста >>
Това особено касае духовните области на културата: теология, медицина, юриспруденция, философия, естествознание, самата техника, социалния
живот
и даже политиката; да, да, наистина политиката, това е доста странно образувание!
Задълбоченото разбиране на тези неща и приемането им в подхода ни към познанието, е едно от изискванията за бъдещия човешки живот, особено изискване, което Духовете на Времето поставят пред тези, които търсят познание за бъдещето и искат да разгърнат своята воля в някоя област.
Това особено касае духовните области на културата: теология, медицина, юриспруденция, философия, естествознание, самата техника, социалния живот и даже политиката; да, да, наистина политиката, това е доста странно образувание!
Онези, които усещат духа на времето, трябва да внедряват в тези области това, което следва от духовната наука.
към текста >>
43.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния
живот
: това е Събитието на Голгота.
Главното е, че епохата на съзнателната душа създава предпоставка за това, съзнателно да се изработва мирогледа, до който в предишните епохи се е достигало безсъзнателно.
Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния живот: това е Събитието на Голгота.
Често сме подчертавали: Събитието на Голгота така е встъпило в човешкото развитие, че не е можело напълно да бъде осъзнато в неговото значение от човешките души, а към пълното му осъзнаване би могло да се стигне само постепенно. Също често сме подчертавали, че винаги под действието на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите. Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота. Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота. Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души.
към текста >>
А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки
живот
, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива?
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука. Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене. И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора.
А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива?
Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света. Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока. Религията днес за повечето хора, в по-голяма или по-малка степен е само придатък. Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
към текста >>
Навсякъде във външния
живот
, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока.
И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света.
Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока.
Религията днес за повечето хора, в по-голяма или по-малка степен е само придатък. Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
към текста >>
Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния
живот
“.
Но ако вземем целия този свят от представи за природата и го изпитаме, непреднамерено го изпитаме, ще намерим, че макар да имаме представи, с тези свои представи не сме в състояние да обхванем природата. Тогава хората казват, че съществуват граници в познанието за природата. Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“.
Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“.
Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа.
към текста >>
В своята книга „За механизма на духовния
живот
“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи.
Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи.
Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги.
към текста >>
По различни начини съм посочвал нормалното развитие, а също и двата странични потока: луциферическият, който се е влял в земния
живот
в лемурийския период, и ариманическият, който се е влял в атлантския период.
И така, можем да попитаме: какво доведе до тази ситуация? Тази ситуация се е създала, защото благодарение на констелацията, която се е създала в земното развитие, се е установило определено отношение между вроденото човешко развитие и двата странични потока, ариманическия и луциферическия.
По различни начини съм посочвал нормалното развитие, а също и двата странични потока: луциферическият, който се е влял в земния живот в лемурийския период, и ариманическият, който се е влял в атлантския период.
В човешкото развитие действат тези три потока, и това, което произхожда в човешкото развитие, се намира под влиянието на тези три потока.
към текста >>
Човек, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-
Живот
и Човек-Дух; но той би бил съвсем лишен от това.
Какво би било постигнато чрез това?
Човек, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух; но той би бил съвсем лишен от това.
Той би останал при съзнателната душа, би запазил това, което му е дала Земята, но никога не би достигнал развитието на Юпитер, Венера и Вулкан. Ако би стигнал до това, в съответната епоха посредством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н. Но това би му било отнето и съдържанието на съзнателната душа би се вляло в душата. Тогава човек би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат предоставени, започвайки от шестия период! И тогава би било свършено с него; той не би могъл да се развива по-нататък, би попил в съзнателната си душа всичко това, което с най-голям егоизъм би ѝ го предоставил да ѝ служи.
към текста >>
Трудове: „Общата философия и нейният край“ Виена и Лайпциг 1894, „За механизма на духовния
живот
“ Виена и Лайпциг 1906.
[ii] Ричард Уол, 1857-1935, австрийски философ, психолог и възпитател, представител на позитивизма.
Трудове: „Общата философия и нейният край“ Виена и Лайпциг 1894, „За механизма на духовния живот“ Виена и Лайпциг 1906.
към текста >>
44.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-
Живот
и Човек-Дух би отпаднало.
Човечеството би достигнало това, намирайки се в незряло състояние. Днес е почти невъзможно да си представим, как би протекла историята на така нареченото цивилизовано човечество, ако това събитие беше станало. Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно.
Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало.
Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен. Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра. И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд. Но в по-голяма или по-малка степен, те са преминали покрай неговото истинско значение.
към текста >>
Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-
Живот
и Човека-Дух.
Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – представлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота. Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж. Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала човека просто в земен човек, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят. Биха се появили мъдри хора, но материалистично мислещи, чисто земни хора.
Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Който има макар бегла представа за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извънредно могъщ феномен. Имало е намерение тази наука да потопи не само съседните области, а целия цивилизован свят на Азия и Европа.
към текста >>
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен
живот
.
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане. Именно такива разглеждания имат огромно значение за близкото бъдеще на човечеството. Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало. Това, че човек днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах.
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот.
към текста >>
Средновековният духовен
живот
се изучава крайно едностранчиво.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах.
към текста >>
Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-
Живот
и Човека-Дух.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах.
Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен
живот
.
Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления. Когато човек се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното. Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития. Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления.
Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот.
На Запад хората столетия са се противили на тази истина. Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам.
към текста >>
Да си представим, че ето това е човешкият
живот
, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Истината стои в периода преди раждането, може да се каже, преди зачатието; там ние действително се намираме в духовния свят, в свръхсетивното, там ние се намираме в действителността, и на границата, когато встъпваме в сетивния свят, преминава само един образ. Ние представляваме само образ на нашия живот преди раждането или преди зачатието. Това, което живее сега и ни говори, обръщайки се към нас, не е действително; когато аз ви говоря нещо, това е само образ.
към текста >>
Ние представляваме само образ на нашия
живот
преди раждането или преди зачатието.
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад. Истината стои в периода преди раждането, може да се каже, преди зачатието; там ние действително се намираме в духовния свят, в свръхсетивното, там ние се намираме в действителността, и на границата, когато встъпваме в сетивния свят, преминава само един образ.
Ние представляваме само образ на нашия живот преди раждането или преди зачатието.
Това, което живее сега и ни говори, обръщайки се към нас, не е действително; когато аз ви говоря нещо, това е само образ.
към текста >>
Вследствие на това, че сме въвлечени в телесно съществувание, в периода на нашия земен
живот
ние сме станали привиден образ на нашето собствено същество.
Истината е, че днес говори това, което е било в духовния свят. Ние не сме вечни защото съществуваме, а защото и днес сме същите, които сме били в действителността преди раждането или зачатието, и което встъпва в настоящето.
Вследствие на това, че сме въвлечени в телесно съществувание, в периода на нашия земен живот ние сме станали привиден образ на нашето собствено същество.
Мисля, следователно ме няма, – по отношение на тази дълбока истина в периода от Августин до Декарт философията е разпространявала дълбок мрак. И този мрак скрива дълбоката истина относно раждането и смъртта. Защото се задава въпросът: къде е началото на душата? При раждането. Къде е краят ѝ?
към текста >>
Знаейки свръхсетивната истина, трябва да се говори иначе: Кога душата прекратява да разгръща своя
живот
като душа?
И този мрак скрива дълбоката истина относно раждането и смъртта. Защото се задава въпросът: къде е началото на душата? При раждането. Къде е краят ѝ? В смъртта.
Знаейки свръхсетивната истина, трябва да се говори иначе: Кога душата прекратява да разгръща своя живот като душа?
Когато се раждаме или със зачатието. Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество? Когато умираме. Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост. Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
към текста >>
Кога тя отново започва да разгръща своя
живот
като свръхсетивно същество?
При раждането. Къде е краят ѝ? В смъртта. Знаейки свръхсетивната истина, трябва да се говори иначе: Кога душата прекратява да разгръща своя живот като душа? Когато се раждаме или със зачатието.
Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество?
Когато умираме. Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост. Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло. Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
към текста >>
Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния
живот
, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия
живот
в цялост.
В смъртта. Знаейки свръхсетивната истина, трябва да се говори иначе: Кога душата прекратява да разгръща своя живот като душа? Когато се раждаме или със зачатието. Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество? Когато умираме.
Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост.
Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло. Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
към текста >>
Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният
живот
е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
Знаейки свръхсетивната истина, трябва да се говори иначе: Кога душата прекратява да разгръща своя живот като душа? Когато се раждаме или със зачатието. Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество? Когато умираме. Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост.
Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
към текста >>
Но този земен
живот
именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки
живот
, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
Когато се раждаме или със зачатието. Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество? Когато умираме. Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост. Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
към текста >>
Второто – това е знание, което се отнася за хода на самия наш
живот
.
Второто – това е знание, което се отнася за хода на самия наш живот.
Вследствие на това, че невярно разглеждаме отношението на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, човек има също лъжлив възглед върху целия ход на своя живот. Защото той си го представя примерно така, както преди няколко дена го описах в образа на „отец Рейн“. Можете да си спомните, как употребих образа на отец Рейн. Някой стои на моста в Базел, гледа надолу и казва: тук виждам стария Рейн. Тогава аз го питам: какво разбираш ти под стария Рейн?
към текста >>
Вследствие на това, че невярно разглеждаме отношението на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, човек има също лъжлив възглед върху целия ход на своя
живот
.
Второто – това е знание, което се отнася за хода на самия наш живот.
Вследствие на това, че невярно разглеждаме отношението на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, човек има също лъжлив възглед върху целия ход на своя живот.
Защото той си го представя примерно така, както преди няколко дена го описах в образа на „отец Рейн“. Можете да си спомните, как употребих образа на отец Рейн. Някой стои на моста в Базел, гледа надолу и казва: тук виждам стария Рейн. Тогава аз го питам: какво разбираш ти под стария Рейн? Течащата вода, която виждаш там долу, разбира се не е стара, защото след час тя ще бъде вече далеч оттук и след няколко дни тя вече ще се влее в морето; тя вероятно не е стара.
към текста >>
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен
живот
, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност. Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести!
към текста >>
Ритмично нараства и отстъпва треската в хода на болестта; целият
живот
протича ритмично.
Още щом се прекратят търсенията на грубо-сетивното, като стоящо в основата на природата – до това човечеството ще стигне в IV хилядолетие, – тогава в основата ще бъде положено нещо различно, тогава навсякъде в природата ще се търсят ритмите, ритмичната организация. Тази ритмична организация съществува, но днешната материалистична наука, като правило, осмива тази ритмична организация. Ние образно представихме тази ритмична организация във вид на седемте колони и в конфигурацията на нашата сграда като цяло. Но тази ритмична организация я има в цялата природа. В растенията един лист следва след друг в ритмичен порядък; ритмично са разположени листчетата в цветчето, всичко е организирано ритмично.
Ритмично нараства и отстъпва треската в хода на болестта; целият живот протича ритмично.
Разпознаването на природните ритми – това ще бъде истинското естествознание.
към текста >>
45.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Трябва постоянно да се връщаме към представата: въпреки това събитие, което днес като Слънце хвърля светлина върху човешката история, което е станало в началото на нашето летоброене, целият душевен и външен
живот
по Земята така се е развивал по това време,че нищо не е било известно за палестинската Мистерия на Голгота.
Този въпрос е особено важен за нашето време и в наши дни той в никакъв случай не е чисто теоретически: как са стояли нещата в Рим, когато в Палестина е станала Мистерията на Голгота? Скоро ще видим, че именно нашата непосредствена съвременност е времето, което по подобен начин, само че в друга сфера, може да се разглежда като времето на Мистерията на Голгота. Никога не трябва да се забравя това, което много лесно се забравя, ако днес се насочи поглед към времето на Мистерията на Голгота; нужно е отново и отново в усещанията си да се връщаме към културата на древната Римска империя, на която е било съвсем неизвестно, че оттатък, в Палестина се е появила самотна човешка личност с малък брой последователи, която, преживяла известно време, е подложена на кръстна смърт, и с която е свързано познанието, важното познание на бъдещото човечество относно раждането и смъртта.
Трябва постоянно да се връщаме към представата: въпреки това събитие, което днес като Слънце хвърля светлина върху човешката история, което е станало в началото на нашето летоброене, целият душевен и външен живот по Земята така се е развивал по това време,че нищо не е било известно за палестинската Мистерия на Голгота.
Затова се изправя въпросът: как е изглеждало всичко това, особено в Рим?
към текста >>
Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-
Живот
и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание.
И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа.
Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание.
Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август.
към текста >>
Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен
живот
, за истинска, мъжествена активност в душевния
живот
, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния
живот
и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид.
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм.
Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид.
Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>
Защото на почвата на позитивния духовен
живот
имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение. Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира.
Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния
живот
са изиграли дарвинизма и хекелизма.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение. Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му. Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира.
Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния
живот
.
Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции. Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано.
Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния живот.
Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми. Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
към текста >>
Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия
живот
е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми.
Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции. Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано. Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния живот.
Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми.
Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
към текста >>
Достатъчно е само да обърнете внимание на напътствията на Рим и йезуитизма и това ще има огромно значение за разрешаването на тези въпроси, които в близко време ще възникнат от хаоса на съвременния
живот
и които трябва да бъдат разрешени.
Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие. Но това е трудно. А другите бодърстват, йезуитизмът бодърства, Рим бодърства. И тези сили използват всяка възможност, всевъзможни канали да формират това, което живее в човечеството, не съответстващо на съзнателната душа, а както е угодно на Рим. Ако сте будни за това, което Рим иска, просто трябва да започнете да преценявате очевидните неща от друга гледна точка.
Достатъчно е само да обърнете внимание на напътствията на Рим и йезуитизма и това ще има огромно значение за разрешаването на тези въпроси, които в близко време ще възникнат от хаоса на съвременния живот и които трябва да бъдат разрешени.
към текста >>
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия
живот
, които действително съответстват на този
живот
.
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия живот, които действително съответстват на този живот.
Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено предписват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията. Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето. Тогава, от една страна, ще си останем при грубото естествознание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим. И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите. Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот.
към текста >>
Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически
живот
това, което съответства на изискванията на времето.
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия живот, които действително съответстват на този живот. Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено предписват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията.
Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето.
Тогава, от една страна, ще си останем при грубото естествознание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим. И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите. Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот. Тук често сме посочвали тази риторика. Сега трябва да премина към актуалните въпроси; правя това обикновено когато всичко останало вече е изчерпано.
към текста >>
Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния
живот
.
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия живот, които действително съответстват на този живот. Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено предписват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията. Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето. Тогава, от една страна, ще си останем при грубото естествознание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим. И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите.
Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот.
Тук често сме посочвали тази риторика. Сега трябва да премина към актуалните въпроси; правя това обикновено когато всичко останало вече е изчерпано.
към текста >>
46.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Този отзвук на древно-келтското е това, което в крайна сметка е придало структура на религиозния
живот
, така както онези неща, които изложих за Изтока и Централна Европа.
Келтската култура се е запазила най-дълго в първоначалната си форма на Британските острови, а именно в Уелс. Там е запазила най-дълго и своята самобитност. И точно така, както един особен вид на религиозното усещане е бил изместен на изток и руският народ е станал народ на Христа, така под въздействието на определени сили, за които можете да прочетете във всяка историческа книга, или поне в някои исторически книги, е възникнал един импулс на запад, идващ именно от Британските острови, който представлява един отзвук на древно-келтското.
Този отзвук на древно-келтското е това, което в крайна сметка е придало структура на религиозния живот, така както онези неща, които изложих за Изтока и Централна Европа.
към текста >>
Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен
живот
те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите? – Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта.
Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека.
Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент.
към текста >>
За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния
живот
в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен
живот
при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени.
– Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта. Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека. Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа.
За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени.
Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент. Кралят, който е предводител и организира около себе си своите помощник-предводители, това израства от келтското.
към текста >>
Онзи начин на мислене, който дойде от юг от Римската Империя, усещането за социалния
живот
– тъй като също представляваше една външна структура, усещана на физическо ниво – не можеше никога да се свърже вътрешно с нещо като арианството, идващо от Ориента като един древен инстинктивен импулс.
Онзи начин на мислене, който дойде от юг от Римската Империя, усещането за социалния живот – тъй като също представляваше една външна структура, усещана на физическо ниво – не можеше никога да се свърже вътрешно с нещо като арианството, идващо от Ориента като един древен инстинктивен импулс.
То се нуждаеше от нещо – простете за парадоксалните думи – което е неразбираемо, което се декретира. Така както се декретира в кралството, така се декретираше и в папството. Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези чувства, които бяха най-добре представени в народите, за които говорех; в крайна сметка сродни на тях черти има във всички хора. Онова, което лежеше в основата на вярванията на Атанасий, твърде малко засяга човешките ум и сърце; то трябва да се декретира, ако човек иска да го въведе в народностната общност, то трябва да бъде обърнато в закони. Така както се въвеждат светски закони, така трябва да се въведе и вероизповеданието на Атанасий.
към текста >>
Нещата в световния исторически
живот
винаги се преплитат.
Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур.
Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат.
Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното. Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството. Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство. И без съмнение великото дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му.
към текста >>
Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния
живот
.
При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия.
Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот.
От това се разви едно друго отношение към Христос.
към текста >>
В модерния
живот
всичко се смесва едно с друго.
В действителното външно развитие едното винаги се пресича с другото. Разбира се, в действителност едното действа върху другото, посредством другите; винаги едното прониква в другото. Сега, ако например ме запитате: Кой принадлежи на народа на ложите, кой принадлежи на този деизъм на Просвещението? – да, по забележителен начин е станало така, че този просвещенски деизъм се проявява в един най-чист вид в Харнак в Берлин. Това е един много по-чист вид от този, който може да се срещне от другата страна на Ла Манша.
В модерния живот всичко се смесва едно с друго.
Но ако човек иска да разбере нещата, ако иска да разбере техните причини, не може да се спира на външните проявления, а трябва да е наясно с тези взаимовръзки, че третото еволюционно течение, което е свързано с народностното начало, също прониква в това, което сега ви представих.
към текста >>
Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния
живот
, който да се основава на това, религиозният
живот
на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща. Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого. Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост.
Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
към текста >>
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален
живот
, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н. Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново.
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения! И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
към текста >>
При господство на социализма религиозният
живот
не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация.
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н. Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново. Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация.
Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения! И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
към текста >>
Следващо нещо, което трябва да върви успоредно с развитието към социализъм, е свързано с духовния
живот
.
Следващо нещо, което трябва да върви успоредно с развитието към социализъм, е свързано с духовния живот.
Това е еманципирането на всички стремежи към духа от държавната организация. Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха. Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието.
към текста >>
Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния
живот
, доколкото му позволяват неговите собствени сили.
Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието. Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията. Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат.
Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили.
Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка. Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>
47.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Следователно, аз бих искал да кажа, че от известно време, особено след началото на 20-то столетие – и по-точно след 1899 година – като хора, кръстосващи света, сме залети от една нова вълна на духовния
живот
, която се влива също и в другия
живот
на човечеството.
Следователно, аз бих искал да кажа, че от известно време, особено след началото на 20-то столетие – и по-точно след 1899 година – като хора, кръстосващи света, сме залети от една нова вълна на духовния живот, която се влива също и в другия живот на човечеството.
И днешният духовен изследовател е само един човек, който просто установява това, или казано с други думи, той забелязва, че нещо ново е навлязло в живота на човечеството. Това е единият факт.
към текста >>
Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия
живот
.
Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот.
И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат. Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно. Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души. Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин. В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.
към текста >>
Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален
живот
, изцяло е протъкан от интелектуалността.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността. Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта.
Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността.
Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения.
към текста >>
За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен
живот
.
Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени. Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса.
За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.
Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен. Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси. И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
Разбира се, в ежедневния
живот
не ни остава друго, освен да разчитаме на другите.
Впрочем нека имаме предвид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин. Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука. Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си. И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини.
Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите.
Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела. Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората. Обаче важно е да не забравяме: В човешката душа си дават среща всевъзможни духовни импулси и фактически ние си имаме работа именно с тях.
към текста >>
Естествено, в условията на физическия
живот
трябва да разчитаме на хората.
И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини. Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела.
Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората.
Обаче важно е да не забравяме: В човешката душа си дават среща всевъзможни духовни импулси и фактически ние си имаме работа именно с тях. Естествено, ако някой удари някому плесница, не бива да си мислим, че зад извършителя е скрит някакъв демон; във физическия живот нещата имат физически измерения. Но така или иначе, за да разберем света, както и социалния живот, не е достатъчно да познаваме една или друга необходимост, която е валидна само в условията на физическия свят. Или с други думи: Днес човекът не може да се справи с живота, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят. Ето кое е важно; а в по-голямата си част хората изпитват към тези неща истински ужас.
към текста >>
Естествено, ако някой удари някому плесница, не бива да си мислим, че зад извършителя е скрит някакъв демон; във физическия
живот
нещата имат физически измерения.
Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела. Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората. Обаче важно е да не забравяме: В човешката душа си дават среща всевъзможни духовни импулси и фактически ние си имаме работа именно с тях.
Естествено, ако някой удари някому плесница, не бива да си мислим, че зад извършителя е скрит някакъв демон; във физическия живот нещата имат физически измерения.
Но така или иначе, за да разберем света, както и социалния живот, не е достатъчно да познаваме една или друга необходимост, която е валидна само в условията на физическия свят. Или с други думи: Днес човекът не може да се справи с живота, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят. Ето кое е важно; а в по-голямата си част хората изпитват към тези неща истински ужас.
към текста >>
Но така или иначе, за да разберем света, както и социалния
живот
, не е достатъчно да познаваме една или друга необходимост, която е валидна само в условията на физическия свят.
Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела. Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората. Обаче важно е да не забравяме: В човешката душа си дават среща всевъзможни духовни импулси и фактически ние си имаме работа именно с тях. Естествено, ако някой удари някому плесница, не бива да си мислим, че зад извършителя е скрит някакъв демон; във физическия живот нещата имат физически измерения.
Но така или иначе, за да разберем света, както и социалния живот, не е достатъчно да познаваме една или друга необходимост, която е валидна само в условията на физическия свят.
Или с други думи: Днес човекът не може да се справи с живота, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят. Ето кое е важно; а в по-голямата си част хората изпитват към тези неща истински ужас.
към текста >>
Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния
живот
, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
Сега тук има един много съществен факт.
Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау. Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника. Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”.
към текста >>
Обаче днес ние вече се намираме в една епоха, когато хората, заемащи високи постове, неизбежно ще причиняват нещастия на човечеството, ако те настръхват срещу духовния свят и не искат да признаят намесата на духовните същества в човешкия
живот
.
Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”. И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството. И така, той се оказа един от онези тридесет или четиридесет души, от които – външно погледнато – зависеше катастрофата, един човек, който заемаше своя пост и просто настръхваше срещу каквото и да е признаване на духовния свят.
Обаче днес ние вече се намираме в една епоха, когато хората, заемащи високи постове, неизбежно ще причиняват нещастия на човечеството, ако те настръхват срещу духовния свят и не искат да признаят намесата на духовните същества в човешкия живот.
Изключително важно е да не забравяме този факт. Но дори и да не заемаха ръководни постове при тази военна катастрофа, огромен е броят на онези естественонаучно мислещи хора, които поради страх или други причини отблъскваха от себе си вълните на духовния живот, които чрез Духовете на Личността напираха към тях.
към текста >>
Но дори и да не заемаха ръководни постове при тази военна катастрофа, огромен е броят на онези естественонаучно мислещи хора, които поради страх или други причини отблъскваха от себе си вълните на духовния
живот
, които чрез Духовете на Личността напираха към тях.
И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството. И така, той се оказа един от онези тридесет или четиридесет души, от които – външно погледнато – зависеше катастрофата, един човек, който заемаше своя пост и просто настръхваше срещу каквото и да е признаване на духовния свят. Обаче днес ние вече се намираме в една епоха, когато хората, заемащи високи постове, неизбежно ще причиняват нещастия на човечеството, ако те настръхват срещу духовния свят и не искат да признаят намесата на духовните същества в човешкия живот. Изключително важно е да не забравяме този факт.
Но дори и да не заемаха ръководни постове при тази военна катастрофа, огромен е броят на онези естественонаучно мислещи хора, които поради страх или други причини отблъскваха от себе си вълните на духовния живот, които чрез Духовете на Личността напираха към тях.
към текста >>
Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия
живот
и се разразява във всеки отделен човек.
В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят. Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа. Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си.
Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек.
И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ. Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си. Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.
към текста >>
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен
живот
, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ.
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.
към текста >>
Обаче един такъв закон е също и този: Доколкото хората признават в душите си духовния свят, както описвам това днес, тоест доколкото духовните сили през една епоха си намират път към човешкото съзнание, дотолкова може и да се разгръща и обикновеният им съвместен
живот
, дотолкова те ще са в състояние да преодоляват антисоциалните инстинкти, да преодоляват всичко онова, което работи срещу социализирането.
Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря. Вие виждате, че също и във видимия свят тези закони не се проявяват като някаква точна математическа формула, но все пак те съществуват. Вземете например един такъв закон, който естествено има и своите изключения: Че – за доброто на човечеството – на Земята се раждат приблизително толкова мъже, колкото и жени. Чисто теоретично бихме могли да допуснем, че някога би могло да се получи следното: През някое от следващите столетия мъжете да са само една двадесета част от всички хора, а останалите да се родят като жени. Следователно, такива закони, които са логически необосновани, не могат да бъдат обсъждани в духовно-научен смисъл, такива закони съществуват.
Обаче един такъв закон е също и този: Доколкото хората признават в душите си духовния свят, както описвам това днес, тоест доколкото духовните сили през една епоха си намират път към човешкото съзнание, дотолкова може и да се разгръща и обикновеният им съвместен живот, дотолкова те ще са в състояние да преодоляват антисоциалните инстинкти, да преодоляват всичко онова, което работи срещу социализирането.
към текста >>
С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия
живот
, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят.
Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното. Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването.
С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят.
В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна.
към текста >>
Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния
живот
.
Фактически всичките следват правилото: В епохата на интелигентността те да не допускат хората до тази интелигентност, а да ги изхвърлят извън нея! А е необходимо тъкмо обратното: Човекът съзнателно – съзнавайки и епохата, в която живее – да възприема духовния свят. През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да предостави съдбата си на духовния свят. Нито изпитването на дарбите, нито статистическото проучване на книги и читатели ще ни открие това, което живее в човечеството; необходимо е нещо друго. Защото накъде вървят нещата днес?
Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот.
Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна! Ето защо той иска да излезе извън тялото! Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане редом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него. Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах. Но хората вече усещат този порив в душите си.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния
живот
.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот.
Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
към текста >>
Вътрешната връзка между духовно-културния
живот
и живота преди раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора.
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Икономическият
живот
като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Духовно-културният
живот
като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
49.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Но ти преминаваш също така от
живот
в
живот
, от инкарнация в инкарнация.
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си. И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение.
Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация.
И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“
към текста >>
Това изживяване може напълно да проникне душата; то е в състояние — стига да вдъхнови целия ни вътрешен
живот
— да ни помогне с правилното настроение да подобрим отношенията си с останалите човешки същества.
Можем да разширим и да задълбочим това изживяване в много други направления. От това изживяване с помощта на Духовната наука сме доведени до истинското оценяване на човешката стойност — до висока оценка на човешкото достойнство в контекста на света.
Това изживяване може напълно да проникне душата; то е в състояние — стига да вдъхнови целия ни вътрешен живот — да ни помогне с правилното настроение да подобрим отношенията си с останалите човешки същества.
към текста >>
По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на
живот
.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение. Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред.
По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в
живот
от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
към текста >>
Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия
живот
; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла.
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност.
Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла.
Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>
И сега сравнете този театър на сенките с духовния
живот
, който прониква душата от импулса на Духовната наука.
И сега сравнете този театър на сенките с духовния живот, който прониква душата от импулса на Духовната наука.
Целта на антропософската Духовна наука е да изнесе духа като жива реалност в света чрез човешката душа. Този жив дух е като пратен в изгнание от съвременните възгледи, които са пуснали корени в средната класа и в които работниците, за тяхно нещастие, са се вкопчили. Изгнание… така това, което би могло да оживее в съзнанието на хората, „духът в мен“ — сега това съществува само като идеология.
към текста >>
Нека помислим отново: Доколко можем да разберем човечеството в този земен
живот
, ако използваме само сетивата си?
Нека помислим отново: Доколко можем да разберем човечеството в този земен живот, ако използваме само сетивата си?
Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за човека, трябва да се запознаем не само с еволюцията на Земята, но и с еволюциите на [предишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн? Как изцяло липсва в модерния мироглед онова възвишено чувство за човешкото достойнство, което ни позволява — след като го придобием от Духовната наука — да имаме правилни отношения, когато ние, като човешки същества, се срещем с други човешки същества!
към текста >>
Можете ли да допуснете поне за миг, че в хаоса на днешния социален
живот
може да се намери правилната връзка между един човек и друг човек, която е ключова за реалното разрешаване на социалния въпрос?
Можете ли да допуснете поне за миг, че в хаоса на днешния социален живот може да се намери правилната връзка между един човек и друг човек, която е ключова за реалното разрешаване на социалния въпрос?
Възможно ли е да възникне такава правилна връзка, ако не идва от оценката на човечеството от космическа гледна точка, която може да се намери само в духовното познание и в духовните опитности?
към текста >>
Този трети аргумент ни връща към онова, което вече загатнах: с помощта на Духовната наука, която приемаме в душевния си
живот
, трябва да изживеем нашата връзка с всички същества, които се намират над и под нас в йерархията — както в духовните светове, така и в Природата.
Трети аргумент. Днес не може да се намери никаква действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите. Единственият начин е да се търси непосредствен личен контакт с фактите и със събитията от заобикалящия ни свят.
Този трети аргумент ни връща към онова, което вече загатнах: с помощта на Духовната наука, която приемаме в душевния си живот, трябва да изживеем нашата връзка с всички същества, които се намират над и под нас в йерархията — както в духовните светове, така и в Природата.
към текста >>
Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият
живот
беше предимно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от старото атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората.
Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият живот беше предимно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от старото атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората.
То беше активно в човешките мисли и в човешката воля. Наистина боговете обитаваха човека. Днес обаче те се проявяват в човека по различен начин. Можем да го обясним със следното.
към текста >>
Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния
живот
, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука.
Скъпи приятели, задълбочете мислите си в тези думи. В тях се съдържат много важни неща. Те посочват онова, което ще е необходимо от нашето време занапред и което трябва да раздвижи най-съществените естествени стремежи в дълбините на човешкото същество. Можем да култивираме тези стремежи в различни области на душата.
Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука.
Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с еволюцията на човечеството и използваха хората за постигане на определени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес. Така трябваше да бъде.
към текста >>
В ежедневния си
живот
човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат.
Днес човешките същества в известен смисъл са разединени и се налага да търсят по-различна връзка помежду си. Но по-напред те трябва да научат следното. От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст.
В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат.
Това е обичайното положение. Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие. Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората. Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.
към текста >>
Чрез задълбочаване на социалния
живот
трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие.
Но по-напред те трябва да научат следното. От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение.
Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие.
Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората. Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.
към текста >>
Едно такова нещо е стремежът да се задълбочим в собствения ни душевен
живот
.
Едно такова нещо е стремежът да се задълбочим в собствения ни душевен живот.
Има много начини. Ще спомена само един — един медитативен път. От различни гледни точки и с различни цели можем да разгледаме ретроспективно досегашния си живот. Можем да се запитаме: „Как се е развил моят живот от детството? “ Но можем да направим това и по един специален начин.
към текста >>
От различни гледни точки и с различни цели можем да разгледаме ретроспективно досегашния си
живот
.
Едно такова нещо е стремежът да се задълбочим в собствения ни душевен живот. Има много начини. Ще спомена само един — един медитативен път.
От различни гледни точки и с различни цели можем да разгледаме ретроспективно досегашния си живот.
Можем да се запитаме: „Как се е развил моят живот от детството? “ Но можем да направим това и по един специален начин. Вместо да съзерцаваме онова, на което самите ние сме се радвали или изживели, можем да обърнем вниманието си върху хората, които в живота ни се явяват като родители, братя и сестри, приятели, учители и т.н. И можем да поставим пред душите си вътрешната същност на всеки от тези хора, вместо да разглеждаме себе си. След време ще се намерим изправени пред факта, че всъщност дължим малко на самите себе си и че много или почти всичко се е вляло в нас от хората в обкръжението ни.
към текста >>
Можем да се запитаме: „Как се е развил моят
живот
от детството?
Едно такова нещо е стремежът да се задълбочим в собствения ни душевен живот. Има много начини. Ще спомена само един — един медитативен път. От различни гледни точки и с различни цели можем да разгледаме ретроспективно досегашния си живот.
Можем да се запитаме: „Как се е развил моят живот от детството?
“ Но можем да направим това и по един специален начин. Вместо да съзерцаваме онова, на което самите ние сме се радвали или изживели, можем да обърнем вниманието си върху хората, които в живота ни се явяват като родители, братя и сестри, приятели, учители и т.н. И можем да поставим пред душите си вътрешната същност на всеки от тези хора, вместо да разглеждаме себе си. След време ще се намерим изправени пред факта, че всъщност дължим малко на самите себе си и че много или почти всичко се е вляло в нас от хората в обкръжението ни.
към текста >>
Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия
живот
, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек.
Ако превърнем тази самокритичност в честна вътрешна картина, ще достигнем до съвсем нова връзка с външния свят. От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени чувства и впечатления. И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за човека.
Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек.
Това е нещо, което трябва да се появи като една вътрешна и чистосърдечна социална потребност, обвързана със задачите в сегашното време и необходима за бъдещото развитие на човечеството. По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия живот.
към текста >>
По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия
живот
.
Ако превърнем тази самокритичност в честна вътрешна картина, ще достигнем до съвсем нова връзка с външния свят. От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени чувства и впечатления. И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за човека. Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек. Това е нещо, което трябва да се появи като една вътрешна и чистосърдечна социална потребност, обвързана със задачите в сегашното време и необходима за бъдещото развитие на човечеството.
По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия живот.
към текста >>
В наши дни обръщаме много малко внимание на факта, че в продължение на целия
живот
се извършва постоянен процес на съзряване.
Тази тема има и по-дълбок аспект. В по-ранни времена всяко себепознание, всеки самоанализ е бил много по-проста задача. Днес възниква дълбоко вътрешен социален импулс — и не само защото у някои хора се разгръща съзнанието за частна собственост или за крайна бедност. Този импулс се разкрива например и по следния начин.
В наши дни обръщаме много малко внимание на факта, че в продължение на целия живот се извършва постоянен процес на съзряване.
Вътрешно честни хора като Гьоте чувстват това. Дори в последните си години Гьоте още е бил ревностно ученолюбив. Той е продължавал да расте вътрешно; чувствал е, че не е приключил със задачата си да стане истински човек. И като се е връщал мислено към детските и младежките си години, той е виждал във всичко, което някога му се е случвало, една подготовка за опита, който идва в старческа възраст.
към текста >>
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния
живот
на човечеството, за разбирането на досегашното развитие.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие.
Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете. Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>
50.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен
живот
редом с останалите области.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм. Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано.
Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>
Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния
живот
, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм. Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано. Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>
А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия
живот
, като го направят едно цяло с политическия
живот
.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“. Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години.
А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот.
Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото. И същата относителна независимост трябва да има областта на регионалната икономика, където се движат стоките за търговия — това ще рече стопанският живот.
към текста >>
И същата относителна независимост трябва да има областта на регионалната икономика, където се движат стоките за търговия — това ще рече стопанският
живот
.
Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото.
И същата относителна независимост трябва да има областта на регионалната икономика, където се движат стоките за търговия — това ще рече стопанският живот.
към текста >>
Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен
живот
.
Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот.
Духовният живот в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества. Нека посочим за пример онзи аспект от духовния живот, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен живот — който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен живот; имам предвид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
към текста >>
Духовният
живот
в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества.
Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот.
Духовният живот в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества.
Нека посочим за пример онзи аспект от духовния живот, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен живот — който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен живот; имам предвид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
към текста >>
Нека посочим за пример онзи аспект от духовния
живот
, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен
живот
— който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен
живот
; имам предвид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот. Духовният живот в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества.
Нека посочим за пример онзи аспект от духовния живот, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен живот — който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен живот; имам предвид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
към текста >>
Всеки, който чете дадена книга, излиза от егоистичния кръг на неговия личен
живот
— така е, защото той не е единственият, който приема мислите на автора; дори да е стигнал само до средата на книгата, той вече споделя тези мисли с по-голяма група от други читатели.
В човешката душа има потребности, които карат хората да се търсят взаимно. Хората се обединяват, след като изпитват сходни потребности. Отглеждането на едно дете означава, че една душа се грижи за друга.
Всеки, който чете дадена книга, излиза от егоистичния кръг на неговия личен живот — така е, защото той не е единственият, който приема мислите на автора; дори да е стигнал само до средата на книгата, той вече споделя тези мисли с по-голяма група от други читатели.
И така, с помощта на това сродство на душевните изживявания се образува определено общество от хора. Това е важна характеристика на духовния живот: изворите на този живот са в свободата, в индивидуалната инициатива на отделното човешко същество, но все пак този живот събира хората заедно и образува общества [или братства], в които общото е обединяващо.
към текста >>
Това е важна характеристика на духовния
живот
: изворите на този
живот
са в свободата, в индивидуалната инициатива на отделното човешко същество, но все пак този
живот
събира хората заедно и образува общества [или братства], в които общото е обединяващо.
В човешката душа има потребности, които карат хората да се търсят взаимно. Хората се обединяват, след като изпитват сходни потребности. Отглеждането на едно дете означава, че една душа се грижи за друга. Всеки, който чете дадена книга, излиза от егоистичния кръг на неговия личен живот — така е, защото той не е единственият, който приема мислите на автора; дори да е стигнал само до средата на книгата, той вече споделя тези мисли с по-голяма група от други читатели. И така, с помощта на това сродство на душевните изживявания се образува определено общество от хора.
Това е важна характеристика на духовния живот: изворите на този живот са в свободата, в индивидуалната инициатива на отделното човешко същество, но все пак този живот събира хората заедно и образува общества [или братства], в които общото е обединяващо.
към текста >>
И съответно, ако наистина разбираме света, земният духовен
живот
, извиращ от най-индивидуалния източник и според личните особености и таланти, ни води към Христовото събитие.
Това е същественото — Христовият импулс не принадлежи на отделните хора, а на обществата [братствата] от хора. Истината е такава, че според възгледа на самия Христос е голяма грешка да се вярва, че отделният индивид може да установи пряка връзка с Христос. Същественото тук е, че Христос живя и умря, и после възкръсна от мъртвите заради цялото човечество. От Мистерията на Голгота насам, следователно, Христовото събитие е в пряко отношение (ще се върнем на това по-нататък) с разгръщането на човешки братства, където и да било.
И съответно, ако наистина разбираме света, земният духовен живот, извиращ от най-индивидуалния източник и според личните особености и таланти, ни води към Христовото събитие.
към текста >>
Нека сега конкретно разгледаме този земен духовен
живот
— религията, образованието, изкуството и тъй нататък.
Нека сега конкретно разгледаме този земен духовен живот — религията, образованието, изкуството и тъй нататък.
С негова помощ придобиваме известна връзка с други човешки същества. Тук трябва да направим разлика между връзките, които правим заради личната съдба и кармата, и онези, които в този тесен смисъл не зависят от нашата карма. Някои от връзките, които осъществяваме в течение на живота, са пряко следствие от връзките, създадени в предишни животи; някои ще дадат кармичните си плодове в бъдещи животи. Човешките същества създават връзки едно с друго по най-различни начини.
към текста >>
Хората, които срещаме по тези начини на земята, не винаги са свързани с нас кармично от предишен
живот
.
Връзките, оформени директно от нашата карма, трябва да се разграничават от по-широките връзки, които възникват, когато срещаме хора при влизането ни в дадено общество, религиозна структура или братство със сходни възгледи, а също и да ги разграничаваме от онези връзки, създаващи се при четене на една и съща книги или чрез общото удоволствие пред едно произведение на изкуството, и т.н.
Хората, които срещаме по тези начини на земята, не винаги са свързани с нас кармично от предишен живот.
Несъмнено има общества, които се коренят в общата съдба [на хората от дадено общество] от предишни животи; но при по-широките групи, за които стана дума, обикновено не е така. Това ни довежда до следващата гледна точка.
към текста >>
През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи според индивидуалната ни степен на развитие, преди да се потопим отново в земен
живот
.
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии. Но също така се доближаваме и до други човешки души, на които им предстои да се инкарнират след нас — души, които трябва да чакат по-дълго, тъй да се каже, за тяхната инкарнация.
През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи според индивидуалната ни степен на развитие, преди да се потопим отново в земен живот.
И силите, които получаваме тогава, ни поставят на земята в положение, което ни позволява да намерим пътя към тези опитности от земния духовен живот, за които стана дума по-рано.
към текста >>
И силите, които получаваме тогава, ни поставят на земята в положение, което ни позволява да намерим пътя към тези опитности от земния духовен
живот
, за които стана дума по-рано.
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии. Но също така се доближаваме и до други човешки души, на които им предстои да се инкарнират след нас — души, които трябва да чакат по-дълго, тъй да се каже, за тяхната инкарнация. През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи според индивидуалната ни степен на развитие, преди да се потопим отново в земен живот.
И силите, които получаваме тогава, ни поставят на земята в положение, което ни позволява да намерим пътя към тези опитности от земния духовен живот, за които стана дума по-рано.
към текста >>
Същественото, което трябва да разберем, е, че нашият духовен
живот
на земята — всичко, което добиваме като опитност от религията, чрез възпитанието и образованието, чрез художествените творби и т.н.
Същественото, което трябва да разберем, е, че нашият духовен живот на земята — всичко, което добиваме като опитност от религията, чрез възпитанието и образованието, чрез художествените творби и т.н.
— тези неща не се определят само от земните обстоятелства. Нашият земен духовен живот придобива своя характер от изживяванията, които сме имали в свръхсетивния живот, преди да се инкарнираме. Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен живот ни насочва към изживяванията на човешкото същество, преди да е влязло във физическо тяло.
към текста >>
Нашият земен духовен
живот
придобива своя характер от изживяванията, които сме имали в свръхсетивния
живот
, преди да се инкарнираме.
Същественото, което трябва да разберем, е, че нашият духовен живот на земята — всичко, което добиваме като опитност от религията, чрез възпитанието и образованието, чрез художествените творби и т.н. — тези неща не се определят само от земните обстоятелства.
Нашият земен духовен живот придобива своя характер от изживяванията, които сме имали в свръхсетивния живот, преди да се инкарнираме.
Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен живот ни насочва към изживяванията на човешкото същество, преди да е влязло във физическо тяло.
към текста >>
Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен
живот
ни насочва към изживяванията на човешкото същество, преди да е влязло във физическо тяло.
Същественото, което трябва да разберем, е, че нашият духовен живот на земята — всичко, което добиваме като опитност от религията, чрез възпитанието и образованието, чрез художествените творби и т.н. — тези неща не се определят само от земните обстоятелства. Нашият земен духовен живот придобива своя характер от изживяванията, които сме имали в свръхсетивния живот, преди да се инкарнираме.
Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен живот ни насочва към изживяванията на човешкото същество, преди да е влязло във физическо тяло.
към текста >>
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен
живот
— той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят.
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят.
Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение. Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>
Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния
живот
на земята в доста специално положение.
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят.
Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение.
Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>
Нищо друго в земния
живот
не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят. Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение.
Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>
Такъв изследовател различава духовния
живот
от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният
живот
на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Това е факт, на който духовният изследовател трябва да обърне особено внимание.
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Така за духовния изследовател този земен духовен живот се разграничава от другите светски занимания на даден човек.
към текста >>
Така за духовния изследовател този земен духовен
живот
се разграничава от другите светски занимания на даден човек.
Това е факт, на който духовният изследовател трябва да обърне особено внимание. Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Така за духовния изследовател този земен духовен живот се разграничава от другите светски занимания на даден човек.
към текста >>
Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически
живот
— животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки.
Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки.
Забележете следното. Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия живот и свръхсетивното. Политическият живот е изцяло на земята! Трябва съвсем ясно да разберем значението на този факт.
към текста >>
Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия
живот
… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия
живот
и свръхсетивното.
Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки. Забележете следното.
Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия живот и свръхсетивното.
Политическият живот е изцяло на земята! Трябва съвсем ясно да разберем значението на този факт.
към текста >>
Политическият
живот
е изцяло на земята!
Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки. Забележете следното. Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия живот и свръхсетивното.
Политическият живот е изцяло на земята!
Трябва съвсем ясно да разберем значението на този факт.
към текста >>
Сборът от всички закони на общественото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия
живот
в най-строг смисъл.
Например какво можем да вземем за основополагащ светски [земен] тип правни отношения? Това е правото на лична собственост, на имущество. Ако аз притежавам парцел земя, правото ми на изключителни права за владение на земята ми се дават изцяло по политически път. Това е правото, което ми позволява да не разрешавам на всички други да използват земята, да я застрояват и т.н. Същото се отнася и с всичко, което е свързано с общественото право.
Сборът от всички закони на общественото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия живот в най-строг смисъл.
към текста >>
Това е неподправеният земен
живот
— животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта.
Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят. Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия
живот
, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния
живот
, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия
живот
.
Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“? Може би знаете, скъпи приятели, че хората доста са размишлявали по този въпрос, без да стигнат доникъде. Значението може да се намери само с помощта на духовно изследване.
Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот.
Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият
живот
ни поставя в определена връзка със света.
Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област.
Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света.
Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне. Ако това се случи, какво ще представляваме? Ние ще бъдем мислещи животни, нищо друго. Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
към текста >>
Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият
живот
напълно да ни погълне.
Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област. Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света.
Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне.
Ако това се случи, какво ще представляваме? Ние ще бъдем мислещи животни, нищо друго. Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
към текста >>
Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически
живот
, имаме и правов
живот
— политически
живот
, а също и духовни познания — земен духовен
живот
.
Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област. Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света. Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне. Ако това се случи, какво ще представляваме? Ние ще бъдем мислещи животни, нищо друго.
Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
към текста >>
Чрез икономическия
живот
ние сме поставени в центъра на човешките взаимоотношения.
Чрез икономическия живот ние сме поставени в центъра на човешките взаимоотношения.
И понеже личните интереси се подхранват — точно в тази област на човешките взаимоотношения можем да развием интереси, които в истинския смисъл на думата водят до братството. В никоя друга област, освен тази на икономическия живот, не могат толкова лесно да възникнат братски отношения между хората.
към текста >>
В никоя друга област, освен тази на икономическия
живот
, не могат толкова лесно да възникнат братски отношения между хората.
Чрез икономическия живот ние сме поставени в центъра на човешките взаимоотношения. И понеже личните интереси се подхранват — точно в тази област на човешките взаимоотношения можем да развием интереси, които в истинския смисъл на думата водят до братството.
В никоя друга област, освен тази на икономическия живот, не могат толкова лесно да възникнат братски отношения между хората.
към текста >>
В духовния
живот
… Какъв е преобладаващият импулс в земния духовен
живот
?
В духовния живот… Какъв е преобладаващият импулс в земния духовен живот?
Основно това е личният интерес — интересът, който се надига от същността на душата, това е сигурно, но все пак това е егоистичен интерес. Хората искат от религията да ги направи святи. От образованието искат да развие талантите им. Изискването към всеки вид художествено творчество е да донесе удоволствие в живота на хората и може би също да укрепи вътрешните им сили. Като цяло егоизмът е това, което в по-груб или по един по-изтънчен начин поощрява даден човек — и това е разбираемо — да търси в духовния живот каквото му е необходимо.
към текста >>
Като цяло егоизмът е това, което в по-груб или по един по-изтънчен начин поощрява даден човек — и това е разбираемо — да търси в духовния
живот
каквото му е необходимо.
В духовния живот… Какъв е преобладаващият импулс в земния духовен живот? Основно това е личният интерес — интересът, който се надига от същността на душата, това е сигурно, но все пак това е егоистичен интерес. Хората искат от религията да ги направи святи. От образованието искат да развие талантите им. Изискването към всеки вид художествено творчество е да донесе удоволствие в живота на хората и може би също да укрепи вътрешните им сили.
Като цяло егоизмът е това, което в по-груб или по един по-изтънчен начин поощрява даден човек — и това е разбираемо — да търси в духовния живот каквото му е необходимо.
към текста >>
В политическия правов
живот
, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона.
Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания.
към текста >>
В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на
живот
, при който другите получават опит от нас.
Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания.
В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>
В духовния
живот
ние получаваме според нашите желания.
В духовния живот ние получаваме според нашите желания.
В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни. А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството. Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият живот. А импулсът към братството се проявява, когато установим определена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
към текста >>
В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки
живот
като равни измежду равни.
В духовния живот ние получаваме според нашите желания.
В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни.
А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството. Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият живот. А импулсът към братството се проявява, когато установим определена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
към текста >>
Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият
живот
.
В духовния живот ние получаваме според нашите желания. В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни. А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството.
Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият живот.
А импулсът към братството се проявява, когато установим определена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
към текста >>
Това братство, тази братска връзка между хората, която трябва да се разпространява във всички посоки на икономическия
живот
— ако искаме здраве там [в социалния организъм] – може да се разглежда като плодът на икономическата сфера.
Това братство, тази братска връзка между хората, която трябва да се разпространява във всички посоки на икономическия живот — ако искаме здраве там [в социалния организъм] – може да се разглежда като плодът на икономическата сфера.
И ако успеем да го приемем вътре в себе си, ще можем да го вземем с нас през портата на смъртта и да го задържим в свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>
И ако успеем да го приемем вътре в себе си, ще можем да го вземем с нас през портата на смъртта и да го задържим в свръхсетивния
живот
след смъртта.
Това братство, тази братска връзка между хората, която трябва да се разпространява във всички посоки на икономическия живот — ако искаме здраве там [в социалния организъм] – може да се разглежда като плодът на икономическата сфера.
И ако успеем да го приемем вътре в себе си, ще можем да го вземем с нас през портата на смъртта и да го задържим в свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>
Тук, на земята, икономическият
живот
изглежда като най-низш измежду трите „члена“ на социалния организъм, но именно от него идва импулсът, който продължава да действа и в свръхсетивните светове след смъртта.
Тук, на земята, икономическият живот изглежда като най-низш измежду трите „члена“ на социалния организъм, но именно от него идва импулсът, който продължава да действа и в свръхсетивните светове след смъртта.
По този начин ни се разкрива третият член на социалния организъм в светлината на Духовната наука. Същността на икономическата сфера в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия живот успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят. Точно както земният духовен живот ни връща обратно, подобно на отразен образ, към свръхсетивния духовен живот преди новото раждане, така икономическият живот с всичко, което произлиза от неговото влияние върху хората — социални интереси, чувство на човешка дружба, братство — така икономическият живот ни насочва към свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>
Същността на икономическата сфера в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия
живот
успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят.
Тук, на земята, икономическият живот изглежда като най-низш измежду трите „члена“ на социалния организъм, но именно от него идва импулсът, който продължава да действа и в свръхсетивните светове след смъртта. По този начин ни се разкрива третият член на социалния организъм в светлината на Духовната наука.
Същността на икономическата сфера в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия живот успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят.
Точно както земният духовен живот ни връща обратно, подобно на отразен образ, към свръхсетивния духовен живот преди новото раждане, така икономическият живот с всичко, което произлиза от неговото влияние върху хората — социални интереси, чувство на човешка дружба, братство — така икономическият живот ни насочва към свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>
Точно както земният духовен
живот
ни връща обратно, подобно на отразен образ, към свръхсетивния духовен
живот
преди новото раждане, така икономическият
живот
с всичко, което произлиза от неговото влияние върху хората — социални интереси, чувство на човешка дружба, братство — така икономическият
живот
ни насочва към свръхсетивния
живот
след смъртта.
Тук, на земята, икономическият живот изглежда като най-низш измежду трите „члена“ на социалния организъм, но именно от него идва импулсът, който продължава да действа и в свръхсетивните светове след смъртта. По този начин ни се разкрива третият член на социалния организъм в светлината на Духовната наука. Същността на икономическата сфера в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия живот успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят.
Точно както земният духовен живот ни връща обратно, подобно на отразен образ, към свръхсетивния духовен живот преди новото раждане, така икономическият живот с всичко, което произлиза от неговото влияние върху хората — социални интереси, чувство на човешка дружба, братство — така икономическият живот ни насочва към свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>
Разгледахме поотделно трите социални сфери в светлината на духовното изследване: духовния
живот
, който отразява свръхсетивния
живот
преди новото раждане; политическия
живот
, който е ограничен в импулсите между раждането и смъртта; и икономическия
живот
, който ни показва изживяванията, които ще имаме, след като преминем през портата на смъртта.
Разгледахме поотделно трите социални сфери в светлината на духовното изследване: духовния живот, който отразява свръхсетивния живот преди новото раждане; политическия живот, който е ограничен в импулсите между раждането и смъртта; и икономическия живот, който ни показва изживяванията, които ще имаме, след като преминем през портата на смъртта.
към текста >>
И както е вярно, че в този смисъл човешкият
живот
е троичен, разгръща се на земята с две отражения в свръхсетивното, такъв трябва да бъде и здравият социален организъм — троичен, ако искаме да служи като стабилна основа за човешкия духовен
живот
като цяло.
Човешкото същество принадлежи не само на земния свят, но и на свръхсетивните светове. Човек носи със себе си плодовете, придобити от живота му в свръхсетивното преди новото раждане, а сега развива в себе си семената (ако мога да използвам този образ) на изживяванията, които ще има в живота след смъртта.
И както е вярно, че в този смисъл човешкият живот е троичен, разгръща се на земята с две отражения в свръхсетивното, такъв трябва да бъде и здравият социален организъм — троичен, ако искаме да служи като стабилна основа за човешкия духовен живот като цяло.
към текста >>
За онези от вас, които с помощта на Духовната наука са разбрали мястото на човека в космоса, има и по-дълбоки причини да разбират защо социалният организъм трябва да има троична структура; и защо, ако всичко е централизирано, ако всичко е натрупано хаотично в един неуреден социален
живот
, тогава човекът непременно ще започне да се изражда.
За онези от вас, които с помощта на Духовната наука са разбрали мястото на човека в космоса, има и по-дълбоки причини да разбират защо социалният организъм трябва да има троична структура; и защо, ако всичко е централизирано, ако всичко е натрупано хаотично в един неуреден социален живот, тогава човекът непременно ще започне да се изражда.
И всъщност в съвременния живот, поне в някои отношения, [това израждане] доведе до ужасната катастрофа през последните четири години[2].
към текста >>
И всъщност в съвременния
живот
, поне в някои отношения, [това израждане] доведе до ужасната катастрофа през последните четири години[2].
За онези от вас, които с помощта на Духовната наука са разбрали мястото на човека в космоса, има и по-дълбоки причини да разбират защо социалният организъм трябва да има троична структура; и защо, ако всичко е централизирано, ако всичко е натрупано хаотично в един неуреден социален живот, тогава човекът непременно ще започне да се изражда.
И всъщност в съвременния живот, поне в някои отношения, [това израждане] доведе до ужасната катастрофа през последните четири години[2].
към текста >>
Вие знаете: Обхващането на човешкия
живот
по такъв начин, че да се разбере как всяко човешко братство е вътрешно свързано с цялото човечество и с по-широкия свят – това е, което все повече и повече трябва да прониква хората от задълбочаващото се духовно-научно познание.
Вие знаете: Обхващането на човешкия живот по такъв начин, че да се разбере как всяко човешко братство е вътрешно свързано с цялото човечество и с по-широкия свят – това е, което все повече и повече трябва да прониква хората от задълбочаващото се духовно-научно познание.
Това е и истинското разбиране на Христос в нашата епоха и близкото бъдеще. Това трябва да разберем, ако днес искаме да слушаме Христос. Самият Той казва — и аз често съм Го цитирал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ С други думи: Христос не е говорил само по Неговото време на земята; Неговото Слово продължава да звучи и ние трябва да продължим да Го слушаме. Не би трябвало да се задоволяваме само с четенето на Евангелията (въпреки че те е добре да се четат отново и отново); ние би трябвало да се вслушваме в живите откровения, които извират от Неговото продължаващо присъствие сред нас. В нашата епоха Той ни възвестява: „Обновете начина, по който мислите,“ (и Неговия предтеча, Йоан Кръстител, казваше: „Изменете мисленето си“) „така че да ви се разкрие троичната природа на човека, която изисква и социалната среда на земята да има троично устройство.“
към текста >>
Проблемът на техните проповеди е, че хората могат да достигнат Христос чрез определено задълбочаване във вътрешния
живот
, определено вътрешно изживяване.
Това е много сериозен въпрос — преди също често съм говорил върху него от различни гледни точки пред тази публика — както се вижда от факта, че много от официалните проповедници на християнството също са изгубили Христос! Има много добре познати енорийски свещеници, пастори и т.н., които говорят за Христос.
Проблемът на техните проповеди е, че хората могат да достигнат Христос чрез определено задълбочаване във вътрешния живот, определено вътрешно изживяване.
Ако някой вникне в онова, което тези хора проповядват за Христос, ще установи, че те не правят разлика между Христос и Бог като цяло — Бог-Отец в смисъла на Евангелията.
към текста >>
Всъщност, ако тук, на земята, нашият духовен
живот
следва традиционните пътища на развитие от раждането до смъртта, ние нямаше да намерим причини да търсим Христос.
Всъщност, ако тук, на земята, нашият духовен живот следва традиционните пътища на развитие от раждането до смъртта, ние нямаше да намерим причини да търсим Христос.
Можем да сме духовни колкото си искаме, но нямаме причини да се приближаваме до Христос! Без да извършим нещо точно определено, което ще посоча след малко — ако просто вървим [по традиционния път] от раждането до смъртта, както правят повече съвременни хора — ще останем далеч от Христос. Как тогава да се доближим до Христос?
към текста >>
Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия
живот
.
Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот.
Аз съм роден от божественото — ако човек не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист. Но когато се доближаваме до тази обща концепция за Божественото — наричана „Христос“ заради самозаблудите на днешните пастори — това не е реално доближаване до Христос.
към текста >>
Така говори Христос за нашия мисловен
живот
— Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век.
Така говори Христос за нашия мисловен живот — Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век.
Времето за това наближава. Хората не трябва да говорят по начина, по който го прави Харнак за Бога, понеже става дума по-скоро за бога Йехова, и нищо друго. Трябва да се знае: Христос е Богът на всички хора. Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с предразсъдъци. Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс.
към текста >>
Почувствайте разликата между младежкия ентусиазъм и ентусиазма, който извира от утвърждаването на духовния
живот
и може да проблясва отново и завинаги, защото сме го направили част от душата си — направили сме го независимо от нашето физическо съществуване.
Почувствайте огромната разлика между инстинктивния идеализъм и придобития идеализъм!
Почувствайте разликата между младежкия ентусиазъм и ентусиазма, който извира от утвърждаването на духовния живот и може да проблясва отново и завинаги, защото сме го направили част от душата си — направили сме го независимо от нашето физическо съществуване.
Тогава ще разберете добре този втори тип идеализъм, който не е просто идеализмът, който ни е вроден. Това е пътят към Христос чрез волята, който е различен от пътя на мисленето.
към текста >>
По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия
живот
— и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му.
По същия начин можете да продължите да проповядвате на хората — любов, любов, любов — но това са кухи проповеди, празни приказки.
По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му.
Колкото повече идеализъм подхранвате в себе си, толкова повече вашият духовен живот ще се отдалечава от егоизма и ще се приближава към загриженост за другите хора.
към текста >>
Колкото повече идеализъм подхранвате в себе си, толкова повече вашият духовен
живот
ще се отдалечава от егоизма и ще се приближава към загриженост за другите хора.
По същия начин можете да продължите да проповядвате на хората — любов, любов, любов — но това са кухи проповеди, празни приказки. По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му.
Колкото повече идеализъм подхранвате в себе си, толкова повече вашият духовен живот ще се отдалечава от егоизма и ще се приближава към загриженост за другите хора.
към текста >>
То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния
живот
извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим.
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя.
То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим.
Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят? Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>
Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите
живот
и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят?
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя. То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим.
Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят?
Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>
[5] Възгледът, че действията ни в даден
живот
оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници.
[5] Възгледът, че действията ни в даден живот оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници.
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
към текста >>
51.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния
живот
.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот.
Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
към текста >>
Вътрешната връзка между духовно-културния
живот
и живота преди раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора.
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Икономическият
живот
като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Духовно-културният
живот
като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия
живот
— но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият
живот
, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух!
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух!
Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години. Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение.
към текста >>
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия
живот
), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и преди всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна реалност като цялата реалност, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна реалност.
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Изправен пред съвременната действителност, той е подтикнат към признание, което той може да изрази само като се позове на истината, че външният сетивен свят е неистинен — с илюзорен характер.
към текста >>
Освен това днес и снощи чувахте почти непрекъснато камбаните, които също би трябвало да са изражение на нещо, което във външния свят се смята за духовен
живот
.
Нека се занимаем по-дълбоко с многото неща, които нашето разглеждане на социалния проблем изправи пред душите ни през последните няколко седмици. Нека разгледаме как тенденцията на събитията от последното столетие все повече и повече кара хората да отричат действителността на духовния или свръхсетивния свят — така това отрицание, бихме казали, се е вкоренило в най-широки кръгове. Несъмнено има някои среди — бихте могли да възразите — в които много се говори за духовния свят; черквите са още многобройни, дори и винаги пълни, а в тях ехтят и думи, които претендират да ни запознават с духа.
Освен това днес и снощи чувахте почти непрекъснато камбаните, които също би трябвало да са изражение на нещо, което във външния свят се смята за духовен живот.
Но в тази връзка ние изживяваме и нещо друго. Ако днес се опитаме да разгласим онова, което Христос говори през нашата епоха, именно от последователите на старите религиозни общества идват най-яростните атаки. Истинският духовен живот, който не се основава само на вярата или на старата традиция, а на непосредствените духовни открития от настоящето — това е нещо, което се търси само от съвсем, съвсем малко хора в наши дни.
към текста >>
Истинският духовен
живот
, който не се основава само на вярата или на старата традиция, а на непосредствените духовни открития от настоящето — това е нещо, което се търси само от съвсем, съвсем малко хора в наши дни.
Нека разгледаме как тенденцията на събитията от последното столетие все повече и повече кара хората да отричат действителността на духовния или свръхсетивния свят — така това отрицание, бихме казали, се е вкоренило в най-широки кръгове. Несъмнено има някои среди — бихте могли да възразите — в които много се говори за духовния свят; черквите са още многобройни, дори и винаги пълни, а в тях ехтят и думи, които претендират да ни запознават с духа. Освен това днес и снощи чувахте почти непрекъснато камбаните, които също би трябвало да са изражение на нещо, което във външния свят се смята за духовен живот. Но в тази връзка ние изживяваме и нещо друго. Ако днес се опитаме да разгласим онова, което Христос говори през нашата епоха, именно от последователите на старите религиозни общества идват най-яростните атаки.
Истинският духовен живот, който не се основава само на вярата или на старата традиция, а на непосредствените духовни открития от настоящето — това е нещо, което се търси само от съвсем, съвсем малко хора в наши дни.
към текста >>
Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния
живот
, ако нямате волята да имате предвид тези представи.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни. Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели.
Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи.
По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект. Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл.
към текста >>
Това е огромната разлика между човешкия
живот
и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира.
Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния
живот
нещо, което всъщност не е реалност.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността. Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира. Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа.
А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност.
Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
А тази заблуда води също до сътресения и революции в икономическия
живот
.
Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-напред не е изпитано и обмислено в контекста на цялата реалност — и чак след това да е посадено в социалния организъм. Няма да е само прегрешение спрямо социалния ред, а ще е грях и спрямо истината, ако занапред, да речем, се запази погрешният възглед, че човешката работна сила (често съм говорил тук за това) може да се продава като всяка друга стока на пазара. Това действително може да се представи като верен възглед, но резултатът от него са болки и страдания за човешкото общество.
А тази заблуда води също до сътресения и революции в икономическия живот.
към текста >>
Що за основа е тази — особено по отношение на социалния
живот
?
Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата. През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност.
Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот?
към текста >>
Известно ви е, че когато говорим за този
живот
в свръхсетивния, духовния свят, трябва да сме наясно за отношенията, които преобладават между отделните души.
В предходните две лекции говорих за тази основа, а днес ще добавя нещо повече. Знаете от моите книги какви описания съм дал за духовния свят — светът, в който човек живее между смъртта и следващото раждане.
Известно ви е, че когато говорим за този живот в свръхсетивния, духовния свят, трябва да сме наясно за отношенията, които преобладават между отделните души.
Понеже там човешкото същество е свободно от неговото тяло, то не е подвластно на физичните закони в света, в който живеем между раждането и смъртта. Така че говорим за силата или силите, които действат от една душа към друга. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как в тази връзка можем да опишем силите на симпатия и антипатия, които действат между отделните души в онзи свят.
към текста >>
Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият
живот
тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен
живот
?
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост.
Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот?
“ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава. Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя. Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>
Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния
живот
.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник. Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята. Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло.
Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот.
Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния
живот
.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот.
И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона. Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>
И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния
живот
, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот.
И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона.
Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>
Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия
живот
между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот. И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона.
Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния
живот
само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен
живот
?
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот?
“ В предишната лекция говорих за това от различна гледна точка. Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване. Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура. Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането.
към текста >>
Работата срещу тях във физическия
живот
е всичко, което живее в тъй наречения духовен
живот
, в духовната култура.
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот? “ В предишната лекция говорих за това от различна гледна точка. Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване.
Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура.
Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането.
към текста >>
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен
живот
и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния живот. Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно сътрудничество. Точно там, където това трябва да преобладава, откриваме възникването на секти. Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен живот и за които духовният живот би трябвало да послужи като лекарство.
към текста >>
Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния
живот
, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния
живот
.
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния живот.
Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно сътрудничество. Точно там, където това трябва да преобладава, откриваме възникването на секти. Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен живот и за които духовният живот би трябвало да послужи като лекарство.
към текста >>
Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен
живот
и за които духовният
живот
би трябвало да послужи като лекарство.
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят. Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния живот. Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно сътрудничество. Точно там, където това трябва да преобладава, откриваме възникването на секти.
Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен живот и за които духовният живот би трябвало да послужи като лекарство.
към текста >>
Ние трябва да знаем, че духовният
живот
е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него.
Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния
живот
като свободен [самостоятелен]
живот
— той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния
живот
.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него.
Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния
живот
само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния
живот
, така и сетивния
живот
.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният
живот
не е нищо повече от илюзия.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
Икономическият
живот
има доста различна характеристика.
Икономическият живот има доста различна характеристика.
В икономическия живот отделният човек работи за останалите. Той работи за другите, защото, също като останалите, намира изгода да го прави. Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата. И в рамките на икономическия живот съществува несъзнателно развитие на нещо, чието влияние продължава отвъд смъртта.
към текста >>
В икономическия
живот
отделният човек работи за останалите.
Икономическият живот има доста различна характеристика.
В икономическия живот отделният човек работи за останалите.
Той работи за другите, защото, също като останалите, намира изгода да го прави. Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата. И в рамките на икономическия живот съществува несъзнателно развитие на нещо, чието влияние продължава отвъд смъртта.
към текста >>
Икономическият
живот
извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата.
Икономическият живот има доста различна характеристика. В икономическия живот отделният човек работи за останалите. Той работи за другите, защото, също като останалите, намира изгода да го прави.
Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата.
И в рамките на икономическия живот съществува несъзнателно развитие на нещо, чието влияние продължава отвъд смъртта.
към текста >>
И в рамките на икономическия
живот
съществува несъзнателно развитие на нещо, чието влияние продължава отвъд смъртта.
Икономическият живот има доста различна характеристика. В икономическия живот отделният човек работи за останалите. Той работи за другите, защото, също като останалите, намира изгода да го прави. Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата.
И в рамките на икономическия живот съществува несъзнателно развитие на нещо, чието влияние продължава отвъд смъртта.
към текста >>
Хората работят един за друг заради егоистичните нужди на икономическия
живот
.
Хората работят един за друг заради егоистичните нужди на икономическия живот.
От глъбините на тази работа израстват семената на определени симпатии, чиято съдба е да разцъфнат в душите ни през живота след смъртта. И затова, както духовно-културният живот е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от живота преди да се родим, така в дълбините на икономическия живот расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
към текста >>
И затова, както духовно-културният
живот
е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от живота преди да се родим, така в дълбините на икономическия
живот
расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
Хората работят един за друг заради егоистичните нужди на икономическия живот. От глъбините на тази работа израстват семената на определени симпатии, чиято съдба е да разцъфнат в душите ни през живота след смъртта.
И затова, както духовно-културният живот е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от живота преди да се родим, така в дълбините на икономическия живот расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
към текста >>
Но вижте сега — никой през последните няколко века не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния
живот
, политическия
живот
и икономическия
живот
.
Но вижте сега — никой през последните няколко века не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния живот, политическия живот и икономическия живот.
Хората отдавна буксуват в старите традиции, без дори да ги разбират. Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път. Водещите кръгове на човечеството поощряват този бездуховен живот. И по този начин зейва огромна бездна между социалните класи — бездна, която лежи в основата на съвременния живот и която не можем лениво да пренебрегваме.
към текста >>
Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен
живот
, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път.
Но вижте сега — никой през последните няколко века не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния живот, политическия живот и икономическия живот. Хората отдавна буксуват в старите традиции, без дори да ги разбират.
Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път.
Водещите кръгове на човечеството поощряват този бездуховен живот. И по този начин зейва огромна бездна между социалните класи — бездна, която лежи в основата на съвременния живот и която не можем лениво да пренебрегваме.
към текста >>
Водещите кръгове на човечеството поощряват този бездуховен
живот
.
Но вижте сега — никой през последните няколко века не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния живот, политическия живот и икономическия живот. Хората отдавна буксуват в старите традиции, без дори да ги разбират. Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път.
Водещите кръгове на човечеството поощряват този бездуховен живот.
И по този начин зейва огромна бездна между социалните класи — бездна, която лежи в основата на съвременния живот и която не можем лениво да пренебрегваме.
към текста >>
И по този начин зейва огромна бездна между социалните класи — бездна, която лежи в основата на съвременния
живот
и която не можем лениво да пренебрегваме.
Но вижте сега — никой през последните няколко века не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния живот, политическия живот и икономическия живот. Хората отдавна буксуват в старите традиции, без дори да ги разбират. Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път. Водещите кръгове на човечеството поощряват този бездуховен живот.
И по този начин зейва огромна бездна между социалните класи — бездна, която лежи в основата на съвременния живот и която не можем лениво да пренебрегваме.
към текста >>
Само в правилно устроено общество е възможно да се изгради социален
живот
, съобразен с нашата епоха.
Ако някой живее напълно сам, никога няма да развие човешка реч — човешката реч се проявява само в социално общество. По същия начин, ако някой живее сам, не може да придобие социално мислене; той няма да има никакви социални възприятия и социални инстинкти.
Само в правилно устроено общество е възможно да се изгради социален живот, съобразен с нашата епоха.
към текста >>
Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си
живот
.
Но има сериозни препятствия за всичко това. Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската реалност.
Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си живот.
А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм. Човешката душа действително се превърна в пустиня. Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения човек. А то включва вътрешни мисли, вътрешни откровения от свръхсетивния свят, а също и видения, които хвърлят светлина във външната природа.
към текста >>
А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния
живот
и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм.
Но има сериозни препятствия за всичко това. Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската реалност. Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си живот.
А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм.
Човешката душа действително се превърна в пустиня. Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения човек. А то включва вътрешни мисли, вътрешни откровения от свръхсетивния свят, а също и видения, които хвърлят светлина във външната природа.
към текста >>
Беше необходимо в хода на земната еволюция хората да имат това изживяване на самотата, за да могат от тази самота на душата да развият духовния
живот
.
Само когато сме съвсем сами, когато сме оставени изцяло сами на себе си, сме най-добре разположени душевно към цялото познание, което отделният индивид може да придобие за връзките му със света на природата и онзи на духа. Противоположно на това имаме всичко, което трябва да произтича от социалното мислене. Само ако успеем да разберем това, ще си съставим точна представа за голямото значение на отрязъка от време, в който живеем.
Беше необходимо в хода на земната еволюция хората да имат това изживяване на самотата, за да могат от тази самота на душата да развият духовния живот.
И най-самотните измежду всички бяха великите мислители, които — по всичко личи — живееха в абстрактни висоти и от там търсеха пътя към свръхсетивния свят.
към текста >>
Те трябва да намерят и пътя, който обединява тяхното мислене със социалния
живот
.
Но, разбира се, хората не трябва да търсят само пътя към свръхсетивния свят и света на природата.
Те трябва да намерят и пътя, който обединява тяхното мислене със социалния живот.
Социалният живот обаче не може да се развие в самота, а само чрез действителен живот с други хора. А самотните индивиди, които се появиха в нашата сегашна епоха, не бяха добре пригодени за социално мислене. Точно когато такива хора искрено искаха да изработят нещо смислено от вътрешния си живот, плодовете на техния вътрешен живот се оказаха анти-социални, те не бяха изобщо социални! Наклонностите и страстните желания на днешното човечество са следствие от духовните сили, които са свързани със самотата — те се насочват в погрешна посока от съкрушителното влияние на ариманическия материализъм.
към текста >>
Социалният
живот
обаче не може да се развие в самота, а само чрез действителен
живот
с други хора.
Но, разбира се, хората не трябва да търсят само пътя към свръхсетивния свят и света на природата. Те трябва да намерят и пътя, който обединява тяхното мислене със социалния живот.
Социалният живот обаче не може да се развие в самота, а само чрез действителен живот с други хора.
А самотните индивиди, които се появиха в нашата сегашна епоха, не бяха добре пригодени за социално мислене. Точно когато такива хора искрено искаха да изработят нещо смислено от вътрешния си живот, плодовете на техния вътрешен живот се оказаха анти-социални, те не бяха изобщо социални! Наклонностите и страстните желания на днешното човечество са следствие от духовните сили, които са свързани със самотата — те се насочват в погрешна посока от съкрушителното влияние на ариманическия материализъм.
към текста >>
Точно когато такива хора искрено искаха да изработят нещо смислено от вътрешния си
живот
, плодовете на техния вътрешен
живот
се оказаха анти-социални, те не бяха изобщо социални!
Но, разбира се, хората не трябва да търсят само пътя към свръхсетивния свят и света на природата. Те трябва да намерят и пътя, който обединява тяхното мислене със социалния живот. Социалният живот обаче не може да се развие в самота, а само чрез действителен живот с други хора. А самотните индивиди, които се появиха в нашата сегашна епоха, не бяха добре пригодени за социално мислене.
Точно когато такива хора искрено искаха да изработят нещо смислено от вътрешния си живот, плодовете на техния вътрешен живот се оказаха анти-социални, те не бяха изобщо социални!
Наклонностите и страстните желания на днешното човечество са следствие от духовните сили, които са свързани със самотата — те се насочват в погрешна посока от съкрушителното влияние на ариманическия материализъм.
към текста >>
Но същото това нещо, което ни служи да търсим вътрешно най-високите идеали на познанието, се превръща в пречка, ако искаме да го приложим в социалния
живот
; прави ни неспособни да развием социален начин на мислене.
Разгледайте Geschlossenen Handelstaat на Йохан Готлиб Фихте: Виждаме социалния идеал на един човек, който най-искрено се стремеше да върви нагоре по пътя на познанието. Мисленето му постоянно клонеше към свръхсетивния свят. Когато обаче се породи желанието му да си изгради и социален идеал, това всъщност беше един чист импулс на сърцето, човешкото сърце.
Но същото това нещо, което ни служи да търсим вътрешно най-високите идеали на познанието, се превръща в пречка, ако искаме да го приложим в социалния живот; прави ни неспособни да развием социален начин на мислене.
При духовния път, предприет и от Фихте, човек трябва да върви сам. Социалното мислене трябва да се развива в общество с други човешки същества. Задачата на социалния мислител е преди всичко да вземе под внимание по какъв начин да се устрои социалният ред, така че хората да работят заедно за изграждането на социален живот от непосредственото изживяване на социалното братство.
към текста >>
Задачата на социалния мислител е преди всичко да вземе под внимание по какъв начин да се устрои социалният ред, така че хората да работят заедно за изграждането на социален
живот
от непосредственото изживяване на социалното братство.
Мисленето му постоянно клонеше към свръхсетивния свят. Когато обаче се породи желанието му да си изгради и социален идеал, това всъщност беше един чист импулс на сърцето, човешкото сърце. Но същото това нещо, което ни служи да търсим вътрешно най-високите идеали на познанието, се превръща в пречка, ако искаме да го приложим в социалния живот; прави ни неспособни да развием социален начин на мислене. При духовния път, предприет и от Фихте, човек трябва да върви сам. Социалното мислене трябва да се развива в общество с други човешки същества.
Задачата на социалния мислител е преди всичко да вземе под внимание по какъв начин да се устрои социалният ред, така че хората да работят заедно за изграждането на социален живот от непосредственото изживяване на социалното братство.
към текста >>
Тогава духовният
живот
и правовият
живот
ще протичат заедно с икономическия
живот
по един по-добър начин.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм. Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера.
Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин.
И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера. Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>
Не на организацията на икономическия
живот
, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това?
Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>
Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния
живот
на човека, сега Той трябва да влезе в социалния
живот
“.
Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на човека, сега Той трябва да влезе в социалния живот“.
— С такива изказвания не се постига абсолютно нищо! Защото важното днес не е просто да вярваме в духа, а дотолкова да сме изпълнени с духа, че чрез самите нас духът да се влива директно в сетивния свят. Днес е безсмислено да се казва: „Вярвай в духа.“ Необходимо е да се говори за духа, който действително може да овладее външната реалност и може действително да посочи как да бъде осъществено обособяването на социалния организъм в отделни членове. Причината за бездуховната същност на настоящето не е само в това, че хората не вярват в духа, а също и в това, че те не могат да достигнат такава връзка с духа, която ще позволи на духа истински да организира материалния живот.
към текста >>
Причината за бездуховната същност на настоящето не е само в това, че хората не вярват в духа, а също и в това, че те не могат да достигнат такава връзка с духа, която ще позволи на духа истински да организира материалния
живот
.
Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на човека, сега Той трябва да влезе в социалния живот“. — С такива изказвания не се постига абсолютно нищо! Защото важното днес не е просто да вярваме в духа, а дотолкова да сме изпълнени с духа, че чрез самите нас духът да се влива директно в сетивния свят. Днес е безсмислено да се казва: „Вярвай в духа.“ Необходимо е да се говори за духа, който действително може да овладее външната реалност и може действително да посочи как да бъде осъществено обособяването на социалния организъм в отделни членове.
Причината за бездуховната същност на настоящето не е само в това, че хората не вярват в духа, а също и в това, че те не могат да достигнат такава връзка с духа, която ще позволи на духа истински да организира материалния живот.
към текста >>
Колко много хора има днес, които мислят, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — човек трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен
живот
.“ Ето я физическата реалност: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Колко много хора има днес, които мислят, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — човек трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен живот.“ Ето я физическата реалност: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Два чудесно разграничени живота, поддържани елегантно отделно един от друг! Това обаче не води наникъде днес.
към текста >>
Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален
живот
— и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия!
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание. Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия!
Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия!
Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
52.
Съдържание
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя
живот
"/гл.
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/гл.
35 и 36, март 1925 г/ както следва:
към текста >>
53.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Трябва само да чувствуваме по правилен начин загадките на физическия
живот
.
Ще бъде необходимо днес да подготвим онова за което ще стане дума в тази връзка. Защото необходими са различните гледни точки, които правят способно човешкото разбиране да предаде действително различните действия на горепосоченото Същество от симптомите, които постоянно забелязваме в заобикалящия ни свят. Трябва да запомним, че когато искаме да говорим сериозно за духовния свят, ние постоянно можем да насочим поглед върху онова, което се показва като откровения на духовните Същества тук във физическия свят. Ние се стремим така да каже да проникнем през булото на физическия свят до онова, което действува в духовния свят. Това, което съществува във физическия свят, може да бъде наблюдавано от всеки човек; това, което действува в духовния свят, служи тогава за това, да разрешаваме от духовния свят загадките, които физическият свят дава.
Трябва само да чувствуваме по правилен начин загадките на физическия живот.
При тези важни неща се касае именно за това, да бъдат схванати с цялата сериозност някои неща които бяха казани от мене във времето предхождащо тези сказки. Ние не можем да свържем личните схващания на света с едно действително разбиране на онова, което решително засяга не само човечеството, а и света. Ние трябва да се освободим от чисто личните интереси. Ние ще разберем най-добре онова, което личността има да върши в света и което тя трябва да разбере от себе си като стойност, когато сме се освободили от личното в по-тесния смисъл.
към текста >>
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този
живот
е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
Трябва да различавате точно две неща. Едното е, че главата стои в непосредствена връзка с външния свят. Когато виждате нещо, Вие възприемате това нещо чрез Вашите очи. Тук съществува една непосредствена връзка между външния свят и Вашата глава.
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
към текста >>
Когато обгърнете с поглед тези основни понятия, когато усвоите идеята, че ние стоим вътре в две сфери: в сферата, в която сме били доведени чрез това, че сме минали през едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно развитие и се намираме сега в Земното развитие, следователно намираме се в четвъртата степен на развитието; когато по-нататък вземете под внимание, че стоим в един
живот
, в една сфера, която принадлежи на Духовете на Формата така, както ни принадлежи Земята, която обаче прониква Земята и само нашата глава се подава над нея, така че с целия наш останал организъм, с всичко онова, което не е схващане на сетивата, стоим в тази осма сфера: когато обгърнете с поглед това, тогава ще сте си създали определена основа на следващото.
Когато обгърнете с поглед тези основни понятия, когато усвоите идеята, че ние стоим вътре в две сфери: в сферата, в която сме били доведени чрез това, че сме минали през едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно развитие и се намираме сега в Земното развитие, следователно намираме се в четвъртата степен на развитието; когато по-нататък вземете под внимание, че стоим в един живот, в една сфера, която принадлежи на Духовете на Формата така, както ни принадлежи Земята, която обаче прониква Земята и само нашата глава се подава над нея, така че с целия наш останал организъм, с всичко онова, което не е схващане на сетивата, стоим в тази осма сфера: когато обгърнете с поглед това, тогава ще сте си създали определена основа на следващото.
към текста >>
Когато искаме да разгледаме нашия
живот
под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества.
Все пак искам да създам определена основа още и чрез други понятия.
Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества.
Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите. Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества. Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят.
към текста >>
Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки
живот
е като кобилицата на една везна.
Когато обгърнете с поглед цялото това положение, тогава ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в отношение с троичността. Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете.
Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна.
Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека. Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа. Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
към текста >>
В това, което има влияние върху духовния и културен
живот
на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен
живот
, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история. Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това. Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество. Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест. Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух.
И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
към текста >>
Но също не трябва да се задоволяваме по един удобен начин с онова, което е преминало в плътта и кръвта от по-новия духовен
живот
в широките човешки маси.
За целта не е нужно да станем осъдители на еретиците. От Гьотевия "Фауст" постоянно цитираме сцени и аз съм посветил десетилетия на изучаването на Гьоте. Обаче от моята книжка "Гьотевиия способ" мо жете да видите, че това не ме е заслепило относно погрешната характеристика, която живее във фигурата на Гьотевия "Мефистофел" би било еснафско да се каже, че Гьотевият Мефистофел е нещо погрешно, следователно дайте да го изхвърлим. Тогава бихме постъпили като някои съдии на еретиците. Ние не трябва да изпадаме в това положение като модерни хора.
Но също не трябва да се задоволяваме по един удобен начин с онова, което е преминало в плътта и кръвта от по-новия духовен живот в широките човешки маси.
Човечеството трябва да научи извънредно много. То трябва да предприеме преоценки по отношение на много неща.
към текста >>
54.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вчера аз ви говорих за онази грешка, която е проникнала в нашия духовен
живот
от по-ново време и която днес още не се забелязва всъщност правилно освен от много малко хора.
Вчера аз ви говорих за онази грешка, която е проникнала в нашия духовен живот от по-ново време и която днес още не се забелязва всъщност правилно освен от много малко хора.
От тези изложения Вие добре ще сте почувствували, че с посочването на тези грешки ние се намираме на едно много важно място на духовните разглеждания. За едно полезно и благоприятно развитие на духовния живот на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка. Аз обърнах вниманието Ви върху такива произведения на културата като "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиадата" на Клопщок, които наистина са се родили от общото популярно мислене на последното столетие. Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две. Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип.
към текста >>
За едно полезно и благоприятно развитие на духовния
живот
на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка.
Вчера аз ви говорих за онази грешка, която е проникнала в нашия духовен живот от по-ново време и която днес още не се забелязва всъщност правилно освен от много малко хора. От тези изложения Вие добре ще сте почувствували, че с посочването на тези грешки ние се намираме на едно много важно място на духовните разглеждания.
За едно полезно и благоприятно развитие на духовния живот на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка.
Аз обърнах вниманието Ви върху такива произведения на културата като "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиадата" на Клопщок, които наистина са се родили от общото популярно мислене на последното столетие. Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две. Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип. Само че те не познаха, че са слели в едно два елемента на света. С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено.
към текста >>
Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен
живот
, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две.
Вчера аз ви говорих за онази грешка, която е проникнала в нашия духовен живот от по-ново време и която днес още не се забелязва всъщност правилно освен от много малко хора. От тези изложения Вие добре ще сте почувствували, че с посочването на тези грешки ние се намираме на едно много важно място на духовните разглеждания. За едно полезно и благоприятно развитие на духовния живот на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка. Аз обърнах вниманието Ви върху такива произведения на културата като "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиадата" на Клопщок, които наистина са се родили от общото популярно мислене на последното столетие.
Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две.
Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип. Само че те не познаха, че са слели в едно два елемента на света. С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено. Чрез това обаче за нашето време стана също толкова трудно да стигне до едно чисто понятие на Христовия Импулс в развитието на човечеството и на света. Изхождайки от културата на столетията, ние сме свикнали поради признаването на тази двойственост да говорим от една страна за душевното, от друга страна за телесното.
към текста >>
Това, което е било нещо пълно с
живот
в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава.
Сега, ако вземем предвид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие.
Това, което е било нещо пълно с живот в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава.
Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането. Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм. Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм. Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала. Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена.
към текста >>
Че главата също участвува в общия
живот
на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм.
Сега, ако вземем предвид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие. Това, което е било нещо пълно с живот в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава. Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането. Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм.
Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм.
Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала. Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена. И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на живота, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно. Само благодарение на това, че органическите процеси постоянно биват обръщани назад, в нашата глава намира място мисленето и сетивното възприятие.
към текста >>
По отношение на нашия чувствен
живот
ние сънуваме, а по отношение на нашия волев
живот
спим напълно.
За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека. Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата.
По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно.
Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
към текста >>
Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият
живот
на съня от заспиването до събуждането.
Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението.
Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането.
Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове.
към текста >>
55.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния
живот
чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава.
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това. Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
Вие не можете да се решите внезапно да решите лично нещо, което трябва да се реши чрез интелигентност, без да отпаднете от социалния
живот
на човечеството като умопобъркан.
За да си изясним още по-добре нещата, трябва да насочите погледа на Вашата душа върху нещо друго, което може да обедини нас хората даже върху цялата Земя, когато някога се разпространи по цялата Земя. Това е Христовият Импулс. Но Христовият Импулс е нещо различно от импулса на интелигентността. Вие не можете да направите от интелигентността на човечеството ваша лична работа. Интелигентността има нещо принуждаващо.
Вие не можете да се решите внезапно да решите лично нещо, което трябва да се реши чрез интелигентност, без да отпаднете от социалния живот на човечеството като умопобъркан.
Обаче от друга страна не можете да добиете никакво друго отношение към Христовия Импулс, освен едно лично отношение. Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото отношение към Христовия Импулс. В крайна сметка това е лична работа. Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един човек. Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек.
към текста >>
Едното е свързано с другото в човешкия
живот
.
Видите ли, това значи да мислим по Михаелов начин: да разберем, че по същество никак не се различаваме от свръхсетивните същества. Човечеството можеше да мине без това съзнание, докато минералите още му даваха нещо. Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, човекът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света. Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е човекът, а със съзнанието, че човекът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един човек да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен. И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание.
Едното е свързано с другото в човешкия живот.
И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение. Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък. Вие знаете, че не беше възможно да дадем художествена форма на едно такова развитие при нашата сграда /Гьотеанума/. Когато оформях капители те, аз трябваше да покажа първия, втория и третия капител в едно възходящо развитие, четвъртият стои в средата, петият се намира в низходящо развитие, шестият е отново по-прост, а седмият отново най-простият. Тук аз трябваше да прибавя към възходящото развитие низходящото развитие.
към текста >>
Обаче онова, което например ни прави способни да развием душевен
живот
сега не казвам интелигентност то не е свързано с тежестта, а напротив с обратното на тежестта, с онова, което се нарича подемна сила на течността.
Чрез това в развитието на човечеството идва сила, крепкост, и от тази крепкост идва също възможността човекът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че човекът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си. Днес бихме могли вече да кажем всъщност физически, че човекът наистина не носи в себе си, в своето същество характеристиката за минералната природа, за външната физическа природа. Външният минерал е тежък.
Обаче онова, което например ни прави способни да развием душевен живот сега не казвам интелигентност то не е свързано с тежестта, а напротив с обратното на тежестта, с онова, което се нарича подемна сила на течността.
Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода. Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани. Когато Архимед се намирал веднъж в банята, той открил, че става по-лек, и така се зарадвал, че тогава е извикал своята Еврика. Вие сте изучавали всичко това във физиката. Следователно ние не живеем душевно от привличането надолу, а живеем от привличането на горе.
към текста >>
Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по отношение на модерния
живот
ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен
живот
има съзнанието за свръхсетивното в непосредствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците.
Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по отношение на модерния живот ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен живот има съзнанието за свръхсетивното в непосредствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците.
Тази е именно измамата, че хората вярват да ги виждат. Ние никак не се различаваме от висшите йерархии. Да се научим да схващаме еднородността между Съществата на висшите йерархии и самите нас, даже на самите животни и растения, тази е задачата, която е поставена на модерното човечество.
към текста >>
56.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото аз Ви питам: за какво всъщност си спомня човекът в обикновения
живот
?
Който схваща историята на развитието на човечеството като един организъм, как то аз именно посочих, той не трябва да се чуди, когато обхваща с поглед тази история на развитието действително обективно, че днес хората не си спомнят в обикновеното познание техните минали земни съществувания.
Защото аз Ви питам: за какво всъщност си спомня човекът в обикновения живот?
Той си спомня за онова, което е мислил. Това, което не е мислил, за него той не си спомня. Помислете само, колко много събитията в живота остават невзети под внимание от Ваша страна. Вие не си спомняте за тях, защото не сте ги мислили, въпреки че те са станали може би близко около Вас. Вие можете да си спомните само за това, което сте мислили.
към текста >>
Само тогава, когато хората ще използуват техния
живот
за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен
живот
.
Но развитието на човечеството в миналите столетия и хилядолетия не е било така, че хората да са си изяснили обективно, каква е действително същността на човека. Откакто хората започнаха да мислят логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние.
Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот.
Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни. Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно. Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес.
към текста >>
Хората преминават със своя
живот
в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек.
Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно. Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес. Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил.
Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек.
Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания. Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи. Но който не се е подготвил за това виждане в миналото, той не ще може действително да ги вижда. Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък.
към текста >>
Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен
живот
.
Представете си, че човек идва във физическия свят чрез раждането.
Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен живот.
Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин. Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот.
към текста >>
Докато не е бил свързан с този земен
живот
, фактически външният земен
живот
се е променил по определен начин.
Представете си, че човек идва във физическия свят чрез раждането. Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен живот.
Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин.
Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот. Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот.
към текста >>
Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен
живот
, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята.
Представете си, че човек идва във физическия свят чрез раждането. Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен живот. Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин.
Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята.
И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот. Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот. Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането.
към текста >>
И сега той постепенно се вживява в своя нов
живот
и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят.
Представете си, че човек идва във физическия свят чрез раждането. Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен живот. Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин. Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята.
И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят.
Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот. Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот. Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането. Но чрез твоя физически човек ти приемаш сега в този свят нещо, което ще има преработваш отново едвам след смъртта.
към текста >>
Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен
живот
.
Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен живот. Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин. Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було.
Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот.
Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот. Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането. Но чрез твоя физически човек ти приемаш сега в този свят нещо, което ще има преработваш отново едвам след смъртта.
към текста >>
Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен
живот
.
Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин. Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот.
Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот.
Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането. Но чрез твоя физически човек ти приемаш сега в този свят нещо, което ще има преработваш отново едвам след смъртта.
към текста >>
Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия
живот
, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота.
Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват.
И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество. И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество?
към текста >>
Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен
живот
, и онова, което в този
живот
се подготвя за следващия земен
живот
.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота. Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен.
Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот.
И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество. И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество? На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното.
към текста >>
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения
живот
ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен
живот
, за живота на нашите представи.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи.
Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
към текста >>
Мисловния
живот
, това означава пълна будност.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи.
Мисловния живот, това означава пълна будност.
Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни.
към текста >>
А волята в нейния същински
живот
означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни.
Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни.
По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
към текста >>
През деня ние ходим будни в нашия мисловен
живот
, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни.
През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля.
Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи. Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен
живот
, в живота на нашите представи.
По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния
живот
.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот.
Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието. Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден
живот
, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това.
И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения
живот
, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
В обикновения
живот
в нашето всекидневно съзнание се издига като вълна от този долен слой на съзнанието само животът на чувствата.
В обикновения живот в нашето всекидневно съзнание се издига като вълна от този долен слой на съзнанието само животът на чувствата.
И от един по-дълбок слой, който се намира още по-дълбоко, се издига като вълна животът на волята, който обаче също е проникнат от мъдрост, който е също напълно проникнат от мъдрост. Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание.
към текста >>
Първият е този на съзнанието на мисловния
живот
, в което живеем всеки ден.
В обикновения живот в нашето всекидневно съзнание се издига като вълна от този долен слой на съзнанието само животът на чувствата. И от един по-дълбок слой, който се намира още по-дълбоко, се издига като вълна животът на волята, който обаче също е проникнат от мъдрост, който е също напълно проникнат от мъдрост. Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието.
Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден.
Вторият слой е този на имагинативното съзнание. И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот. Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
към текста >>
И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения
живот
.
И от един по-дълбок слой, който се намира още по-дълбоко, се издига като вълна животът на волята, който обаче също е проникнат от мъдрост, който е също напълно проникнат от мъдрост. Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание.
И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот.
Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
към текста >>
Ние хората стоим с нашия душевен
живот
действително така, че този душевен
живот
е като една кобилица на везна, която трябва да търси първо равновесието между луциферическия елемент от една страна, и ариманическия елемент от друга страна.
Ние хората стоим с нашия душевен живот действително така, че този душевен живот е като една кобилица на везна, която трябва да търси първо равновесието между луциферическия елемент от една страна, и ариманическия елемент от друга страна.
Само че луциферическият елемент се намира в нашата ясна глава, а ариманическият елемент се намира долу в мъдростта, която прониква нашата воля. Между тези два елемента ние трябва да търсим равновесието в нещо, което всъщност отначало ни се явява като непроникнато от нещо.
към текста >>
Но това се изразява също в душевния
живот
на човек.
Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос.
Но това се изразява също в душевния живот на човек.
Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него. Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие. Да бъде човек атеист, да не намери той Бог-Отца, това е една болест.
към текста >>
За човечеството ще бъде все повече и повече необходимо да бъдат разгледани тези конкретни неща на душевния
живот
, а не да се задържаме само в общи, неясни, мъгливи неща.
По този начин се различават също пътищата на човека към светата Троица.
За човечеството ще бъде все повече и повече необходимо да бъдат разгледани тези конкретни неща на душевния живот, а не да се задържаме само в общи, неясни, мъгливи неща.
И днес хората имат една особена голяма склонност към тази мъгливост. Да бъде заменена тази склонност със склонността да се проникне в конкретността на душевния живот, това е една съществена задача на нашето време.
към текста >>
Да бъде заменена тази склонност със склонността да се проникне в конкретността на душевния
живот
, това е една съществена задача на нашето време.
По този начин се различават също пътищата на човека към светата Троица. За човечеството ще бъде все повече и повече необходимо да бъдат разгледани тези конкретни неща на душевния живот, а не да се задържаме само в общи, неясни, мъгливи неща. И днес хората имат една особена голяма склонност към тази мъгливост.
Да бъде заменена тази склонност със склонността да се проникне в конкретността на душевния живот, това е една съществена задача на нашето време.
към текста >>
57.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен
живот
.
Човекът може да постигне едно действително, крепящо неговата душа съзнание само чрез това, като приеме най-важните, най-съществените закони на развитието на човечеството.
Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот.
Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството. Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
към текста >>
Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен
живот
.
Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията".
към текста >>
Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и човекът трябва да добие по
съзнателен
начин връзката с цялото човечество.
Така един много близкостоящ факт ни показва, как трябва да разглеждаме преобразованията на душевното устройство на хората. С неразбирането на тези неща е вървяло по определен начин до нашето време. Но в нашето време това не върви вече и не ще върви вече особено в бъдеще за човечеството, поради простата причина, че до нашето време или поне до края на 18-то столетие от френската революция нещата вече постепенно са се изменили, обаче все пак останали са стари остатъци на съответното устройство на душата следователно до нашето време, с ограничението, което аз именно направих, човечеството е имало определени инстинкти то можеше да развие едно съзнание, което крепеше душата.
Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и човекът трябва да добие по съзнателен начин връзката с цялото човечество.
Това е в заключение цялото значение, по-дълбокото значение на социалния въпрос на настоящето. Онова, което хората казват многократно съобразно партиите, в които участвуват, е само едно повърхностно формулиране. Онова, което всъщност се вълнува в основите на човешките души, то се изразява в такива формули. Обаче това, което се вълнува, то е именно, че човечеството чувствува: трябва да бъде намерена съзнателно връзката на отделния човек с цялото човечество, т.е. да бъде усвоен един социален импулс.
към текста >>
И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен
живот
съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/.
Истинските днешни природоизследователи ще се опълчат естествено, когато им се каже нещо подобно. Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св. Августина до Калвин. Тези неща трябва да бъдат прозряни. Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си определена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция.
И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен живот съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/.
И от 16-то столетие насам съществуваше отново едно ново подтечение, което се подготвя едвам в нашето време да стане горно течение.
към текста >>
Ето защо в човечеството трябва да навлезе
съзнателен
духовен
живот
.
Наскоро аз обърнах вниманието Ви върху това, че всъщност това, което върви от само себе си в Земното развитие и именно в развитието на човечеството, се движи в низходяща линия. Земното човечество и само то Земно развитие е в упадък. Аз обърнах вниманието Ви върху факта, че това даже вече днес е една геологическа истина, че истинските геолози допускат, какво земната кора се намира вече в един процес на разлагане. Но чрез силите, които са всъщност сетивно-земни, самото човечество особено се намира в един процес на разлагане. И процесът на човечеството трябва да върви по-нататък така, че човечеството да приема духовни импулси, които работят против упадъка.
Ето защо в човечеството трябва да навлезе съзнателен духовен живот.
Трябва да бъдем наясно върху факта: ние сме преминали вече върховата точка на земното развитие. За да може Земното развитие да върви по-нататък, духовното трябва да бъде при ето все по-съзнателно и по-ясно.
към текста >>
Това донесе онова състояние, което беше още Цезаровото на душевния
живот
, затъмнението на съзнанието, което е врага за света на Ариман.
Това беше 6 август превземането на Лютих. В една улица се струпва цялото войсково тяло, Лудендорф сред него, тогава още като пълководец. На него беше оставена цялата сила да реши. Само чрез неговото бързо решение бе създадено това, което стана в Лютих. При това обаче нормалността на неговото съзнание беше изгубена.
Това донесе онова състояние, което беше още Цезаровото на душевния живот, затъмнението на съзнанието, което е врага за света на Ариман.
към текста >>
Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен
живот
, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си.
Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>
58.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен
живот
на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са. Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека.
Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството.
Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света. В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас.
към текста >>
Обаче там също цялото настроение на душевния
живот
е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека.
Първите отзвуци на това намираме едвам към 5-то, 4-то хилядолетие, а именно във времето, което наричаме Древно-персийска епоха.
Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека.
Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек.
към текста >>
Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по
съзнателен
начин онова, което е изгубено. Т.е.
главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение. Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си. Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас. /Виж рис. № 4/.
Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по съзнателен начин онова, което е изгубено. Т.е.
ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на човека, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на човека, което отново се простира едно в друго.
към текста >>
Щайнер, бележка на преводача/, където привидно третирах значението на тези неща за социалния
живот
, където обаче обърнах именно ясно вниманието върху това, че трябва да бъде намерено нещо, където човекът същевременно обхваща в себе си нещо, което той познава като един процес на света.
Вие ще си спомните добре, че аз обърнах вече вниманието върху този важен факт; че обърнах вниманието в моята последна статия на "Социалното бъдеще" /Книга написана от Р.
Щайнер, бележка на преводача/, където привидно третирах значението на тези неща за социалния живот, където обаче обърнах именно ясно вниманието върху това, че трябва да бъде намерено нещо, където човекът същевременно обхваща в себе си нещо, което той познава като един процес на света.
/Виж рис. № 5/.
към текста >>
Това е нещо, което хората, които днес искат да разберат времето, трябва да схванат с всички нишки на техния душевен
живот
.
Това е нещо, което нашето време изисква.
Това е нещо, което хората, които днес искат да разберат времето, трябва да схванат с всички нишки на техния душевен живот.
От дълго време хората са проявявали съпротива против всичко онова, което трябваше да бъде внесено като нещо необикновено в човешкия светоглед. Аз често пъти съм превеждал миловидния пример, който е свързан с нещо грубо, недодялано: в 1835 година следователно от тогава не е минало още едно столетие – ученият медицински колегиум в Бавария е бил запитан, когато са искали да построят първата железопътна линия от Фюрт до Нюрнберг, дали е хигиенично да се построи една такава железопътна линия? Тогава медицинският колегиум казал документът за това съществува, то не е никак една измислица че не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото хората, които ще се движат по този начин върху земната почва, ще станат нервни. Но нека прибавим още: ако вече биха съществували такива хора, които биха искали да имат железопътни линии, тогава отляво и отдясно на железопътната линия би трябвало да бъдат издигнати високи дъсчени стени, за да не получат сътресения на мозъка онези хора, покрай които ще минава влакът. Да, видите ли: едно нещо е едно такова съждение, което се произнася, друго нещо е ходът на развитието на човечеството.
към текста >>
59.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден
живот
човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния
живот
едни сънищен
живот
проникващ този буден
живот
.
При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения
живот
, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия
живот
.
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня.
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен
живот
и волев
живот
, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление.
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
към текста >>
Това значи: онова, което имаме чрез нашия
живот
на представите, чрез нашия
живот
на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това?
Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас.
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода.
към текста >>
И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен
живот
.
Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света.
И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот.
Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък. Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
Вие знае те, че общият
живот
на човека протича така, че можем да разделим този цялостен
живот
на човека в приблизително 7 периода.
Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно.
Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода.
Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък. Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
Това е едно деление на хода на човешкия
живот
.
А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък.
Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен
живот
са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно.
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става.
към текста >>
Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия
живот
.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно. Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано.
Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот.
Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот.
към текста >>
Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен
живот
, става нещо в обективния свят.
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става.
Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят.
И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот. Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но. Но то се пада в следващия седемгодишен период, само че хората не му обръщат внимание.
към текста >>
И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен
живот
.
Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света.
И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот.
Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но. Но то се пада в следващия седемгодишен период, само че хората не му обръщат внимание.
към текста >>
Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на
живот
не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но.
Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот.
Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но.
Но то се пада в следващия седемгодишен период, само че хората не му обръщат внимание.
към текста >>
Ние постоянно минаваме с нашия душевен
живот
през такива неща, които проникват в нашия чувствен
живот
и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота. Обикновено хората не обръщат внимание на такива неща. Който положи малко усилие, може да наблюдава вече външно такива неща.
към текста >>
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен
живот
в следващия период на живота.
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота.
Обикновено хората не обръщат внимание на такива неща. Който положи малко усилие, може да наблюдава вече външно такива неща.
към текста >>
Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия
живот
, е свързано с тези неща.
Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества. Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества.
Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща.
Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата. Нали, когато днес изживяваме нещо, това има значение и за по-късно. Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда. И в изграждането на нашата съдба действуват заедно такива елементални същества, които се чувствуват привлечени към нас чрез нашата собствена при рода. Там се чувствуват те привлечени, там действуват те съвместно върху нас.
към текста >>
Ние имаме също в течение на нашия
живот
един вид изпълнение на съдбата.
Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества. Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества. Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща.
Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата.
Нали, когато днес изживяваме нещо, това има значение и за по-късно. Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда. И в изграждането на нашата съдба действуват заедно такива елементални същества, които се чувствуват привлечени към нас чрез нашата собствена при рода. Там се чувствуват те привлечени, там действуват те съвместно върху нас.
към текста >>
Ние не сме включени в царството на елементалните същества само чрез това, само чрез нашия буден
живот
на главата.
Само благодарение на това, че с главата сме напълно будни, ние се издигаме вън от тази взаимна игра с елементалните същества.
Ние не сме включени в царството на елементалните същества само чрез това, само чрез нашия буден живот на главата.
С този живот на главата ние се издигаме над повърхността на елементалното море, в което непрестанно плуваме като човеци.
към текста >>
С този
живот
на главата ние се издигаме над повърхността на елементалното море, в което непрестанно плуваме като човеци.
Само благодарение на това, че с главата сме напълно будни, ние се издигаме вън от тази взаимна игра с елементалните същества. Ние не сме включени в царството на елементалните същества само чрез това, само чрез нашия буден живот на главата.
С този живот на главата ние се издигаме над повърхността на елементалното море, в което непрестанно плуваме като човеци.
към текста >>
Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения
живот
чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците.
Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения живот чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците.
Това има взаимодействия също със заобикалящия свят, обаче по-сложни, много, много по-сложни, и те също се връщат като трептения обратно, само че тяхната амплитуда на трептението е по-широка. Те се връщат обратно едвам в следващия земен живот или в един от следващите земни живота. /Става въпрос за това, което се случва с нашата система на крайниците и обмяната на веществата. Бележка на преводача/. Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки живот в действителността на такива събития.
към текста >>
Те се връщат обратно едвам в следващия земен
живот
или в един от следващите земни живота.
Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения живот чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците. Това има взаимодействия също със заобикалящия свят, обаче по-сложни, много, много по-сложни, и те също се връщат като трептения обратно, само че тяхната амплитуда на трептението е по-широка.
Те се връщат обратно едвам в следващия земен живот или в един от следващите земни живота.
/Става въпрос за това, което се случва с нашата система на крайниците и обмяната на веществата. Бележка на преводача/. Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки живот в действителността на такива събития. Те не се връщат при нас неизменени, тези събития, те се връщат много силно изменени.
към текста >>
Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки
живот
в действителността на такива събития.
Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения живот чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците. Това има взаимодействия също със заобикалящия свят, обаче по-сложни, много, много по-сложни, и те също се връщат като трептения обратно, само че тяхната амплитуда на трептението е по-широка. Те се връщат обратно едвам в следващия земен живот или в един от следващите земни живота. /Става въпрос за това, което се случва с нашата система на крайниците и обмяната на веществата. Бележка на преводача/.
Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки живот в действителността на такива събития.
Те не се връщат при нас неизменени, тези събития, те се връщат много силно изменени.
към текста >>
При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия
живот
.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо. В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота.
При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот.
До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст.
към текста >>
До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален
живот
.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо. В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот.
До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот.
Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма.
към текста >>
Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия
живот
.
Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст. Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година. Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма. Това е само едно от събитията, които се връщат по един напълно очебиен начин.
Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия живот.
към текста >>
Тези интимности на човешкия
живот
ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие.
Тези интимности на човешкия живот ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие.
Разбирането на такива неща трябва да стане постепенно едно всеобщо състоя ние. То трябва да проникне във всеобщото образование. Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха. Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите.
към текста >>
Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния
живот
трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание.
То трябва да проникне във всеобщото образование. Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха. Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите. Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас.
Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание.
Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега. Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
към текста >>
Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки
живот
.
Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите. Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас. Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание. Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега.
Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
към текста >>
Фактът, че не знаем, от къде произхожда нещо, което ни възбужда, не означава, че то не става в нашия душевен
живот
.
Фактът, че не знаем, от къде произхожда нещо, което ни възбужда, не означава, че то не става в нашия душевен живот.
Нещата се връщат, те упражняват влияние върху нашия душевен живот. Ние не можем да си ги обясним, съвсем не ги приемаме в нашето съзнание. Последствието от това е, че изпадаме в най-различни състояния. И днес хората страдат много под такива състояния, които те просто приемат, за които обаче не знаят, че са свързани с минали изживявания. Това, което е нещо чувствено, се връща по някакъв начин обратно при нас.
към текста >>
Нещата се връщат, те упражняват влияние върху нашия душевен
живот
.
Фактът, че не знаем, от къде произхожда нещо, което ни възбужда, не означава, че то не става в нашия душевен живот.
Нещата се връщат, те упражняват влияние върху нашия душевен живот.
Ние не можем да си ги обясним, съвсем не ги приемаме в нашето съзнание. Последствието от това е, че изпадаме в най-различни състояния. И днес хората страдат много под такива състояния, които те просто приемат, за които обаче не знаят, че са свързани с минали изживявания. Това, което е нещо чувствено, се връща по някакъв начин обратно при нас. Бих могъл да кажа, че можете просто да запомните това, като се възползвате от казаното от мене като един вид представител на тези неща.
към текста >>
Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия
живот
, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това.
Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно.
Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това.
Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
към текста >>
Обаче хората могат много трудно да се насочат към един конкретен духовен
живот
.
Днес ние виждаме тук или там да зазорява едно силно съзнание за това, че за развитието на човечеството са необходими нови импулси.
Обаче хората могат много трудно да се насочат към един конкретен духовен живот.
Когато говорят за духа, те постоянно имат повече или по-малко копнежа, да живеят в абстрактността.
към текста >>
60.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви
живот
за тези изживявания.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време.
Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания.
На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер. И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот. Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там.
към текста >>
И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия
живот
.
Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер.
И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот.
Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там. Недейте вярва, че когато си спомняте за неща, това е само един процес, който става вътре във Вас. Наистина, когато имате едно изживяване, Вие не може те винаги да си го запишете в бележника, въпреки че днес много хора вършат това с много от техните изживявания, Вие не можете винаги да си го запишете в бележника и след това отново да го прочетете от там. Обаче това, за което си спомняте, Вие го записвате в етера на света и етерът на света го извиква отново във Вас, когато трябва да си спомните за него, извиква го във Вас като един отпечатък. Спомнянето не е никак само една лична работа, спомнянето е едно обяснение с всемира.
към текста >>
Обаче във времето, когато е вършил това, не е имал никакъв спомен да своя останал
живот
.
Обаче във времето, през което пътуваше, той не знаеше нищо за това, къде отиваше и когато отново дойде на себе си, това се случи през време, когато се намираше в един приют за бедни на улица Курфюрстен в Берлин, където беше приет. Цялото време от момента, когато се беше качил на влака в Дармщадт, беше заличено от неговото съзнание. След това от сведения, получени от различни хора, можа да се открие, че е бил в Будапеща, в Лемберг и от Лемберг отпътувал отново в Берлин, където дошъл отново на себе си, когато се намирал в един приют за бедни. Представете си, че умът на този човек е бил напълно в ред, нищо от неговия ум не е било в ненормално състояние. Той знаел напълно, какво върши, от качването си на влака в Дармщадт до неговото приемане в приюта за бедни в Берлин, за да си вземе билет, какво върши, за да се грижи за себе си в междинното време и т.н.
Обаче във времето, когато е вършил това, не е имал никакъв спомен да своя останал живот.
След това отново е добил спомена за своя останал живот до отпътуването от Дармщадт, обаче не е запазил никакъв спомен за цялото пътешествие. Какво се е случило през това време, можело да се узнае само от външни съобщения. Това е един пример. Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен.
към текста >>
След това отново е добил спомена за своя останал
живот
до отпътуването от Дармщадт, обаче не е запазил никакъв спомен за цялото пътешествие.
Цялото време от момента, когато се беше качил на влака в Дармщадт, беше заличено от неговото съзнание. След това от сведения, получени от различни хора, можа да се открие, че е бил в Будапеща, в Лемберг и от Лемберг отпътувал отново в Берлин, където дошъл отново на себе си, когато се намирал в един приют за бедни. Представете си, че умът на този човек е бил напълно в ред, нищо от неговия ум не е било в ненормално състояние. Той знаел напълно, какво върши, от качването си на влака в Дармщадт до неговото приемане в приюта за бедни в Берлин, за да си вземе билет, какво върши, за да се грижи за себе си в междинното време и т.н. Обаче във времето, когато е вършил това, не е имал никакъв спомен да своя останал живот.
След това отново е добил спомена за своя останал живот до отпътуването от Дармщадт, обаче не е запазил никакъв спомен за цялото пътешествие.
Какво се е случило през това време, можело да се узнае само от външни съобщения. Това е един пример. Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек.
към текста >>
С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият
живот
, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен.
Обаче във времето, когато е вършил това, не е имал никакъв спомен да своя останал живот. След това отново е добил спомена за своя останал живот до отпътуването от Дармщадт, обаче не е запазил никакъв спомен за цялото пътешествие. Какво се е случило през това време, можело да се узнае само от външни съобщения. Това е един пример. Бих могъл да разкажа много подобни примери.
С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен.
Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>
В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен
живот
, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света.
Това е един пример. Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа.
В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света.
Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>
Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен
живот
, отколкото с нашия
живот
между раждането и смъртта.
Това минерално, това растително царство, не е вътрешно много сродно с нашето собствено същество. Ако искаме да потърсим нещо, с което това минерално и растително царство е сродно, тогава трябва да насочим поглед в света, в който живеем преди раждането, през който минаваме, преди да слезем чрез раждането съответно чрез зачатието от духовния във физическия свят. Когато хвърлим поглед върху света на растенията и света на минералите, ние трябва всъщност да кажем: преди моето раждане аз се намирах в един духовен свят. Аз не виждам този духовен свят с моите физически сетива, не го мисля с моя физически ум. Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен човек, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят.
Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта.
Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане. И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непосредствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление. Така щото можем да кажем: това, което се намира в човека, с него ние не се запознаваме, когато се запознаваме естественонаучно със заобикалящия човека свят. И така следователно, онази наука, която съвременното човечество има, която съвременното човечество особено много цени, е такава, че тя е една наука, която не съдържа в себе си нищо в действителност от човешкото същество. Можете да познавате из основи всичко онова, което днес се изследва по методите на естествената наука, но чрез това не ще познаете съвсем нищо върху същността на човека, защото в естествено научното познание не се съдържа същността на човека.
към текста >>
С резултати на естественонаучното мислене И естественонаучните резултати днес хората наричат в най-широки кръгове "социално мислене", защото прилагат тези резултати към социалния
живот
на днешното човечество.
Една голяма част на днешния цивилизован свят се стреми днес да изгради един нов социален строй. Социални изисквания живеят днес в цивилизованото човечество. От какво са произлезли те? Те са произлезли от твърде подсъзнателни импулси на човешката природа. С какво искат хората да задоволят тези изисквания?
С резултати на естественонаучното мислене И естественонаучните резултати днес хората наричат в най-широки кръгове "социално мислене", защото прилагат тези резултати към социалния живот на днешното човечество.
към текста >>
То ще се разцъфти вече и по-нататък, ако работата не бъде хваната в нейния корен в самия естественонаучен-материалистичен
живот
.
Аз го слушах самия него да предава лекции във Виенската Академия на Науките. За мене той е винаги нещо като въплъщение на буржоазната ограниченост и честност, този Ернст Мах. Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене. Ето защо трябва да вземете сериозно тези неща. Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на изток.
То ще се разцъфти вече и по-нататък, ако работата не бъде хваната в нейния корен в самия естественонаучен-материалистичен живот.
към текста >>
Ако не видим това, тогава ние проспиваме най-важните явления и симптоми на този
живот
.
Разпространявайки се, тази вълна обхваща днес необходимото социално мислене и се превръща в разрушителна сила на човечеството, в абсолютна разрушителна сила на човечеството. Ръководещите кръгове нямаха силата и властта да влеят в човешкото мислене едно действително носеща духовна вълна. Ето защо в широките маси на пролетариата възникна материалистичната вълна, в социалното мислене на широките маси на пролетариата. И марксизмът, който отново се оживи така гротескно в последните четири до пет години, е социалният цвят и плод на материалистичния естественонаучен метод в социалното мислене. Не трябва да изпускаме изпредвид, че това е конфигурацията на настоящия цивилизован свят.
Ако не видим това, тогава ние проспиваме най-важните явления и симптоми на този живот.
Ние не сме напълно човеци в настоящето време, ако проспим тези явления.
към текста >>
Той боледува както и този последния по отношение на духовния
живот
.
"Тук ние виждаме едно схващане на света, което разбира, че марксизмът, така както той се явява днес в неговата най-последователна, най-логическа форма в болшевизма, принадлежи към старото мислене. Той е само противоположността на стария капиталистически свят.
Той боледува както и този последния по отношение на духовния живот.
Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа. На негово място и на това на модерния естественонаучен светоглед трябва да дойде един нов светоглед, а именно произлизащият от една "Философия на свободата" антропософски светоглед".
към текста >>
Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския
живот
, той е едно с него в духовната основа.
"Тук ние виждаме едно схващане на света, което разбира, че марксизмът, така както той се явява днес в неговата най-последователна, най-логическа форма в болшевизма, принадлежи към старото мислене. Той е само противоположността на стария капиталистически свят. Той боледува както и този последния по отношение на духовния живот.
Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа.
На негово място и на това на модерния естественонаучен светоглед трябва да дойде един нов светоглед, а именно произлизащият от една "Философия на свободата" антропософски светоглед".
към текста >>
И докато хората не се съгласят, че болестният процес на нашия съвременен
живот
може да бъде излекуван само чрез антропософски ориентираното духовно изследване, човечеството не ще може да излезе от хаоса.
Това несъмнено малко редове, прибавени от един приятел на нашето Движение, обаче за този, който вниква с поглед в движението на днешното човечество, е ясно, че, понеже нещата стоят така, иска да се яви и е необходимо да дойде антропософската Духовна Наука.
И докато хората не се съгласят, че болестният процес на нашия съвременен живот може да бъде излекуван само чрез антропософски ориентираното духовно изследване, човечеството не ще може да излезе от хаоса.
към текста >>
61.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически
живот
, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания.
Това никак не е нещо повърхностно, то е нещо, което е свързано вътрешно с целия начин, по който е замислено това Движение, иска да бъде нещо различно именно от онези духовни движения, които са възникнали в човечеството постепенно от началото на Петата Следатлантска културна епоха, да речем от средата на 15-то столетие. И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си. Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота.
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания.
И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените.
към текста >>
Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният
живот
строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето.
Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените. Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано.
Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният живот строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето.
към текста >>
НАГОРЕ